- Публикувана: 5 юни 2007, 02:25 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2007, 14:49 ч.
Завой на 180 градуса?
Интересно ми е, след като се преместихте в чужбина по една или друга причина ( ако искате може и това да споменете) дали ви се е налагало да смените професията си, въпреки, че сте учили за нещо друго? Как намерихте прехода- труден, лесен? По "задължение" ли беше тази промяна или по ваше желание?
Ако имате възможност бихте ли се върнали към старата си професия?
Благодаря на всички, които ще отговорят!
Ако имате възможност бихте ли се върнали към старата си професия?
Благодаря на всички, които ще отговорят!
ИнтереСтен въпрос, мдааа 
Моята професионална ориентация започва да придобива неориентиран и леко нелогичен (за външния наблюдател, както и за моята скромна особа) вид, горе-долу нещо такова:
Т. е:
по професия съм инж. химик, но много бързо се разлюбихме с химията,
та
може би тук е завоя, 180-градусовия,
следва:
бизнес администраця (София)
и за капак:
едни човешки ресурси (тУК)
Та:
промяната-по желание (в смисъл без бой)
прехода, лесен, защото изборът си беше мой, незадължителен, така да се каже...
Практиката, в процес на усъвършенстване.
Моята професионална ориентация започва да придобива неориентиран и леко нелогичен (за външния наблюдател, както и за моята скромна особа) вид, горе-долу нещо такова:
Т. е:
по професия съм инж. химик, но много бързо се разлюбихме с химията,
та
може би тук е завоя, 180-градусовия,
следва:
бизнес администраця (София)
и за капак:
едни човешки ресурси (тУК)
Та:
промяната
-по желание (в смисъл без бой)прехода
, лесен, защото изборът си беше мой, незадължителен, така да се каже...Практиката
, в процес на усъвършенстване.
по образование съм "инджинер", тук работата ми пак е техническа, но не инжинерна и не в областта, в която съм специализирала, така че я отчитам като "отбивка". нямам обаче желание да се развивам особено в тази насока и да търся позиция с повече отговорности, стигат ми тези в къщи. бих си сменила кариерата коренно, проблемът ми е, че не съм особено наясно какво ме влече, какво ми се прави, какво би ме удовлетворило и не разполагам със себе си и с времето си, за да мога да намеря отговор на този въпрос. така че за сега се задоволявам с положението си и избягвам да се терзая особено.
Ох, и аз не знам доколко е професионален завой, но: винаги съм обичала библиотеки, но в България това по мое време се броеше полувисше, пък аз още страдах тогава от разни суети и не го учих (сега ме е яд понякога). В България съм била учителка и преводачка, тук като взех да търся какво да правя, установих, че библиотекарското образование е магистърско, и че библиотеки има къде ли не (включително във фирми и болници). Наистина, в програмата ни имаше какви ли не хора, като започнеш от бегълци от корпоративния свят, минеш през останали без работа ИТ специалисти, и стигнеш до докторите по химия и микробиология. И разни какви ли не други случаи, например, майка директорка на детска градина, увлечена от библиотекарството покрай дъщеря си. Учителки, бягащи от професията. Представителната армия на майки, гледали години наред децата си. Явно предпочитана специалност за 180-градусов завой на попрището жизнено в средата.
Та така. Завърших, работя в библиотека, пък живот и здраве, дано не стават гафове и дано за добро да е.
Та така. Завърших, работя в библиотека, пък живот и здраве, дано не стават гафове и дано за добро да е.
По специалността си от СУ почти не съм работила, освен кратък стаж, тъй като почти веднага след това дойдох в Америка.
Тук имах възможност да избера по- различна специалност и го направих без колебание, защото винаги съм имала слабост към изкуство и дизайн- така втората ми магистърската степен е по арт и арт мениджмънт. Това, което работя сега е свързано, но не чак директно ( ти знаеш с какво се занимавам), т.е. беше си завой, не само сменянето на специалността, но и решението да започна да работя в сферата, в която съм.
