Здравейте,момичета.Ровя се във форума,чета,мислех,че ще се справя сама,но усещам,че силите ми ме напускат.Ето я и моята история:
Всичко започна преди 7 год. Имах семейство,с БНД започнахме да се отчуждаваме,но нямаше други проблеми между нас.Винаги е имало приятелство и уважение,което продължава и до днес. Тогава се появи ТОЙ, в началото само флирт,а после нещата се задълбочиха / ТОЙ беше разведен отдавна/ и така ТОЙ започна да настоява и аз да се разведа и да живеем заедно.Започна един малък ад за мен,измъчвах се от угризения на съвестта и съмнения какво ще причиня на детето и на БНД, и на себе си.Бях започнала да виждам неща в характера на " ТОЙ",които ме притесняваха,ревността му,пълното желание да ме обсеби и т.н. В един момент реших,че няма да я направя тази крачка и е по-добре да се разделим. Да,ама ,не. Започнаха едни сълзи,клетви, обещания за промяна.И промяната настъпи,утихна,няма разправии,гледаше ме в очите като принцеса,а с БНД се отдалечавахме все повече. Стига се до развода преди 3 год. Детето ми прие всичко спокойно,с баща си се виждаха постоянно,а с приятеля на мама направо се обикнаха.БНД и приятеля на мама в добри отношения,по поводи ,на маса всички заедно/и неговото дете/.
Аз повярвах,че мога да бъда истински щастлива
А мен ме носеше на ръце. Направихме дом и заживяхме в него......10 дена. Изведнъж всичко се промени,безцеремонно отношение към мен,неглежиране на детето.Говорих с него,плаках,но явно беше решил,че сега е момента да ме пречупи.И аз го напуснах. Цирка с молбите и сълзите пак се завъртя,бях готова да се върна.Но в един момент той започна да ме напада,да ме вини за всичко,да поставя условия .
И през м.май аз казах-край.Разбрах,че върна ли се там ще трябва да се съобразявам с него за всичко,да се подчиня. А и детето вече го намрази.
Знам,че взех правилното решение,но самотата,спомените ,болката от предателството,чувството за вина ,срам и разбитост не ме напускат. Сега се опитвам да изградя нов дом за мен и детето,сама естественно
Знам,че никога повече няма да срещна човек,с който да се чувствам добре,няма да го причиня пак и на детето си,няма да повярвам на никого.
Трудно ми е да приема факта,че се провалии "втория ми шанс",че оставам сама. В мен ли е вината? Исках само това,което ми беше обещавано.Как може да нахлуеш в живота на една жена и едно дете,да се кълнеш,че ще умреш без тях,да сваляш звезди и после да се промениш така
Ще се радвам да чуя съветите ви.Благодаря ви,че ви има
За да е пълна гадоста,ще ви кажа ,че и заедно работим. нервите ми вече не издържат
. стана малко дълго,ама 
МОРГАНА, май латино сериал-2
Всичко започна преди 7 год. Имах семейство,с БНД започнахме да се отчуждаваме,но нямаше други проблеми между нас.Винаги е имало приятелство и уважение,което продължава и до днес. Тогава се появи ТОЙ, в началото само флирт,а после нещата се задълбочиха / ТОЙ беше разведен отдавна/ и така ТОЙ започна да настоява и аз да се разведа и да живеем заедно.Започна един малък ад за мен,измъчвах се от угризения на съвестта и съмнения какво ще причиня на детето и на БНД, и на себе си.Бях започнала да виждам неща в характера на " ТОЙ",които ме притесняваха,ревността му,пълното желание да ме обсеби и т.н. В един момент реших,че няма да я направя тази крачка и е по-добре да се разделим. Да,ама ,не. Започнаха едни сълзи,клетви, обещания за промяна.И промяната настъпи,утихна,няма разправии,гледаше ме в очите като принцеса,а с БНД се отдалечавахме все повече. Стига се до развода преди 3 год. Детето ми прие всичко спокойно,с баща си се виждаха постоянно,а с приятеля на мама направо се обикнаха.БНД и приятеля на мама в добри отношения,по поводи ,на маса всички заедно/и неговото дете/.
Аз повярвах,че мога да бъда истински щастлива
А мен ме носеше на ръце. Направихме дом и заживяхме в него......10 дена. Изведнъж всичко се промени,безцеремонно отношение към мен,неглежиране на детето.Говорих с него,плаках,но явно беше решил,че сега е момента да ме пречупи.И аз го напуснах. Цирка с молбите и сълзите пак се завъртя,бях готова да се върна.Но в един момент той започна да ме напада,да ме вини за всичко,да поставя условия .И през м.май аз казах-край.Разбрах,че върна ли се там ще трябва да се съобразявам с него за всичко,да се подчиня. А и детето вече го намрази.
Знам,че взех правилното решение,но самотата,спомените ,болката от предателството,чувството за вина ,срам и разбитост не ме напускат. Сега се опитвам да изградя нов дом за мен и детето,сама естественно
Знам,че никога повече няма да срещна човек,с който да се чувствам добре,няма да го причиня пак и на детето си,няма да повярвам на никого.
Трудно ми е да приема факта,че се провалии "втория ми шанс",че оставам сама. В мен ли е вината? Исках само това,което ми беше обещавано.Как може да нахлуеш в живота на една жена и едно дете,да се кълнеш,че ще умреш без тях,да сваляш звезди и после да се промениш така
Ще се радвам да чуя съветите ви.Благодаря ви,че ви има
За да е пълна гадоста,ще ви кажа ,че и заедно работим. нервите ми вече не издържат
. стана малко дълго,ама МОРГАНА, май латино сериал-2
Има и такива случаи.
Смях. 
- никога в къщата няма да влезе, може като гаджета-тинейджъри - срещички и забави, но навън! Та ето ти конкретен пример как гадостта ми позволи да открия как точно да си подредя живота и кое наистина е най-правилното за мен!
как толкова време е търпял "да става по моя начин" 
те жените са прозряли истината отдавна 