Богат - беден

Лиске, тая твоя приятелка с подареният Мерцедес, насила с пистолет ли са я накарали да се омъжи за тоя. И не ми казвай че не е знаела с какво се захваща, всеки знае паралиите какви договори изготвят и как си пазят имотите, не се ли е замислила като е видяла предбрачният договор, там няма ли нито една клаузица в полза на нея. Други вариянти: да е била много наивна или много влюбена или жадна за богатства. Още нещо може да се предположи, че мъжът й се е овълчил след брака. Каквото и да си чешем езиците обаче, жената е нещастна и в никакъв случай богата.




Кременката, ние добре сме се изразили и повечето са ни разбрали, явно ти не си от тях. А на теб трудно ли ти е да общуваш с бедните?

Мога да кажа на някой беден да духа, единствено ако не прави нищо, за да промени това си положение. Млад, здрав, як-може да работи, но го мързи и само се оплаква, че е беден, да ама те наготово не идват. Ей такъв мога да му кажа да го духа. Но хора с проблеми, независещи донякъде от тях или били богати, впоследствие, претърпяли някакъв крах, пенсионери, които едвам връзват двата края-No comment. Забележка: Този ми коментар е насочен по скоро към Кременката, нищо че съм ползвала изрази от Лиска(да го духа)

Ние имаме различни приятели и със всички ни е хубаво да се събираме и да общуваме.
Независимо колко пари има, истинският приятел си личи.

Сетих се за приятелка, която вече е в графата "позната", защото постепенно общите ни теми за разговор умряха. Запознахме се в квартална градинка, когато големите ни деца бяха бебета. Тогава аз бях в графата "гОла вОда и кал по гърбО", а тя беше една от малкото, които имаха мобилен телефон през 1996г. Първоначално ми беше приятно, бъра-бъра, иху-аху и т.н. В един момент манталитетът й от типа "големото добрутру" взе да ми действа кофти. Минавайки с количките покрай хранителен магазин тя влизаше да си пазарува, но купуваше безумно скъпите за тогава /и за мен/ вносни плодови млека и за моето дете и за МЕН. По-точно начинът, по който демонстративно ми ги е давала ме е обиждал. Веднъж ме извика да ми демонстрира прахосмукачката си Рейнбоу.    А! Обади ми се от Венеция от мобилния си на домашния ми телефон, за да ми разкаже как е там. Точно на мен - майка-студентка, на която памперсите за бебето са й скъпи. Мисля, че всеки има с какво да се похвали. Важното е първо на кого и второ - начина, по който ще го направи.

Не ми пречат богатите ми приятели. Нито аз преча на по- бедните от мен. Всъщност, сега вие ме карате да пресмятам на ум кой колко и какво има долу- горе... Никога не съм се замисляла за това. Не трябва и да го правим. Ако човекът до мен е истински, за какво ми е да знам влоговете му в банката?!

При мен така се получи че имам поглед и върху двата вида общуване. От цялата ни компания само аз и съпруга ми сме семейни, със деца  и заеми. Това прави приятелите ни доста по-богати от нас защото със същите финанси нямат никакви грижи. Някои от тях дори живеят все още с родителите си въпреки че са на по 40 години, така че на практика парите им са само за забавления. Никой не ни кара да се чувстваме неловко, но се случва да отидем в скъп ресторант където ние със съпруга ми да седим притеснено и да си правим сметка какво ще ядем и пием. Приятелите ни редовно ходят на почивки и екскурзии в чужбина - Куба, Мексико и т.н отдалечени дестинации а ние не можем да се включим защото ще трябва да водим и децата или пък правим ремонт и т.н. Това ни разделя с тях и кара и нас и тях да се чувстваме неудобно. 
Брат ми и снаха ми пък са другата крайност. Въпреки че и двамата работят едва свързват двата края. Племенника ми е нещастен защото вижда как моя син получава неща за които той може само да мечтае. Сърди се че ние караме по-хубава кола, че ходим на ски, на море и къде ли не още. Сърди се че моето дете получава повече джобни от него. Естествено аз гледам да компенсирам като го взимам с нас на море, каня го на гости и го забавлявам, купувам му нещо като ми хареса. Но не е същото. Дори и да се зарадва детето знам че на брат ми и снаха ми им е много неудобно и се чувстват като просяци. Много ми е болно като ги гледам понякога как си броят стотинките, но като им предложа пари виждам колко им става неприятно и как им е еднакво трудно да ги вземат и да ги откажат.   
В начина на общуване и с едните и с другите нямаме проблеми. Никой с никого не се е държал високомерно. Винаги имаме общи теми за разговор. Но винаги има нещо което кара въздуха да тежи. 
Не смятам че трябва да отбягваме различните финансово, но не е толкова лесно да се отпусне човек в подобна среда.

