Среща с бившите съученици

Охххх,аз няма да мога да присъствам на това събиране След 2 седмици има среща-10 год.от завършването ни в университета.И аз няма да съм там   А толкова много искам....

Не бих отишла на такова събиране.

защо ?
Аз ходих .... напих се зверски ... беше готино .... искам пак 

Никой от тях не ми е близък, дори любопитство не ме мъчи кой какво прави. Нито хубави, нито лоши спомени имам - пълно безразличие изпитвам, като към безлични спътници във влаково купе.

Ние се събирахме миналата година. Беше много хубаво. И аз като Диана не можах да се откъсна от съучениците си до ранни зори. Имахме да си кажем толкова неща. Някои ги бях срещала и в по-ново време, но други не бях виждала, откакто завършихме училище. За една вечер бяхме отново на 18 г., но с мислите и опита на зрели жени и мъже. Беше вълнуващо. Обичам тези срещи.  

Така съжалявам, че не можах да отида на срещата тази събота, защото бях на сватба в Сф.
Харесвам тези срещи, жалко, че не се събираме и със съучениците от основното.

И аз Искааааааааааааааааам, докато си бях в БГ аз ги тормозех да се събираме сега като говоряс приятели не са се виждали о т4 години и това ще е първото нещо което ще се погрижа да организирам като се запътя към БГ. Бих го правила всяка седмица( бяхме много задружен клас или поне 90% от нас- моми4ета мом4ета беше весело)     

 Аз на среща със съучениците си до 8-ми клас не бих отишла. Няма какво да си кажем, за мен те са само познати.
 От средното  - да бих отишла, но чакат на мен да ги събирам, а аз нямам време и желание за такава организация.
 Сега обаче ще се събираме с колегите от студентските години - не сме се виждали от 1999 год. - искам да отида, с огромно нетърпение чакам края на юни.
 

Нашата среща бе в събота на 2 юни. 12 години от завършването. Срещата беше супер, макар че не успяхме да се съберем целият клас. Имаме съученици в чужбина. Но както писа Диана много си говорихме и беше страхотно.

И при мен е така!
Не бих отишла!

На среща със съучениците си до 7 клас не бих отишла. Аз дори визуално и по имена не си ги спомням, макар че сме се разделили преди 12-13 години. Никога не са ми били толкова близки и нямам какво да си кажа с тях. Знам как протичат срещите им - има само една съученичка, с която и до ден днешен поддържаме връзка, та тя ме информира. Аз нямам желание да ходя да си показвам колата и бижутата.
Със съучениците от средното не сме си правили срещи. Но с част от класа сме в много близки отношения и се виждаме и без специално организирани годишни срещи. С колегите от университета пък работим в една и съща сфера и се чуваме и виждаме много често, в повечето случаи служебно.

Като цяло такива срещи  не ми допадат и мисля, че мога да прекарам много по-добре 1 вечер, само с тези, които ме интересуват и са ми приятни. Тъпо ми е това лицемерие - 5 години не сме се поглеждали, имали сме кофти мнение едни за други и след 6-7 години да се мазним и да се интересуваме кой какво прави, изведнъж от нищото да се заобичаме и да ни е мъчно един за друг ... Няма как да стане това, поне не и при мен.

Събираме се всяка година на датата на бала. Обичам ги тези срещи, май не съм пропускала до сега 

Същата работа. Само две момичета искам да знам какво правят, с тях се чувам и без подобни смешни срещи.

само една среща сме имали досега. не съм сигурна, че бих отишла на втора. не разбилам дивият ентусиазъм, с който някои хора посрещат тези срещи. 

Ходила съм,жива и здрава,пак мисля да ходя.Беше много приятно.Събрахме се пак ,със старата компания на една маса,откарахме до сутринта.Според мен,човек се променя от обстоятелствата,но като цяло си остава същият!А и точно тези срещи,според мен, се правят,за да си припомним от къде сме тръгнали!Забелязах,че най-самозабравилите се,бяха "забравили"да дойдат!

