За прохождането

Не е ли доста рано.
Ако правилно виждам сте на 7 месеца.
Крачетата още не са здрави.
От друга страна, ако детенцето се чуства готово ...
А колкото до спокойствието, забрави.
След като вече се опитва да се разхожда ...
Ние се стабилизирахме за около месец - месец и половина. И въпреки всичко аз я държах за ръка до 1г и 3-4 месеца, защото се страхувах ...

Здравей Пела,
Знаеш, аз моите ги пуснах да лазят, не съм ги водила за ръка, не са стояли в кошара или проходилка. Големия се изправи сам в леглото си на 8 месеца, малкия на 7. Скоро след това започнаха да се изправят и по мебелите и тръгнаха да обикалят из стаите като се държат за каквото могат. Големия се пусна на близо година, а малкия на 10 месеца. Просто в един момент се обърнаха към мен и вместо да клекнат и долазят те дойдоха на крака   .
Може и рано да е било   , но това си беше тяхното темпо, не съм ги учила или помагала по някакъв начин.
Не знам дали генетично е заложено прохождането, но и двамата със съпруга ми сме проходили рано.
Успех в избора  

И аз абсолютно отказах каквото и да е насърчаване (знаеш, че тук педиатрите препоръчват "водене" за ръка с цел прохождане или и аз не знам защо). Не съм държала права, не съм водила за ръка. Никакви кошари - на пода да лази.
Пролази (напред) на 8 месеца, и бая време лази със страшна скорост. Проходи на 1г 1м. Проходи много стабилно и бързо, вероятно защото стана с нейното темпо и без "помощ" от моя страна - редовно учудвахме бабички и лелички колко стабилно ходи.
Аз съм привърженик на този метод относно изправяне/прохождане.

Съгласна съм с другите мамчета  
Не съм водила Хриси за ръка, не съм я оставяла и в кошара(като не броя нейното легло, понеже прилича на такава, но...когато трябва да изчистя    няма на къде... )
Оставих я на пода да си пълзи , след като й омръзна да седи в леглото и взе сама да се изправя там (е, в началото не можеше, нито да пълзи, нито да се изправя сама, но се научи )
Вече мога да кажа, че от 1 седмица (т.е. на 1 и 2 месеца ) ходи самостоятелно и стабилно.
Но когато сме навън все ме е страх да не падне и да се удари лошо, защото не е килим , както е в къщи
Държа я за качулката на якето за да съм по-спокойна.

Все пак всички деца прохождат на различна възраст- някои по-рано, други по-късно  
Али може да е от първите  
Успех  

Здравей Пела.искам да ти кажа.че големият ми син проходи на 1г3м като дълго време го държах за ръка/по-скоро той мене.че го беше страх/но буквално протича след като се пусна сам-а малкия проходи на 1г като въобще не съм го стимулирала-на пода едно одеало .първо пролази .доста време го упражняваше.после се изправи и сам се научи да ходи.но навън го държа за ръка или за качулката.

  Ами явно вече почва да тренира за прохождане  имай предвид, че това не става за няколко дена, така че не и уйдисвай за постоянното водена за ръка. Явно на нея така и е по удобно, аз мойте си ги оставях да си ходят по мебелите(подпряни на тях, разбира се), като искаха да ходят, даже бях изградила, цяла система как подпирайки се на мебелите да стигнат от хола до кухнята .
  Момчил ходеше по стените, защото го беше страх да се пусне съвсем. И при двамата периода с изправянето беше около седмия месец, после два-три месеца тупурка не я за ръчичка, я за мебел или стена хванати, докато придобият самоувереност и после пускане от раз, Димана проходи много смешно, в един момент се за тича към мене и после се усети, че ходи и й стана толкова смешно, че тупна на земята от смях

Не съм давала ръка. Бяхме я оставили на пода и тя сама почна да се изправя, държейки се за мебелите, а после и да се придвижва. Точно на 1г се отпусна и направи самостоятелните крачки. После и трябваше само един ден зя ръка в къщи и се отпусна сама.

Pela,може да видиш и тази тема "Прохождане - кога?"

мисля 4е щом като иска детето - то трябва да я стимулираш . едно е когато някои по4не да размятка някое бебе за ръка , друго си е когато то само го иска . в слу4ая  Гери не съм я водила ,тя съшо запо4на да се изправя сама към 7-я месец. бях притеснена ,защото нали казват все 4е е рано и питах педиатъра -  той ми отговори 4е явно момента е настанъл и да не се притеснявам . първоан4ално се изправяше по стените и опираики се по предмети се предвижваше . Лекаря ми беше казал 4е щом като толкова рано се е изправила ще проходи  до към 9 месеца , но това така и не стана . сама тръгна " отведнъж" сякаш към на4алото на 11 месец, до този момен правеше само по 2-3 кра4ки и туп - на дупето . сега не ходи - бяга !!!! направо няма удържане , все още не пази добре равновесие , оба4е само да я хвана за ръка и се отпуска да "виси"

Pela,
това, което описваш за Али ми е напълно познато...  

Синът ми проходи на 9 1/2 месеца, без да го насилвам, поощрявам или каквото и да е било...

Зависи си от детенцето - колко е жизнено, колко са стабилни и здрави крачетата, кога е започнало да стои изправено с помощ, но без да се подгъват в колената, кога е започнало да се изправя и да стои стабилно самичко...

