Ако дтето ми посегне ще го набия. Изобщо няма оправдание за това да удряш майка си. Нито ще се направя на обидена, нито ще му обяснявам 2 часа защо така не се прави- според мен това е ситуация, в която трябва моментално да се реагира със същото.
- Публикувана: 22 юни 2007, 09:48 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2007, 12:25 ч.
посягат ли ви децата?
Ако дтето ми посегне ще го набия. Изобщо няма оправдание за това да удряш майка си. Нито ще се направя на обидена, нито ще му обяснявам 2 часа защо така не се прави- според мен това е ситуация, в която трябва моментално да се реагира със същото.
Абсолютно никога никой от тях дори не си е помислил да ми посегне. Това е изключено. Няма оправдание вчерашен сополанко да си позволи да ми посяга. Изобщо не е аргумент нервност, ситуация, обстановка. Такова нещо е недопустимо. Не съм се справяла никак. За мен това е въпрос на възпитание и е сред границите, които по никакъв повод не се преминават. Нито по отношение на мен, нито на баща им, още по-малко на баби, дядовци и лели.
Много обичам теми, в които dara вече е писала - просто се съгласявам с нея.
Ба голем бой ще падне тогава... Не ми се мисли как ще е когато детето поотрастне.
Ако дтето ми посегне ще го набия. Изобщо няма оправдание за това да удряш майка си. Нито ще се направя на обидена, нито ще му обяснявам 2 часа защо така не се прави- според мен това е ситуация, в която трябва моментално да се реагира със същото.
Посяга ми, мнооого рядко на баща си.
Нищо не помага - ако се правя, че плача, ме гали и каза "Няма пачи мамо", но след малко, ако още е на тази вълна, пак ще ме удари. Ако й хвана ръцете и й показвам как да погали, си ги дърпа и пак удря. По същия начин реагира и ако аз я шляпна.
Нищо не помага - ако се правя, че плача, ме гали и каза "Няма пачи мамо", но след малко, ако още е на тази вълна, пак ще ме удари. Ако й хвана ръцете и й показвам как да погали, си ги дърпа и пак удря. По същия начин реагира и ако аз я шляпна.
Ба голем бой ще падне тогава... Не ми се мисли как ще е когато детето поотрастне.
Ако дтето ми посегне ще го набия. Изобщо няма оправдание за това да удряш майка си. Нито ще се направя на обидена, нито ще му обяснявам 2 часа защо така не се прави- според мен това е ситуация, в която трябва моментално да се реагира със същото.
И аз мисля, че не е правилно...ще стане още по-зле, ами като порасне?Тогава не се знае кой-кого и става страшно. С лошо не става, ама никога. Постига се само временен резултат.
Според мен подходът на Биляна е най-правилен
, аз също бих постъпила така /до сега не се е случвало никога/.
Един-единствен път. Искаше нещо, което аз отказвах и в яда си ме удари. Погледнах я строго и й обясних, че с удари нищо няма да се промени в ситуацията, само дето сега мен ме боли и съм й много, ама много обидена. Детето порева малко и дойде да се извини. Повече не се е повтаряло.
Лабрадор, и останалите родители на 2 и нещо годишни деца!
Децата ви са със силно изразено чувство за собствено "аз" и в момента се учат да отстояват себе си. Трябва да им покажете, че ги уважавате, като същевременно дадете да се разбере, че не ви допада да ви пляскат. Говоря доста общо, всеки интуитивно трябва да го приложи към своето дете. Това са умни деца, които вече вярват във себе си, но още не умеят да го изразят.
Децата ви са със силно изразено чувство за собствено "аз" и в момента се учат да отстояват себе си. Трябва да им покажете, че ги уважавате, като същевременно дадете да се разбере, че не ви допада да ви пляскат. Говоря доста общо, всеки интуитивно трябва да го приложи към своето дете. Това са умни деца, които вече вярват във себе си, но още не умеят да го изразят.
Лабрадор, а ти какво направи като баща? А като съпруг?
Мисля си, че ако дръпнеш детето настрана и твърдо му заявиш, че му забраняваш да се държи така с твоята жена и ако още веднъж разбереш, че се е случило, ще има страшни наказания, дали няма да се стресне? Има ли някакъв респект от тебе изобщо?
При моя позната работа свърши подобен разговор, но от страна на бабата. Съвсем сериозно е заявила на внучката си, че майка й е нейно дете и категорично й забранява да се държи така с нея. Детето се е стреснало от неочаквания ъгъл, от който е възприет проблемът и е спряло с тормоза.
