Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
Някъде напред в темата ме питаха колко деца имам, две момче на 12,5 години и дъщеря която другият месец прави 5 години. DarZaMen това което описваш го правеше и нашата дъщеря. Когато я взехме говореше много добре и правилно пищеше постояно за щяло и нещяло, не играеше с никакви играчки не гледаше детско , не искаше да и чета приказки.При нас нещата започнаха да се нормализират след 6 месец, но ние имаме батко и каквито и проблеми да сме имали относно ревности и неприемане като чета сега той страшно много и е помогнал. Ние даже не сме го осъзнали, но тя постояно го копира бати прави така и аз ще направя еди как си. А относно храната отначало ядеше само банани сладкиши от който я ограничавах , салам и хляб само хляб без нищо. Сега яде салати сирене хляб плодове и пържени картофи като има и естествено сладкиши , чипсове и пръчици по малко. Според мен адаптацията при тези деца е минимум 1 година затова изчакай поне 1 година и малко и тогава търси помощ това е мое мнение.Отначало не можехме да вървим много на всеки 100 метра спирахме за почивка.Като и взехме колелото изобщо не искаше да го кара но при заплаха, че ще го дам на първото циганче се качи и полека започна да кара. Сега вече караме без спомагателни и се опитваме като бати да минаваме през бордюрите.Ако имаш възможност събираи Иринка с малко по големи деца с който да играе и копира от тях.

# 31
  • София
  • Мнения: 2 722
Креми, много ми е мъчно за "малкия Роки" - дано да се оправя по-бързо.
DarZaMen , неизвестна ти е писала много правилно според мен - изчакай поне една година, преди да си мътиш главата с диагнози.

Има нещо много важно и съществено при нашите деца, независимо на каква възраст са осиновени - те са жадни за емоции и движение. Имат да наваксват и вътрешната несигурност, че хубавинята, която им се случва ще е завинаги ги кара да бързат.

Около половин година след като осиновихме Милен и аз бях изчела всичко писано за хиперактивността. Обаче....
...като че ли за да ме опровергае, от една седмица той е в състояние да играе по два часа с едно и също нещо. Най-често това е някоя беляджийска работа /като например да рови в пясъчника с лъжицата за хранене на Митко и да пълни камиончето с помощта на фунията за вода/, но това са бели кахъри.

Така че един от показателите за хиперактивност отпадна.

Освен това в стремежа си да сме перфектните родители и децата ни да не страдат от липсата на играчки, предполагам че всички малко сме ги презадоволили в това отношение /поне при мен е така, признавам си/.

Е, я ми кажете и вие да сте затрупани отведнъж с тонове глезотии, дали няма да се мятате от една към друга, без да знаете на какво да спрете вниманието си.

За днес толко - както обикновено -  много  Laughing

# 32
  • София
  • Мнения: 1 843
Много благодаря за отговорите и най-вече за споделеното преживяно.
Това е най-важният съветник, по мое мнение.

Ако тръгна да отговарям на всички, обаче ще изпиша "Война и мир", с присъщата си "лаконичност"... Wink

Само ще вметна, че мен т.нар. хиперактивност, дали като епитет или като медицинска диагноза, не ме притеснява особено, всъщност, ако трябва да бъда честна - никак.
Като малка са ме наричали "бандита", не "принцесата", майка ми още се кръсти като си спомня, а белезите от белите ми са още видими. Спукана глава, шевове на няколко места, няколко комоциума и сътресения на мозъка, краката ми са като шедьовър по шев и кройка, давих се няколко пъти, кола ме бута, вадих си въздуха периодично, падайки докато тичах като обезумяла...ден не минаваше без "бой и риванол". Абе, оцелях, хем никой не е висял толкова до нас на времето. И ние ще се справим. Да чукаме на дърво, обаче поводите да са по-редки.

Дефицита на концентрация, обаче, не бих го подценила. Ако някой, със закъснение е установил, че е страдал от подобно нещо, ще се сети какви затруднения и неудобства е изпитвал. Доколкото ми е известно, лечение с медикаменти се налага само в много тежки случаи, останалото е поправимо с подходящите упражнения и действия.
Това, до което, може би бихме достигнали трудно сами, е доста по-лесно с помощта на хора - специалисти.
От няколко дни прилагам някои неща, описани в едноименната тема, във форум "Здраве..." на бг мама. Работят! Някои видимо бързо, други по-бавничко, но работят.

Що касае играчките...не, поне при Ирина не е презадоволяването със сигурност.
Онзи ден имах кратък успех, казвайки й, че играчките се чувстват самотни и много им е мъчно, че никой не ги е докосвал от месеци...Сякаш се трогна. В следващия момент, хвана коша, където седят някои играчки и започна да го люлее: Ооо-о, ооо-о! ooooh!

# 33
  • Мнения: 128
    Сладката тя! Heart Eyes
    Дарзамен, моля, дай линк към източника  на инфо, което прилагаш, че аз не успях да попадна на нещо съществено, а нямам време да ровя.