  тази година правихме 3 години от завършването и трябваше да се събираме но никой не е организирал нищо... въпреки това не бих отишла 

Прочетох, че някои от вас не биха отишли на среща със съучениците си, с които са учили от първи до осми клас. При мен обаче нещата са по-различни - със съучениците ми от езиковата гимназия (където отидох не след 7-ми, а след 8-ми клас след приравнителен изпит) така и не се разбирахме особено. Бяхме си направо безразлични. Не бих отишлана среща с тях сега, даже и пари да ми дават.

С колегите от университета, които са останали в БГ, се виждаме и без специално организирани срещи. Единствените съученици/състуденти, с които изобщо искам да се виждам, са именно тези от 1 до 8 клас.

Тези от 1-4 не ги помня почти, с изключение на едно момиче, с което бяхме в гимназията. Тя е човекът, с който искам да се виждам и в бъдеще.
От 5- 7 също не ги помня, пак с изключение на едно момиче, което ми е съседка и ми е почти като сестра и едно момче, което се падна в съседен клас в гимназията, но с него така или иначе нямам обща приказка.
Тези в гимназията не ми допадаха просто. Твърде различни от мен (или аз от тях), нямахме общи неща.

Събираме се всяка година със съучениците от гимназията.Преди месец купонясвахме в един пианобар.Винаги си прекарваме чудесно.

А ние тази година имахме 10 години от завършването и никой нищо не организира 

Явно при всеки е индивидуално. И аз със съучениците ми от началното училище не бих се събрала, защото дори вече не ги помня. И със състуднтите си също не ме влече (то и не сме се събирали досега). Но с тези от гимназията е просто връх. Събираме се на 5 години, при това целия випуск - от 240 човека присъстват обикновено не по-малко от половината. Миналата година организацията започна от пролетта, а сбирката се състоя през октомври, така че голяма част от "чужденците" успяха да се организират, за да дойдат. Обикновено ангажираме хотел с ресторант близо до София, така че който примре да може и да полегне.
Абе, много е гот   и сякаш времето е спряло. Изведнъж и акълът и поведението ни се връщат години назад.

Само аз май се събирам със съученици от началното училище, а не ходя на срещите с тези от гимназията (е, те не са останали повече от 5 човека в България от тях).
странното е, че след седми клас много от нас отидоха в различни гимназии, но и до ден днешен се събираме 1-2 пъти годишно и си изкарваме страхотно. аз лично се очудих колко общо имам с тези хора и колко общи теми на разговори имаме.

събираме се основно десетима човека и времето минава неусетно.

на юбилейната ни среща, някой беше успял да издири и класната ни, а тя пък донесе някакви картички с пожелания, които сме и писали в трети клас. беше голям майтап

Скоро се срещахме една група съученици от 1 до 8 клас.
Повеселихме, разказахме си живота, задачите.

Със съучениците от последните класове не сме правили среща всички.
Но иначе ние сме си една сплотена група от няколко приятелки, и се виждаме постоянно. Онзи ден бяхме на женско парти. 
Обичам ги тия момичета.
Много сладка дружинка сме. 

Много ми е приятно да бъда на такива сбирки, за съжаление тази година пропуснахме

Мога да ти помогна да го раzбереш, аz посрещам такива срещи точно с див ентусиаzъм и ме е яд, че не ги правим по-често.  Радвам им се например zащото е нещо раzлично от всекидневието. За една вечер се връщаме в хубавите луди години когато бяхме напълно беzгрижни. Освен това съм поzитивно настроена към хората и ми е винаги приятно да срещна отново такива, с които сме имали весели моменти. Контактна личност съм и към всеки от съучениците ми тая добри чувства, та се радвам да видя, че са добре и са постигнали нещо.

Аz пък не раzбирам zащо някои хора така се дърпат от теzи срещи. 

