А ми пречи да отказвам страха от уволнение.
Това ти е най-голямата грешка.
Ти не се цениш, що другите да те ценят!
Толкова много работа има в България, че
и да те уволнят, няма да увиснеш.
- Публикувана: 11 юни 2007, 20:16 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2007, 17:53 ч.
"Г-н Стаматов, донесох Ви... "
Това ти е най-голямата грешка.
Ти не се цениш, що другите да те ценят!
Толкова много работа има в България, че
и да те уволнят, няма да увиснеш.
Аз пък се притеснявам за момчето, че пи от поточето и после ще го хване рядкото щастие... То поточе, планинска вода, ама не е питейна.
Зарад една презентация, която е получена, пусти му г-н Стаматов, добродушкото ще стои на Имодиум дълго време...
Преди време така пихме от една поточе, кеф и после три дни се прескачахме за WC-то.
Зарад една презентация, която е получена, пусти му г-н Стаматов, добродушкото ще стои на Имодиум дълго време...
Преди време така пихме от една поточе, кеф и после три дни се прескачахме за WC-то.
Хубаво е да си лоялен към хората с които и за които работиш,но когато тази лоялност премине в едно себераздаване,което не оценяват,а приемат за даденост...Случвало ми се е в работен колектив,а за съжаление и с приятели в личния живот.Имам чувството,че някои индивиди надушват като че ли кога някой се поддава на манипулация и се възползват до последно-докато им се позволява.Лошо е,ако е шефа (шефката).Ако бяха извънслужебни отношения и някой ти се качва на главата,лесно можеш да му кажеш абе я си...,но ако се притесняваш,че ще си загубиш работата 
Но аз преодолях този проблем с невъзможността да отказвам-в личния живот отсвирих всички възползващи се користно от мекотата ми,а работата просто я смених.И сега,когато трябва да кажа не,го казвам и толкоз.
Но аз преодолях този проблем с невъзможността да отказвам-в личния живот отсвирих всички възползващи се користно от мекотата ми,а работата просто я смених.И сега,когато трябва да кажа не,го казвам и толкоз.
По темата-да бих свършила нещо извън задълженията ми и за което няма да получа възнаграждение и съм го вършила.Преди работех на Аерогарата в една спедиторска фирма.Шефът ми беше меко казано голям сладур,толкова добър и интелигентен човек,просто шеф-мечта.Един ден той беше извън София и ми се обажда в 18 часа/аз вече съм си тръгнала току що и пътувам за среща с приятели/много притеснен.Каза ми,че трябва да отда на гарата да намеря едни моряци,да ги настаня в хотел,до който да ги извозя с таксита и да платя разноските с лични пари,той после ще ми ги даде.Това ми отне няколко часа,срещата с приятели пропадна,прибрах се у дома в полунощ,щото се оказа,че моряците не са на гарата,а на Аерогарата и трябваше да се връщам обратно.Но в крайна сметка бях доволна,че помогнах,макар,че не получих допълнително възнаграждение за това.Поне не в момента.Това е.
Това ти е най-голямата грешка.
Ти не се цениш, що другите да те ценят!
Толкова много работа има в България, че
и да те уволнят, няма да увиснеш.
Ти не се цениш, що другите да те ценят!
Толкова много работа има в България, че
и да те уволнят, няма да увиснеш.
Аз пък се притеснявам за момчето, че пи от поточето и после ще го хване рядкото щастие... То поточе, планинска вода, ама не е питейна.
Еееех, ако имаше кой да ми го каже това преди 10-ина години на една екскурзия в планината, тооолкова ядове щях да си спестя!
Както и че на нетипична за тялото ти надморска височина не се спи с тапи в ушите, защото после ти се разказва играта на последните... Сори за офф-а!
Работя и извънредно.
В една фирма работех преди години, големи експлоататори, постоянно стоях извън работно време и в събота и в неделя и нито стотинка отгоре не даваха. Даже рестрикции имаше. Тежах 45 кг и чезнех. Напуснах с огромно удоволствие.
За сегашния си работодател ще работя извънредно, ако се наложи. Отношението му е страхотно човешко, даже поработвам, въпреки, че съм в майчинство и ми се отплащат
Дай Боже всекиму!
В една фирма работех преди години, големи експлоататори, постоянно стоях извън работно време и в събота и в неделя и нито стотинка отгоре не даваха. Даже рестрикции имаше. Тежах 45 кг и чезнех. Напуснах с огромно удоволствие.
За сегашния си работодател ще работя извънредно, ако се наложи. Отношението му е страхотно човешко, даже поработвам, въпреки, че съм в майчинство и ми се отплащат
Дай Боже всекиму!
Тук винаги се остава след работа! Често
дори по няколко часа. Или работиш на
държавна работа, където е все тая, дали
ще оставаш, или не. И какво ти пречи да
отказваш?! Работи там, мани подмазването.
дори по няколко часа. Или работиш на
държавна работа, където е все тая, дали
ще оставаш, или не. И какво ти пречи да
отказваш?! Работи там, мани подмазването.
Справка: служител съм в средно голяма, частна фирма, Хамериканска, не се остава след работно време.
Упс, има и друга опция, ненормирано работно време, тогава вече е ок да работиш когато намериш за добре.
Отказвам без проблем. И понеже това не е много желателно в една частна фирма в България, че и навсякъде където има шефове, се постарах да нямам шефове. Това не ми пречи да работя и след 18 ч. ако съм се замотала и не съм си свъшила работата. Подлизурковщината и удълженото работното време не са едно и също.
До характер е . Аз се възхищавам на колегите , които седят до 8 вечерта , идват първи , работят извънредно и въобще не го казвам с подигравка . Не знам дали е правилно да го правят , защото нямат личен живот , даже им казвам че са женени за офиса . И си е така наистина.
Аз съм друг случай и даже ме е срам вече . Обаче забелязах , че както с повечето неща и това е както се свикнете отначало. Закъснявам за работа от първият работен ден тук ( не го казвам с гордост - без да искам е ) , тръгвам си първа ( трябва да си взимам детето ) , казах че в командировки не ходя - сега вече никой не очаква от мен подобни неща и ако свърша нещо такова са ми много благодарни , все едно не ми е това работата
Шефа ми се дразни само ако закъснея и отида след него , даже портиера долу ме предупреждава винаги , ако се е случило да отида след него и имам време да измисля някоя глупост . Добре че не съм отговорна за нечии живот .
Аз съм друг случай и даже ме е срам вече . Обаче забелязах , че както с повечето неща и това е както се свикнете отначало. Закъснявам за работа от първият работен ден тук ( не го казвам с гордост - без да искам е ) , тръгвам си първа ( трябва да си взимам детето ) , казах че в командировки не ходя - сега вече никой не очаква от мен подобни неща и ако свърша нещо такова са ми много благодарни , все едно не ми е това работата
Шефа ми се дразни само ако закъснея и отида след него , даже портиера долу ме предупреждава винаги , ако се е случило да отида след него и имам време да измисля някоя глупост . Добре че не съм отговорна за нечии живот .
Шефа е задник!!!!
Елементарно уважение към труда и лоялността на служителя изисква да не се прави на "вие там тъпите не можете да се сравнявате с мен". Ситуацията - седнал пред поточето в природата - асоциирам с осигурени всякакви условия за перфекта работа, докато но служителя и едно просто колело не са зачислили. Мазненето пред шеф според мен е по-характерно за седящия с лаптопа пред поточето.
Елементарно уважение към труда и лоялността на служителя изисква да не се прави на "вие там тъпите не можете да се сравнявате с мен". Ситуацията - седнал пред поточето в природата - асоциирам с осигурени всякакви условия за перфекта работа, докато но служителя и едно просто колело не са зачислили. Мазненето пред шеф според мен е по-характерно за седящия с лаптопа пред поточето.
Хубаво е да си лоялен към хората с които и за които работиш,но когато тази лоялност премине в едно себераздаване,което не оценяват,а приемат за даденост...Случвало ми се е в работен колектив,а за съжаление и с приятели в личния живот.Имам чувството,че някои индивиди надушват като че ли кога някой се поддава на манипулация и се възползват до последно-докато им се позволява.Лошо е,ако е шефа (шефката).Ако бяха извънслужебни отношения и някой ти се качва на главата,лесно можеш да му кажеш абе я си...,но ако се притесняваш,че ще си загубиш работата
Така е, качват ти се на главата. В един момент чак ми става смешно, как си мислят че ме манипулират, а не виждат доброто ми желание. Тогава просто напускам. Земята е голама, работа има за всички.
Извинете, че така внезапно се намесвам и малко не по темата, но направо да се чуди човек кого да цитира по-напред в подписа си. Разкошни попадения, валят направо. Само за последните 30 сек. видях два варианта - "Не бъди тъжен, сложи весел емотикон!" и "Земята е голяма, работа има за всички!"