много тъпо звучи, но случвало ли ви се е по време на бременността дасе чувствате ужасно самотни дори и заобиколени от близки и приятели ? на мен много често ми се случва и се чудя хормоните ли са или съвсем вече си загубих разсъдъка. много често имам нужда да гушкам някой който е до мене, за да чувствам, че не съм самичка , реввам ако остана сама в стаята за по дълго време...смях ...ма хем ме изнервят понякога хорицата , хем не ми се ходи самичка даже до магазина . случвало ли ви се е?
- Публикувана: 15 юни 2007, 12:24 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2007, 18:22 ч.
чувствате ли се самотни без причина, бременни майчета?
Ами не. Имах нужда от гушкане, но не защото се чувствах самотна, а защото имах "пристъпи" на любвеобилност. Чувствала съм се самотна преди, понякога. Но с бебето в корема, дори самичка у дома, се чувствах, сякаш си имам компания. То и си беше така. 
А откакто съм родила, нямам и миг, в който да се чувствам така. Точно това си мислех преди две вечери. Каквото и да изпитваш, навярно е от хормоните и ще мине. Но и трябва да правиш нещо по въпроса, да разсейваш тези емоции, да си създаваш положителни, за да не те хване и някоя следродилна депресия.
А откакто съм родила, нямам и миг, в който да се чувствам така. Точно това си мислех преди две вечери. Каквото и да изпитваш, навярно е от хормоните и ще мине. Но и трябва да правиш нещо по въпроса, да разсейваш тези емоции, да си създаваш положителни, за да не те хване и някоя следродилна депресия.
Редовно си поплаквам и понякога се замислям, че ако някой ме попита за какво плача, няма да мога да обясня. Понякога се заставям да го обясня на себе си и като се чуя каква тъпа причина измислям, започвам да се смея.
И аз се чувствам налудно в такива моменти, но ми е ясно, че е от хормините и просто не обръщам внимание.
Имам и пристъпи на любвеобилност, почти непрекъснати. Добре, че мъжът ми не се дърпа
Изобщо не се притеснявай. Важното е да знаеш, че е нормално и ще мине.
И аз се чувствам налудно в такива моменти, но ми е ясно, че е от хормините и просто не обръщам внимание.
Имам и пристъпи на любвеобилност, почти непрекъснати. Добре, че мъжът ми не се дърпа
Изобщо не се притеснявай. Важното е да знаеш, че е нормално и ще мине.
. 
Не съм плакала и не съм се 4уствала самотна. От време на време съм нервна и не понасям никои около себе си, но това маи ми е характера, а не е от бремеността 
Не намирам да съм се променила в нещо 
, но имах приятелки които пла4еха много и бяха доста депресирани без да знаят защо, така, 4е при всеки е разли4но.
Не намирам да съм се променила в нещо , но имах приятелки които пла4еха много и бяха доста депресирани без да знаят защо, така, 4е при всеки е разли4но. 
А понякога когато има някой при мен ме изнервя страшно много.Мисля че е нормално какво да се прави-хормони 
Ами все ми се струва,че мъжо не ми обръща достатъчно внимание и само го увиквам,че все в работата му е акъла и мен ме пренебрегва и се чувствам самотна.Всъщност не е така,ама тия пусти хормони...На моменти направо изтрещявам.Като се усетя,че ме хващат лудите,излизам да се разхождам-това ми е терапията.
Аз май преживях нещо подобно на депресия през последните 2 месеца. Имах много стресираща работа, можех да загубя бебето и когато си останах вкъщи просто не бях себе си. Започнах да губя самочувствие и само чакането на бебето ме радваше. Ако не стоях пред компютра, просто блуждаех пред ТВ. Не излизах никъде и не исках да се срещам с никого. Бях изключително апатична и спях по 14 часа. Загубих доста тегло.
От това състояние ме изкараха ритниците на бебето. Започнах да се чувствам отговорна и трябваше да се съвзема. Смяната на обстановката + 7 дена насаме с мъжа ми ме изкараха от дупката.
От това състояние ме изкараха ритниците на бебето. Започнах да се чувствам отговорна и трябваше да се съвзема. Смяната на обстановката + 7 дена насаме с мъжа ми ме изкараха от дупката.
Чувствам се самотна да...ето цяла сутрин плача...имам чувството, че така ще си прекарам цялата събота и неделя направо... 
Ако можех да замина и да се скрия някъде от всички и от всичко щеше да е най-добре....ама не става....
Дано по-скоро да мине времето и да се появи малката бебка, с нея самотна няма да се чувствам.
Ако можех да замина и да се скрия някъде от всички и от всичко щеше да е най-добре....ама не става....Дано по-скоро да мине времето и да се появи малката бебка, с нея самотна няма да се чувствам.
Имах подобни състояния и аз и често плачех, а никой не можеше да разбере защо го правя (не че аз можех де 
)
) Хормони!Тази честа смяна на настроения ме тормозеше и макар да си знаех причината, не можех да се контролирам.
От време на време - по-скоро неразбрана. 
. И до сега имам чувството че със всичко аз се занимавам и съм доста раздразнителна. Препоръчани теми