Какви жертви (НЕ) бихте направили за децата си?

  • 5 488
  • 105
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 790
Нищо от това, което правя за детето си, не приемам като жертва.   
 Не мога и да твърдя какво бих или не бих направила за него - всичко зависи от конкретната ситуация.
Не очаквам някакви конкретни жертви.
В един филм синът казваше на баща си - "....... това което ти наричаш "всичко", аз наричам "нищо" ...."  - ето така не искам да се получи и при мен.

# 31
  • Мнения: 3 423
Лекси Hugпримерито които си дала не мисля,че бих правила-не е нормално да храня в устата 5 годишно дете
аз имам предвид ,че и сега правя неща които не са добре за мен а са добре за малкия
например в момента не взимам лекарство за мигрената си ,защото го кърмя
(знам,че навярно пак някой ще ме подиграе за това с кърменето -моля да не си прави труда,не ми пука)
също не ям шоколад,мляко ,сирене и т.н. пак защото кърмя а малкия има склонност към алергии
в същото време аз не очаквам да ми е благодарен и даже съм сигурна,че няма да е
но в същото време ми стига това,че знам ,че правя най доброто за здравето му(поради скл.към алергии е препоръчително да се кърми по дълго)
ето поставям неговото здраве над моето
също никога не оствям малкия да плаче въпреки умората си и неговите 12 кг,го нося на разходките
за щастие от скоро не го приспивам на ръце но и това правех
това да се чувства той добре ми е по важно от това аз да съм добре
също например не бих отишла на почивка без него
вижда ми се егоистично
въпреки,че бих си починала повече без него аз прдпочитам да го взема ,защото почивките се отразяват много добре на децата и наистина не съжалявам за това защото сега като пътувахме с него ,сина ми сякаш буквално дръпна в развитието си,порасна

Последна редакция: чт, 14 юни 2007, 15:42 от Mila mama

# 32
  • София
  • Мнения: 1 775
Lovi, аз също няколко месеца трябваше да лежа и детето много ми помагаше. Не ми е било жал за него /може би защото знаех, че е временно/. Приемам за нормално да правя каквото мога за дъщеря си, както и тя, каквото може и иска - за мен. Това още повече ни сближи и направи детето по-самостоятелно и по-разумно. Сега с учудване откривам, че за много неща разчитам на него и го уважавам.
Да уточня, че не ми беше жал за него, а яд, че сме поставени в тази ситуация. Беше лято, навън се чуваше смехът на приятелчетата му, а той стоеше до мен и се занимаваше с не дотам детски занимания. Виждах в очите му желанието да излезе при тях, а бях безсилна. При мен не се знаеше изобщо, дали ще се възстановя. Всичко си има и добрата страна, както каза и ти, много е отговорен и наистина това сближава.

Така, сега по темата.
До колко си струва да се жертваме за децата си? До толкова, че да не ни е в тежест и да не го чувстваме, като бреме.
Какво очаквате в замяна (когато станат възрастни, а ние престарели)? Да се радвам на спокойни старини, самостоятелни и оправни деца.
Какви жертви очаквате децата ви да правят за вас, още от сега? ooooh!
Коя жертва е вредна за децата?   Да изземваме функциите им и да ги правим зависими.
Коя жертва е задължителна?  Не знам дали е жертва, но да допуснеш детето до себе си.
До колко отдаден или егоист да бъдеш в отношенията си с децата? Колкото по- малко, толкова по- добре. И двете крайности са вредни.

# 33
  • Мнения: 500
Не мисля,че каквото и да направя в името на детето си е някаква жертва.За мен тя е на първо място и всичко останало не е толкова важно,поне за мен.Но в никакъв случай не съм забравила своите желания и нужди!Просто поставям нея преди всичкои всички-това е!А що се отнася до моите старини...ми като съм я раждала,не съм мислела дали ще ме гледа или не-не съм я създала за това.Нека да расте жива и здрава,пък ако може само и тогава да ме обича,както сега Heart Eyes

# 34
  • Мнения: 1 426
Мила мама, ти просто още си съвсем прясна майка! И още свежестта и благодарността за майчинството са ти прекалено силни.
Ще ти кажа за себе си, а и другите майки ще го потвърдят. Когато родих и мина първото напрежение от неизвестното, в един момент ме налегна такова благоговейно щастие, че във всеки миг си казвах: истина ли е или сънувам, с какво заслужих това щастие  най-прекрасното дете на земята да ми се падне именно на мене.
Разбира се, твоето дете винаги ще си е най-прекрасното за тебе, но постепенно еуфорията ще изчезне и ще ти остане истинската обич, която е още по-хубава.

