- Публикувана: 14 юни 2007, 14:02 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2007, 15:36 ч.
"Черната фантазия"
Тъй... Четох скоро "4 блондинки" от К. Бушнел, книжка средна, непретенциозна и изобщо - нищо особено. В нея обаче срещнах нещо интересно.
Пише авторката, че много от жените имат фантазия в бяло - как са в бяла булчинска рокля, как се женят... (тази не ме е сполетявала мен, примерно)
А след брака почти всяка жена имала т.нар. "Черна фантазия" - как, облечена в черно, ходи след ковчега на половинката. Има си живота както преди, още е млада, децата, домът - само че е свободна. И много малко жени били склонни да си признаят, че ги е спохождала такава мисъл
Това е златният ви шанс в аноннимка да кажете - имали ли сте такива мисли?
Аз, като една видна и безстрашна коза, си признавам, че да. Мислила съм си как бих живяла, какво бих правила...
п.с. не става дума за черни мисли за децата ни и прочее неприятни истории.
Пише авторката, че много от жените имат фантазия в бяло - как са в бяла булчинска рокля, как се женят... (тази не ме е сполетявала мен, примерно)
А след брака почти всяка жена имала т.нар. "Черна фантазия" - как, облечена в черно, ходи след ковчега на половинката. Има си живота както преди, още е млада, децата, домът - само че е свободна. И много малко жени били склонни да си признаят, че ги е спохождала такава мисъл
Това е златният ви шанс в аноннимка да кажете - имали ли сте такива мисли?
Аз, като една видна и безстрашна коза, си признавам, че да. Мислила съм си как бих живяла, какво бих правила...
п.с. не става дума за черни мисли за децата ни и прочее неприятни истории.
Каква анонимка бе, Бу!
Мислила съм как бих живяла сама, но чак ковчези - не (пази боже!)
Скоро ми се очертава да поседя 3 месеца сама, тъкмо навреме, струва ми се
Мислила съм как бих живяла сама, но чак ковчези - не (пази боже!)
Скоро ми се очертава да поседя 3 месеца сама, тъкмо навреме, струва ми се
май нещо всички ни е прихванало. Справка - темата за 30тте. Макар, че на теб може да ти се налага. Да не би моряците да са голямата ти любов? Или един моряк?
Мислила съм как бих живяла сама, но чак ковчези - не (пази боже!)
Аз не искам ковчег ...не знам той дали иска , трябва да питам ...по-скоро си представям да разпръсквам прах над океана... 
Избирам гъби - той е вегетарианец и му пасва .
Ще бъде интересно проучване!
Споделете и причините за въображаемата смърт, моля!
1* гъби
2* удар/ слънчев; токов; челен;
3* свободно-избираема
Споделете и причините за въображаемата смърт, моля!
1* гъби
2* удар/ слънчев; токов; челен;
3* свободно-избираема
Хахаха, барабалекс, като оня виц, в който съпругата слагала в шепа праха на мъжа си и духвала, за да го разпръсне над океана, а в това време злобно шептяла: "Не съм можела да духам, а?" 
не го знаех , да ! ...по-скоро си представям да разпръсквам прах над океана
Та такива ми ви работи
11 отговора преди моя пост, а се хабих толкова да пиша...daffodil ме е изпреварила
като оня виц, в който съпругата слагала в шепа праха на мъжа си и духвала, за да го разпръсне над океана, а в това време злобно шептяла: "Не съм можела да духам, а?"
връх си - както винаги
Имала съм такава мисъл, но това не е мечта 
Скоро на погребението на дядо ми си го помислих, друг път като не можех да се свържа с мъжа ми, а беше станала катастрофа на Околовръстното, по което той пътува, веднъж закъсня от компандировка... В ей такива моменти съм го мислила да, но с ужас.
П.П. Коригирам се, не знам защо съм го прочела като "мечта", а става дума за "фантазия"
Пак не съм чела добре
Скоро на погребението на дядо ми си го помислих, друг път като не можех да се свържа с мъжа ми, а беше станала катастрофа на Околовръстното, по което той пътува, веднъж закъсня от компандировка... В ей такива моменти съм го мислила да, но с ужас.