Обожавам работата си и досега поне не съм съжалила за избора си.
За мен едно от най- гадните неща е човек да работи нещо, което не му е интересно и му е скучно да прави.
Така че аз съм твърдо за завоите.
Тук имах възможност да избера по- различна специалност и го направих без колебание, защото винаги съм имала слабост към изкуство и дизайн- така втората ми магистърската степен е по арт и арт мениджмънт. Това, което работя сега е свързано, но не чак директно ( ти знаеш с какво се занимавам), т.е. беше си завой, не само сменянето на специалността, но и решението да започна да работя в сферата, в която съм.
Обожавам работата си и досега поне не съм съжалила за избора си.
За мен едно от най- гадните неща е човек да работи нещо, което не му е интересно и му е скучно да прави.
Така че аз съм твърдо за завоите.
Точно година и половина след като дойдох в Щатите започнах работа по специалността си и по това, за което съм учила и което ми доставя най-голямо удоволствие, което отчитам като страхотен успех, който дължа само и единствено на себе си. Занимвам се с т.н. специални деца и тъй като Америка е люлката и началото на интегрираното обучение (което е основа на прогреса в разитието на тези деца), а в БГ имах щастието да съм една от пионерите в това поле, някак ми дойде съвсем на място цялата подредба на пъзела. Двете образования от СУ, за моя изненада, не се оказаха ненужни тук, като обаче и тук държах изпити, взех лиценз/сертификат и си надградих започнатото в БГ. Засега големи завои не предвиждам, освен ако съвсем не мръдна и не ми текне да стана астронавт, примерно, или ядрен физик, да речем.
Но по принцип съм за завоите, дори опитах да завия с работата, с която се захванах като дойдох пъвроначално тук, защото ми беше чудно дали ще ми е интересно да я върша (така и така почвах всичко отначало), но не се получи, не ми трепна отвътре, не ми идваше отръки и се отказах. Насила хубост не става (клише, ама вярно).
Но по принцип съм за завоите, дори опитах да завия с работата, с която се захванах като дойдох пъвроначално тук, защото ми беше чудно дали ще ми е интересно да я върша (така и така почвах всичко отначало), но не се получи, не ми трепна отвътре, не ми идваше отръки и се отказах. Насила хубост не става (клише, ама вярно).
Занимавам се с почти едно и също ( с леки нюанси) откакто още учех в СУ. После започнах да работя, а когато дойдох тук продължих в същата сфера. Не съм на абсолютно същата позиция, но типа дейност е един и същ. Тук си взех сертификацията, 3-4 месеца след като дойдох и чалко след това започнах работа.
Не съм против завоите, особено когато човек не е щастлив с това, което прави. Няма по-ужасно нещо от това да ходиш с нежелание на работа..
Не съм против завоите, особено когато човек не е щастлив с това, което прави. Няма по-ужасно нещо от това да ходиш с нежелание на работа..
Гласувах за отбивката
Образованието ми е медицина. За да работя в болница, трябва да говоря перфектен фински, а преди да влезем в ЕС трябваШе и изпит да се полага.
От както съм доШла работя като лекар, но научЕн работник (ако някой може да ме нарече по друг начин Ще съм благодарна, ама само тази стара думичка ми идва на ум..). Един вид уж си работя по специалността, заради която ме и назначиха, ама не съвсем. ЗаЩото медицината без пациенти е само наука...
Мисля, че с рисковете съм скарана, особено откакто имам дете, и трябва да осигурявам не само собствения си живот. Може да идва и от професията, кой знае какво след "магистър лекар" не може да си, освен да лекуваШ хора .. та в този случай моето си е направо заовой
Обаче знам, чЕ в един хубав ден Ще имам ресторант/кафе/хотел, Ще работя в бежански лагер за деца, и Ще лекувам отново (дуШи или тела, оЩе не съм реШила). А, да. И Ще открия много важен ген, свързан с диабета (ако не и снеЩо друго
) 
Да,пове4е от веднъж и не съм работила нещо ,което ми харесва.В Испания е много трудно да си приравниш дипломата,цялата процедура се бави 2 години.Испанците са с ниска култура и коне с капаци и дори и да искаш да работиш по специалността си,малко трудно ще те вземат на работа.Не ни познават,нищо не знаят за нас и за страната ни и са недовер4иви.
Завършила съм СУ,но по специалността си съм работила само в Бг и то за кратко.
Завършила съм СУ,но по специалността си съм работила само в Бг и то за кратко.
не все още, но бих, zащото професията и интересите ми (zасега просто хоби) се раzличават коренно и ако имам въzможност и финансовата страна не пострада бих направила zавоя беz да му мисля. За съжаление zа сега не съм намерила начин zа финансов еквивалент, който да ми е по сърце.
При мен положението е доста странно - едно съм учила в Бг,после друго - в Италия,задълбочих и усъвършенствах познанията си в САЩ. Близо 20 години живота ми върви все по аутобани ,откакто съм тук ,излезнах на отбивка и сега съм в застой.
Да видим кога ще ми излезне късмета да се кача пак на аутобана или да си карам спокойно по някое селско шосе.
Не знам как да гласувам, честно.
Сменяла съм си професията много пъти без никакво съжаление, като се появи някаква рутина в работата, ей, как ме хващат братята и се залавям с нещо друго, всеки път е малко по-самостоятелно, това определено...
Но винаги всички занимания са се опирали на основната ми специалност, така че .. .не знам.
Дали бих се върнала... едва ли, по-скоро при възможност бих комбинирала познания от различните сфери.
Сменяла съм си професията много пъти без никакво съжаление, като се появи някаква рутина в работата, ей, как ме хващат братята и се залавям с нещо друго, всеки път е малко по-самостоятелно, това определено...
Но винаги всички занимания са се опирали на основната ми специалност, така че .. .не знам.
Дали бих се върнала
... едва ли, по-скоро при възможност бих комбинирала познания от различните сфери. 
За съжаление това, което учих в Бг 5 години с желание, не можах да го приложа дори и в Родината си 
Местата, на които можех да работя, бяха връзкарски. Старите служители, докато не се пенсионират, не отстъпваха поста си, а съкращения течаха непрекъснато Поради това стечение на обстоятелствата, започнах административна работа, клиенти, архив и други подобни мишкарски неща... Тук продължих да върша тази работа, въпреки че моята професия в тази страна е високо ценена и добре платена. Проблемът е, че нямам самочувствието да се пробвам и да започна от начало.
Местата, на които можех да работя, бяха връзкарски. Старите служители, докато не се пенсионират, не отстъпваха поста си, а съкращения течаха непрекъснато Поради това стечение на обстоятелствата, започнах административна работа, клиенти, архив и други подобни мишкарски неща... Тук продължих да върша тази работа, въпреки че моята професия в тази страна е високо ценена и добре платена. Проблемът е, че нямам самочувствието да се пробвам и да започна от начало.
В отбивка съм и аз.
Завърших Маркетинг в родината. ЗАнимавах се с маркетинг и реклама, а и в туризма съм работила, но като студентка.
Тук, в 4ужбината, завърших Бизнес Администрация - Мениджмънт и няколко нива компютри ... сега съм в маркетингова фирма, но на позиция, която с4итам по-скоро за "отбивка".
Завърших Маркетинг в родината. ЗАнимавах се с маркетинг и реклама, а и в туризма съм работила, но като студентка.
Тук, в 4ужбината, завърших Бизнес Администрация - Мениджмънт и няколко нива компютри ... сега съм в маркетингова фирма, но на позиция, която с4итам по-скоро за "отбивка".
Препоръчани теми