Може би е важно какви позиции си имал в класа-ако си бил аутсайдера,защо ти е да си припомняш неприятни моменти. Ние се събрахме миналата година, ей така без повод.Дойдоха 10 човека ,повечето време ни отне да си припомняме липсващите, кой къде е, какво прави,абе малко клюкарска история.Но сме се отчуждили ,нямаме общи теми,освен за семейства, да се похвалим,да се оплачем.Въпреки това е приятно.С тези хора имаме специална връзка-спомени, общи радости, бели....С тях се чувствам спокойна, не се правя на такава, каквато не съм.
Но има и някои, които идват само да подновят полезни познанства.
Въпрос на нагласа

защото нито аз си харесвах съучениците, нито те мен, освен когато трябваше да ги измъквам по литература. Не пиех, не пушех, не пушех трева - нямах нищо общо с 90 процента от тях. Не вярвам нещата да са се променили 5 години по-късно. Те не ме търсят, когато се събират, нито аз съм умряла да ме търсят.

 

Бих отишла, но не съм в България и това усложнява доста нещата.

Моята история е като тази на Ео.
Аз помня всичките си съученици и точно поради тази причина не искам да ги виждам.
От 1 до 7 клас бях тормозена и бита, защото бях най-малката и не се събирах с надувките от групичките "по интереси" - миришещи листчета, лексикони, момчета, кукли Барби и ей такива. Бях аутсайдер 100%.
В гимназията имах 3-4 приятелки от класа, с 2 от които бих се виждала и сега. С едната се чуваме редовно, с другата не.
Но по срещи - НЕ! Знам какво ще се случи - излъскани "невести", които ще показват коя колко пари има, каква кола или с кой спи, а момчетата ни бяха едни скуки, не вярвам да са се променили много.
Не се дърпам, просто знам какво ще видя.

Ехее, къде сте учили вие, на какви хора сте попаднали? 
Едва ли всичките ви съученици са били толкова ужасни, просто сте имали различни интереси и хлапетийски пререкания. Може би точно при една среща сега, след тийнейджърската възраст, ще откриете, че някои от тях са свестни хора. 

И като го открия ще ми стане по-леко, че съм била супер депресирано и комплексирано хлапе, защото са ме пуснали на даскало на 6г. и изглеждах като 2-ра група в дестката градина по размери, та затова ме ступваха...
Не искам да ги виждам, макар, че ако ги срещна ще ги позная веднага и ще се сговня, ако не ги поздравя, защото ще си мисля, че и те са ме познали... Звуча като вещица, но всъщност съм мило момиче 

И аз това се чудя ! Ужас, това е много гадно - да си бил в такава ситуация през ученическите си години!

Аз, както вече писах, не се разбирах много със съучениците си от езиковата, ама то пък и никой с никой друг не се разбираше - просто бяхме такъв клас, в който всеки си имаше свои външни приятели и много-много не се сприятеляваше с останалите от класа, ама чак пък да не искам да се виждам с тях - не, просто няма да организирам среща аз, пък те ако организират и рекат да ме поканят, защо да не отида?

Направо не мога да повярвам на повечето мнения,които прочетох тук!За мен всички срещи са горям купон,може би точно защото бяхме шантав курс,много задружен и имаме толкова много приятни спомени заедно.Вярно е,че има и хора които идват само за да се похвалят с парите,колите и жените си ама и в това не намирам нищо чак толкова дразнещо.Знаете ли какъв смях пада,когато се появи някой от най-големите убитаци и разбереш,че е станал някой....Виж за колегите от университета-не мога да кажа същото ама и на тези срещи-всъщност до сега е само една ходя с удоволствие.

Ето още една тема за размисъл в какво училище трябва да учат нашите деца.Средата в този период /имам предвид гимназията/ е много важна и определяща за мнага неща.

Понеже се спомена, че сте учили в езикови и др. гимназии, с идеята, че съм учила в килийно училище, може би.
До осми клас учех в хубаво учлище, моята паралелка беше такава, за която се държеше изпит. Но често се е случвало новопостъпили ученици с проблеми в общуването да ги слагат в нашия клас, че уж сме по-умни...
И честно казано повече са ме тормозили момичета, а не момчета, макар че имаше един с 2 г. по-голям от нас, който... едва не ме уби с ритник в корема при най-обикновена гоненица.
Завърших математическа гимназя, елитна според представите на "масовата публика",  така че не съм учила в училището на затвора или в техникум за бъдещи леяри и стругари...