# 34
  • София
  • Мнения: 1 843
Ето: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=31498.0

Бих казала, че с опита на тези майки и ценната информация в нея, темата си е направо за "заковаване".

# 35
  • София
  • Мнения: 2 722
DarZaMen   не подценявам дефицита на концентрация, но в търсенето на златната среда се опитвам да намеря оправдание за това качество, преди да го приемем като диагноза.
На ново място, в нова среда, с нови хора и впечатления и аз бих се мятала като обезумяла и бих скачала от занимание на занимание, за да опитам всичко, докато не се е свършило, да видя и да опозная нещата бързо. А аз съм все пак на 40 +.
Та представи си слънчицето ти, което познава само лошото от живота до момента как иска да награби положителни емоции и впечатления - колкото се може повече и колкото по-бързо, толкова по добре. Направо един почти петгодишен Мечо Пух
Кога да й остане време да поседне, да се заиграе, като има толко много неща за пипане.

# 36
  • Sofia
  • Мнения: 583
Съгласна съм с това което пишат майките, че трябва има режим, да го гушкаш ,да не се отклоняваш от правилата, да клякаш на нивото на очите на детето - да това са нещата, които трябва да се правят, но  когато е открито при малко дете, а при нас както беше на 13 години. А кажете как да се клекне на ниво дете, как да го гушнеш и как да се спазват режими, и такива неща, когато до момента всичко е било хаос в главата му и душата му, и толкова години никой не се сети да ни даде съвет къде да го заведем и направим изследвания, а ни гонеха от едно училище в друго, и проблемите се задълбочаваха и ставаше още по-трудно. Затова ви казвам- отидете и направете изследвания - дано да няма нищо, но ако има да могат  да се вземат мерки на време, защото всяка години загуба е фатална.

# 37
  • София
  • Мнения: 1 843
Ммм, теоретично е така, вярно е. Но за различните дечица, има и различни периоди. Иринка е бързак или "хиперактивна", все равно, факт е, че това й качество (надявам се да е такова, а не диагноза) й помогна да навакса много за доста кратко време. В момента я вълнуват съвсем други неща - морето, новата детска градина - съвсем обичайни неща за дете на 4,5 години.

А и любимото "нещо" за пипане е мама. Тя си е все там и все същата. Изобщо извън въпрос е, че тя - мама, трябва да е непрекъснато присъствие. Като залепени сме и не бързам да я отделям от себе си, въпреки, че все някога ще трябва.
Понякога и на многословните им е трудно да обяснят ясно ситуациите. Не е това, мамо Галя. Има нещо друго и не мога да проумея какво е.
Още повече, че в началото проявяваше завидно търпение и постоянство да пита хиляди пъти за едно и също нещо, както и да го докосва, да го държи, разглежда.
Беше неотделна от куклата-бебе, която сега подминава като пътен влак.
Може би е наситила гладът си за 'неща', а сега проумява и засища онзи другия "глад"...

Просто се притеснявам, ако не мога да изтълкувам някои действия, защото може да са негласно изказани желания, неосъзнати "искания". Важно е да съумявам да ги чувам.

korni6onko, както бях споменала по-горе, тази диагноза е придобивка на модерния свят. Жалко, много деца биха живяли по-лесно и по-добре. И биха пораснали по-сигурни и уверени хора. Стискаме палци за младежа ти, има време, все пак. По-добре късно, отколкото...знаем.

# 38
  • София
  • Мнения: 690

Що касае играчките...не, поне при Ирина не е презадоволяването със сигурност.
Онзи ден имах кратък успех, казвайки й, че играчките се чувстват самотни и много им е мъчно, че никой не ги е докосвал от месеци...Сякаш се трогна. В следващия момент, хвана коша, където седят някои играчки и започна да го люлее: Ооо-о, ооо-о! ooooh!


А, не е ли желязна логиката на детето? Ако вземе една играчка, другите ще страдат, че са на по - заден план, че са пренебрегнати и ще се "разсърдят". ДарЗаМен, поразпитай, понякога децата имат такива прости и логични обяснения за постъпките си, за който ние въобще не се сещаме. Все търсим нещо страшно и нередно.
Не искам да омаловажавам проблема със хиперактивността, но преди да се шашкаме тотално...

# 39
  • София
  • Мнения: 1 843
Рррррр  smile3514, мамета...май някой друг страда от "дефицит на концентрация".  Laughing

Хептен омеша "диагнозите", мания_66. Heart Eyes

Иначе, адски си права! Детето реши максимално правилно нещата от морална гледна точка.
За питането...ти задавала ли си скоро въпроса "Защо" на дете под 7 - 8 години?
Ако си забравила, пробвай да видиш какъв купон е!

На мен трябваше да ми го кажат, не съм се сетила сама. Има общо с така нареченето "магическо мислене" при децата, а въпросът "Защо", предполага рационално. Ето затова, въпросите започващи със "защо" са почти изцяло безсмислени.