Най-обикновения пример. Моя приятелка пазарува само маркови неща, ходи на пазар в чужбина и т.н не се чувства удобно да ми разкаже за новите си покупки и колко струват защото знае че ще си направя сметката колко повече неща аз бих си купила за далеч по-малка сума. Съответно аз не споделям никога със снаха ми откъде и за колко си купувам дрехите защото ми е много неудобно да кажа че съм си купила 4-то или 5-то дънково яке за този сезон и съм дала за него сума колкото цялата й заплата. Естествено нито с едната нито с другата ще отидем заедно на пазар. Това е което ни прави различни и ни слага в различни за общуване лагери.

Сакри, очевидно, че такива хора не могат да ти бъдат близки!
за да приема човек в близкото си обкръжение, той трябва да притежава определени качества - но водещо не е дали е беден или богат.

Бе, гадно е, когато не можеш вече да играеш голф с приятелите си... Но по-гадно е да не намериш стойностен баща на детето си! Защото кинтите не правят семейството щастливо, ако провайдъра е крива джанта. Но ако намерим примера, който всяка жена би искала да възпитава детето и - поемаме риска да сменим голфа с нещо друго. Ако не стане - не е трябвало да бъде.

А,дали приятелката ти просто не е искала да сподели с теб радоста си?Едва ли ще си прави труда да ти звъни за да те кара да се чувстваш жалка.

Всъщност откривайки темата мисля, че Ним няма предвид някои дребни различия, като море, джобни, ресторанти и т.н. Самата тя казва още в началото "много по- богати ...". Когато разликата е в ти имаша собствена панелка, аз живея под наем, ти ходи на море- аз не, ти ходиш на клуб- ние не можем- това не са такива различия, а и да са различия са дребни и могат бързо да се компенсират или изменят.
Идеята е не да се замисляме с кого и как трябва да контактуваме, а какво се получава на практика при такива големи разлики в стандарта. То е ясно, че тук и почти на всякъде всеки ще писне в хор, че контактува с всякакъв тип хора, че не му пречат, че навсякъде може да намери интересни хора и т.н. и т.н. Питанката обаче беше за близки отношения, а не за контакти изобщо. И не беше всъщност въпроса дали бедният/ богатият са повече или по- малко щастливи, възпитани, добри, духовни и т.н. и кои хора са днес бедните, а кои- богатите.
Аз поне схванах такава идея във въпроса по темата.

Преди време карах едно Рено 11, което не беше първа младост и една колежка, на която мъжа й й подари Форд Фиеста ми отперка репликата :"Ти докога ще го караш тоА таралясник?!? " Стана ми криво...нормално е.

Всеки ден минавам покрай този офис, в който зная, че тя все още работи. Изпитвала съм желание да я засека и да й дам път с автомобила, който до скоро карах, и в който Фиестата й може спокойно да влезе, както и финансово поне 2-3 пъти. Понякога ме е било срам от това ми желание, но ми е било хубаво. Баси снобарката съм.  

Стига, бе, тя не се оплаква.
С такова впечатление ли остана?

Не . И аз съм бедна.

 
 Е, не!
общувам и с едните и с другите доволно добре.
Зависи от човека отсреща и от мен самата.

Всъщност аз си мислех, че съзнанието определя битието, тцъ, тцъ, тцъ, цял живот съм карала с погрешна житейска концепция.

martisun, хареса ми изказването ти

Моята най-добра приятелка през студентските години(сега живее в друг град, но пак се чуваме от време на време) разполагаше с много малко пари, родителите й нямаха много средства и тя беше вечно без пари. В началото като не знаех и примерно излизаме на разходка и аз предлагам да отидем на пица, тя казва, че няма пари и аз й предлагам да я почерпя, но естествено тя отказва и предлага да хапнем по един сладолед и да се разходим-дадено. Оттогава винаги се съобразявах с нея, разполагах що годе с пари и можех да седна на ресторант примерно или да отида да си пазарувам дрешки, но сядаме с нея, пием кафенце и си говорим, приятно ми е-споделена компания с приятел. За другите неща има и място и време. Никога повече не си позволих да ям, пия или да си купя нещо, което тя не може да си позволи, когато сме заедно. и не съжалявам, имам един разкошен приятел в повече, а от пицата се пълнее Стремя се винаги да давам предимство на духовното пред материалното.

Много съгласна.

А по принцип приятелите ми са почти с мойте възможности.