Синът ми например започна да стои прав за няколко минути, без да "прикляква"   едва на 3 месеца - просто като го вземех в ръце се опъваше като струна, подпираше се на раменете ми и стоеше прав - беше изключително стабилен.
Първата ми реакция беше свързана с притеснения от рода на: не е ли много малък за това, как ли ще се отрази на крачетата, няма ли да се получи изкривяване в по-късна възраст...
Още на следващият ден - при педиатърката. А тя като го видя, така му се зарадва . Представяш ли си гледката - едно 3 месечно човече стои изправено, подпряно на стената ??!
Каза, че всичко е наред, че той е йилав, крачетата силни и след като детенце има желание - нека го прави...
Остявах го така не повече от 3-4 пъти на ден по 2-3 минути.

В проходилка го сложих в средата на 8-ми месец - научи се изключително бързо какво трябва да се прави  - 1-я ден ходеше назад   (повечето дечица първите няколко пъти започват да "ходят" назад - като рачета   , т.к. им е по-лесно да се избутат назад с крачетата), на втория - схвана как трябва да се придвижва, а на третия - вече тичаше с проходилката. След още ден-два започна да "мързелува" - засилваше се и после вдигаше крачетата, а проходилката направо летеше - мама след него, разбира се      

В края на 8-ми месец искаше да го водя за ръце - просто с личицето си ме молеше да го взема, а той гордо-гордо пристъпваше с крачета...
След още една седмица - пускаше едната ръчичка, а аз постоянно му повтарях колко е самонадеян...  
Опитваше се да издърпа и втората от ръката ми, но аз разбира се здраво стисках и си мислех, че още му е рано.
След няколко дни - проходи сам, ей така - изведнъж! - баща му се върна от работа, той се беше подпрял на спалнята и с нещо си играеше, аз -до него; когато вратата се отвори и видя Тати-то се обърна и извървя 4-те метра от леглото до вратата сам ?!?!?!
Само някой да беше заснел физиономията ми тогава...
Не успях дори навреме да стана и да го последвам.
Баща му също беше много учуден - той пък в първият момент си помислил, че от няколко дни тренираме как се ходи сам   , без да му казваме, за да можем да го изненадаме...
И до ден днешен със задоволство и блаженство разказва как първите стъпки на сина му били към него    

А детенце, видимо и приятно очаровано от постижението си гордо-гордо крачеше около нас.

Е, не се беше научил как се пада (имам предвид на дупе) и когато се случваше се плюсваше напред като жабка... Бързо се научи и на това.

А за прохождането - проходи около 2 месеца по-късно - майтапехме се, че е проходил на стари години  





Така, че ако Али е готова, изглежда ти стабилна и педиатъра й твърди същото - няма място за притеснение.
Може би детенце е по-жизнено и жилаво и просто е готово за това ново постижение...
Всичко е съвсем индивидуално - едни прохождат, други проговарят по-рано.

Това беше от мен (нас) и ... дано скоро се похвалиш с ходещи и тичащи крачета.

Упсс, извинявам се за дъъъългия постинг - дано поне съм успяла да отговоря на въпросите ти  

Пела - що не и вземеш от тия играчки
http://cgi.ebay.de/ws/eBayISAPI.dll?ViewItem&category=18639& … 04178084&rd=1
http://cgi.ebay.de/ws/eBayISAPI.dll?ViewItem&category=18639& … 05179483&rd=1
http://cgi.ebay.de/ws/eBayISAPI.dll?ViewItem&category=18639& … 05800631&rd=1
Тези са от немски сайтове но просто да имаш представа ка кво да търсиш при теб
Не ги знам просто как се водят на английски. Вършат страхотна работа точнно в тая възраст - хем нещат в кошарата, хем не можеш да издържиш да ги водииш за ръчичка, докато проходят

ами аз мисля, че е нормално ... за прохождане обаче май е рано
Дияна също стоеше права в леглото на 7м, предполагам, че е мърдала крачка-две настрани, но определено изправянето беше налице

Ами дъщеря ми проходи на 10 месеца и за мен беше голям кошмар, защото не искаше да стои в количката, а само да ходи. Да ама майка й да няма кръст от желязо.
 Преди да проходи си я държах в проходилка от 6-тия месец.

аз това си гокупих- много полезна работа.ходим в парка с него - хвър4и като куршум , плюс 4е има едни топ4ици с коитов е4е по4на да си играе . при вас даже е по евтино това. гледам интерес към игра4ката проявяват и по големи4ки деца - маи до към 2-3 годинки ще си играем с това (ако до тогава не го с4упи де )

Абсолютно същото и при нас. Като допълнение - на вън също не съм я водила за ръка, оставях я напълно самостоятелно, падаше често, но се научи да не ме търси за опора и да се спасява сама.

Дъщеря ми проходи самостоятелно на 1г.,но не съм я водила за ръчичка или нещо подобно.Изправяше се сама на мебелите и постепенно се пусна и тръгна.Ако я водиш само за ръце ,може по-трудно да се пусне.А колкото до спокойствието-мисля,че вече нямаш такова!Поздрави!!!

Ползваме кошара за игра и Кари сама си решаваше кога да седи,кога да се изправя.Нито съм я поощрявала ,нито съм я спирала.Още на 6м се изправяше и стоеше дълго права,а като се умореше сядаше.На около 7 мес.напражи 2 самостоятелни крачки.После откри възможностите за пълзене и въобще нямаше намерение да ходи.Онзи ден една приятелка ми каза,че дъщеря и проходила.Аз изправих Кари срещу мен и и казах "Ела при мама" и за мое учудване тя взе,че дойде.Сега я пускам ако иска да си пълзи ,ако иска да си върви.Вече обаяе предпочита да обикаля стаите вървейки.Мисля,че всяко дете има собствен ритъм с който ние трябва да се съобразим.