Сюжет за малък разказ

не знам какво да кажа LidiS- разказът ти е разтърсващ и силен! надявам се да има колкото се може по-малко такива ангелчета 

Тъжно.

Иначе и аз си мислех за такава тема. Ама и за нея ме беше срам, както за поетесите

  Буца ми заседна в гърлото.Дано наистина не си го преживяла, а само си го написала 

LidiS, отивам да чета на спокойствие.
За теб един поздрав от мен и за всички, решили да списват в тази тема
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article& … der=0&thold=0
Това е като представяне от мен

Аз направо пействам нещо за представяне

ШИЗОФРЕНИЧНО

Безлична съм.Нямам име,нямам живот.Аз съм просто нейното отражение в огледалото,сянката, която я следва,образът,който излиза на снимките.

Тя е красива но не го разбира.Защото вижда мен, а не себе си, всеки път щом се погледне в огледалото. А аз съм грозна и лоша, отмъщавам и,защото тя има тяло, а аз не. Тя е щастлива, но не може да го осъзнае,защото всеки път когато разглежда снимките си , вижда мен, а не себе си. А аз пазя спомените и.Тежките и спомени.Старая се да и припомням само болката, за да има стимул да се бори,че утре ще бъде по-добре.Познавам я отлично, тя е моето първо аз.Знам,че ако миналото и е щастливо, тя ще се вглъби в него и ще забрави да живее за бъдещето, защото е пасивен човек.За това, припомняйки и болката в миналото, я карам да върви напред, да търси светлината в днешния ден и в по-далчено бъдеще.Понякога обаче съм много отмъстителна....защото тя има тяло, а аз не.Тогава рисувам във въображението и най-черни картини, отчайвам я,тя плаче, раздира нежната бяла кожа на ръцете си почти до кръв. Съжалявам я и я съвземам.Все пак , ако нея я нямаше, нямаше да ме им и мен.

Тя има мъж до себе си, а аз -не.Тя пртежава ума му, душата му, сърцето му, тялото му, а аз- сянката му.Тя се люби с него, а аз не усещам нищо от единението им,няма го плътското желание, няма го нежното докосване.Затова си отмъщавам - всяко негово движение я пропива със страх.Припомням и озни,бившият, който  я скланяше на колене, който я удряше.Така тя се бори с мен,докато се одава на чуждото тяло и почти не изпитва удоволствие.После плаче понякога, а той не я разбира и сянката му се къса от мъка.

Често обаче ми омръзва да си играя с нея.Тогава я оставям да види истинския си образ в огледалото, да види себе си на снимките.Разбира ,че е красива, че очите и имат и весело зелено пламъче, че устните и са толкова съвършени...особено,когато той току-що е отлепил своите от тях.Снимките и припомнят щастливи моменти,когато много повече се е усмихвала и плакала много по-малко.Не я е страх от сенките, люби се с него до забрава на миналото си. Вече знае,че той не е бившият,че няма да стъпче,че няма да я нарани ,че няма да позволи на друг да го направи,че неговите обятия са най-сигурното място на света...Не мога обаче дълго да я оставя така.Тя просто няма да бъде себе си ,ако е щастлива.Просто няма да бъде ...мен.

Безлична съм.Нямам име, нямам живот.Имам само нея.

Ле-ле Лидис,ти си го преживяла!Нали?Е,не мога!Разплаках се!
Това не може да бъде написано от човек,който не го е преживял!Не и толкова подробно и разчувстващо
Много,много съжалявам за загубата ти!
Защо господи прибираш такива златни душички?

Благодаря на всички включили се в темата.   

Вечерница , признавам си, че съм попадала на твоя профил в Хулите. След малко ще се върна да прочета на спокойствие олимпийските дисциплини, които си счупила. Знаеш, че счупеното носи щастие, нали? Прочетох, за сега, само първа глава- харесва ми чувството ти за хумор. По-късно ще се включа с още впечатления.

Еовин , първо искам да ти кажа, че не е хубаво качество срамуването.  Когато ти хрумне мисъл и на ТЕБ ти хареса тази мисъл- действай! Иначе как да намери човек диамантите, затрупани с кал, след като навсякъде блестят стъкълца? Това е метафора
"ШИЗОФРЕНИЧНО" ми напомни за мен самата преди много години. За пореден път се убеждавам, че във всеки от нас живеят поне  двама човека. Пожелавам ти твоите двама да съжителстват в мир и любов. Кажи ми, защо сложи такова заглавие?

Очаквам с нетърпение още четива!

Вечернице, много се смях с тези олимпийски дисциплини. По забавен пътепис няма. А (х)американското общество го правиш на пух и прах. Останах с впечатлението, че много на тагадък са ви пуснали през Америката.

Това дали не е автобиогр& … 95;но ?

Позна!
А за това, че си беше на тагадък.....  Щом ми трябваше почти година да го завърша...

