Красута (майтапче)

 

Много е готино, ама го знам .

Вих кът’ самУдива

/да сЪ чИте мекУ… с подрусванИ/

Левийо ми крак изтръпна. Цялата настръхнах.
Ут цигарата на внука сал идин път дръпнах.
Ма така са замъглявих. И така мий смешну!
Лъжат! Туй ни са тютуни. Има нящу грешну.

И пу селуту кът ‘ръгнах. Кату таралясник.
Падам. Ставам. И са хиля. Сал пу чорпугащник.
Чи тогиз Марин ма фана…И ма налигави.
Кът’ видя чи съм уляна, ‘зе чи ма устави.

Посли клоните запалих. Ей така! Напукну!
Аз ‘ептен ку не щурея по дубре да пукна.
Кучитъта кът’ пудгоних, чи кат ‘зех да лая…
Ощи нящу май напра’их… ма ут де да зная.

Пях такиви…мръсни песни, да съ укрещявам.
Кът си дрът така йе лесну да са изпростява…
ПрАситу полях с маркуча, да ни ми смърдяви.
Всички цвекета бойдишах - сини и лилАви.

Посли скочих на перваза. Малей! Пощуряла.
Счупих ‘сичкити саксии, щот фучах кът хала.
Целийо акъл изкарах, на онъз, Тудора.
Вих, кът некуй самодива скрита у обора…

Пу сеноту са търкалях. Чупих керемиди.
Той Гуран дубре на времи, ‘ зе чи си утиди…
Имаши да съ срамотва. И да ма критиква,
чи акъл въ’пще ни иди в еднъ дърта тиква…

СтрахОтни са     

 
Оправихте ми настроението от сутринта.

ооо много се смях
първото го знам, но второто за първи път чета - супер са

 
доста време ми беше нужно да ги прочета

  супер са 

 

Хихихихи Много са готини

Айде едно и от мене, нецензурно:

ДЯДО ЛЯНКО

…………Учителката води група деца на посещение при единствения жив останал опълченец в България – Дядо Лянко. Седнал, дядо Лянко на тиферич и си пие ракийката. На гърдите му ред ордени, ред медали, ред ордени, ред медали. Децата заобикалят опълченеца и той започва своя разказ:

………… - Чи `ко да ви разправям деца, то бяха идни атаки, идни патраклами, хубаво де , чи по идно времи кат ревна Генерал Столетов да грабнем телата, чи кат грабнах аз един умрял гавазин – Мамка му манафска да иба, чи кат го сурнах по корията, трима гавази отидоха подире му. Хубаво де, чи по идно времи на мен кат ми са присра, “ - Мамка му манафска” , рекох си аз, ша оставя ей тука на пушката да ма варди, пък аз ша отида ееееееееееей на оная скала да са изсира. Клякам аз, свалям гащити и ко да видя – опнал са прид мен идин умрял гавазин. “ - Мамка ти манафска” -  рекох си аз,   “ - Ей сига щ`ти сира в устата!” Клякам аз , и к`во да видя – хуят му щръкнал. “ - Мамка ти манафска”, рекох си аз, “ - Ей сига щ`ти сира и на хуя”. Клякам аз, чи как са подхлъзнах, чи кат са надядах, чи а да стана, чи пак, чи а да стана, чи пак, чи има петшиснайси пътя. “ - Мамка му манафска”, рекох си аз, “ - Кат живи на драхти, кат мъртви на ибахти…”

………… - Еле свърши са най - после опълчението, чи кат ни затече първата балканска мобиницазия, чи кат ни дадоха идни шинели до кокиля… и по идно кифте, и кат казаха – “ - А варети са бийти сига за България.” Чи кат отидохме ний на къде Гръчко, чи кат ни затече идна дизинтерия, гъз до гъз , лайно до лайно, мирииши, лъзга са, не мож да земем фатката на нож. Че кат почнаха пак едни атаки, едни патраклами и в мене знамето - честта на полка, че кат са вкопчиха ония ми ти гавази в туй ми ти знаме – те дърпат, аз дърпам, те дърпат , аз дърпам, - “ - Мамка ви манафска да иба”, рекох си аз, “ - Аз ша ви дам на вас прътят, пък аз ша зема платът.” Че като хващам аз - платът -  че в пазвата, платът -  че в пазвата, чи по идно времи жината ма бута в рибрата: “ - Лянка, бре Лянка, чаршафът в гъзът си завря бре Лянка…”
 
………… - Че кат почнаха пак ония атаки, ония ми ти патраклами, и в мене пак знамето, честта на полка, че като се вкопчиха ония ми ти гавази в туй ми ти знаме,  “ - Мамка ви манафска” -  рекох си аз, “ - Тоя път и прътя няма да ви дам.” Че кат се хванаха те за прътя, те дърпат, аз дърпам, те дърпат, аз дърпам, че по едно времи жината ма бута в рибрата – “ - Лянка, Лянка, хуя си ша откъснеш бре Лянка, събори кюнците бре Лянка,  ша убииш котката…”

Усещани за жина
Нъ чис бългЪрскиавтор: kalina

/на Маркони, зедет ми бута шилата;)) /



Жина съм ней, ами биля утгоре!
Малеей, да нИ ти дава Бог
утгоре ти да мина, да пуфтора...
Оф, сЕга никуй да ни пита „ЩО?".