Хайде, да дам място за писане и на други хора. Обсебих темата.

# 40
  • Мнения: 2 084
Тази вечер почти през цялото време на приказките се поспира за минутки. Иначе се движи непрекъснато. Снощи беше наказан без приказки и такова реване падна, че ми се скъса сърцето. Обаче си е струвало - тази вечер нямаше нахвърляна храна из цялата къща и стана от стола само три пъти - с поръчение да свърши нещо. Иначе обикновено хапне една две хапки, тича по стаите и пак се връща на масата.

# 41
  • Мнения: 128
        Относно "залепването" за мама - когато най-сетне се случи и при нас, нямаше по-щастлив човек от мене. Ни най-малко не се притеснявам, че няма да се "отлепи" - отлепването си става автоматично , че хормоните са голяма работа. Но когато настъпи момента на "отлепване", най-важна е дотук изградената здрава връзка майка-дете , тя е спасителния пояс в пубертета.
       

# 42
  • София
  • Мнения: 1 843
Понеже някои събития, ме наведоха на мисълта, че повечето от нас са приели темата като повод за съвети, относно проблемите с децата ни (и тя би могла да бъде И това), но ми се ще да я развием по-скоро като нещо друго.

Спомняте ли си времето, когато още детето ви беше само очакване за вас?
Откривате сайта бг-мама, после форума за осиновители, после изчитате всичко за нужните документи, проучването, доклада, писмата, първата среща с детето, насрочването на дата за делото и най-накрая - дългоочакваният миг - влизането на детето у дома!

После...после сякаш всичко секва.
Разбира се, гледаме прекрасните снимки на дечицата, щастливите майки, четем за лудориите им и сякаш, ние станалите вече родители, сами подклаждаме това, от което се оплакваме - дезинформираността относно възможните проблеми в следосиновителния период.

Искаше ми се да направим нещо малко, за да разчупим този модел.
Както казах в началото - проблеми има, но те са решими.

Теа се е погрижила за доста важни статии, които са насочващи и могат да ни подготвят. В Библиотека има също не малко полезни неща.
Щеше ми се и ние да направим едно усилие, директно от извора, разказвайки с по-прости думи възможните реакции на дечицата в различни ситуации и нашите решения, били те правилни или не толкова.

Иска ми се да имаме едно място в този форум, където не само да си даваме идеи, съвети и да намираме отговори на нашите въпроси, а и тези, които сега тръгват по този път да придобиват една по-реалистична представа за това, което ги очаква.
Ако не всички имат късмета да попаднат на социални работници, добри професионалисти и истински хора, нека Неволята да ни е учител.

# 43
  • Мнения: 351
Съгласен.

Наистина се пишат само прекалено хубави неща свързани с осиновяването. Даже и в този форум.

Малка ретроспекция. След 2 седмици правим една година с Боби. Как си лети времето...

Най - сериозния проблем, с който се сблъсках без въобще да бъда подготвен въпреки, че бях изчел страшно много беше промяната на майка му (жена ми).

За изключително кратко време се получи някаква силна симбиоза между Боби и Джу и за мое голямо съжаление в тяхната връзка нямаше почти никакво място за мен.

Никак не бях подготвен и никак не се справих добре с този проблем.

Процеса на отделянето от мама и възможността да се понапъхам в тази връзка беше труден и дълъг. Никак не е завършил и надали някога ще свърши. Бях писал за този проблем, но за съжаление пред женска аудитория изглежда като мъжко мрънкане.

Боби е едно от най - активните деца от тези които познавам на неговата възраст. Кипи от енергия и я харчи по невероятни начини. Определено ми е адски трудно да се върши едно нещо дълго време. Почти никога, ама наистина много рядко си играе сам. Най - любимите играчки сме ние. До сега не съм успял да го накарам да гледа каквото и да е предаваме повече от 3-5 мин. Няма Бейби Анщайн, няма анимации нищо. Може да е проблем, може и да не е. Прекалено малък е за да се прецени.

Набързо това.

Като има врем пак.

# 44
  • София
  • Мнения: 1 278
Наистина се пишат само прекалено хубави неща свързани с осиновяването. Даже и в този форум.
Ами то нещата наистина са прекалено хубави. Дано не е само за сега. Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове.
До момента най-големите ми притеснения, някои от вас сигурно си спомнят, бяха около "казването". Въпреки всичко, което бях изчела, щом си отворех устата да говоря за това,  очите ми се наливаха със сълзи и не можех да си позная гласа. Благодаря на Теа, която много ми помогна да се справя със себе си.
Аз също като Джу "не се сетих" да включа съпруга си в тази връзка, за което много съжалявам. През тези четири години мислите ми бяха насочени единствено и само към детето. ГРЕШКА!
А иначе детето ми е свръх активно, злоядо, чувствително и доста често ми "чете" мислите.

Последна редакция: пт, 22 юни 2007, 19:12 от кльомба

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт