Боже, какви деца имало! 
Да ти е жив и здрав Криско, Блонди! 
Да ти е жив и здрав Криско, Блонди! - Публикувана: 8 юни 2007, 14:54 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2007, 17:05 ч.
За прекалено добрите деца - раждат ли се състрадателни?
Нашата кака е същата.Сега като се събуди в събота си стои в детската и играе,ако се събуди естра и /която е абсолютна фурия/ я чувам как и шътка и казва "Тихо,Бори мама и тати спят.Стой в детската да си играем".Ако и кажа стой тук и отида да си върша нещо,след час-два като се прибера ще я намеря там където съм казала да стои.
Сестра и обаче е "лудичка"и за двете заедно.След каката нямахме нищо счупено-чинии,чаши,саксии,играчки...След малкото не остана нищо здраво
,ужааааас.
Сестра и обаче е "лудичка"и за двете заедно.След каката нямахме нищо счупено-чинии,чаши,саксии,играчки...След малкото не остана нищо здраво
,ужааааас. 
. Дали тези неща са вродени, предвид, че не сме го учили и обучавали? 
Раждат ли се децата състрадателни и добри?
Раждат ли се децата състрадателни и добри? "Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как ...."
Мисля, че то е най-точен отговор на въпроса ти.
напълно съм съгласна с мнението на бабче,
Мисля че едното е темперамент, другото е възпитание.Детенцето ти е кротко,
спокоино и добричко по характер,но това да ти помага, да ти носи чехли и т.н го е научил от вас, от примера, който сте му дали със своите взаимоотношения,без целенасочено да го обучавате.
Аз имам две деца момиче и момче с голяма разлика,мога да кажа че и двамата са добри и възпитани деца ,но коренно различни по темперамент,каката беше палава за 3 момчета катереше се по дървета, играеше футбол с момчетата и краката и бяха постоянно в ранни ,но винаги е била внимателна към другите деца, отстъпчива и добра,сега малко е променена но какво да правиш пусти пубертет.
Мисля че едното е темперамент, другото е възпитание.Детенцето ти е кротко,
спокоино и добричко по характер,но това да ти помага, да ти носи чехли и т.н го е научил от вас, от примера, който сте му дали със своите взаимоотношения,без целенасочено да го обучавате.
Аз имам две деца момиче и момче с голяма разлика,мога да кажа че и двамата са добри и възпитани деца ,но коренно различни по темперамент,каката беше палава за 3 момчета катереше се по дървета, играеше футбол с момчетата и краката и бяха постоянно в ранни ,но винаги е била внимателна към другите деца, отстъпчива и добра,сега малко е променена но какво да правиш пусти пубертет.
Моят бандит само на снимка да го погледнеш и ти става ясно за каква напаст иде реч.
Блонди, детето ти е просто добра душица. Това е. Зависи и от вас, но не само... Добра душа, добър дух, Добродушко. Да ви е жив и здрав!
Аз си мисля, че средата е по-определяща. Съдя по нас.
Синът ми беше същият. Особено в частта, когато някой спи, а той вече се е събудил или играеше тихичко, или си лежеше и чакаше да се събудим.
Така си израстна - тих, спокоен, услужлив. В детската градина явно случихме на добри педагози и добри деца. Но като тръгна на училище още на втория третия месец класната му ме привика, че ударил(бутнал в коридора) някакво дете и то паднало и си ударило главата. Бях много учудена, но не го показах, казах, че ще направим всичко възможно да не се повтори. Чак ме попита дали вкъщи се държим така, от което не ми стана приятно, предвид колко кротък е бил. Той после ми обясни, че другото дете е минало покрай него и го е закачило нещо и той не му останал длъжен. Е, оправихме се, имаше наказание, но вече втора година няма оплаквания от него, но си е малко отмъстителен.
Та имах предвид, че зависи в каква среда ще попадне - докато си беше само при нас и на градина - всичко беше наред, в училище обаче има от кой да гледа и копира поведение.
Криза на двете години не е имал или поне е била много лека, че да съм забравила.
Синът ми беше същият. Особено в частта, когато някой спи, а той вече се е събудил или играеше тихичко, или си лежеше и чакаше да се събудим.
Така си израстна - тих, спокоен, услужлив. В детската градина явно случихме на добри педагози и добри деца. Но като тръгна на училище още на втория третия месец класната му ме привика, че ударил(бутнал в коридора) някакво дете и то паднало и си ударило главата. Бях много учудена, но не го показах, казах, че ще направим всичко възможно да не се повтори. Чак ме попита дали вкъщи се държим така, от което не ми стана приятно, предвид колко кротък е бил. Той после ми обясни, че другото дете е минало покрай него и го е закачило нещо и той не му останал длъжен. Е, оправихме се, имаше наказание, но вече втора година няма оплаквания от него, но си е малко отмъстителен.
Та имах предвид, че зависи в каква среда ще попадне - докато си беше само при нас и на градина - всичко беше наред, в училище обаче има от кой да гледа и копира поведение.
Криза на двете години не е имал или поне е била много лека, че да съм забравила.
Според мен това се определя от семейната среда. Тихи и скромни ли сте? Не повишавате глас? И двамата заедно се грижите за него? Ако на тези въпроси отговорите ти са - да, не се чуди, нормално е и детето ти да е такова. На мен голямата дъщеря ми е такава. Но за сметка на нея, малката ни разказва играта. 
Но колкото по големи стават, все по правилно ми се струва поведението на малката. По отворено дете е, по контактно, задава въпроси , на които трудно се отговаря
И ми се струва, че в живота напред ще е по-добре от голямата. И тя когато беше по-малка никога не ни е будила, взимаше си книжка и си я разглеждаше докато станем. Сега тя е заменена от ТВ, игрите и плейстейшъна. И си е все така тиха и скромна.
Но колкото по големи стават, все по правилно ми се струва поведението на малката. По отворено дете е, по контактно, задава въпроси , на които трудно се отговаря
И ми се струва, че в живота напред ще е по-добре от голямата. И тя когато беше по-малка никога не ни е будила, взимаше си книжка и си я разглеждаше докато станем. Сега тя е заменена от ТВ, игрите и плейстейшъна. И си е все така тиха и скромна. 
Блонди, отдавна ми идва да схрускам твойто мом4енце, като го гледам на снимката 
Пък след този разказ: съвсем 
Моето моми4енце е оЩе малко, но откакто се е родила..не е плакала..по4ти..няколко пъти само, за кратко (страх от педиатъра, уплаха в съня, по4истването на нос
)
От два месе4на не се буди ноЩем, никога не съм имала безсънни ноЩи с нея...Играе си сама 4есто, седи си кротко близо до мен, без да иска специално внимание...Заспива сама, като се събуди си бърбори и 4ака да стана спокойно.
Та и аз си мисля, 4е се раждат така, оЩе пове4е, 4е на този етап (при нас) за възпитание едва ли може да става въпрос, толкова е малка...
Пък след този разказ: съвсем Моето моми4енце е оЩе малко, но откакто се е родила..не е плакала..по4ти..няколко пъти само, за кратко (страх от педиатъра, уплаха в съня, по4истването на нос
)От два месе4на не се буди ноЩем, никога не съм имала безсънни ноЩи с нея...Играе си сама 4есто, седи си кротко близо до мен, без да иска специално внимание...Заспива сама, като се събуди си бърбори и 4ака да стана спокойно.
Та и аз си мисля, 4е се раждат така, оЩе пове4е, 4е на този етап (при нас) за възпитание едва ли може да става въпрос, толкова е малка...
Не знам дали е редно да пускам тази тема или не, но просто всеки ден се питам за сина ми - редно ли е да е такъв или някъде аз греша?