# 35
  • Мнения: 3 423
Мила мама, ти просто още си съвсем прясна майка! И още свежестта и благодарността за майчинството са ти прекалено силни.
Ще ти кажа за себе си, а и другите майки ще го потвърдят. Когато родих и мина първото напрежение от неизвестното, в един момент ме налегна такова благоговейно щастие, че във всеки миг си казвах: истина ли е или сънувам, с какво заслужих това щастие  най-прекрасното дете на земята да ми се падне именно на мене.
Разбира се, твоето дете винаги ще си е най-прекрасното за тебе, но постепенно еуфорията ще изчезне и ще ти остане истинската обич, която е още по-хубава.
звучи интересно,сякаш описваш любовна връзка в която след еуфорията на влюбването идва по спокойната обич
но аз мисля,че любовта към детето е по силна
поне при баба ми например(на която всички мислят,че приличам като характер)тази еуфория по сина и(баща ми)още и държи Hug

# 36
  • София
  • Мнения: 7 242
Наистина си прясно майче Grinning Детенцето ти е съвсем малко и всички жертви, които правиш си струват и си заслужават. Но скоро ще ти се наложи да направиш още една, може би по-голяма жертв: да започнеш да го оставяш по малко да бъде самостоятелен Wink /което наистина е трудно и болезнено понякога/

# 37
  • Мнения: 2 768
Наистина си прясно майче Grinning Детенцето ти е съвсем малко и всички жертви, които правиш си струват и си заслужават. Но скоро ще ти се наложи да направиш още една, може би по-голяма жертв: да започнеш да го оставяш по малко да бъде самостоятелен Wink /което наистина е трудно и болезнено понякога/

Точно това се опитвах да кажа в една друга тема, но тогава Mila mama се засегна. Сега искам да кажа, че не е било с лоши чувства Peace

# 38
  • Мнения: 1 426
Любовта към детето винаги е много силно чувство.
Но тази любов никога не трябва да те заслепява и да е по-силна от любовта ти към света, към природата, която ти е дала това дете.

# 39
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
За децата си мост правя, за да минат по него...
И за мен са го правили.

Обаче границата си я знам. Осъзнах я, преди няколко години, а след като родих 2-рото си дете, съвсем ясно.
ОЧаквам да продължаваме да се обичаме и уважаваме и след 100г, все още, както ние с брат ми сме с нашите.  Heart Eyes Hug
А какво точно ще се случи е толкоз относително...

# 40
  • Мнения: 8 999
Аз не правя жертви - просто си гледам децата и, от чисто егоистични подбуди, искам да са щастливи, здрави и весели. От тях не очаквам никакви жертви, ако това означава да отнемат от собственото си щастие, здраве и веселост. Раждането на децата ми е било удовлетворяване на силна моя потребност да ги имам до себе си и не отчитам като жертва нищо от онова, което правя за тях - според мен това е едно добре оползотворено време и някой ден, като остарея и се обърна назад, ще си кажа доволно "Ето това е един добре живян живот!"

# 41
  • Мнения: 6 315
Целите са ми следните:
 1.Детето ми да получава от мен достатъчно обич и нежност.
 2.Да ми има доверие и да споделя с мен.
 3.Да го възпитам достатъчно добре.
 4.Да го пусна в обществото като осъзнат човек.
За тези 4 цели не виждам какви жерви за мен самата бих могла да правя.
 В замяна не очаквам нищо, надявам се да е щастлив!
 Жертва не очаквам да прави за мен, нито пък като сотареем с баща му да се обвърже да ни гледа!
  Вманиачаването на родителите спрямо децата и задушаването от грижи е вредно за тях според мен!
  До някъде съм егоист спрямо детето, признавам го!Но го правя за да имам разнообразие и аз, аз също съм човек!
 Не се чувствам като жертва на детето си!В никакъв случай!Радвам се, че имам точно такова детенце каквото е синът ми HugТ.е. моето гардже е най-доброто Wink
 Наздраве!Какво ли ще стане, ако някоя вечер обсъждате подобни теми на маса с ракийка Party 

Мнението ми напълно съвпада с твоето Simple Smile.

# 42
  • Мнения: 3 146
Няма жертва, която не бих сторила. Отговарям, въпреки че въпросът ми се струва неуместен.

# 43
  • Мнения: 3 423
малко извън темата,но понеже ме водите за "свеж "родител Joy да напомня ,че авторката има дете на същата възраст, като моето а мислим различно

# 44
  • Мнения: 1 564
Не очаквам никакви жертви от децата си след време, не смятам и че са нужни! Не съм ги раждала за да ни гледат на старини  Wink.
Очаквам от тях уважение, но не и признаване на някакви заслуги. Не се възприемам като жертва. Не правя излишни жертви за никого, ако съм решила да доставя удоволствие на хората, които обичам, правя го на добра воля и защото аз така съм решила. Колкото и клиширано да звучи, удоволствието от жестовете които правя е за мен, благодарност не очаквам, но забелязване - да. Ако някой системно не забелязва жестовете ми спирам да ги правя. Така процедирам със всички не само със съпруга и родителите си, но и с децата си.

Къде е границата всеки сам си знае, за себе си.
newsm10  smile3501 newsm10

Общи условия

Активация на акаунт