Като дете не съм чела Алиса и мечо Пух. Глупави ми бяха. Четях приказки от всякакви народи.
От юношеските: "Повест за истинския човек", "Стършел", части от "Малкият принц". Добри бяха, но любими не мога да ги нарека.
"Страдание и възторг" на споменатия по-горе автор прочетох на един дъх и ми остана в съзнанието завинаги.
Специално за УРИЕЛ
:"Във този ден, когато видиш ти
последния ми дребен недостатък,
когато любовта ти отлети
и бъдеш с мен безмилостен и кратък,
когато вместо с влюбени очи
ме срещнеш с ясен поглед, без боязън,
любов във тебе няма да личи,
а само хлад и скрита неприязън.
Но като знам във този черен ден,
че аз за теб не бях достоен, тая
ръка в закана към самия мен
ще вдигна, ала теб ще оправдая.
Ти имаш право с мен да си суров.
Не съм заслужил твоята любов."
*****
"Когато гледам как с един замах
руши света това свирепо време,
как горди кули стават пух и прах
и бронза мре под неговото бреме,
и как завзема с дни и часове
крайбрежията кипналата пяна,
и сушата протяга брегове
и граби свойта дан от океана,
и как пред този кръговрат от дни
и царствата не траят дълго време,
разбирам аз, че всичко се мени,
и времето от мен ще те отнеме.
А туй е смърт! Тъгувам аз безкрайно.
И щастието ми е тъй нетрайно.."
Най-впечатлена бях от Карл Май, Емилио Салгари, Джек Лондон, Жул Верн, наред със задължителните в училище български автори - Йордан Йовков и Димитър Талев.
.