Кату ма гледаш тъй, како ши кажиш?
Акъла да гу устайм на ина страна,
щот мой съм проста... Ама инак важа!
Нъл знаш гу филма „Убава жина"?

Съм яз амЕн пудобна пу красивус.
(мумент да ти застана кату буква Ф)
Усящаш ли тос чар къде утива?
Ей ся ши та изтръшка либуфта!

Усящаш ти, усящааааш. Ндей да лъжиш!
Нъл гледам, чи съблачаш ма с учи.
Напрау на фльонга искаш да ма вържиш,
ама нидей, чи са пуддавам, разбири!

Ку са убъркам, а? Ку са размекна?
Ку та пугледна мааалку пО така?
Ши та пусегна, чи кату та лепна
ши си усетиш начи Одма ут жина!
))

Хахахахааа. и аз го знам първото   Второто за първи път го четох и щях да падна хахаха. Ама и аз имам едно образно въображение   и третото е яко

Темата да се закове 

  Развеселихте ме  , а имам работа за целия китайски народ  сега ще има да поглеждам към темата ...

 

 

запис

супер сладко...чак сълзички от смях потекоха 

Темата да се закове!!!Браво момичата,оххх още се хиля

 

Хахаха, разбихте ме...          Много весело...... 

Както ми беше едно криво, се смях до сълзи.
Благодаря ви, момичета!

Cool

 

Неее, това не е истина просто,няма такъв смях...
Нансен,на твойто така съм се хилила,че сигурно комшиите ще си кажат:тая пак я облъчват!

Ето още малко красУта. Имам честта да познавам авторката пък, нека ви. Рецитирала ги е на живо на един купон. Е тогава какъв смях пада...

Фустата мий с розава подплата...
/бабИшка Иротика! Да сА...чИте мекУ/

Уф, чи са напра'их на красотна!
Турих си чирвената забрадка.
Вчера бях и потна,... и работна.
'Неска съм идна красива патка.

Фустата мий с розава путплата.
Ризата мий везана пу края.
Мафнах ут учити училата...
Чак ша си пусегна най- накрая!

Лудийо Иван, кът' ма присрещна...
Как ма йе раздърпал пу ръкава.
Хакнах му идин. И са ублещи.
Аз да н' съм му селска... унакава!

Срещнах си пу пътя наша Гина.
Вика, чи съм дъртъ пипируда.
Саму да й падна, ша загина...
Их, чи лоша! Чума! 'Ногу луда.

Посли пък... Марин кът' ма награби...
Баш у двора, дет' ми е сеноту.
Мисли, щом съм 'убава, съм слаба.
Ръгнах му идин бастун. В реброту.

Искаши тамън да мъ целива.
Тъй са разбучасах подивяла.
"Пекана съм - реках. Ма ни бива!
Беши то, кугату съм щуряла."

Фърлих си чирвената забрадка.
Стига вечи тъй сми 'убавяли!
То, жината всякога е патка.
Мъжовити... все са си абдали.

~~~

‘Ку откажиш- ша умра!


Пуканиха ма в “Плейбой” да са снимвам.
(Слет Лили Иванова?!  Нье!  Ни ща!)
Гуран със два шамара убеди ма,
и речи: “Ку уткажиш ша умра.


То верну чи си дърта, ма инъчи
си проста и прикрасна кът жина.
Да земиш най- утпред да са изпъчиш-
ша пукачиш и рейтинг. И цена.



Ша почнат са прискачат мераклии-
Марин, Иван и доста- ут градо.
Не съм ревниф - ей тъй ша ги убия.
( чи просту да пустрелям. На мисо.)



Ша съ усетят, моя гълъбице
онез', ут наш'ту древну ''Паралели''.
-Ма...уф чи й грозна с тез гулеми цици!-
ша гракнат сто недоснимАни лели.


И ас ша бъда горт, чи съм та гледал...
Шийсет гудини брак! (Прусташки подвиг)
Затуй да ти платят...поискай в евро.
Пък посли забрави, че съм та повнил.''

~~~

Вих, кът' самодива... стихотворението е с прикачен към него аудиофайл (натиснете бутон Прослушай най-отдолу)


За авторката   

страхотни са!   
благодаря!

страхотни са.  
 

    Ей, момичета, не помня откога не бях се смяла така! Изпълнихте ми душата посреднощ с ведрото си настроение и свежия хумор!
Страхоти сте! 
Страхотни!