Не бе човек, изобщо нямахме това предвид, просто се чудим, че има много гаден народ на тоя свят, дето не можеш да се разбереш с него. Аз лично хич и не съм си помислила, че си учила в килийно училище. Ако си се обидила, извини ме! И изобщо не е важно какво е било училището, а какви са били хората, с които си учила и какъв човек ви е бил класен. Нашата класна просто ни обичаше и успя да ни сплоти и да ни научи на доста неща, полезни за живота, не само за ученето и училището. Затова и на нашата среща пак я затрупахме с цветя, както едно време на празниците, пак я прегръщахме, както едно време. Гледахме снимки и се смяхме, тя си донесе толкова много наши неща - да не повярваш, че ги е пазила толкова години!

Никой никого не е тормозел в нашия клас.Вие направо ме изумявате.Какъв е този тормоз,какво е това чудо!

Я, моля ви, аз съм учила в една от елитните гимназии на Пловдив. Много съм си доволна от обучението. Просто...може би където и да бях попаднала, щеше да е такава ситуацията, просто не ме вълнуваха нещата, от които се вълнуват тийнейджърите. Същото е сега и с колежките ми в курса, повечето са ми скучни.

Диана и всички други, не го приемайте лично!
Не съм се обидила от нищо!  
Искам да кажа, че навсякъде има деца, които си растат като хора от джунглата.
Не искам да развалям темата и за да кажа и аз нещо хубаво. Спомням си с умиление гимназиалните години, защото си прекарвах супер и ми беше весело, но за съучениците - или хубаво или нищо  

А ти от какво се вълнуваш?

Ео, искам да се запозная с теб и да основен клуб на ... ще видим на какво.

 Мисля, че знам от какво си се вълнувала!

Книги - четях много, театър играх 5 години, пиша...и от тогава още четях за възпитание и отглеждане на деца и...абе...Със сигурност не дискотеки, напивания, трева...А на повечето от тях само това им беше в главата...

Eто това имах предвид като казвах,че е важен избора на училище.Моите съученици се интересуваха от кино ,музика,книги.За трева и напиване и дума не можеше да става.В момента всички те са лекари,адвокати,бизнесмени,преподаватели във вузове.Винаги има какво да си кажа с тях.

Е  Това беше училището, в което исках да уча. Никога не се знае кой друг кръгъл идиот ще бъде приет там

"Кръглите идиоти" не ги приемат в елитни училища.Малки изключения винаги има,но ти казваш,че само ти си била доброто дете,а те са били "идиотите".Значи някъде има грешка.Или в твоя избор,или в самата теб.

Хаха, ок Така да бъде

От постовете ти винаги е лъхало доста голямо самочувстие и висока самооценка.Много е хубаво това,защото за да успее човек в наше време,трябва да има самочувствие,а ти си млада и тепърва ще успяваш в живота.Не подценяваш ли обаче твърде много хората около теб?

Бих отишла с най-голямо удоволствие, само че няма кой да организира.
Нито от основното, нито от гимназията, нито от университета!
Изглежда, че на нито едно от трите места не е имало и няма "ядка"!

И в елитните училища има "идиоти", но те са "елитни идиоти"! На срещата с моите съученици просто те се бяха превърнали във "възрастни елитни идиоти".

Я, не ми се е постнал отговорът...
Стефани, не знам къде го видя това самочувствие...Напротив, аз имам ужасно ниско самочувствие, считам се за много некадърна, не съм успяла в това , в което исках, няма и да успея, защото не ми достигат нито сили, нито талант...
По-студена съм, което понякога кара хората да мислят, че съм надменна и ги подценявам.

Да,във всеки випуск си има по няколко такива,но на места са маса,на други-единици.Ето това е същественото.

