На 1.5 - 2 години, не помня точно. Преди това не беше възможно, защото нощем се будеше по 100 пъти и ако не съм там, ставаше революция 
- Публикувана: 16 юни 2007, 00:33 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2007, 02:34 ч.
Колко големи бяха децата ви,когато започнахте да ги оставяте при бабите?
според мен трябва първо да постоите с него в провинцията,за да свикне и после да го оставяте,защото не само бабата,но и мястото има значение.иначе първото го оставях след като спрях да кърмя,но преди това често гостувахме на баба му и на кумата и започнах за по 1 ден и постепенно увеличавах,а второто още не съм го оставяла,защото не мога да го отбия 
e, towa е възможно само ако не се кърми нощно време нали? аз го правя и дотогава няма да стане номера с преспиване на друго място...чувала съм за варианта шише с кърма, но моето ме приема нито биберон, нито шише, когато е раздразнено, така че 
няма как. няма варианти в моя случай. чакам да го израсне, дотогава ще си ходя ей така 
, което не ме притеснява кой знае колко (до момента в който не тръгна на работа). дотогава се надявам, че няма да го имаме проблема. ако да - то значи, че ще има рев няколко нощи, но ако това е цената... 
ще трябва да я платим.
няма как. няма варианти в моя случай. чакам да го израсне, дотогава ще си ходя ей така , което не ме притеснява кой знае колко (до момента в който не тръгна на работа). дотогава се надявам, че няма да го имаме проблема. ако да - то значи, че ще има рев няколко нощи, но ако това е цената... ще трябва да я платим.
За цял ден го оставям при бабите и прабаба му още от едномесечен, а сега баща ми като се върна ще го давам на вилата за уикенда 
Но той е още малък и няма проблеми. В твоя случай - защо не отидеш за първата вечер да свикне с обстановката и да види, че и ти си там и да му е по-лесно
Но той е още малък и няма проблеми. В твоя случай - защо не отидеш за първата вечер да свикне с обстановката и да види, че и ти си там и да му е по-лесно
Незнам за бабите,ама мен ме е страх да си оставя детето дори на мъжа ми.До сега не съм го оставяла никога на никой.Наложи ми се да отида на зъболекар и мъжа ми трябваше да стои с малкия в кабинета(защото от чакалнята не можех да го виждам).Дали някога ще ми премине страха???Понякога се чувствам ужасно уморена и искам поне един ден да поспя и да го дам на бабата и само при мисълта че ще е далеч от мен и се ужасявам.Нямам идея как ще започна работа.Моето е направо параноя.Някой изживял ли го е това и дали минава с времето???
В деня, в който моето бебе навършваше 1 месец го оставихме с таткото с преспиване и отидохме на Копривщица с едни приятели.Всичко мина перфектно, аз не спах, разбира се, но само тогава... 
Тогава, всъщност, майка ми дойде в къщи и след като се върнахме таткото каза, че купуваме легло и всичко необходимо за при майка ми и оттогава до ден днешен когато и колкото решим я оставяме при нея. Когато малката беше на 4 месеца отидохме за 1 седмица на море в Турция. Постоянно ходим на някъде, взимали сме я с нас, но почти винаги остава при баба си. Все пак си мисля, че си зависи от бабите и от детето. От думите ти разбирам, че все пак имаш доверие на вашата баба - щом има някакво доверие, ще свикнеш, ще се успокоиш, ще видиш, че всичко е наред и ще започнеш да й имаш пълно доверие. Смятам, че отделянето за малко от родителите е само от полза за детето, мисля че и общуването с роднините е важно, но пак казвам, че зависи от хората.
Тогава, всъщност, майка ми дойде в къщи и след като се върнахме таткото каза, че купуваме легло и всичко необходимо за при майка ми и оттогава до ден днешен когато и колкото решим я оставяме при нея. Когато малката беше на 4 месеца отидохме за 1 седмица на море в Турция. Постоянно ходим на някъде, взимали сме я с нас, но почти винаги остава при баба си. Все пак си мисля, че си зависи от бабите и от детето. От думите ти разбирам, че все пак имаш доверие на вашата баба - щом има някакво доверие, ще свикнеш, ще се успокоиш, ще видиш, че всичко е наред и ще започнеш да й имаш пълно доверие. Смятам, че отделянето за малко от родителите е само от полза за детето, мисля че и общуването с роднините е важно, но пак казвам, че зависи от хората. 
Беше на четири месеца, когато трябваше да уча за държавни изпити. Първо извиках бабата вкъщи (понеже тя живее в друг град),
но ученето не потръгна, защото постоянно ми пречеха. Издържах една седмица, видях, че така няма да стане и със свито сърце ги изпратих при бабата, натоварени с памперси и адаптирано мляко. Имах доверие в бабата, но пак ме болеше, просто от раздялата, но нямаше как, трябваше да уча.
но всички мина добре, дъщеря ми се чувстваше чудестно, не ме е забравила
, като се върна се адаптира вкъщи много барзо. Тогава аз открих радостта от почивката и от там нататък при всяка възможност я изпращах при едната баба, другата баба, леля ми ....
Така че според мен единствения проблем е кърменето, а ако не кърмиш, на всяка възраст става, ако имаш доверие в човека.
но ученето не потръгна, защото постоянно ми пречеха. Издържах една седмица, видях, че така няма да стане и със свито сърце ги изпратих при бабата, натоварени с памперси и адаптирано мляко. Имах доверие в бабата, но пак ме болеше, просто от раздялата, но нямаше как, трябваше да уча.
но всички мина добре, дъщеря ми се чувстваше чудестно, не ме е забравила
, като се върна се адаптира вкъщи много барзо. Тогава аз открих радостта от почивката и от там нататък при всяка възможност я изпращах при едната баба, другата баба, леля ми .... Така че според мен единствения проблем е кърменето, а ако не кърмиш, на всяка възраст става, ако имаш доверие в човека.
Не съм я оставяла за спане още,щото кърмя и няма смисъл да ставам да се цедя,а бебето да не суче.Иначе през деня я оставя най-вече за да домакинствам или евентуално да почивам.Но веднага щом имам възможност да я оставя за малко повече ще се възползвам и така и двете страни ще са щастливи./т.е бабата и дядото и ние с мъжът ми/