П.П. Коригирам се, не знам защо съм го прочела като "мечта", а става дума за "фантазия"
Пак не съм чела добре
Ще бъде интересно проучване!
Споделете и причините за въображаемата смърт, моля!
1* гъби
2* удар/ слънчев; токов; челен;
3* свободно-избираема
Споделете и причините за въображаемата смърт, моля!
1* гъби
2* удар/ слънчев; токов; челен;
3* свободно-избираема
Челен удар с екрана на компютъра. Както си работи някоя вечер до 2 часа посред нощ и екранът изведнъж ще скочи към него и ще каже "Прассссс".
Имала съм, особено след смъртта на баща ми през Октомври, когато видях майка ми в черно , вървяща тихо след един ковчег.Те са на по 48. Никак не е далеч, аз съм на 28 , а мъжът ми на 30. И си помислих какво ще правя аз ако ми се случи само след няколко години...никой не е застрахован.
Няма отговор на този въпрос, повярвайте ми. Майка ми още го търси. А аз само се моля да сме здрави и ние и децата, защото иначе ...не ми стига до там черната фантазия...
Няма отговор на този въпрос, повярвайте ми. Майка ми още го търси. А аз само се моля да сме здрави и ние и децата, защото иначе ...не ми стига до там черната фантазия...
Преди раждането се сетих, че не съм
упоменала за кого да останат парите
в сметките ми, ако ми се случи нещо и
си юрнах коремището по банки. Не би
ми се искало банката да се нагуши, стига
й, че ми оперира с парите ежедневно. Други
черни или бели мисли не са ми минавали.
Пък и книгата не се казва "Четири шатенки".
упоменала за кого да останат парите
в сметките ми, ако ми се случи нещо и
си юрнах коремището по банки. Не би
ми се искало банката да се нагуши, стига
й, че ми оперира с парите ежедневно. Други
черни или бели мисли не са ми минавали.
Пък и книгата не се казва "Четири шатенки".
Бе Бу, тая К.Бушнел много безинтересно пише, особено в сравнение със сериала. Той е велик в сравнение с книгата Сексът и градът...
не, но ужасно ме е страх от това, че някога ще умра. а светът ще продължи да съществува. дано има прераждане...
А, съмишленик
И мен много ме е страх. 
обаче съм си фантазирал погребението си - много жени в бяло и много страдат!
Да, а ти си дух и се опитваш да им опипаш деколтетата, обаче ръката ти минава през тях и ти идва да виеш, но няма кой да те чуе...О, не! Упи Голдбърг е в процесията и тя те чува, приближава се до опечалената вдовица и се опитва да предаде посланието ти. - А, без тия номера - отвръща любимата, - нито аз съм деми-факин-мур...нито пък той е патрик-фрикин-суейзи...
обаче съм си фантазирал погребението си - много жени в бяло и много страдат!
Да, а ти си дух и се опитваш да им опипаш деколтетата, обаче ръката ти минава през тях и ти идва да виеш, но няма кой да те чуе...О, не! Упи Голдбърг е в процесията и тя те чува, приближава се до опечалената вдовица и се опитва да предаде посланието ти. - А, без тия номера - отвръща любимата, нито аз съм деми-факин-мур...нито пък той е патрик-фрикин-суейзи...
Представих си нещастието в прозрачните му очи
Не го убивай.
Кризата трае около година,
присъдата е по-дълга.
Кризата трае около година,
присъдата е по-дълга.
Не съм си се представяла, като вдовица 
Звучи ми извратено да мислиш за смъртта на най-близкият ти човек.
Представяла съм си какво би било, ако не бях омъжена, ако нямахме дете... и най-черното нещо, което съм си представяла е, че съм разведена и живея при родителите си с детето.
Звучи ми извратено да мислиш за смъртта на най-близкият ти човек.Представяла съм си какво би било, ако не бях омъжена, ако нямахме дете... и най-черното нещо, което съм си представяла е, че съм разведена и живея при родителите си с детето.
обаче съм си фантазирал погребението си - много жени в бяло и много страдат!
Да, а ти си дух и се опитваш да им опипаш деколтетата, обаче ръката ти минава през тях и ти идва да виеш, но няма кой да те чуе...О, не! Упи Голдбърг е в процесията и тя те чува, приближава се до опечалената вдовица и се опитва да предаде посланието ти. - А, без тия номера - отвръща любимата, нито аз съм деми-факин-мур...нито пък той е патрик-фрикин-суейзи...
Представих си нещастието в прозрачните му очи Не смятам , че е извратено - смъртта е обидна , но не и извратена , толкова е естествена , че ми иде да я фрасна .
Мда...аз винаги съм искала да сложа малка черна шапка с мрежичка , но явно ще съм в бяло...все пак тези желания поне трябва да се уважават .
Не пречи и с черна шапчица да си пък. Той какво, да не би всички желания да ти е изпълнявал приживе?
Ох, аз съм болен мозък и съм погребала мислено цялата рода по пряка и съребрена линия - умирам от страх и може би се подготвям - знам ли. Сънувам едни ужасии, тревожа се ако някои закъснее, представям си катастрофи, убийства... (не гледам много филми). Трябва да се лекувам. Ето, не всички са като мен, почувствах се като фанатичка като прочетох всички мнения. 
Много ясно, снощи дори без да ми каже измих чиниите! 
Изми в смисъл ги зареди в миялната или изми на София единствената чиния, която успя да нацапа с вечерята си 
Всички съм "погребвала" и себе си включително, не че е приятно, но въображението няма спирка.
Пише авторката, че много от жените имат фантазия в бяло - как са в бяла булчинска рокля, как се женят... (тази не ме е сполетявала мен, примерно)
А след брака почти всяка жена имала т.нар. "Черна фантазия" - как, облечена в черно, ходи след ковчега на половинката. ,
аз и сега след брака си имам фантазии как се женя - всеки път с различна рокля.
Мислила съм си, ама само когато ме е било страх, да не му се случи нещо. И винаги се ужасявам от тези си мисли. Това са ми нещо като кошмари наяве.
Имам една комшийка, дето все плашеше мъжа си, че ще го отрови. И веднъж на човека му станало нещо лошо, гадело му се, легнал болен и изведнъж го осенила мисълта, че е отровен. А той бая мъж, 1,95см., а тя е 45 кила с мокри дрехи. Лежал, пуфтял, страдал, а тя си умряла от смях. Оживя де, ама до кога не знам.
Имам една комшийка, дето все плашеше мъжа си, че ще го отрови.
И веднъж на човека му станало нещо лошо, гадело му се, легнал болен и изведнъж го осенила мисълта, че е отровен. А той бая мъж, 1,95см., а тя е 45 кила с мокри дрехи. Лежал, пуфтял, страдал, а тя си умряла от смях. Оживя де, ама до кога не знам.
Бухтичка, права си, фантазия е друго нещо.... не съм имала фантазия такава, обърках двата щата.
И аз това казвах като писах за себе си...
Не и не искам да мисля за лоши неща.
Знам, че все някой ден всеки ще има ковчег, но не искам да мисля за болести, болка, страдание, смърт...
Но съм казвала на мъжа ми, че ако нещо ми се случи, първо да ми дари органите, второ да ме кремират. Не искам да съм храна за червейчета.
Знам, че все някой ден всеки ще има ковчег, но не искам да мисля за болести, болка, страдание, смърт...
Но съм казвала на мъжа ми, че ако нещо ми се случи, първо да ми дари органите, второ да ме кремират. Не искам да съм храна за червейчета.
Аз съм голяма шантавела сега, много народ съм "погребала", начело със себе си. Дори наскоро си мислех коя снимка би била подходяща за некролога ми.