В такъв случай имаш комплекси.Преодолей ги тогава докато е време.Целият живот е пред теб.

Стефани, съжалявам че ще оспамя темата, но ме предизвика.

Не знам на колко години си, но ще ти кажа само, че в елитните училища има повече наркомани и депресари, отколкото си мислиш.
Ако си учила през 60-70-80-те години е било едно. Днес е друго.
В най-елитните гимназии има от всичко и то по много. Не е въпрос на избор, а въпрос на късмет в класа всички или повечето да си паснете.

Аз съм една мооооого възрастна жена,учила през 80-те години,но пък имам син,който учи в една от най-елитните гимназии в София и повярвай ми там не е пълно с наркомани.Точно затова учи там,а не в Първа английска.

Вярвам ти, че ти вярваш в онова, в което вярваш. Не се съмнявам, че синът ти е най-доброто дете и не пуши, не пие и само си учи уроците, но бъди по-обективна. Или пък бъди каквато си, всъщност аз те харесвам. И не си възрастна жена, не искам да бия по такива теми, не съм комплексирана на тема възраст.
Мир!

Провери по-добре. Не е точно така. Май вече всички пушат трева.

Изобщо не е най-доброто дете и ми създава куп проблеми,но точно наркотици не е вземал никога и не пуши.Спортува много ,макар,че с неговия спорт ми се изправя косата и в неделя пак бяхме в Пирогов.Темата беше за съучениците и нека пак я върнем там,където беше.Моите спомени са повече от прекрасни с тези хора и затова винаги ге виждам с тях с удоволствие.

Аз завърших елитна гимназия преди 6 години, имам и преки наблюдения върху с 1-2 години по-малките класове в русенските гимназии. И споделям мнението на Стефани, че истинските идиоти в тези училища са много по-малко отколкото в техникумите например. Който наистина само от глупости се вълнува и изобщо не учи, бива изключвам! ( с редки изключения, ако татенаистина е много богат) Предполагам, че през последните години са се променили нещата, но все пак в тази тема няма много завършили след 2003-та, нали?
Дори да има 2-3-5-ма простака в един клас, остават над 15 наистина интелигентни хора все пак. Това, че някой си пушел и ходил на дискотеки, изобщо не е признак, че е лош или тъп човек.  Е, да мислиш за деца в училище е малко прекалено и наистина няма как да срещнеш много сродни души. Но и би било скучно, ако всички мислеха като нас и се интересуваха само от същите неща, които нас ни вълнуват. 

Еовин, моля те, опитай да търсиш доброто и уникалното в хората, а не да ги осъждаш по шепа признаци. Не е нужно да раздаваш целувки под път и над път, просто бъди по-отворена към света, не мисля че ще съжаляваш. 

А към останалите- след като гимназиите са пълни с наркоманчета и идиотчета, къде тогава са свестните деца? Не може само 1/20 от учениците в България да са достойни за общуване!  И какво е да си свестен? Да не пушиш и да не пиеш? С какво това определя дали човекът би бил добър приятел, който да е там за теб? Сигурно другите така си мислят за аутсайдерите пък- "Тая е пълна идиотка, от никого не се интересува, само от себе си, вирнала си носа до небето и се мисли за по-висша.". Вярвам, че хората, дори и тийнейджърите, са доста по-комплексни същества и трябва да бъдат приемани малко по-позитивно и с разбиране 

Не си падам особено по срещите със съучениците ми от 8-11 клас... Както някой сполучливо беше обяснил, всичко зависи от това как си се чувствал в класа си. Е, аз така и не бях част от сплотената компания, не съм имала спорове и разправии, просто живеех по различен начин... Както и Еовин каза, не пушех, не пиех, а и по това време нямах възможност да си купувам дискове с музика и компютърни игри, за да ги обсъждам с другите... Точно връщане в миналото се получава на тези срещи, а аз не искам да се чувствам пак така!
Съучениците ми от 1 до 7 клас вече са ми много далечни, макар че понякога се засичаме в градския транспорт и си говорим.
Виж, с колежките ми от университета много си допаднахме, станахме добри приятелки и досега поддържаме връзка и се виждаме

много обичам да ходя на срещите ни с курса
дори мъжът ми ми завижда, че редовно се събираме винаги над 22 човека , а техния Курс за нищо не става
тази година беше среща след 15 години - страхотна !!
стояхме до 1.30 на заведение по простата причина че заведението затвори
след това всички се преместихме на друго пак подредени на огромна маса един срещу друг и стояхме до 4.00 ч говорейки си
на всички ни беше интересно
всеки питаше след като си тръгне кога е следващата дата
винаги съм се радвала и гордяла че 4 години съм учила и продължавам да потдържам връзка с по- вече от съкуртстниците си
еееххххх...бяхме много див и задружен истински курс !! 

Абосолютно! Само 2-ма съученици имам, към които бях наистина по-привързана и само те ме интересуват, но тях и на улицата мога да ги срещна.

И аз . Никога .

Събираме се поне веднъж в годината, а често и по повече пъти. Много сме си готини, много се обичаме.

Видяхме се преди 3 години с тези от гимназията и до 7 клас. С първите беше отврат, само за пари, замогване и бизнес се говореше. С вторите беше по-приятно, но нищо особено. Не ми се вижда с хора, които не са ми приятни, няма смисъл.
От друга страна майка ми до сега се събира с нейни съученици и е много щастлива от това

                   Стига бе. Това не може да е писано за Ео. Разбихте ме.                     

Аз не я познавам,но с нея се разбрахме.Споко,не съм вложила лоши чувства.

                   Тъй де, щот пък точно тя е толкова добричка и разбрана... И никога не е демонстрирала самочувствие, освен по отношение на готината си половинка..
                   По темата - никой никога не ме е канил на среща. Но и нямаше да отида. 1-8 клас нямам никакви спомени за другарчетата. 8-11/12 имам само бегли спомени за персоните, с които си прекарвах училищното време. Един брой, с когото сме близки все още, обяснявам му се в любов по Скайпа. Даже (според него) съм го довела и регистрирала във форума. Сега е активен член. Надявам се да не признае кой е  .
                  Аз наистина не помня. Дотолкова, че веднъж след двучасово оглеждане с един младеж, той дойде да ме пита не се ли казвам ***... Обаче на мен ми се счу друго, отрекох и го разкарах. После той разказал на гаджето ми, че сме били съученици, кой е точно, че сме били влюбени едно време (вярно беше), и т.н.т.. Гаджето ми ми разправя, аз отричам и пак го оглеждам... И тъй още два часа, след което започнах да си припомням - то ясно де, нали знам как се казва и го виждам - и умрях от срам. Поканихме го после да ходим някъде, уж се уговорихме, ама някак се размина. Иначе аз го бях разгледала внимателно преди той да ме заговори, щото гаджето ми ми го посочи като гадже на една обща позната. Ми не помня, бе.

Тези от 1 до 8 клас изобщо не ме разпознават и аз повечето не ги помня!
А с тези от техникума се срещаме...тази година повода беше 10г от завършването! Уж беше готино,ама май нямахме много общи теми...твърде сме различни! Но са ми мили и пак ще се събираме със сигурност!
Никога не бива да си затваряме вратичките към познати и приятели,защото човек до човека опира!
 

Миналата година се събрахме класа, 10 години след завършването на гимназията. Бяхме много задружен клас- от 16 човека, 10 бяхме навсякъде заедно, но последната година нещата някак се пообтегнаха и имам чувството, че всеки с облекчение се раздели с другите. Та на срещата ми беше леко тягостно, имах чувството, че всеки сякаш си влезе в ролята, в която е бил някога. Няма значение колко и в каква посока се е развил оттогава. Беше ми тягостно в старата ми роля, не знам за другите.

Имахме среща на седмата година от завършването. Които имаха деца, показваха снимки, а които нямахме, тъпяхме здраво. Друго не си спомням