Относно суеверията

Хи хи хи
Мили мами, нещата, които споменавате не са истинските суеверия, това са някакви детски шегички, които, останали неизкоренени, постепенно се превръщат в навик  . Но това е по-скоро майтап, вие самите не си ги приемате насериозно. И аз от време на време, когато кажем с някого едновременно една и къща дума, казвам "щастие" или "теб да бият"(това второто е от времето на баща ми и винаги ми е било смешно).

Аз очаквах по-скоро да чуя гледната точка на хора, които наистина вярват в тези неща...например, че не трябва да се казва довиждане на гостите, че бебето се къпе със/в сол, които викат "пу-пу" като гледат бебето... Защото за да си позволиш да нарежеш гръбчето на собственото си малко нежно бебе е необходим много сила вяра и сила! Това като го четох в темата за суеверията се разплаках 

Може би не съм избрала подходящата форма на заглавието си, но искам да бъда откровена. Ако бях формулирала заглавието си като "Колко сол във водата?", "Колко често ви урочасват?", "Миете ли очите на бебето?" и т.н. - щеше да имам по-голям успех.

Благодаря на всички за отговорите и хубав уикенд!   

Един петък, направо се бях захласнала от работа, спрях и си казах: мили боже, направи нещо, че една седмица да не трябва да ходя на работа!
След половин час ми се обадиха от детската градина да ми кажат, че детето ми е с много висока температура. Отидох да го взема, оказа се скарлатина, сложиха ни 10 дена под карантина - и точно цялата следваща седмица не ходих на работа.
Оттогава много внимавам какво си пожелавам и абсолютно си забраних да казвам, че искам нещо да стане "на всяка цена".

Ами тя скарлатината така и така си е била там, дали е свързана с желанието ти да не ходиш на работа, или просто чувството за вина те мъчи?

Скарлатината сигурно си е била вече там... Ама мене ме потресе толкова директната външна връзка: помолих за седмица отпуска -  и след половин час молбата ми беше изпълнена! Знам, че е случайност, но пък съм и чувала хората да казват: внимавай какво си пожелаваш, да не вземе да ти се случи...
(Обяснявам с какво и защо съм суеверна, не ме мъчи нищо...)

Има ли такива, които не го правят?  Не знам каква е целта, но всички около мен плюят Когато и аз се радвам на някое чуждо бебе, казвам "Пу-пу", а ако пропусна - майката го добавя. А баща ми разказа за една случка с минаващо покрай него бебе, окъпано с истинска плюнка от радваща му се непозната баба 

това го пише в Библията. Човек, когато силно пожелае нещо, то се сбъдва. Изпитвала съм го на собствения си гръб и от тогава много внимавам какво си пожелавам, защото си мислех, че е за мое добро, а в момента го чувствам като проклятие...
По темата: смятам, че във всяко суеверие има и някакво значение, просто човек трябва да се напъне, за да го открие. Примерно да не се простират дрехите нощно време - свекървата ме светна, че тогава всички летящи (а и не само) твари се чудят къде да се приютят за през нощта и може да решат това да е в дрехите. От мен си ще прибавя, че въздухът е по - мръсен нощно време, а нали целта на занятието е дрехите да са чисти. За шахтите се прави вероятно, за да се накара човек да бъде по - внимателен като минава отгоре им, защото може да не са поставени както трябва, а ако го обясниш това на едно дете познайте колко ще ви чуе пък и да се съобрази, но като знае, че трябва да се заключва или да прескача шахтата всичко е ОК. и т.н. и т.н.
Ако Ви интересува по-конкретно някое суеверие, защо може да е измислено мога да се напъна да го разясня.
Иначе аз не вярвам в суеверия и единственото до сега, което не мога да си обясня е за черната  котка.     

Аз не съм от суеверните, но... винаги внимавам какво си пожелавам и какво казвам че не ми се случва... не кълна и не пожелавам лошо на другите. Нямам притеснение от даване на пари в понеделник, но пък черната котка винаги ме е притеснявала. По принцип не обичам хич котките, а черната ми носи усещане на лошо нещо.
Ще ви разкажа за едно суеверие което ми натресоха ей така случайно... Отиваме с един колега на среща и аз прескачам една от тези вериги, които се поставят за да не паркират коли. Колегата ми ме попита "нали не си бременна"... аз отговорих отрицателно и го попитах защо. Той ми обясни, че бременна жена не бива да прескача верига или въже, за да не се увие пъпната връв на бебето. Естествено сметнах това за голяма дивотия и не обърнах никакво внимание. Минаха години. Като забременнях веднъж понечих да прескоча една верига и си спомних случката. Първата ми мисъл беше изобщо да не се съобразя. Втората обаче... майната му на мен дали ще ми тръгне на какък... ама ако нещо се случи с бебето... и без това имахме сериозни проблеми в началото на бременността... и заобиколих. Много странно ми беше. Сега отново си прескачам каквото и да е. И не се съобразявам. Ама на детето му бях вързала червен конец.

И още една случка да ви разкажа - за даването на пари в понеделник. Баща ми е доста суеверен. Никога не дава пари в понеделник. Трябва първо да вземе. Това правило важи и за 1 януари. Той винаги сурувака майка ми първо, за да вземе някой лев. Така годината ще е добра. Преди години, когато бяха промените, той имаше фирмичка и живеехме добре. Не сме били богати, но не сме се лишавали. Ходили сме на море и на ски, имали сме пари за сметки и храна. Една година нещо се случи и баща ми беше дал пари на 1 януари. Цялата година бяхме много зле. Фирмата му почти фалира. Лишавахме се от доста неща и потънахме в заеми... е смятайте че от тогава, освен ако не е на живот и смърт... пари в понеделник и на 1 януари не дава. Най вероятно тази лоша година не е свързана със суеверията, но действителността беше друга и сега нищо не е в състояние да го разубеди.

Между другото шефа ми не плаща заплати в понеделник...

Аааа забравих да кажа че чукам на дърво като се говори за нещо лошо...  в тази връцка "да чукам на дърво всички да сме живи и здрави"

За гадинките- добре, но защо пък нощно време да е по-мръсен въздухът?
По-малко автомобили  се движат, разни заводи и предприятия не работят...- би трябвало даже да е по-чист...

И съм суеверна, и не съм. Повече не съм 
Черната котка не ми пречи особено. На петък 13-ти ми върви като на бясно куче тоягите.
Суеверията, свързани с отглеждането на детето, ги избягвам. Много от "ритуалите" също.
Май най ми става криво, когато тръгна някъде и ми се наложи да се връщам до нас 

За пръв път чувам, че не се дават пари в понеделник. До оня ден плащах детска градина, при нас винаги се плащаше първата седмица на месеца от понеделник до четвъртък, а аз винаги плащах в първия ден, т.е в понеделник. Следователно това за мене е суеверие, защото няма логично обяснение за връзката причина/следствие между събитията.
Това за връщането също не го разбирам и си мисля, че е измислено от мързел - ако си забравил нещо и те мързи да се върнеш се успокояваш, че не трябва да се връщаш.
За 13 дата не коментирам, на мене ми донесе най-голямото щастие, защото се роди първото ми дете на тази дата.
Суеверията за бебето са си чиста измишльотина.

Суеверна съм за някои неща, да. За други- не.

Когато ми се случи да прескоча шахта,да се върна и т.н. се сещам за тези неща,но са ми по-скоро като детски спомен.

Краси_Васи, аз също търся рационални обяснения, но понякога сякаш няма такива.

Защо се осоляват бебетата?
Защо им се режат гръбчетата, за да изтече "мръсната кръв"?
Защо се плюе или се казва пу-пу? ... да те наакат кокошките 
Да не се подстригваш, докато си бременна, за да не му отрежеш пишката?
Да не казваш "чао", за да не ти спре кърмата?
 

Малко офф, ама много ме шокира - ?Сериозно ли някой реже гръбчето на бебето ? Мале настръхнах... И защо го правят това?!?!?!?

А аз когато бях тийнейджър бях супер суеверна, но вярвах в някакви мои си неща - в сми. "ако не направя еди какво си, ще ми се случи еди що си..." И в един момент по цял ден се измъчвах с правене на еди що си... Та така докато не ми писна и си казах, че това са глупости и спрях да ги правя... В момента единственото, което подсъзнателно правя е да не си оставям чантата на земята.

В началото и аз си мислех, че във всяко суеверие може да се намери логика, но уви... Ако ви кажа какви безумици съм чувала. Пр. - до 40 дни детето не се оставя само в стая, ако случайно се наложи, то тогава в/у него се слага метлата, за да го пази . Или традиция в Македония (сигурно и в някои краища в България) - когато булката за първи път прекрачи прага на новия дом и се подава малко дете (за да е плодовита) и тя трябва да го разплаче (като го щипе или както й хрумне), за да проплаче рожбата й, когато се роди . Такива безумици колкото щеш...

Ми не знам, това са някакви "традицийки", на някои от които много се забавлявам.