Публикувана: 18 юни 2007, 15:15 ч.
Последно мнение: 26 юни 2007, 07:22 ч.

Моля отговорете на въпросите ми!

3 543
25
1

Гост

1
2
Всички

18 юни 2007, 15:15 ч.

С моят съпруг се борим със стерилитета доста време.
След първия неуспешен опит говорихме и за осиновяване.
От това, което чета ми става ясно, че процедурата е доста тромава и сложна.
Имам някои въпроси. Ще съм Ви благодарна ако ми отговорите.

1. Има ли някакъв шан да си осиновим много малко детенце (примерно на 1-2 месеца) от български произход?
Много бих желала да преживеем всички моменти, които бихме имали ако сами можехме да си имаме дете.
2. Може ли препоръките да са от роднини или трябва да са от приятели или познати?
3. Къде в България има домове за деца, до 2 годишна възраст?

Много съм объркана. Имам и още въпроси, но в момента не мога да ги формулирам ясно.

Благодаря предварително.

П.С. Не знам дали си въобразявам, но като гледах снимката във вестника на децата от изгорелия дом едно момиченце толкова ми заприлича на мен, когато съм била на нейната възраст.
Сигурно полудявам. Rolling Eyes

# 1 18 юни 2007, 15:34 ч.

Мнения: 3 715

Процедурата не е чак толкова и сложна. А моите отговори на твоите въпроси са:
1. Почти е невъзможно.
2. Не може да са от роднини
3. В почти всеки град, но дори и да знаеш къде са, това не ти върши никаква работа, защото не можеш да си избереш дете.

Послесловът не го разбрах, извинявам се.

# 2 18 юни 2007, 15:43 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: kakayaka в пн, 18 юни 2007, 15:34

Лека корекция по т. 2 - зависи от отдела - при нас беше дори препоръчително едната от препоръките да е от роднина - така че, питай в отдела, в който ще кандидатствате - навсякъде е различно.
Подкрепям останалото, написано от Какаяка

Относно послесловът - Паломита, не полудяваш, но задължително се успокой. Успех.

# 3 18 юни 2007, 15:52 ч.

Цитат на: kakayaka в пн, 18 юни 2007, 15:34

Послесловът не го разбрах, извинявам се.

Много съм объркана.
Просто исках да кажа с него, че явно съм узряла за осиновяване и много ми се иска.

А на колко месеца евентуално най-малко може да е детето?

# 4 18 юни 2007, 15:55 ч.

Мнения: 2 123

Процедурата нито е сложна, нито трудна. Просто се иска търпение след като ви впишат в регистъра. Най-ранната възраст, на която могат да ви предложат дете е 3, 4 месеца.
Разбира се има и други варианти, до един незаконни Laughing

, но не те съветвам да ги ползваш

Успех

# 5 18 юни 2007, 16:02 ч.

Нямам никакво намерение да заобикалям закона.
Просто имам голямо желание да бъда свидетел на всички моменти и да не изпусна нито един.
Явно това няма да стане. Cry

Много съм тъжна напоследък. Психическото ми състояние хич не е добро. Дано това да не повлияе ако тръгнем по процедурата.

Благодаря на всички за отговорите!
bouquet

# 6 18 юни 2007, 16:17 ч.

Враца
Мнения: 5 197

Здравей, нормално е след годините борба със стерилитет, а и не само, да искаш по-малко детенце, за да изживееш повечето "първи" неща.
Както са ти казали момичета има възможност да вземете мъничко бебче, но ще трябва да почакате доста.
Всяка възраст и всяко дете бъди сигурна ще ви донеса така жадуваните първи моменти.
не се отчайвай, не се предвай, ако сте решили да си осиновите започни със среща със социалния работник. Той ще ти даде списък с всички необходими документи и напътствия, защото за всеки град си е различно.
от собствен опит- след като подадохме документите спрях да се тормозя, чувствам се много щастлива, спокойна и чакам с нетърпение да ни включат в регистъра и след това да чакаме голямото обаждане Grinning

# 7 18 юни 2007, 16:18 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: palomita в пн, 18 юни 2007, 16:02

Много съм тъжна напоследък. Психическото ми състояние хич не е добро. Дано това да не повлияе ако тръгнем по процедурата.

Дано не го изтълкуваш зле и като нахално от моя страна, но бих те посъветвала, преди да започнете процедурата по събиране на документи и проучването, да се откъснете за малко от това, което сте преживяли до сега. Ако ще да е почивка на морето, в планината, нещо, но свързано само с вас двамата. Без да позволяваш идеята за бебе, да се прокрадва навсякъде и във всичко. Ограничи го, доколкото е възможно.
Починете си, а после на свеж мозък, пак обмислете възможностите.

Останалото, започнеш ли веднъж, няма да разбереш как минава времето. Но трябва да имаш и реални очаквания.
Късмет и бъди спокойна!

# 8 18 юни 2007, 16:18 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: palomita в пн, 18 юни 2007, 16:02

Мила, това едва ли ще повлияе на процедурата, но може да ви повлияе при взимане на решенията за бъдещето, затова отново ти препоръчвам - успокой се, поговори с мъж ти, изчакай дори малко време да мине - знам колко е трудно възстановяването след неуспешна процедура, особено първата. Не взимайте обаче прибързани решения - осиновяването не се прави, за да реши проблемът стерилитет, осиновяването трябва да бъде абсолютно осъзнат акт. Затова дай си всичкото време, което ти е необходимо, за да вземеш решение и направи това, което мислиш за най-добро. Надявам се да ме разбереш Hug

.

ПП Всъщност Дар за мен го е написала много по-добре от мен Hug

# 9 18 юни 2007, 16:37 ч.

Мнения: 3 715

И аз мисля като Фокси. Решението за осиновяване на дете трябва да е много добре осъзнато и обмислено, а не спонтанно и плод на емоция. То не замества бременността и раждането, макар и резултатът му да е детенце в дома.
Преди аз да взема това решение и да го предложа на мъжа ми, изчетох целия подфорум, както и другите форуми, свързани с осиновяването. Накрая си дадох сметка, че това не е проста работа и изисква много усилия и търпение. Попитах себе си дали съм готова на това и в какъв случай бих се отказала от тази стъпка. Не открих такъв и тогава се реших да действам. Добре си помисли дали наистина си готова.

# 10 18 юни 2007, 16:41 ч.

Мнения: 921

Тъй като ДарЗаМен и Фоксче вече са написали всичко, което щях да кажа bouquet

мога само да се съглася с тяхното мнение. Когато вземате това решение с мъжа е важно то да не е под влияние на емоциите, а да е напълно осъзнато. Това е добре, като за вашата, така и за психиката на детето.
А иначе - процедура, като процедура! Оцелява се! Wink

Щом си се решила да споделиш тук, значи първата стъпка вече е сторена. Peace

Опс, докато съм писала и някой вече го е написал! Извинявам се, че те повтарям Какаяка!

# 11 18 юни 2007, 19:34 ч.

Aachen-Пловдив
Мнения: 89

И аз ще повторя останалите, но искам да ти кажа да не бързаш и наистина да се опиташ да се откъснеш от преживяното досега. При нас в Германия социалните препоръчват започване на процедура за социално проучване за осиновяване около 2 години след като са приключили опитите за лечение. Знам че това си е направо геноцид, обаче сега смятам че на човек му е нужно време да осмисли това решение. Защото наистина осиновеното дете не е, за да запълни износването и раждането на биологичното. Слез време ще преосмислиш и очакванията си за възраст, произход. Дайте си време и се наслаждавайте на живота само двамата.
А подадеш ли документите, проучването ще мине бързо.

# 12 19 юни 2007, 11:11 ч.

Мнения: 1 669

Цитат на: palomita в пн, 18 юни 2007, 16:02

Дано това да не повлияе ако тръгнем по процедурата.

Според мен осиновяването е акт на убеденост. При теб съществува думичката "ако"... Мисля, че много добре трябва да помислиш, преди да го направиш. Аз никога не съм казвала "ако осиновя моето детенце", а "КАТО осиновя моето детенце"...

Желая ти много късмет в избора!!!

# 13 19 юни 2007, 19:44 ч.

Мнения: 118

Здравей, разбирам че си много объркана и притеснена, но искам да те уверя, че повечето осиновители се чувстват като теб, когато пристъпват към това начинание. Така, че и аз като останалите смятам, че това е нормално. По т.1 искам да те уверя, че почти е невъзможно да се осинови дете в такава възраст, тъй като е бавна процедурата първо по настаняването на дете в институция . Когато например майката изяви желание да остави детето си за осиновяване социалното служба е длъжна да събере необходимата документация и проучване дали евентуално детето има възможност да се настани при близки и роднини, и чак тогава да бъде вписано в регистър за пълно осиновяване. Като се има в предви, че е възможно роднините да са разпръснати из страната, естествено това отнема прекалено много време, тъй като е свързано с кореспонденция. Друго свързано със забавянето е и насрочването на делата защото добре знаем, че за минимални по-някога неща се отлагат дела, а пък ако се случи и ваканция на съда минават месеци. По т.2 мисля, че е подобре препоръките да не са от роднини, но всяко ОЗД си има различни изисквания newsm78

. А, за домовете както и останалите са ти писали не е от значение, тъй като там можете да посетите, чак когато сте преминали проучването и сте вписани в регистъра за осиновители.
Желая ти много късмет и смятам, че важната крачка е направена, може би е нужно време да отлежи идеята и всичко ще тръгне във ваша полза. Успех!!! Peace

# 14 20 юни 2007, 14:04 ч.

Цитат на: bobkas в вт, 19 юни 2007, 11:11

Казвам "АКО" з-о на есен ще правя последен опит инвитро. За себе си съм взела решение, че този опит ще ми е последен. Така говорихме и с мъжа ми. Но решение за осиновяване се взима и от двамата.
Говорили сме по този въпрос, но като го гледам има още надежда в последния опит и аз няма да му я отнема.
А и нищо не се знае.

Благодаря на всички за отговорите!

# 15 21 юни 2007, 03:08 ч.

Мнения: 7 716

Паломита, не се страхувай.
И на теб ще има кой да каже "мамо", дали ще родиш или осиновиш като че ли няма кой знае какво значение след дълъг стерилитет.
Е, не е лошо да родиш.
Но пък представа си нямаш колко е хубаво да осиновиш.
Виж всички как се радват на щастието си тук.
Е, онази мъничката болка и копнеж по неизживяната бременност, която бодва мамите тук понякога ще бодва и теб, но усмивката за теб на твоето детенце ще стопява болката.

Ето ТУК една чудесна статия.

Последна редакция: чт, 21 юни 2007, 03:25 от Lali

# 16 21 юни 2007, 06:45 ч.

Мнения: 526

Здравейте! Самата процедура не е толково тежке и тромава,просто аз я преживях 2002г. всички документи се правят като комплект за около месец. Аз отидох до социалните и ми предложиха списък с необходимите докумунти. Истината е че не можеш да избираш дете което например да е със сини очи и руса коса не че не съществува такова но те ти предлагат дете което в момента подлежи на осиновяване. Моят път беше много кратък от момента на подаване на документите до влезането на детето в къщи изминаха само 4 м. Ако се решите на тази стъпка пригответе се че ще се сблъскате с много нелицеприятни неща и думи но има поговорка дума дупка не прави. А за възрастта на на детето знай че по добре да е след 6м. възраст, за да са убедени че взимаш психично и физическо здраво дете. Ако се решеш на тази стъпка бъди много смела и непукист, мисли само че ще си имаш едно прекрасно слънчице. Много неща може да се изпеше от личен опит но просто ще държим връзка. Моето дете бе на 1г е 2м. когато ми огря дома. bouquet

# 17 21 юни 2007, 14:29 ч.

Мнения: 380

Не бих могъл да твърдя, че познавам добре терзанията на една жена, които не може да има дете (след като винаги съм си мислил, че жените търсят не мъжа на живота си, а бащата на детето си), но взимането на такова решение в ефектирано състояние не е най - добрата идея.

Самото осиновяване не решава проблемите със стерилитета. Те си остават. Както и емоциите свързани с невъзможността да имаме собствени деца.

За да осиновиш би било много хубаво наистина да се пооттърсиш от проблемите и очакванията си.

Според мен не би трябвало да гледаш на осиновяването като поредната стъпка след неуспешни Инвитра. Осиновяването е като коренна промяна. Не решава проблеми със стерилитет. Създава доста други. И прави почти всички доста щастливи... Колко ми е трудно да опиша осиновяването...

Но със сигурност не е панацея. А част от пътя.

# 18 21 юни 2007, 14:33 ч.

Мнения: 2 722

Засилих се и аз да взема отношение по въпроса, но Магьосника го е написал просто превъзходно - няма какво да се допълни.
Самата процедура не е чак толкова тромава и сложна /е, необходима е и известна доза късмет след като приключи проучването/
Стесняването на възрастовата и етническата граница автоматично увеличава времето за чакане, но всеки си има мотиви за желанието.
Успех!

# 19 21 юни 2007, 14:53 ч.

Мнения: 1 843

Дали на жените тук ще им прозвучи странно, ако кажа, че за не малко от нас решението за осиновяване е имало нужда от време, не само поради разни психологически и материални фактори, но и в голяма степен, защото забременяването и раждането са ни изглеждали по-лесни?

Просто понякога желанието за дете така те обсебва, че всякаква рационалност изчезва.

Чак след това си даваме сметка, колко глупаво сме хабили нерви и емоции за нещо, което е на "една ръка" разстояние.

Всеки обаче, трябва да си мине по пътя и да си вземе необходимото му време.

