В препълнено купе влиза мъж с пистолет. Спира при първия пътник и го пита :
- Ти внуци имаш ли?
- Да... - плахо проронва човекът
- Вън! - изгонва го този с пищова.
Така изгонил всички освен една жена до прозореца. Приближава до нея и пита:
- Ти внуци имаш ли?
Тя с треперещ глас едва проронва едно анемично "Не"
- ЕЕЕЕ, - ухилил се мъжът, прибрал пищова и седнал до нея и казва:
- Чакай сега да ти разправям за моите.
Това е положението.... Внуците са любов и слабост. Нашите са винаги изключително надарени, изключително красиви, абе просто са нашите внуци.
А сега извън шегата, от опит ще ви кажа, че има начин да намалите до минимум, дори да ликвидирате проблемите и споровете относно гледането на детето си.
1. Категорично и любезно казвате какъв е режимът на който вие държите - ядене, спане, игра, разходки, включително и това дали може или не може детето да прекарва по цял ден в нечии ръце.
Така ще се избегне нарушаването на реда и изнервянето на детето. И в дома си и при баба правилата ще са еднакви.
2. Какво може и какво не може да яде детето ви и какво количество храна трябва да изяжда.
По този начин няма да се стига до тъпкане на детето в стил "хапни си баби" .
3. Вие приготвяте дрехите които искате да облича детето ви.
Така не рискувате посред лято детенцето да се поти във вълнена жилетчица с два ката дрешки под нея защото "навън подухва" и "става течение" .
Ако направите това в самото начало и ако без да се карате отстоявате мнението си, уверявам ви повечето от нас ще го приемат. Ние също сме страдали от натрапчиви съвети и прекомерна загриженост и можем да ви разберем. Всяко поколение има своите правила и "кумири" /ние следвахме Спок и Перну/ вие имате далеч по-голям дъстъп до информация и със сигурност има неща, които знаете по-добре, просто трябва да има диалог.