Да предпазим децата си от нас самите

Аз лично не съм виждала. А в средите, където се случва, е нормално явление.

има и чисти, има и читави, но са ужасно малко.
за свекъра ми вече 10 години работи един циганин. бачка като луд по 12 часа, за да си храни децата.
обаче две години съм работила в социална служба и няма да коментиам на какви гнусотии съм се нагледала и наслушала. едно е да имаш мимолетен контакт, друго е да познаваш бита им и а се занимаваш с тях всеки ден. за мен няма сила на света, която да промени масата, поне в близките 50 години. дано не съм права.
има и българи, които малтлетират и неглижират децата си... работихме по случая на един татко, който беше решил, че децата му трябва да ядат само плодове, зеленчуци и черен хляб. момченце на 7 изглеждаше като 4-годишно от недохранване...

Агенцията за закрила на детето гледат БТВ, и като
стане изгъзица, си отлепят гъзягите от стола. За малко.
А относно ромите - в нашия блок има социализирани такива,
останки от бивша войнска слава, бившата духовата музика на
разформирован артилерийски полк. Ами по абсолютно нищо
не се различават от дас. Един тон по мургави и толкоз.

За мен "пошляпването" си е бой и вид малтретиране, затова не го прилагам и виждам вече 7 години и половина, че деца могат да се гледат и без тези екстри. За мен би било обидно да ме тупнат, особено по лицето, независимо колко силно и не виждам защо да причинявам на децата си това, което не желая да се прилага спрямо мен.

Жалко за детето.

И аз не виждам връзка между интеграцията на циганите и пребитите до смърт деца.
Колкото до социалните- "правят, каквото могат". А то е почти нищо. Трудно можеш да опазиш малко дете от собствените му родители.

Дали някой може да ми обясни разликата между "бой" и "пошляпване" в чисто емоционален за детето аспект? Физически да кажем, че разликата в степента на болката, но душевно?

Аз се питам защо такива хора има деца въобще, не коментирам помощите, а има такива, които горещо желаят да имат деца, а нямат този късмет. Ако има Господ, защо на изродите дава, а на светните - не?!? /риторичен въпрос/

Таман туй имам предвид и аз, MamaZ, понеже и аз освен в силата на удара друга разлика не довиждам.

Ще опитам Пошляпвам еднократно през ръката.
 Бой е серия от силни пошляпвания в облястта на тялото.Емоционлано за детето има разлика.И хайде да не изпадаме в такива дребнави подробности.Тук медал за майка-героиня никой  няма да даде на никому!

За медали никой не се и кандидатира.
Въпросът беше: "Та идеята ми е тази дали е редно да посягаме на децата си и колко от нас го правят?Даваме ли си сметка какво  им  причиняваме .Колко от вас мислят ,че е редно в някои случаи да се налага подобно наказание и не е ли  боят едно своеобразно посегателство върху личноста?"
Посегателството върху личността може да бъде както физическо, така и морално. Силният и чест пердах се категоризира и в двете направления, въпросното "пошляпване"- само във второто. За мен това си е морално посегателство- обидно и недопустимо като мярка. Не случайно и в правото се прави разлика между видове телесни повреди и обида. Под "обида" се има предвид действие от следния тип: "Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго ". Шамарът, независимо от неговата сила, ударътк по ръката или по която и да било телесна част е обида, ако не може да бъде квалифицирана като телесна повреда и се санкционира от закона. От моя морал- също.
По същия начин квалифицирам и дърпането на ухо- не било много силно, но било възпитателно. Лично мен, като дете, винаги ми е било точно обидно, не толкова болезнено, извършването на подобна манипулация от страна на възрастен. Не го позволявам по отношение на моите деца. И не е дребнаво, нито е подробност. Кой възрастен не би се засегнал ако, след негово изказване или действие, друг възрастен му опъне ухото или го плесне по  ръката или бузата? Аз бих се засегнала, определено. Когато съм била дете също съм се засягала, винаги съм го намирала за посегателство над личността ми. Децата ми също са личности.

За мен е важно, не са дребнави подробности.
Смятам, че е престъпление да се посяга на малко дете под каквато и да била форма и предлог.
Дъщеря ми е на 4г. Съвсем скоро си позволих за първи път да я шляпна през ръцете (в резултат на някаква "сплав" от разни прочетени неща, от това да опитам всичко и разбира се от солидна доза нерви). Никога няма да забравя обидата в погледа й. Никога повече няма да ударя дете.
Както искате ми скачайте, но за мен - боят не помага, не възпитава, не разрешава проблеми, само редуцира нервите ни. Е, аз не съм родила дете да си изкарвам нервите на него. Има достатъчно други начини за релакс.
Наистина е много странно що не пошляпваме съпрузите, шефовете, свекървите ей така - възпитателно, а само децата си?

Нямам дете и не знам дали ще го бия, но майка ми не ме е била, много ми се караше. Това може ли да бъде вид психическо посегателство, емоционално да се натоварва детето с викове и крясъци, повишаването на тон не е ли също толкова вредно за бъдещото развитие на детето? Е аз порастнах и станах човек, но винаги в мен се надига едно чувство, може би за вина, че съм направила нещо нердно и ще ми се карат. За това и не обичам да давам обяснения, защото си мислят, че се оправдавам. Живея с мисълта, че щом съм направила, казала нещо, значи съм го искала и не трябва да се чувствам виновна за това. А дали е така? В душата си само аз си зная.

И преди съм го казвала и сега го повтарям - НЕ - не бия и не пошляпвам. Категорично против съм!!!

Споделям напълно казаното от Judy и MamaZ 

Ще ти обясня конкретно по отношение на моето дете. Не съм привърженик на пошляпването, но съм шляпала допреди 1,5 - 2 г. И не съжалявам. При дъщеря ми имаше период, в който се опитваше да изпробва до къде се простират границите на свободата, която съм й отпуснала, като често стигаше и до крайности. В такива случаи съм правила забележка по няколко пъти без резултат, след което съм предупреждавала, че ще пердаша. Съответно отговорът е бил "Айде де, наперадиши ме" и продължение на забраненото даействие. И тогава с чиста съвест съм удряла - с разум и премерено, не в афект. И детето много добре е знаело защо. И най-странното е, че след това се е кротвало и успокоявало и не ми се е сърдило. Та под пошляпване разбирам нещо, което следва след няколко предупреждения /т.е. детето има реалната възможност да го избегне/, не цели да причини силна болка, детето знае защо му се случва и родителят го прави напълно контролирайки се /както кака Сийка хубаво е обяснила, това го има и в животинския свят и за мен е нормално/. Под побой разбирам нещо, което не е провокирано от детето /най-често на родителят му е криво и кофти или поводът е незначителен/, цели да нарани и унижи, а не да възпитава, родителят е афектиран и не се контролира, а детето уплашено и объркано, защото не може да разбере причината /не че има причина, която да оправдае побой над дете/. И още едно уточнение - при деца под 3,5 - 4 г и над 6-7 г. боят е безмислен - в първият случай детето не разбира, във втория е унизително за него.