За прекалено добрите деца - раждат ли се състрадателни?

  • 6 565
  • 146
  •   1
Отговори
  • Мнения: 27 524
Не знам дали е редно да пускам тази тема или не, но просто всеки ден се питам за сина ми - редно ли е да е такъв или някъде аз греша?  Thinking
Кротък и спокоен - това е ясно. Много спи, по 18 часа на денонощие. Не е капризен, всичко яде. Винаги е бил вниматален, деликатен, послушен. Никога не е пипал книгите, цветята, пръстта, елхата и играчките, покривки, чинии, чаши. Ако се събуди преди нас и вижда, че спим - лежи и чака да се размърдаме. И чака с часове. Ако ме види, че съм боса - носи ми чорапи и се опитва да ме обуе. Ако види, че косата ми е пусната, носи ми ластика. Винаги казва заповядай. Никога не отказва команда от нас, която разбира. Не плаче. Ако разсипе вода - взима парцала от банята и бърше. Ако разсипе храна - носи метлата и лопатата и мете. Никога не съм го карала и молила за подобно нещо. След вечеря слага чиниите и чашите в мивката и пак казва заповядай на мивката  Rolling Eyes Ако някой от нас легне да дремне докато е буден, търси и носи одеало и завива легналия. Може да умира от глад, но ако му поиска някой - дава от храната си.
Дали тези неща са вродени, предвид, че не сме го учили и обучавали?   Thinking Раждат ли се децата състрадатаелни и добри?

# 1
  • София
  • Мнения: 100
мила, все едно чета за моята дъщеря Laughing дай да ги съберем младите... аз не съм такава, нито баща й е такъв, а тя е деликатно и нежно същество.....смятам че така й е дадено по природа и се радвам, защото прекалено много лошотия има около нас.... а тя направи и мен по-добра и нежна. не ми позволява дори да говоря високо и превъзбудено, казва ми "мамо не викай"
бъдете здрави и щастливи!

и дано да има повече добри малки същества, който да направят ежедневието ни красиво и изпълнено с доброта!  Heart Eyes

# 2
  • София
  • Мнения: 100
а баща ми казва "който както си е скроен, така ще си замине" мисля че е вярно и съм щастлива, че детето ми е "добре скроено". не бих се радвала ако е нагло, грубо и арогантно дете, с каквито е пълно напоследък

# 3
  • Мнения: 3 089
петра не е чак така, както вие го описвате, но си е добричка, миличката.
и като се има предвид, че и аз, и баща й сме зли по природа /спасява ни това, че сме възпитани и ошлайфани  Mr. Green/, то да - мисля, че така си е родена.
би ми се искало натам в живота да вземе малко от бебешката си проклетия, но каквото-такова  Rolling Eyes.

# 4
  • Мнения: 234
Абе ,да взема да ви изпратя и моята дъщеря да обучите така.  Wink Особено това с почистването с парцала и метлата много ми хареса.  Peace
А готви ли?Пере ли?   Flutter
А това,че като са кротки като малки-такива си оставали изобщо не е така.Сина ми беше агънце подобно на твоето Блонди,обаче сега 9 години по-голям е от дивите най-дивия.Не пречи на останалите с поведението си ,но е доста  щур.Не мисля обаче,че се раждат такива.Родителите са тези,които изграждат характера у децата.

# 5
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Ушева, какво си го ударила на размисли и чувства, я се стегни! Party
 Криско е такъв, защото вижда само теб и мъжа ти.Алекс беше същия.Я сега ела да го видиш като има баби и други хора около него.Говорили сме по темата, че децата на двете ни са като малки домакини, "благодарение" на живота който водят!
 Не мисля, че само родителите изграждат характера на децата си, ами има и участие и средата в която живеят.Като те вижда теб постоянно да бършеш и чистиш, какво да прави друго детето.
 Приеми, че е природно интелигентен Wink

# 6
  • Мнения: 6 164
Такива се раждат, по природа, но и средата е определяща. Крис е кротък по отношение на децата, не се бие, няма агресия в него /да чукам на дърво/, до колкото мога да кажа е и подреден - реди си играчките в шкафчето и винаги си оставя чашата на масата. Но е капризен и трябва постоянно да му се обръща внимание: събуди ли се, трябва всички да станат, не дава много да се заседявам пред компютъра, да влизам в 00 и да се къпя - влиза с мен или пищи пред банята, но е добричък. Дано си остане такъв.
А има едно друго дете в квартала Х, което е супер агресивно и постоянно бие децата, такъв е от много малък. Не знам дали е от възпитанието или от липсата на такова, майка му не му се кара, много рядко взима отношение и то, ако ние другите майки вече избеснеем и направим забележка. За мен е лошо дете, не се говори така за дете, знам, но направо настръхвам като го видя да се задава и веднага си грабвам детето. Дори погледът и походката са му едни такива бандитски. Laughing
Едно друго дете /2г./ Y пък се настърви в яслата и стана нетърпим - пищи и се бие постоянно.
А едно друго /пак 2г./ Z, което беше супер кротко и си даваше играчките на всички деца, стана агресивно и се научи да се бие и хапе от гореспоменатото Y, което пък от яслата... Crazy
И така се получава един затворен кръг и вече си мисля, че трябва да отделя моя син от тази компания, преди и той да е почнал да се бие и хапе. Thinking
Та така, Блонди, детето ти си го гледаш ти и то си е такова. Явно е и до дете и до среда.

# 7
  • Мнения: 4 841
Честно, направо ми се прииска да гушна сина ти - толкова мило звучи  Heart Eyes

Конкретно по темата - не знам какво да ти кажа. Може би пък понякога децата трябва да ни научат на разни неща...
Да ти е жив и здрав!

# 8
  • Мнения: 4 668
Мисля , че така се раждат - да !
Моет син е палав , в смисъл много енергичен и жив - много тича , рита , гони пеперудите ... в смисъл не се спира на едно място , но е кротък и неконфликтен . Никога не е посегнал на дете , никога не е дръпнал чужда играчка ... Имаше един период в който много ми беше жал за него и истински се притеснявах  Confused
Гледам го , че започна да проявява характер - не си дава толкова лесно нещата , ходи си ги иска ... но днес пак едно дете му изтръгна със злоба лопатката от ръцете и той само гледаше тъжно ...

Също така дава си всичко - храна или каквото и да било , опитва се да помага ... Много е послушен , ако разбира какво му казвам .

Не знам Блонди  Rolling Eyes Мъжът ми каза , че не трябва да се притеснявам , а да се радвам , че е добър  Thinking
Но признавам си , че на мен ми се иска понякога  и той да отвърне на лошотията . Примерно днес ми се искаше да отиде и той да изтръгне обратно лопатката от ръцете на другото дете ... и не ме е срам ...
Но той си е такъв ... така че , не е само и до възпитание  Thinking

# 9
  • Мнения: 6 164
Pipinka, и на мен ми става много мъчно като виждам как му дърпат всички играчки от ръцете и той само гледа тъжно. Sad Simple Smile Но по-добре така, защото предпочитам да не е той проблемния, за да не ми се налага да му се карам или бия, особено пък за боя - още не съм го удряла и не искам никога да го правя!

# 10
  • Мнения: 2 757
Блонди, гарантирам ти, че детето ти се е родило такова. Само по излъчването си му личи. Моят бандит само на снимка да го погледнеш и ти става ясно за каква напаст иде реч. Има различни видове деца - едни са податливи на учене, други подражават перфектно, адаптират се, трети си правят квото си искат и не се поддават на никакво обучение, дресировка, възпитание (нашия случай). Едни ги влече да праят каквото трябва и каквото с еочаква от тях, а други - винаги напук. Нито аз ще направя детето си послушно, нито ти твоето - непослушно. Имаш късмет с добро дете. Но квито и да са трябва да си ги обичаме и уважаваме особеностите им - това е най-правилният подход поне към добри отношения дете-родител според мен

# 11
  • Мнения: 668
Блонди, големият ми син беше почти същият до към 2 г. Сега е почти на 3 г. И сега е добър, подреден и старателен, но и хвърля, чупи, лудее, заедно с  брат си (по-малък е и за разлика от него много по-палав) обръщат къщата с главата нагоре.
Но до тези 2г. си играеше тихо и кротко, после си събираше играчките в коша, винаги се хващаше да чисти с мен, когато разлее нещо също го почиства, не умееше да се защитава от децата (винаги идваше да плаче при мен, когато някое дете му вземе играчката, въпреки че в повечето случаи си даваше нещата).
Промени се от както тръгна на ясла, там се научи да се отбранява, стана много по-нахакан, започна да се ослушва като му кажа нещо, което не му харесва, не си дава играчките на никое друго дете, освен на брат си (това не ми харесва, но като му кажа дай, той казва, че си е негово и няма да го даде).
Честно казано за мен е много по-добре, че се отрака така, защото преди чак ми беше жал за него, защото освен, че е добър е и много чувствителен и приема всичко много навътре.

Но знаеш ли моят син е много общителен  и говори с всички, това че е добричък го прави любимец на всички баби в блока и на лелките в яслата, а сега и в ДГ. Освен това като беше по-малък всички се надпреварваха да го гледат, бяха направо възхитени от него, докато брат му (малкият ми син) никой не смее да го гледа, защото ги е страх да не падне, да не удари, с него не могат да седнат и да си говорят, защото той е все в движение.

След всичко, което написах (доста объркано), искам да кажа, че според мен децата се раждат с определен характер, а нашата роля е да им помогне да развият положителните си качества и да неутрализират отрицателните.

Последна редакция: пт, 08 юни 2007, 15:47 от Бедствието

# 12
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Блонди, ти ме разби! Shocked
Моето е точно обратното, при това го съзнава, прави бели и се подхилква хитро.
Аз по принцип вярвам, че децата се раждат с определен характер, средата и възпитанието могат да повлияят до значителна степен, но основата си е вътре в тях.

# 13
  • Мнения: 1 426
който както си е скроен, така ще си замине
Да, и аз си мисля, че децата се раждат с характера си.
Ние даваме външната украса, но сърцевината не е от нас.

# 14
  • Мнения: 27 524
Ушева, какво си го ударила на размисли и чувства, я се стегни! Party

Каланова, вие пък с Кейси само да се стягам ме карате  Rolling Eyes Ми, не искам пък   Crossing Arms Не съм от желязо  Heart Eyes
Добре, де, а какво да правим с родените лоши деца (ако могат така да се нарекат)? С агресивните, бойните, неуморимите?

Общи условия

Активация на акаунт