интеграция на родители на "специални" деца

Здравей!
На мен би ми било много интересно да прочета ,сигурна съм,че и на другите.
Пък и ние има какво да споделим-и добро,и лошо!
Така че-пиши,ще е интересно!

Да, и аз съм заинтригувана - как интегрират колегите(на нас-родителите ) отвъд океана

Споделете със сигурност ще ми бъде много интересно да прочета как се чувстват различните родители зад океана.

И на мен

здр отново,
целта на курса е да помогне на родителите ( най-4есто със сравнително новооткрито заболяване на детето) да приемат диагнозата и да съумеят максимално да запазят досегашния си на4ин на живот и мироглед (идеята е 4е болестта не "разваля" живота ни,а го променя, не непременно за лошо).
Навярно знаете/пракиткувате пове4ето неща,и не искам да ви отег4авам,ето няколко примера,ще се радвам вие да споделите какво мислите по темата и кои  "трикове" РАБОТЯТ ЗА ВАС
В момента в курса имам 3 майки на деца с ДЦП, 2 със синдром на Аспергерс, 2ма бащи на мом4енца с муск.дистрофия и една майка на моми4енце със с-м на Даун.
*
Едно от първите упражнения е "как да се представим" в което у4им 4е детето не е равно на диагнозата си,т.е не "това е Лили и тя има ....",ами "това е Лили,тя е...,оби4а......,не оби4а..... и има ......диагноза".
*
 Искаме от родителите да напишат 3-4 изре4ения много просто описание на болестта което е особено полезно защото около 90% от хората без да искат слагат доста специализ.термини които не са разбираеми. ВСеки си 4ете описанието и го поправяме като група докато не зазву4и съвсем на обикнов.език,не е негативно и не е прекалено детайлно.Родителите много харесват това защото има дава нещо съвсем практи4но което могат да ползват още на другия ден в градинката.
*
Как регираме когато майките на другите деца хвалят успехите им,а нашето дете например на говори/ходи и пр?Намислете и запоменте 1-2-3 неща които детето прави и  винаги ги споделяйте,дори да не са в котекста на хвалбата на другите. Много хора са зле информирани,не знаят 4е дете със с-м на Даун -примерно може да брои,да язди и пр..и са истинки изненадани като им го кажете..
*
Положителни истории-с болести обикнов. е свързана негативана емоция,това е и при4ината хората да не оби4ат да говорят за тях; намерете хубави  истории в които у4астници са деца с проблеми и ги разкавайте,така като хората си разказват филми. Това отново информира останалите родители без да е наптрап4иво. Аз наскоро попаднах на едни родители на дете със с-м на Даун,зарязали си бизнеса и купили ферма. Сега събират там деца с Даун и други проблеми,децата са толкоооооова ужасно щастливи,просто за завиждане..ето хубава история,лесна за ухото,която демонстрира 4е болно или не,детето е дете..
*
Търсете старите си познати!Има изследвания защо хората престават "да се обаждат"след като на приятели се роди болно дете/или се разболее-защото ги е СТРАХ. Колкото и да е парадоксално,ние трябва да сме силните в слу4ая,обадете се,обяснете,кажете 4е ще се радвате да се видите. Излезте без детето ако трябва,но отделете време да разкажете за него (горните модели помагат малко),да дадете да се разбере 4е детето ви е много оби4ано,гледано и важно за вас,но не искате да се изолирате заради него и бихте искали да пазите приятелствата си. Опитайте се да не говорите само за детето,а за някои други свои интереси!
*
Търсете правата на детето без агресия и без преумцията 4е така и така нищо няма да стане,на никой не му пука за нас.. Проблемът е в липсата на информираност( дете с увреден слух може да плува!!,но се иска обяснение и говорене),хората не са "зле" настроени защото са лоши,а защото не знаят. В този контекст караме у4астниците да кажат какво знаят за болестта Х примерно (разли4на от тази на детете им) и така осъзнават 4е е много трудно за знаеш вси4ко за вси4ко,но като питаш има отговори...