# 20 21 юни 2007, 15:12 ч.

Мнения: 1 669

Аз съм с 4 неуспешни бременности, последната от които беше извънматочна... В деня, в който разбрахме, останалата ми тръба е запушена и единствения ми шанс е да се отстрани и тя и едва тогава да се предприеме ин витро, мъжът ми каза: аз искам здрава жена, със здрави нерви, ще се съобразя с твоето мнение, но аз бих предпочел да осиновим дете... Обичам те повече от това да имам дете с моите гени... Щях да припадна... И след седмица бяхме събрали всички необходими документи и право в ОЗД...
Извинете за спама Embarassed

# 21 21 юни 2007, 16:02 ч.

Мнения: 526

След толкова време, лечение и очакване а нашето не беше малко 10г. мога да кажа само едно всеке сам взема решение дали ще осинови или ще остане без дете. Аз просто съжелявам че толкова време съм загубила от живота си в очакване за собствено дете. Моето дете го осинових на 1г и2м но е най красивото и умно дете на света. Само се моля бъдещите осиновители да не си поставят огромни изисквания за детето т.е. със сини очи, руса коса ит.н. защото това не е магазин просто в определен момент няколко деца могат да се осиновят. А колкото до възрастта имайте в предвит че децата не са желани от рожденните си майки и майките не са пазили плода в отробата си, в резултат след определен период от разтежа на детето се появяват доста заболявания. Моят съвет е детето да е преминало 6м възраст. Peace

# 22 21 юни 2007, 17:54 ч.

Lali благодаря ти за статията!
Магьосника от Оз прав си за това, че осиновяването не решава проблема със стерилитета. И със сигурност не взимам решението в състояние на афект. Обмислям го вече в продължение на година и половина. Това, че обмислям обаче не ми пречи да направя последен опит инвитро. Даже мога да подам документи и накрая дай Боже да се сдобия не с 1 а с 2 деца.
DarZaMen напълно съм съгласна с теб, че всеки трябва да си мине по пътя и да си вземе необходимото му време!

И на всички останали (няма да Ви изброявам поименно) благодаря за отговорите.
Действате ми успокоително и ми вдъхвате кураж!

# 23 23 юни 2007, 00:25 ч.

Мнения: 2 084

Паломита, попаднала си на точното място.
Ние се женихме, когато бяхме на 35-36. Спестихме си борбата със стерилитета - на нашата възраст, с нашите финансови възможности и здравеопазването в нашата страна беше най-разумно от наша гледна точка. Аз има определено негативно отношение към инвитро - не приемам тази процедура. Психическото натоварване с "правенето" на бебе за по-малко от година едва не ме докара до фригидност - с един идиотски термометър издържах два месеца и се отказах.
Много ми е познато желанието "Много бих желала да преживеем всички моменти, които бихме имали ако сами можехме да си имаме дете". Аз мислех по същия начин и почти същите бяха думите ми при социалната. Сега живея пълноценен живот, не преживях първите осем месеца с децата си, не преживях бременност и раждане, но съм щастлива и много изморена, и още по-щастлива.
Паломита, желая ти щастие!
Във всеки бивш окръжен град и в доста села има домове за деца под и над 2 г. Не зная дали е добре да ти давам съвет, но май е по-добре за теб да не ходиш там. Прекалено много болка излъчват тези места - самотата се усеща във въздуха. Аз се срещах там с нашите деца и това място ме убиваше.

# 24 24 юни 2007, 00:03 ч.

София
Мнения: 708

Аз преживях едно инвитро и не можах да се осмеля на второ, просто много нерви ми костваше. Преживях процедурата по осиновяването много лесно и не чух нито една дума кофти. И раждане преживях. И мога да кажа с ръка на сърцето, че инвитрото ми костваше най-много нерви и кофти моменти. Да не говорим какво означава в БГ лечение на дългогодишен стерилитет.
Така че, щом това ще е поредното инвитро, значи една процедура по осиновяване ще ти се стори просто елементарна откъм документи и време. Много е важно само да си убедена, че го искаш. Няма да се плашиш, с теб сме.

# 25 26 юни 2007, 07:22 ч.

Мнения: 441

Цитат на: Миленка в нд, 24 юни 2007, 00:03

....Така че, щом това ще е поредното инвитро, значи една процедура по осиновяване ще ти се стори просто елементарна откъм документи и време....

точно

мила palomita, да осиновиш дете е прекрасно

чувствата и мислите, които те вълнуват са нормални и почти всички тук сме ги преживели

и ти ще минеш по този път, ще надживееш предразсъдъците и идеалистичните си очаквания

и ще забравиш всичко, когато хванеш детето си в ръце и погледнеш в очите му

всичко ще е наред, успех ти желая Simple Smile

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 022
Осиновители

Разсиновяване

42
Осиновени

Достъп до документи по делото за осиновяване

10
Осиновители

Осиновяване директно от родителите ? Възможно ли е?

Причина:

Причина: