Публикувана: 6 юни 2007, 09:27 ч.
Последно мнение: 5 юли 2007, 01:37 ч.

За разговорите, които вечно се повтарят

3 265
49
1

# 30 7 юни 2007, 10:08 ч.

софия
Мнения: 636

Водим си и ние такива разговори, от почти 2г.сме семейство и си живеем отделно. Като се роди бебка имахме помегечи вкъщи, благодарна съм много ама от тогава почнаха тия разговори. Преди ги нямаше. Надявам се да не се повтарят много много....Искам го. Правя доста компромиси, ама не крия че обичам да става каквото аз искам. Тогава се чувствам стински комфортно. Гадно звучи, знам ама съм откровена. Е, ще си запазя правото да правя така като се върна в работата след 2г., а дотогава вкъще ще се държа прилично! Simple Smile

Мислители, че преди като не ги е имало тия разговори и сега като вече сме си отново сами нещата могат да се върнат в предишното положение?Дано, въпреки че съм скептик

# 31 7 юни 2007, 13:41 ч.

Мнения: 1 446

Започвам да се плаша. Това ли ме чака?

# 32 7 юни 2007, 16:03 ч.

Пловдив
Мнения: 1 405

Цитат на: Славундер в чт, 07 юни 2007, 13:41

Започвам да се плаша. Това ли ме чака?

ДА

# 33 7 юни 2007, 19:09 ч.

Цитат на: Tedishte в ср, 06 юни 2007, 09:27

Случват ли ви се разговори с вашите т.нар. половинки, които вече са водени, едва ли не със същите реплики и със същите уж заключителни думи????
Аз имам сравнително малък опит в съвместно съжителство -
обаче си ми тежи и сякаш товарен влак срещам, когато отново се случи ситуация, налагаща разговор с вече ясен развой и край...

Книги като "Борбата за вдигнатия капак" помагат ли ви? На мен не. Всичко е прекрасно написано и теоретично звучи толкова лесно, но уви на практика не се получава.
Как се справяте вие?

Мила, ти ме върна в първите години на брака ни. ГОДИНИ ми трябваха да осмисля, че когато аз предлагам нещо и той мълчи, НЕ е съгласен с мен. Просто не иска да влиза в пререкания. Ситуациите се развиваха общо взето в три варианта:
1. Докато дойде време да се изпълни предлаганото от мен, ситуацията се променя и изисква преразглеждане.
2. Докато дойде време да се изпълни предлаганото от мен, аз стигам до извода, че вариантът не е добър и съм склонна да постъпим по друг начин.
3. Докато дойде време да се изпълни предлаганото от мен, не са се случили 1. и 2. и тогава няма как, налага му се да ми обясни, че не е съгласен и пак вземаме друго решение.
Поради динамичността на времето (често т.1) и това, че е по-мъдър от мен (т.2), рядко се е случвало да стигаме до т.3, затова ми трябваше и повече време да се ориентирам.
Да, книгата ми помогна, когато я четох вече бях забелязала много от особеностите, така че тя дойде като потвърждение на опита ми и известно успокоение, че "повредата не е в моя телевизор".
Търпение и любов, и нещата стават по-лесни за приемане.

# 34 7 юни 2007, 19:16 ч.

Цитат на: Nevada в чт, 07 юни 2007, 09:32

След определен брой безсмислено повтарящи се разговори и още толкова безсмислено повторени надежди разбрах, че човек като не иска да чуе нещо, той не го чува. Малко трудно ми беше, но все пак се преборих със себе си и престанах да се осланям на случайността. Освен това се убедих, че на мъжа ми трябва да говоря кратко и ясно без никакви усложнени обороти на речта
Сто пъти повторих: разръфал се е кабелът на ютията, ще ме хване ток някой ден докато гладя! - и никакъв ефект. Един ден обаче си бях порязала ужасно пръста и при най-малкото побутване ми потичаше кръв, та му се наложи той да включи ютията и познайте какво каза: "Защо досега не си ми казала, че трябва да сменя този кабел?!?!" - И тук аз осъзнах, че само правя констатации за това и онова, а не му казвам какво трябва да се направи!! )

Абсолютно подкрепям! Много време ми отне да разбера, че това е начинът. Ако на жена й се направи такъв намек, в общия случай тя ще разбере какво се иска от нея, друг е въпросът дали ще го изпълни. Мъжете май са свикнали да приемат нашите думи като празни приказки и се абстрахират от тях, затова трябва кратко, точно и ясно. И натъртено! И не по време на мач или детски анимационен филм, в който е жизнено важно да разберат какво ще стане!

# 35 7 юни 2007, 19:23 ч.

София
Мнения: 48

Цитат на: pupu1 в чт, 07 юни 2007, 19:16

Мъжете май са свикнали да приемат нашите думи като празни приказки и се абстрахират от тях, затова трябва кратко, точно и ясно. И натъртено! И не по време на мач или детски анимационен филм, в който е жизнено важно да разберат какво ще стане!

Това ме навежда на мисълта, че мъжът до мен е едно голямо дете! Нямам опит с отглеждане на деца, но затова пък явно имам възможността отсега да се подготвя!
Мерси за откровените отговори!

# 36 7 юни 2007, 21:08 ч.

Мнения: 1 761

Аз не говоря.Аз действам.

Ако искам нещо да направи, хващам един голям бял лист и написвам какво конкретно искам.
Под инструкциите за изпълнение написвам какво ще направя,ако не се изпълнят поставените задачи.Действа безотказно.

П.С.Единствено трябва да се слага дата на листа.Всяко нещо си има срок.Аз съм на мнение,че щом може да работи за клиентите си до среднощ,само и само да приключи в срок, може да го прави и за мен-аз съм най-важния клиент.