Кажете как ви се струва това,разбирам 4е 4аст от концепциите са доста елементарни,но обратната възка от моите хора е много добра,като изтренират 'представяне" и "хвалба" казват 4е им е много по-лесно после в истинска ситуация..

 Здравейти anette1104 ,
Когато установиха увреждането на нашето момченце ние минахме горе долу същия вид на обучение тук в БГ. Веднъж седмично разговаряхме с невролога установил заболяването в последствие тя ни препоръча психолог,които посещавахме пак веднъж седмично и ако се наложеше идваше и невролога и така докато успяхме да разберем,че живота продължава и не трябва да стоим и чакаме лошото,а да се опитаме да го предотвратим доколкото е възможно. И двамата имахме добра и доходна работа и малак семеен бизнес. Отказахме се от всичко за да имаме повече свободно време което да прекарваме с децата. Тогава разбрахме и кои са истинските ни приятели с тях и най-вече с учителите в детската градина , а по късно и в училище разговаряхме за проблемите на голямото ни дете. От малкото хора които останаха около нас сме получавали винаги разбиране и подкрепа,а това е много важно. До сега не сме имали кои знае какви проблеми с институциите и останалите хора.Не всичко е било розово но в рамките на позволеното. Никога не сме се притеснявали от това ,че детето ни е различно. Така сме ги възпитавали и тях и когато разхождаики  се някои го гледа с интерес, той не пита защо ме гледат така а казва тези сякаш незнаят , че има и различни хора . Съвсем пресен пример е от зеленото у-ще преди седмица. Аз се опитвам да кача едни стъпала в центъра на един български  град и около нас се събраха 3-4 момчета които с интерес наблюдаваха.Нито едно не помогна, а когато чуха сина ми да казва тези пък къкво зяпат а не ти помогнат изчезнаха.

Искам да питам - как да се справя с онова чувство, което се появява, когато гледам връстниците на сина ми да говорят и да ръсят весели детски бисери, а той още не казва дори "мама"? Не е завист, а по-скоро болка, че не може. Забелязвам, че избягвам майки с деца на неговата възраст.
(Опериран е от цепнатина на небцето, но първата му година беше много мъчна и трудна, сега е на 4 год, и наподобява аутистично поведение)
Писах и лична бележка с още едно питане.
Много благодаря, че се включваш във форума!

мамаРаче ,изглежда сте 4удесно "интегрирани",много се радвам да 4ета подобни истории..много сила трябва и няма лесно,но толкова позитивизъм има в думите ви-великопено се справяте,децата ви са щастливци:)
*
firebird ,
има няколко на4ина,единият от които оба4е е сравнително лесен и конструктивен - намисли за теб си вси4ки 4удесни неща които синът ти прави и е за теб и вси4ки около вас..
по-малко ли е то защото не говори?
когато това 4увство те бодне,извади мислено списъка и мини през него..много помага ако го имаш и написано,не да го носиш в джоба си,но писаният текст кристализира мислите..
не бих посъветвала да се изолираш и да избягваш други деца на сходна възраст,детето ви има нижда да е сред връстници също,но вие решавате..

Привет на всички!Проблемите около детето ми са безкрайни, става въпрос за обучението и.
Разговаряме, коментираме, търсим разрешаване по всички възможни направления. Интегрирахме се по-рано от нея, влязохме в нейния свят, учим Брайл и полезни умения и какво ли още не....................Общува много с деца на нейната възраст и с нейното заболяване, и със здрави деца     . Въпреки това, не знам как ще започне в 1-ви клас на интегрирано обучение

Здравей anette1104! Това, което си написала ми е много интересно!  И тук визирам основната си грешка!-почти винаги, когато започвам да говоря за детето си, аз започвам с неговата диагноза-ретинопатия-5 степен и спастична ЦП, а и още не говори!  Само лесните думички! Това явно стряска околните и те незнаят как да реагират!  А после споменавам за неговите постижения!  А явно правилно е обратното!...

Благодаря ти за включването!   