И мъжът ми понякога ме навежда на подобни мрачни мисли с лудото си шофиране
Имам 2 приятелки, които останаха вдовици след кратък брак, затова си мисля, че човек трябва да е подготвен психически за всикчо
Дано да поумнея като родя, че не ми е лесно да живея със себе си такава
Дори наскоро си мислех коя снимка би била подходяща за некролога ми.И мъжът ми понякога ме навежда на подобни мрачни мисли с лудото си шофиране
Имам 2 приятелки, които останаха вдовици след кратък брак, затова си мисля, че човек трябва да е подготвен психически за всикчо
Дано да поумнея като родя, че не ми е лесно да живея със себе си такава
Бухтичка, права си, фантазия е друго нещо.... не съм имала фантазия такава, обърках двата щата.
И аз това казвах като писах за себе си...
Уриел е права.
Бу, в темата около 5-6 души сме отговорили реално. Останалите са се заблудили, определено анкетата е нереална...
Аз все си мисля, че повечето жени имат такива мисли... както казах по-напред, особено след някой по-лют скандал сигурно не една си е мислила как ли би се наредил живота, ако внезапно ей така (да не го убива собственоръчно, гадно някак, но и без дълго и умопомрачително бракоразводно дело) остане свободна
Ако наистина това пита Бу, отговорът ми е не. Никога не съм искала мъжът ми да умре за да се чувствам свободна. За да си върна някаква загубена свобода (ако евентуално имам нужда от нея) първо бих се сетила за развод.
Но пък не мисля, че фантазия = желание. Напротив, фантазията е мислено представяне на някоя случка, обстоятелство, което не се е случило реално. Т.е. поставяме се в разни ситуации и се чудим как бихме постъпили в такъв момент.
Но пък не мисля, че фантазия = желание. Напротив, фантазията е мислено представяне на някоя случка, обстоятелство, което не се е случило реално. Т.е. поставяме се в разни ситуации и се чудим как бихме постъпили в такъв момент.
Ако наистина това пита Бу, отговорът ми е не. Никога не съм искала мъжът ми да умре за да се чувствам свободна. За да си върна някаква загубена свобода (ако евентуално имам нужда от нея) първо бих се сетила за развод.
Но пък не мисля, че фантазия = желание. Напротив, фантазията е мислено представяне на някоя случка, обстоятелство, което не се е случило реално. Т.е. поставяме се в разни ситуации и се чудим как бихме постъпили в такъв момент.
Но пък не мисля, че фантазия = желание. Напротив, фантазията е мислено представяне на някоя случка, обстоятелство, което не се е случило реално. Т.е. поставяме се в разни ситуации и се чудим как бихме постъпили в такъв момент.
Да си го помислиш, да си го помислиш! Четете, де
Не е като да го поискаш. То е ясно, че е така, но със сигурност ''фантазьорките'' в темата са далеч по - малко от гласувалите.Карай да е весело.
Аз лично в такава ситуация си фантазирам, че си тръгвам. Нанякъде. Без траурни елементи.
Не бъркайте фантазия с мечта. Първото е "представа", второто - ясно какво.
Уриел е права.
Уриел е права.
Но иначе продължавам да смятам, че в книгата другото се има предвид, да искаш да се случи, а не само да си мислиш какво би било.
Честно казано според мен ти повлече темата леко в тази насока като каза, че си си мислила как би живяла и какво би правила. И от тази гледна точка ако трябва да отговоря и аз съм си мислила.
Но иначе продължавам да смятам, че в книгата другото се има предвид, да искаш да се случи, а не само да си мислиш какво би било.
Но иначе продължавам да смятам, че в книгата другото се има предвид, да искаш да се случи, а не само да си мислиш какво би било.
Не как да усмъртим пол'винката (макар че сигурно и това минава през главите на жените чат-пат ), а точно това - ако внезапно стане така - я...Точно за това става дума в книгата - да мислиш какво би било, а не да обмисляш как да го загробиш
. Но го приеми на честна дума, недей дава 9 лева - не си струва.
Ама точно за това става дума в черната фантазия
Както и да е, а книгата съм я чела отдавна, но вече съм забравила подробностите, наистина не си струваше.
