Според мен въпосът е принципен.Да-всеки може да си възпитава детето според своя вкус и възгледи.Но когато детето общува с други деца и техните родители или възпитатели не споделят нашия стил-трябва да уважим тяхното право на свободен избор.
Ако детето на авторката иска да посипе себе си с пясък-ок, тя му е майка,тя го възпитава,дали детето ще го приеме за добро или лошо това да се посипва самос пясък зависи от нея.НО да посипва друго дете може само,другото дете и неговите родители са съгласни.
Тук всички ще скочат-ама те са деца.Да,деца са.И затова се учат-защото са деца.
Не става дума само за конкретния случай, а по принцип.
Аз също оставям детето ми да играе с други деца.Но МАЙКИТЕ на децата,когато дори само забележат,че ТЯХНОТО дете може да нарани моето се намесват.И детето знае,че не е позволено не само да се посипва пясък,но и да се вади биберона от устата на бебето,да му се бърка в очите,да се носи,блъска ,бута,удря и разплаква.
Разбира се, случва се понякога децата да изпреварят родителите и да направят някоя беля.Но тогава се учат да се извиняват.И то не майките една на друга, а виновното дете, на пострадалото.За да могат да носят един ден отговорност за собствените си постъпки.
Жалко,че бабата е реагирала по-емоционално и не си могла да накараш детето си да се извини.Ако го научиш да се извинява може да не предизвиква такива бурни реакции.
Аз не ходя в градинката да пия кафе, а да си изведа детето.Обикновено съм толкова близо,че би било трудно друго дете да дойде и да го посипе с пясък,преди да съм му хванала ръката с кофичката.И мойто не би го направило,защото не бих позволила.
Толкова ли е трудно?Крясъците не помагат.Вниманието е къде по-добро решение.
Ако детето на авторката иска да посипе себе си с пясък-ок, тя му е майка,тя го възпитава,дали детето ще го приеме за добро или лошо това да се посипва самос пясък зависи от нея.НО да посипва друго дете може само,другото дете и неговите родители са съгласни.
Тук всички ще скочат-ама те са деца.Да,деца са.И затова се учат-защото са деца.
Не става дума само за конкретния случай, а по принцип.
Аз също оставям детето ми да играе с други деца.Но МАЙКИТЕ на децата,когато дори само забележат,че ТЯХНОТО дете може да нарани моето се намесват.И детето знае,че не е позволено не само да се посипва пясък,но и да се вади биберона от устата на бебето,да му се бърка в очите,да се носи,блъска ,бута,удря и разплаква.
Разбира се, случва се понякога децата да изпреварят родителите и да направят някоя беля.Но тогава се учат да се извиняват.И то не майките една на друга, а виновното дете, на пострадалото.За да могат да носят един ден отговорност за собствените си постъпки.
Жалко,че бабата е реагирала по-емоционално и не си могла да накараш детето си да се извини.Ако го научиш да се извинява може да не предизвиква такива бурни реакции.
Аз не ходя в градинката да пия кафе, а да си изведа детето.Обикновено съм толкова близо,че би било трудно друго дете да дойде и да го посипе с пясък,преди да съм му хванала ръката с кофичката.И мойто не би го направило,защото не бих позволила.
Толкова ли е трудно?Крясъците не помагат.Вниманието е къде по-добро решение.
Съгласна съм напълно с това мнение, ако болшинството от майките се водеха от този принцип при възпитанието на децата си , със сигурност по-рядко ще се връщам от детската площадка нервирана от безотговорността на някои родители. Мисля, че това е основното правило за постигане на хармония в общуването с околните , всеки е прав сам за себе си , но само ако не пречи на другите!
. 
.
. Така като гледам и ми дожалява безкрайно много за моето задръстеняче 
.
. 
.
… е трябва май и аз да съм невротизирана 
. 
сякаш ти наистина ме разбираш и вникваш в същината на това което исакам да 
Алекс, ако посипе някого с пясък му се извинява. Не се стигало досега до големи разправии по този повод 