Благодаря и аз за включването И аз започвам с диагнози ,а не с  нещо представящо го в по-приемлива светлина.А това,което мама Раче е на писала ми хареса много- `` Не знаят ли,че има различни хора`` Ще се опитам и аз да науча сина ми да реагира така.    Всеки път съм готова да се озъбя-К`во гледате!?!   Обаче се спирам и това и не помага особено...също...

Несъзнателно съм реагирала точно както го описва anette1104. Но го постигнах с времето, много по-лесно щеше да ми е, ако имаше кой още в началото да даде някой съвет в това отношение...
Винаги казвам за проблема кратко, ясно и с разбираеми думи "Той не чува, има имплантант и чрез него чува сега, но още не говори", винаги натъртвам на предимствата на детето. Дори пред себе си, в моменти, когато ме заболи заради някакво изоставне на синът ми моментално в съзнанието ми изникват нещата, в които е по-напред или по-добре от други деца. Но винаги си ме боли, че още не говори, когато е сред други дечица, че не може да се включи във всичките игри, защото не говори, на тази възраст те вече си говорят всичко...
Не го изолирам, даже напротив, откакто разбрахме за проблема, постоянно се опитвам да е в компанията с деца, много ме е страх да не се изолира сам с времето... Той е контактно дете, но е доста честолюбив още на тази възраст, а тепърва му предстои да се сбъсква с лошо отношение 
Трябва да му помогна да израстне със самочувствие, дали ще успея - нямам понятие... Повечето неща ги осъзнавам на теория, но на практика вече е по-сложно... Би било много хубаво да има психолози, които да съветват родителите на дечица с увреждания. Може би трябва да потърся подобен...

firebird, aз още помня когато писа за проблема на малчо , когато той се роди...тогава и аз бременеех с теб, помниш ли ? Е, тогава аз не знаех, че 4 години по-късно и моето дете няма да говори и ще има проблем. Все се успокоявах, че има и бавни деца... Но всички около нас ни забелязваха и много често бяха почнали да ме питат на колко е години... Други пък "преценили" възрастта му по говора му възкликваха - Ама той е толкова едър! Изглежда като 4 годишен! 
И много ме заболя, когато трябваше да осъзная проблема. Болеше ме ужасно, когато другите деца на неговата възраст бърбореха и правеха закачи, а моето викаше Ъ-Ъъъъ .... Обвинявах се, че не съм го забелязала по-рано, питах се защо на мен се случи, не исках деца на неговата възраст да играят покрай нас, защото много болеше да го сравнявам  Моето дете е в масова детска градина, където идват специалистите да работят с него през деня - само, че е в групата на деца една година по-малки от него. Представяш си какво ми е като гледам как по-малките от него бърборят, а той не бърбори...
Но децата го обичат, сутрин всички деца викат радостно когато го заведа, всички се опитват да го прегърнат... И мисля, че той се чувства добре.  Майките на другите деца сутрин се закачат с него,  а той не ги удостоява дори и с поглед.  А мен си ме болииииииииииии.....

здр отново,
подобен клас всъщност е доста лесен за организиране ако майките се редуват да го преподават след като те самите са минали през него..прибирам се в Бг през Септ,ако имате интерес можем да спретнем една среща и да помислим дали би било от полза,формат и пр. Говорим за абосл.доброволна инициатива,к не струва и не би струвала в бъдеще нищо никому..

Анет аз съм "за".Имам нужда да говоря за диагнозите на детето ми и какво да правя за да продължи живота ни напред.

Много се зарадвах, че е започната тази тема. Преди време започнах да мисля, че всъщност и ние, родителите на специални дечица имаме нужда от съвети и помощ, за да се държим адекватно при различни ситуации. Давам си сметка, че съм предубедена и по-чувствителна дори към хорските погледи, камо ли към приказките и търся "под вола теле". Такава среща ще бъде много полезна, с удоволствие ще се включа. Благодаря ти Анет.   

Това, което забелязвам за самата мен е, че вече все по трудно излизам сама с Гери, става ми трудно и предпочитам вместо да се нервя оставаме в къщи. А аз винаги съм била за излизане на вън. Но с нея ми е трудно и по особено, по различна...