Кротък и спокоен - това е ясно. Много спи, по 18 часа на денонощие. Не е капризен, всичко яде. Винаги е бил вниматален, деликатен, послушен. Никога не е пипал книгите, цветята, пръстта, елхата и играчките, покривки, чинии, чаши. Ако се събуди преди нас и вижда, че спим - лежи и чака да се размърдаме. И чака с часове. Ако ме види, че съм боса - носи ми чорапи и се опитва да ме обуе. Ако види, че косата ми е пусната, носи ми ластика. Винаги казва заповядай. Никога не отказва команда от нас, която разбира. Не плаче. Ако разсипе вода - взима парцала от банята и бърше. Ако разсипе храна - носи метлата и лопатата и мете. Никога не съм го карала и молила за подобно нещо. След вечеря слага чиниите и чашите в мивката и пак казва заповядай на мивката Ако някой от нас легне да дремне докато е буден, търси и носи одеало и завива легналия. Може да умира от глад, но ако му поиска някой - дава от храната си.
Дали тези неща са вродени, предвид, че не сме го учили и обучавали? Раждат ли се децата състрадатаелни и добри?
Кротък и спокоен - това е ясно. Много спи, по 18 часа на денонощие. Не е капризен, всичко яде. Винаги е бил вниматален, деликатен, послушен. Никога не е пипал книгите, цветята, пръстта, елхата и играчките, покривки, чинии, чаши. Ако се събуди преди нас и вижда, че спим - лежи и чака да се размърдаме. И чака с часове. Ако ме види, че съм боса - носи ми чорапи и се опитва да ме обуе. Ако види, че косата ми е пусната, носи ми ластика. Винаги казва заповядай. Никога не отказва команда от нас, която разбира. Не плаче. Ако разсипе вода - взима парцала от банята и бърше. Ако разсипе храна - носи метлата и лопатата и мете. Никога не съм го карала и молила за подобно нещо. След вечеря слага чиниите и чашите в мивката и пак казва заповядай на мивката
Ако някой от нас легне да дремне докато е буден, търси и носи одеало и завива легналия. Може да умира от глад, но ако му поиска някой - дава от храната си. Дали тези неща са вродени, предвид, че не сме го учили и обучавали?
Раждат ли се децата състрадатаелни и добри? Ако всичко това е "не" - и аз бих си задала въпроса "редно ли е". Според така описаното ми създава впечатление на тъжно дете, но ти най-добре си го познаваш.
Тихи и скромни ли сте? Не повишавате глас? И двамата заедно се грижите за него?
Горе-долу, но не съвсем. Повишаваме понякога, не сме от съвсем тихите. Заедно, да.
А смее ли се? Играе ли? Любопитен ли е? Проявява ли интерес към други деца?
Ако всичко това е "не" - и аз бих си задала въпроса "редно ли е". Според така описаното ми създава впечатление на тъжно дете, но ти най-добре си го познаваш.
Ако всичко това е "не" - и аз бих си задала въпроса "редно ли е". Според така описаното ми създава впечатление на тъжно дете, но ти най-добре си го познаваш.
О, разбира се, смее се, игаре. Деца тук няма, понеже нямат градинки за деца, но като сме си в София си играе с тях.
Мисля, че не е тъжен, по-скоро ми се струва много сериозен. Гледа едно такова изпитателно, много разбира и все се съобразява, което пък за едно толкова малко дете ми се струва странно, но като ви чета, явно има и такива дечица. А може и да се промени, разбира се
Блондс, както някой вече тук каза, на това малко слънчице в очичките му е изписано това, това са най-топлите, мили, добри детски очички, които съм виждала...и те са си такива още откакто съм го гледала на снимката в кошчето...Дори и изхвърлен гледаше пак така....Но е толкова сладък и миловиден, че ми иде да го гушна и разцелувам...Много, много прекрасно дете имаш, само да ти е живо и здраво...
П.С.искам и аз такова някой ден
гледаше пак така....Но е толкова сладък и миловиден, че ми иде да го гушна и разцелувам...Много, много прекрасно дете имаш, само да ти е живо и здраво... П.С.искам и аз такова някой ден