Лиди, не знам защо е "Шизофренично".
В момента на писане бях в поредната дупка...първо дойде заглавието, после всичко останало. Всъщност на следващата сутрин и аз се постреснах от написаното
Подбирам си ...приказка искате ли да ви покажа?

Аз искам 

Иска ли питане? 

Еовин, какво чакаш още 

Аз щото не мога да пиша, мноу ме бива в критиката

LidiS.. няма да чета (сега) твоят разказ.. пак се настани гадната буца в гърлото.. след първият абзац само. А все се надявам, че си е отишла..
Някой ден, когато имам сили.. или нямам, а съм потънала пак..

Аз досега спах Въпреки че изглежда така, не съм тук по 24 часа
Ето приказка:

От къде идват ангелите
 Живели някога хора с крила.Безскрупулни ,интелигентни,жестоки,но и много красиви били те.Благодарение на тези свои качества,те бързо се издигнали над останалите и започнали да управляват света.

На жестокия крал се родила дъщеричка.Кралицата била много щастлива,че е дала живот на толкова красиво и кротко бeбе.И кралят бил доволен.За първи път след раждането на сина им жестокото му лице било прорязано от някакво подобие на усмивка.Вечерта дошла орисницата.Жената погледнала бебето и с ужас промълвила:

-Ще бъде много красива,много нежна и чувствителна.Ще обича и мрази силно.Ще умре млада ...от ръката на брат си...

-Лъжеш!-креснал кралят.

-Има един начин да провериш истината-тихо казала орисницата.

Кралят я пoгледнал яростно и заповядал да донесат Кинжала на Истината.Сребърното оръжие било гравирано изкусно с дракон-Вестителя на Истината.Кралят го взел и забил ядно в гръдта на орисницата.Тя се свлякля мъртва на земята,а драконът оповестил ,че е казвала истина.

Притеснена за дъщеря си,кралицата се затворила с нея в златна кула с решетки.Растяла красивата принцеса и слушала приказките на майка си.Виждала света само през златните решетки и той и се струвал нереален и прекрасен.Желанието и да опознае външния свят се засилвало с всяка изминала година.Приказките

на майка и започнали да и омръзват и тя поискала да полети.Сърце не давало на кралицата да я пусне,но след като преценила,че така дъщеря и ще е по-далеч от брат си,се съгласила и отключила златните решетки.Принцесата се качила на перваза,разперила крила и скочила.Вятърът я понесъл и за първи път от 18 години тя се почувствала свободна.Летяла принцесата над земите си и се дивяла на чудната им красота.Колко прекрасно било всичко!И океанът ,и планината,и равнините били много по-хубави отколкото и разказвала майка и.

Обиколила принцесата територията си и решила ,че е време да опознае народа си.Слязла долу.Какво било учудването и,когато видяла мизерията и грозотата на обикновените хора без крила.Тръгнала сред тях.Навсякъде ,от където минела,хората се отдръпвали от нея,респектирани от чисто белите и крила.Принцесата се натъжила,че хората не отвръщат на усмивката и с усмивка.Тя започнала да носи широка перелина,която да прикрива белоснежните криле.Навсякъде принцесата слушала колко много хората мразят новия владетел-брат и,как ненавиждали всички крилати хора,заради тяхната жестокост,за това как не правят нищо за народа.Принцесата плачела от тежките думи на хората.Чувствала се самотна и нещастна,не искала вече да има крила,щом в очите на всички това значело жестокост.Една нощ по пълнолуние тя извадила ножа си и отрязала крилата.Вмигом ослепяла.Красивите и очи вече не виждали.Бялоседефената кожа придобила сивкав оттенък,ръцете и се набръчкали,гарвановата коса посивяла и загубила блясъка си.Изящните дрехи се превърнали в дрипи.

Хората вече не я отбягвали,тя била една от тях.Но вече не се усмихвала.Принцесата искала да отвори очите на брат си,да му покаже колко е грозно да си жесток и немилостив.Тя тръгнала бавно към двореца.Успяла да се промъкне и горда застанала пред краля.

-Дойдох да отворя очите Ви,кралю!

Той погледнал просекинята пред себе си и се изсмял.

-Коя си ти,че ще ми отваряш очите ?Една сляпа просекиня!

-Сестра ви,годподарю.Народът ви страда.Вие сте безмилостен владетел.Никой не ви обича,хората се страхуват от вас,мразят ви!

-Лъжеш!-креснал кралят.-От самото начало-ти не си сестра ми!А народът ми ме обожава!

-Има само един начин да проверим истината-промълвила принцесата.

Кралят взел Кинжала на истината и го забил в сърцето и.

Драконът обявил:

-Тя казва истината!

Трупът изведнъж възвърнал красотата си,крилете отново поникнали.Виждайки сестра си мъртва,нещо се пречупило в младия крал.Раздал цялото си богатство по равно на народа и научил що е милост.

Така се родили ангелите.