здр отново,
радвам се че има интерес..описаното от Rossoneri е доста споделяно от родители явление,чест и прави че си дава сметка за него. Има някои трикове които помага да се премисли ситуацията и пак няма да я променим,но нашата гледна точка малко се измества и това помага много..
*
докато давам акъл аз,дъщеря ни беше абсол.изневиделица диагностицирана с кръвно заболяване..нищо особено страшно,но определено живото-променящо...по този повод си дадох сметка колко много неща са в наши рьце(баби- драма,ситерката и се тръшка,рев повсеместен)..ние сме позитивни,говорим за болестта,не крием евент.лоши неща-да видите как хората взеха да го приемат по-малко драматично и като естествена част от живота(това го повтарям през 10 мин като ми се зажалва някой колко нам си кво си детето...)

Anette,  мисля, че трябва не само курс за мами, а и за баби.
Навсякъде положението с бабите е трагично - от нелепи успокоения до драматични изпълнения...Пуснах линк към темата и в друг един форум, за деца с вродени лицеви аномалии.
Благодаря ти много за усилията и пожелавам всичко най-добро на детенцето ти!   

firebird, мерси за милите думи ; ще у1им роднини всякакви,само интерес да има ;
тук между другото стартираме подобен семинар за братя/сестри на хрони1но болни деца,това си е цяла отделна наука..ще донеса малко материали ако има родители в подобно положение..

Като стана дума за баби... аз все си мисля, че и тя малко има вина като че ли. Евала й права, че се нави да я гледа. оставих й Гери на 6 месеца и половина и почнах работа. Гледа я до 1 година и 2 месеца, докато тръгне на ясли. Но през този период, нямаше такова излизане по паркове, разходки... това не е мама...
стоеше повече в къщи и като усетила бабата, че детето се заблява в "Планета" по песните и кротува и така бабата рахат... ама мисля, че за детето не е било подходящо.
Някак си израсна през тези месеци като единак, нямаше такава среда сред децата. Все си мисля, че ако си я бях гледала аз, нямаше да е така.
Но, пустия му живот  - да не изпуснеш хубавата работа.. ама знаела ли съм тогава, че изобщо съществуват такива заболявания и пък нито най-малко съм очаквала, че ще имам тези проблеми с Гери при първо нормално дете!

Ето една новина за обучение на специалисти, които да работят с родители и деца с проблемно поведение:
http://ivanrilski.org/index.php?option=com_content&task=view … =377&Itemid=1

Сега попаднах на темата и ми стана интересно. Не се смятам за компетентна в тази област и не искам да коментирам, а просто да разкажа за нас. Аз съм леля на детенце, което не вижда. Имам две дъщери, които нямат видими проблеми. Раждането на Вики промени живота на всички ни, защото се нуждае от повече внимание. Но ние много я обичаме и за нас- за мен, за децата ми тя е точно толкова сладка, колкото винаги сме искали да бъде. Бих искала тя да беше като другите, да нямаше проблеми, защото така би било най добре за нея, но ние си я харесваме такава, каквато си е и проблема и за нас не е проблем. Децата ми спокойно и с много любов говорят за братовчедка си, всички в училището им знаят за нея, съучениците, дори госпожите. А малката дори я беше включила в съчинението си-май за ваканцията беше. В техните разкази тя си е точно такава, каквото си е- а проблема и определено не е причина за притеснение за тях, а просто някякъв страничен факт, който те назовават с цел описание в стил"Тя има черна и дълга коса" Винаги е било така и никога не ни е било трудно да общуваме. Дали сме се интегрирали?

И за мен разходките с Анди започват да се превръщат в поредното изпитание.Тя е на 2год.с ДЦП. Вече личи отдалеч че ''нещо не е както трябва'' и хорските погледи направо ме  побъркват.Като седнем в парка се чувствам ужасно,гледайки здравите деца.Не ме разбирайте грешно,просто страдам много и искам Анди да е като тях-да тича,да говори или поне да каже:мамо.Вчера в магазина детенце,колкото Анди искаше да и купят червило,а мойто мишленце даже и вода не може да си поиска.