Е, вие съвсем се унесохте - вече и да искате да умре
Да си го помислиш, да си го помислиш! Четете, де Не е като да го поискаш.
Да си го помислиш, да си го помислиш! Четете, де
Не е като да го поискаш.В професионално обремененото ми съзнание "да си го помислиш", дори да не да го искаш, означава поне непредпазливо деяние.
Та ще отговоря както аз разбрах темата - да, помисляла съм си такива неща, но не за да се освободя от някого или нещо, а просто от развинтена фантазия и черногледство.
Бу, ще кажеш ли най-после какви ги е свършил мъжа ти
или просто ще пуснеш още една тема - " Десет начина да остана вдовица без да ме хванат"
или просто ще пуснеш още една тема - " Десет начина да остана вдовица без да ме хванат"
Ох. Той какви ги е свършил няма значение Просто попаднах на това в книгата и ме заинтригува... аз и по-рано съм имала такива мисли в главата и ми стана интересно вярно ли е, че повечето жени също ги имат поне понякога
Онзи ден си говорих с една братовчедка и й казах, че аз сигурно не съм нормална щом си представям как някой близък умира и аз после какво правя. Чудя се как мозъкът ми може да роди такива неща и най-вече защо?
Да кажа, че тези ми мисли са абсолютен кошмар за мен и всячески се старя да ги изгоня. В никакъв случай ни си ги представям в следствие на скандал или с цел да си се представя свободна.
Обаче успокоително е да чуя, че не съм само аз
Да кажа, че тези ми мисли са абсолютен кошмар за мен и всячески се старя да ги изгоня. В никакъв случай ни си ги представям в следствие на скандал или с цел да си се представя свободна.
Обаче успокоително е да чуя, че не съм само аз
Разбира се че не е откачено. Все едно е дали си представяш какво се случва с близките ти по време на земетресение или си представяш смъртта им.
Чета бе, Бу, чета. Ама вече се обърках 
повечето май не разбират точно какво пита Бу. не дали си мислиш и се страхуваш че най-близките ти ще починат, а дали някога все пак не ти се иска...за да си свободен
Уриел е права.
Чета бе, Бу, чета. Ама вече се обърках
повечето май не разбират точно какво пита Бу. не дали си мислиш и се страхуваш че най-близките ти ще починат, а дали някога все пак не ти се иска...за да си свободен
Уриел е права.
Не да искаш да починат, за да си свободен, или да си го мислиш със страх и ужас (както несъмнено също бива), но да си мислиш какво би било, ако е така Между "мисля си" и "искам го" има разлика 
Фантазията как светяваш на момента маслото на някой, който те е ядосал, е отделна работа.
въобще не става дума за светване на маслото на някой, като те е ядосал.
може да си представяш че мъжът ти е умрял щото просто ти се иска някой друг.
Да. Но не след ковчега на " половинката". Искам да умра в мир със себе си и друго, да умре той преди мен, за да страдам много. Ей такива работи... Да се разболее, да му дам органи, да хвърлям пръст по ковчега му.., Абе, да се гърча в мъка. И това не е, откакто съм "омъжена". Просто идва на различни нива в разни етапи от живота ми и то с определен човек. Иначе за оная свобода и за оня ковчег на Бу- незнам защо, но искам мъж ми да е жив и да гледа как страдам за друг Това е чернотата от другата страна. Не, че си искам живота от преди, а искам онова, което мога да имам, без значение дали ще го нараня- нека се гърчи!
Това е чернотата от другата страна. Не, че си искам живота от преди, а искам онова, което мога да имам, без значение дали ще го нараня- нека се гърчи!
Уф, първо прочетох заглавието и видях анкетата, та за това отговорих с "да, често", но после видях, че е за половинките. Аз за него рядко имам такива, обикновено са когато закъснее, а не знам къде е. По-често са за детенце и майка ми, която живее сама. Гледам да се контролирам, за да не си късам нервите, а и от малко "суеверие" - да не предизвикам лошото.
Всички съм "погребвала" и себе си включително, не че е приятно, но въображението няма спирка.
и аз така. 
Фантазията как светяваш на момента маслото на някой, който те е ядосал, е отделна работа.
въобще не става дума за светване на маслото на някой, като те е ядосал.
може да си представяш че мъжът ти е умрял щото просто ти се иска някой друг.
Бу, ти това ли питаш?
Дали искам мъжа ми да е умрял, за да съм с друг? Е що пък чак трябва да е умрял? 
Очевидно аз съм най-лошата тук.
Никога не съм имала бяла фантазия.
Виж, черна съм имала обаче. Всички предишни връзки съм погребвала. Даже съм правила нещо като тест.Ако не ми домъчнее за него, е време да си обирам крушите. И си ги обирах.
П.П. Обаче за Кошчейовата смърт не смея и да си помисля. Искам си го.
Никога не съм имала бяла фантазия.
Виж, черна съм имала обаче. Всички предишни връзки съм погребвала. Даже съм правила нещо като тест.
Ако не ми домъчнее за него, е време да си обирам крушите. И си ги обирах.П.П. Обаче за Кошчейовата смърт не смея и да си помисля. Искам си го.
Всички съм "погребвала" и себе си включително, не че е приятно, но въображението няма спирка.
АбсУлютно
В реалната ми фантазия съм си представяла живота без "човека до мен" (някой ден ще разкажа от къде тръгна този лаф), но не съм го убивала, дори и насън, може би в сънищата ми той е единственият оцелял до сега, но компенсира с това, че го сънувам като виновния да се случи нещо с децата
Не виждам нищо лошо в алтернативата, както и не намирам за необходимо да погреба някой(дори и мислено) заради нея.
Не виждам нищо лошо в алтернативата, както и не намирам за необходимо да погреба някой(дори и мислено) заради нея.
Моята фантазия беше по-сложна. Жена ми е от много богато семейство и понякога фантазирах, че онези скръндзи най-накрая гушват букета и аз управлявам активите им, но в края на краищата нещата се случиха другояче - изкуфелите изроди завещаха всичко на дъщеря ми и то едва след като стане на 30 г. До тогава - доверително управление в голяма швейцарска банка и аз нищо няма да видя от цялата работа при положение, че лично съм ремонтирал колата на дъртия поне 10 пъти!
Прецакал си се баце, дългосрочно. Другия път брой до 10 преди да се хвърляш в авантюри.
Да, фантазирала съм. Различни сценарии. Аз, той, двамата..
Най-честата е, понеже той пътува нон стоп, че е станала самолетна катастрофа.Съобщават по новините за трагедията, в този момент звъни тел и студен мъжки глас пита-"Госпожа.... ли е?" Оттам, бездна и ужас!
А като малка си представях, че мъжа ми е президент и слизайки по стълбите ( на самолета,президентството, операта, ),рязко изкача човек с насочен пистолет срещу него, тайните служби не реагират, а аз се хвърлям и поемам куршума! Той е спасен, държи главата ми и казва" Нееее, защо? Трябваше да бъда аз!" А аз отговарям" Обичам те" и умирам. Световните агенции снимат и записват всичко.
Шегата на страна, толкова мои близки си отидоха, че не мога да вярвам, че смъртта спазва ред!
И почвам да си мисля, кой, кога, как...
Най-честата е, понеже той пътува нон стоп, че е станала самолетна катастрофа.Съобщават по новините за трагедията, в този момент звъни тел и студен мъжки глас пита-"Госпожа.... ли е?" Оттам, бездна и ужас!
А като малка си представях, че мъжа ми е президент и слизайки по стълбите ( на самолета,президентството, операта, ),рязко изкача човек с насочен пистолет срещу него, тайните служби не реагират, а аз се хвърлям и поемам куршума! Той е спасен, държи главата ми и казва" Нееее, защо? Трябваше да бъда аз!" А аз отговарям" Обичам те" и умирам. Световните агенции снимат и записват всичко.
Шегата на страна, толкова мои близки си отидоха, че не мога да вярвам, че смъртта спазва ред!
И почвам да си мисля, кой, кога, как...