Мисля си, че ако дръпнеш детето настрана и твърдо му заявиш, че му забраняваш да се държи така с твоята жена и ако още веднъж разбереш, че се е случило, ще има страшни наказания, дали няма да се стресне? Има ли някакъв респект от тебе изобщо?
При моя позната работа свърши подобен разговор, но от страна на бабата. Съвсем сериозно е заявила на внучката си, че майка й е нейно дете и категорично й забранява да се държи така с нея. Детето се е стреснало от неочаквания ъгъл, от който е възприет проблемът и е спряло с тормоза.
Абсолютно никога никой от тях дори не си е помислил да ми посегне. Това е изключено. Няма оправдание вчерашен сополанко да си позволи да ми посяга. Изобщо не е аргумент нервност, ситуация, обстановка. Такова нещо е недопустимо. Не съм се справяла никак. За мен това е въпрос на възпитание и е сред границите, които по никакъв повод не се преминават. Нито по отношение на мен, нито на баща им, още по-малко на баби, дядовци и лели.
Писах, писах... после видях, че то си било вече написано.
Не бих коригирала и една дума от горното. Само ще добавя, че винаги се изпълвам с жал при вида на дете, налагащо майка, баба или татко. За детето ми е жал, не за другите. 
Лабрадор, а ти какво направи като баща? А като съпруг?
Мисля си, че ако дръпнеш детето настрана и твърдо му заявиш, че му забраняваш да се държи така с твоята жена и ако още веднъж разбереш, че се е случило, ще има страшни наказания, дали няма да се стресне? Има ли някакъв респект от тебе изобщо?
При моя позната работа свърши подобен разговор, но от страна на бабата. Съвсем сериозно е заявила на внучката си, че майка й е нейно дете и категорично й забранява да се държи така с нея. Детето се е стреснало от неочаквания ъгъл, от който е възприет проблемът и е спряло с тормоза.
Мисля си, че ако дръпнеш детето настрана и твърдо му заявиш, че му забраняваш да се държи така с твоята жена и ако още веднъж разбереш, че се е случило, ще има страшни наказания, дали няма да се стресне? Има ли някакъв респект от тебе изобщо?
При моя позната работа свърши подобен разговор, но от страна на бабата. Съвсем сериозно е заявила на внучката си, че майка й е нейно дете и категорично й забранява да се държи така с нея. Детето се е стреснало от неочаквания ъгъл, от който е възприет проблемът и е спряло с тормоза.
Не позволявам да ме удря а когато удари майка си и се карам естествено, нито пък и съчувствам когато мама наказва. Снощи я наказах малко жестоко, и сега ще видим до колко е разбрала за какво става въпрос.
В какво се изразяваше жестокото наказание? 
Мислиш ли, че това ще помогне? По-скоро детето ще се озлоби още повече и, ако не може на вас, ще си го изкара на някой, по-слаб от нея. Дано не съм права. А пак "наказана в ъгъла" ми звучи просто...
Мислиш ли, че това ще помогне? По-скоро детето ще се озлоби още повече и, ако не може на вас, ще си го изкара на някой, по-слаб от нея. Дано не съм права. А пак "наказана в ъгъла" ми звучи просто... Леко понабодах ръчичката с виличка която удари мама. Не силно, но осезателно .... "наказа в ъгъла" не помага, въпреки че реве жално и мажи сополи по лицето. след като свърши накзанието пак удря.
В какво се изразяваше жестокото наказание? Мислиш ли, че това ще помогне? По-скоро детето ще се озлоби още повече и, ако не може на вас, ще си го изкара на някой, по-слаб от нея. Дано не съм права. А пак "наказана в ъгъла" ми звучи просто...
Мислиш ли, че това ще помогне? По-скоро детето ще се озлоби още повече и, ако не може на вас, ще си го изкара на някой, по-слаб от нея. Дано не съм права. А пак "наказана в ъгъла" ми звучи просто... Леко понабодах ръчичката с виличка която удари мама. Не силно, но осезателно .... "наказа в ъгъла" не помага, въпреки че реве жално и мажи сополи по лицето. след като свърши накзанието пак удря.
Ти сериозно ли?!? Вземи прочети някоя книга или най-малкото се вслушай в съветите, които ти дават тук, за да не се хванете за главата след някоя друга година и да се чудите от къде ви е дошло...