andrea.a ,много болка има в думите ти...рецепта за жалост няма,малко умствена гимнастика оба4е може да помогне..пример-нали знаеш как казват 4е няма 2 еднакви деца и 4е ако имаш 2 деца самия ти най-голямата грешка е да ги сравняваш едно с друго(дори да са си здрави-прави и ок) защото така отнемаш от индивидулаността им? Идеята е да от4етеш какво Е твоето дете,а не какво Не Е,да преглътнеш 4е не иска 4ервило,но пък може само от теб са си поиска....  и ти да го разбереш и да му до дадеш и пр.Това е 4исто мозъ4но упражнение,иска се доста практика и повторение, но в един момент ти става автомати4но  и позитивния поглед не 4е променя ситуацията пер се,но  ни помага ние да минем през нея по-съхранени..
*
сериозни проблеми по темата, които обсъждахме миналата седмица в моя курс, са вината (какво сторих 4е то4но на мен..) и несбъднатите о4аквания(моето дете ще свири на пиано,а то не може да седи примерно)..родителите споделиха много интересни механизми до които сами да стигнали за да преборят тези 4увства/мисли..
аз още си боря вината с на Ния кръвта,изобщо не казвам 4е е бързо и лесно,иска си мислене и информираност,но опеделено ми е по-добре като правя нещо по темата,а не си пла4а мъл4аливо само..

Относно несбъднатите очаквания...И аз исках да си имам момченце, да го водя по планините, да му показвам птици и билки... а той не ще дори да говори... Питам се какво ще стане като порасне... и изобщо..... в един момент си помислих, че познавам един човек, млад, красив, добре платен и материално подсигурен, който обаче е нещастен, щото въпреки всичко гореизброено, не му спори с жените. В същото време един приятел, роден с цепка на устната и небцето, отгледан от любящи родители, които са го накарали да се чувства уверен  в себе си (а и доста усилия са положили да няма говорен дефект), е обичан и се чувства разбран.
С други думи, майчината любов може да навакса онова, което природата е спестила...
Също и друго - този ми прятел казваше, че това е като тест - може да няма много приятели, но поне тези, които има, са истински и свестни.
Защото добре платения хубавец рискува да е заобиколен от неискрени използвачи.

Anette,наясно съм с всичко,което ми казваш.(и още кооолко ще има да се уча )Вярата ми,че детенцето ми ще направи "скок напред" е силна.Щастлива съм на всяко зрънце напредък в нея.
    Днес,докато си правих умствена гимнастика с Андреа в парка,за мой лош късмет видях стара позната.Та както си говорихме и аз според съветите ти започнах с хубавите неща за Анди,тя умозаключи,че такива деца,едва ли не,не трябва да се оставят да  живеят. Станах и си тръгнах,просто не бях в състояние да и отговоря подобаващо.Потресена съм.

Най-просто казано - простотия и добре си направила, че си си тръгнала.

много близка наша,роднина т.е, която познава сестра ми (болна от 10год.си възраст,сега на близо 40,с тежка епилепсия)от бебе,ходим си на гости и пр преди 6 месеца съвсем искрено възклика същото,защо им е да се мъ4ат тези деца( сестра ми след припадък),4е и близките им..с майка ми се спогледахме и игнорирахме,жената не е лоша и не е искала да ни обиди,това беше нейната трактовка на "трудно е,и не знаем ще има ли съществено подобрение"..още сме си роднини и не си "тръгнахме",никой не би спе4елил от това..
аз вярвам  4е ако пазим позитивността си,ако декларираме оби4та към и напредъка на децата си,ако не се срамуваме от разли4ността им и нашата такава покрай тях- и света (някога) ще запо4не да се държи по-естествено..

Никой не е застрахован, че няма да се окаже в един момент болен и зависим от другите.
Доста е грубо, но ако някоя такава лелка ми каже такова нещо, сигурно бих й го напомнила...

    Яд ме е ,че не успях да я подредя както аз си знам,ама просто загубих ума и дума.Такива хора са нещастници,не могат да оценят значимото в живота.Смятам,че такъв човек не е в състояние да се промени.То като нямаш душа.....А аз съм щастлива с мойто мишленце и предпочитам моя си живот с всичките му проблеми,пред това да бъда душевен инвалид.