Веднъж ми каза,че ще си прибере чертежите от масата след малко.На другата сутрин (щото чаках цяла нощ това малко да дойде) хванах един голям чувал,събрах ги и ги изхвърлих.Не си поплювам,щото иначе има да си говоооооооооря ли говооооооооооооооря....

# 37 7 юни 2007, 21:54 ч.

Мнения: 245

Цитат на: love_sunrise в чт, 07 юни 2007, 00:21

Един повтарящ се наш разговор:

- Виж какво, писна ми да повтарям някой неща, а ти само да ми обещаваш, как това или онова ще направиш, ще промениш някой навици, а резултат никакъв!
- Е как, аз толкова се старая, ама ти все не си доволна!
- Как се стараеш, а? Дрехите ти пак са ступани на куп! Кой да ги сгъне? - пак аз! То само това да беше! .....(изреждам още доста от обичайно повтарящите се неща)
- На теб все нещо не ти харесва, все имаш забележки! И аз имам, ама си мълча!!! Crossing Arms

- Че кой те кара да мълчиш, бре!!!!!!!!!

Кажи си, може и да си прав! Аз как да разбера къде бъркам, като си траеш! И аз не съм цвете, ама ти нищичко не казваш!
- Ами да, нали съм по-търпелив и благороден! Mr. Green

Защо да ти казвам? Не може ли и ти да не забелязваш и така всичко ще е наред?
Виж аз колко съм добричък и не се карам с теб!

love_sunrise ти да не си била скрита някъде из къщи като го водихме същия тоз спор с моя оня ден??? Shocked

едно към едно е #2gunfire

не сме сами на тая планетааааа ooooh!

# 38 7 юни 2007, 22:02 ч.

Мнения: 364

Цитат на: paia4e в чт, 07 юни 2007, 21:54

love_sunrise ти да не си била скрита някъде из къщи като го водихме същия тоз спор с моя оня ден??? Shocked

едно към едно е #2gunfire

не сме сами на тая планетааааа ooooh!

Ние за сега успяваме да го обръщаме на майтап! Wink

Понякога процедирам като kartinka . Една вечер, докато съпружеското тяло спеше, аз най-безцеремонно наврях мръсните му чорапи в лицето! Joy

Е, вече не си пуска чорапите където свари! Действа, опитай!

# 39 7 юни 2007, 22:50 ч.

Мнения: 1 983

Колко познато. ooooh!

Когато живеехме при свекърва ми, простирахме на балкона на хола.Когато изсъхнат дрехите ги прибирам на ЕДИНСТВЕНИЯ фотьойл в хола.
Дежурния въпрос : "Къде ми е синята тениска?"
Аз : "На фотьойла"
"На кой фотьойл?" newsm78

Накрая вече при всеки такъв въпрос аз започвах да се хиля като малоумна Joy

Мен лично повече ме дразни разсеяността.От 3 години живеем сами, но все още ме пита кое къде е.Това ме кара да полудявам. #Cussing out

# 40 2 юли 2007, 03:40 ч.

Мнения: 1 817

Имах късмета да попадна на мъж, който ме слуша за важните неща и много рядко забравя какво съм казала! Heart Eyes

Ако случайно нещо, което не ми харесва, се повтори, то събирам сили и с усмивка на уста му припомням, че сме говорили по въпроса и че той е обещал...След повторението обикновенно никога повече не се случват нередни неща! Peace

# 41 2 юли 2007, 10:48 ч.

Мнения: 473

Изобщо не се тревожа като теб, мъжете забравят много. Чела съм доста книги от американски психолози, които цял живот са се занимавали с изследване на отношенията между мъжа и жената. Всичките експерименти, които съм си правила с моя мъж се оказват вярни като по книгите. Като отиде да пазарува и му кажа да купи повече от две неща, третото със сигурност го забравя. Разговори си водим постоянно еднакви - сто пъти съм му казала да не ме буди сутрин, защото съм много изморена /цяла нощ ставам заради бебето и сутрин направо съм като пребита/, но въпреки това всяка сутрин ме буди, сто пъти съм му казала да не си хвърля дрехите, които са за пране в спалнята, а в коша за пране, но той винаги си ги хвърля в спалнята. И мога да изреждам до утре. Няма оправяне, те са такава странна порода. Въпросът е да не се ядосваш и да не му обръщаш много внимание. Другите им качества са по-важни - да са отговорни, да са добри бащи, да са любящи съпрузи. Капакът на тоалетната чиния не е голям проблем.

# 42 2 юли 2007, 13:43 ч.

Мнения: 2 438

Аз имах навика да разсъждавам на глас за всичко, а пък моят мъж да ме слуша като чува какво казвам и го запомня. И примерно купува нещо и казва, че съм го искала, а пък аз не съм. И вече се научих да премислям преди да си поискам нещо.

# 43 2 юли 2007, 14:31 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: Tristan77 в пн, 02 юли 2007, 10:48

Същата работа, говориш до полудяване, но много малко от това се помни. Понякога дори не ме и чува.
А за вечните разговори... Ами да има проблем, който ни мъчи от години, нямаме собствено жилище и живеем с родителите му. Всеки път като се чувствам зле и му казвам какво чувствам, той започва старата песен на нов, глас. Нямаме възможност, кажи какво да направя и т.н. Все едно всеки път говорим едно и също, дори и с едни и същи думи, все за едно и също спорим. А аз знам, че няма решение искам само малко разбиране, но за мъжете е странно, как можеш да говориш само за да споделиш проблема, без да го решиш, щом няма решение един проблем, значи няма какво да ги мислим и толкова..., иди обяснявай. Не ни разбират мъжете не ги знам кой е от Марс и кой от Венера, ама сме на светлинни години разстояние.