..в моят опит негативността,определенията като по-горните и конфликта в този случай  са абослютно безпредметени;
 печелят силните,усмихнати,положителни и умерени хора,от тях се учим и тяхното поведение (и към болните  деца),копираме..затова и казах че,според мен,никой не би спечелил от "ще ти кажа аз не теб",това не би променили отношението на лелята,но пък ДОБРОТО може и да я накара да се замисли..

..в моят опит негативността,определенията като по-горните и конфликта в този случай  са абослютно безпредметени;
 печелят силните,усмихнати,положителни и умерени хора,от тях се учим и тяхното поведение (и към болните  деца),копираме..затова и казах че,според мен,никой не би спечелил от "ще ти кажа аз не теб",това не би променили отношението на лелята,но пък ДОБРОТО може и да я накара да се замисли..
       
 
 

Много мило,но за съжаление неприложимо в българската действителност.Простия човек е като радио- ни приема,ни предава 

съжалявам ако някого дразня или говоря неща които ви се струват неприложими в бг действителност.Имам опит с нея около 28 години и с хрон.болен близък и мога да се подпиша под думите си по-горе - с лошо,с агресивност и с "ще ти го....' не става,никъде,никога,с никого..Ако за вас работи-ок,аз казвам моето мнение..
ще запо4не рано или късно и да приема и да предава,но няма сми ние да слизаме на новото на "простия"4овек,резултатът е 2ма подобни..
казаното по-горе няма общо с курса,това е ли1но мое мнение от мой си опит,никого не задължавам с него и не "заклеймявам "обратното поведение,само споделям..

Аз също споделям своето мнение.Извинявам се,ако съм ви обидила,но целта ми определено не беше такава  `

съгласна съм с Анет. простотията и злобата нямат националност. откакто си смених отношението към нещата и не подхождам агресивно и негативно се чувствам много по-добре. ефект понякога има, понякога - не, но поне аз не изпадам в кризи . но пък съдя и по себе си - ако съм гневна и някой ми отговаря с гняв, това със сигурност ме настрайва против него и шансовете да се разберем изчезват. но ако ми отговаря спокойно и ми говори смислено, без напрежение, обикновено се успокоявам и дори и да не се съглася, се замислям и се разбираме някакси.

Няма да остана "мирна", ако ми се случи и на мен. Това е живо същество, твоя плът и кръв, нимо то е искало да се роди така, нима на родителите им е "весело" или пък са го "искали".. ооо.. нека ми падне такава ...

Като стана дума за баби... аз все си мисля, че и тя малко има вина като че ли. Евала й права, че се нави да я гледа. оставих й Гери на 6 месеца и половина и почнах работа. Гледа я до 1 година и 2 месеца, докато тръгне на ясли. Но през този период, нямаше такова излизане по паркове, разходки... това не е мама...
стоеше повече в къщи и като усетила бабата, че детето се заблява в "Планета" по песните и кротува и така бабата рахат... ама мисля, че за детето не е било подходящо.
Някак си израсна през тези месеци като единак, нямаше такава среда сред децата. Все си мисля, че ако си я бях гледала аз, нямаше да е така.
Но, пустия му живот  - да не изпуснеш хубавата работа.. ама знаела ли съм тогава, че изобщо съществуват такива заболявания и пък нито най-малко съм очаквала, че ще имам тези проблеми с Гери при първо нормално дете!
 
 
И аз затова си посипвам пепел по главата . Осъзнах , че аз не мога да разговарям 30 мин със свеки без да изляза от кожата си , а представете си поверявах и детето си за 10 часа . /Мъжът ми пък говори с нея - родната си майка - веднъж месечно - и то за 10 мин./
Много съм виновна пред детето си - сега  разбирам защо крещеше срещу мен когато се прибирах от работа  и защо е толкова изнервен .  Опитвам се сега да върна спокойствието му . Т.е. ежедневно набивам канчето на свеки .  Това е ! ОПлаках се - . Извинете ме , но това не ми дава мира .

MovA , ако сме знаели какво ни чака, можеше да променим много неща, но уви.. не знаем какво ни чака в бъдещето за съжаление.

бабите са вече толкова далеч от гледане на съвременните деца, много по различни от тях и от тяхното време и разбиране... за това си мисля, се получава дисбаланса

И на мен това ми е болното място
Питам се как преди години майка ми ни е оставяла при баба и всичко е било наред,а сега
Това напрегнато и изнервено време обърка всичко и всички

Здравейте! Докато четох постингите ви ми изплува една случка от онзи ден. дъщеря ми е със синдром на Даун и бяхме на подписване /сватбено,де/ и едно детенце се приближи до нея, а тя беше чудно накипрена, прекрасна и ме пита: На нея защо са й такива очите? Не занм защо съвсем спонтанно отвърнах: За да те вижда по-добре. А твоите защо са такива? То замълча и каза, тя има много красиви очи. Отвърнах му, че й аз много ги харесвам и че неговите са много хубави.

супер!до последния ред си го уцелила,бравос!

Green dream , детенцето е отговорило по детски - чисто и искрено, на мен би ми станало приятно също.

Здравейте, мили Мами! Аз съм мама на 12 годишна сладурана с ДЦП.  С удоволствие бих дошла на среща, ако организирате такава през септември!
Anette,  много ми харесват нещата, които споделяш-някои от тях инстинктивно съм правила, на други се научих с времето.  Абслоютно съм съгласна, че на всичко трябва да се гледа с отпитмизъм и вяра!  Може ли да ми пишеш на личен е-майл за срещата? (polly@aubg.bg).Благодаря!

Заповядайте в тази тема да решим кога да се срещнем с Анет през септември. 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=214540.new#new

Виждам че отдавна никой не е писал по темата ,но имам нужда да споделя нещо!

Моята Петя след 3 седмици ще навърши 18 год. и от близо месец посещава детски център в който се учи как да чете даден текст така че да и е по лесно да го запомни,Защото има проблеми с някои центрове на паметта. Учат я на моторика,концентрация и други неща.Наистина усвоява бързо но това е защото е голяма.
И знаете ли на какво се радва на това че е изрязала правилно дадена фигурка или че е оцветила добре някаква картинка.
Аз се държа пред нея ,а ми е мъчно и се питам защо преди 10г . нямаше такива центрове.
И днес се престраших и споделих мойте мисли с консултант от центъра. И тя ми отговори:
Няма да я сравняваш с връстниците й. За какво мислят някои 18 год.за наркотици,алкохол или проституция.
Как ще предпочетеш да бъде -такава каквато е или като другите.Знаеш ли какво прекрасно дете е Петя и то благодарение на теб ,на това което си вложила за да бъде това което е.

Много съм й благодарна за думите в които има много мъдрост! 

Ванче наистина си страхотен човек, а Петя е сладурка голяма.

Ванчеее 

Здравейте момичета може ли някой да ми помогне с инфо къде мога да намеря/купя/ шведска стена за дете с ДЦП за домашна рехабилитация. Между другото да можеше навсякъде да има такива "ресурсни" учители и специалисти като в София, Варна ,Пловдив-в Добрич е някакъв ад-от кратуни нагоре-ние родителите ги учим какво да правят сдецата ни, а в масовите градини масово отказват да приемат деца с увреждания. Особено работещи майки са в паника и отчаяние...
Със здраве!

Аз лично не съм купувала, но сега в големите хипермаркети не може да няма  шведски стени - Практикер, в Бриколажа..

Работещите майки не се паникьосвайте, ами отивайте в инспектората, подайте молби за ресурсни учители на децата в градините или изобщо изяснетете си положението, борете се за правата си и тези на децата.

Много хубава тема  От скоро си имам нова приятелка колежка, която минава през същите тревоги и грижи като вас. Опитвам се да я насърчавам и окуражавам, но май най-добре ще е да я запозная с форума, тъй като споделеното от личния опит е по-ценно, отколкото опита на специалиста. Благодаря ви за ценните съвети и информация Вие сте страхотни, а вашите деца са наистина щастливи с мами като вас