посягат ли ви децата?

Когато си купихме новото жилище и се преместихме в него периодът съвпадна и със записване на сина ми на ДГ. Нормално беше да бъде нервен, като се вземе предвид, че беше и на 2,5 години. Един месец се опитваше да се налага, но му влязохме в положението, нормално беше при тези обстоятелства- толкова промени и то важни и на куп и тази възраст. Не сме се карали дори. Просто когато започнеше да ни дърпа или удря го хващах за ръцете и го държах, докато му мине, като същевременно му и говорех. Това за мен си е бебе /2,5 години/. Периодът отмина.
Колко е годишна щерката, все пак? Това е важно. Ако е толкова малка не виждам смисъл от каквито и да било наказания. Влезте й в положението, ако е изнервена- намерете причината.

Досега в няколко различни теми имаше майки, ударили по някаква причина децата си. Сега пък - обратното.
Кажи, колко е голяма? Ситуации? Причини за нервност?
Например, ако е на 2 години, е едно. Ако е на 13 - друго, а на 18 е вече съвсем трето...

И мойта ми посяга, но не само на мен - бие всички наред - баби, дядовци, татко си. В изблик на ярост /който се поражда от няма нищо естествено/ почва да удря и рита който свари. Наказваме я, но няма особен ефект, надявам се да премине с възрастта. Иначе всеки път и обясняваме, че така не е хубаво и ако нея я ударят ще я заболи, както и нас ни боли.

Рядко се случва,по-често ни целува и милва и прави умилителни физиономийки,казва ни ,че сме красиви
Посяга само когато е била наказана/ударена/  при сериозно провинение,просто се опитва да се защити по същия начин,по който ние сме процедирали.Т.е. -връща ни го.

 Посегна ми един път, аз скрих лицето с ръце и се направих, че плача.Синът ми заплака и той и оттогава не е посягал.

Случвало се е няколко пъти. Дори през ум не ми е минало да я наказвам. Винаги обаче й показвах, че ме е обидила. Казвах й :" Защо ме удари, аз толкова те обичам. Мислех си, че и ти много ме обичаш, нали съм ТВОЯТА МАЙКА".
И няколкото пъти реагира по един и същи начин- разплака се и и хлипаше: "Мамичке, извинявай"

Посяга, като се изнерви нещо, досега не е удряла обаче. Удари ли, отнася и тя шамара моментално.

Абсолютно никога никой от тях дори не си е помислил да ми посегне. Това е изключено. Няма оправдание вчерашен сополанко да си позволи да ми посяга. Изобщо не е аргумент  нервност, ситуация, обстановка. Такова нещо е недопустимо. Не съм се справяла никак. За мен това е въпрос на възпитание и е сред границите, които по никакъв повод не се преминават. Нито по отношение на мен, нито на баща им, още по-малко на баби, дядовци и лели.

На игра, да. Веднъж малката ме беше пернала доста силно  Аз се свих от болка, нищо не й казах, но тя беше ужасно смутена и объркана.
Като тръгна на ясла, баткото започна да плюе по нас, когато е ядосан Явно често са го практикували там, но щом смених заведението, този етап отмина 
В момента нямат подобни изблици, но и аз не си позволявам да посягам на тях 
Колко е голяма щерката? Децата често минават през подобни етапи и с интерес следят родителските реакции в такива моменти. Много е възможно ваша реакция да стимулира това поведение 

посяга...не го удрям , за да му го върна... обяснявам, че съм му сърдита и го наказвам с игнор за 2-3-4-5 мин. това е най- ужасното за него наказание.
яд ме е , че като се афектира, посяга на всеки. даже и на баща ми... като се сетя татко мен какъв бой ме е бил и си мисля, че би му отвъртял шамар така, че да го залепи за стената... баща ми пасува и търпи любимия внук, както и отказва да го "накаже", да речем като спре да му купува подаръци... а това не е правилно, детето трябва да се научи да се въздържа от първосигналното посягане 

Посягат и, което е най-странното, на баща си, който е почти два метра висок и доста широк. На мен не смеят - явно аз съм страшилището вкъщи. Просто знаят, че ако ме ударят, моментално ще имат отговор на плесника и ще бъдат лишени от доста екстри. Баща им е добряк и си позволяват да издевателстват над него /но това винаги се случва, когато аз не гледам към тях/, а и ако той им каже, че е обиден или ги накаже, те много добре знаят, че това важи за следващите пет минути. Какво да се прави - голям човек, голямо сърце. Лошото е, че с тази си непоследователност в поведението си към тях, той прави лоша услуга и на себе си, и на децата. Вече са се научили, че "при него номерът минава" и го манипулират яко. С мен не прекаляват - желязната ръка в бяла ръкавица ги застига мигновено.

Сина ми е на 1,7г. и от скоро, когато не става неговото почва да ръкомаха. Карах му се , че не трябва така да прави .С мъжа ми  си говорих ме ,че е някакъв период .После си мислех ,как трябва да постъпи един родител за да не изпусне детето  и после да е късно.

И аз подходих по същия начин. Чак ми стана мъчно като го видях колко много страда.
Иначе това се случи когато хлапето беше на 2-3 години. От тогава не посяга (вече е на 7).

На 2 годинки и 6 месеца е сладураната.
" Посегна ми един път, аз скрих лицето с ръце и се направих, че плача.Синът ми заплака и той и оттогава не е посягал. " това свърши работа преди 3 месеца , сега не действа ...
дано да премине по-бързо ....

Ако дтето ми посегне ще го набия. Изобщо няма оправдание за това да удряш майка си. Нито ще се направя на обидена, нито ще му обяснявам 2 часа защо така не се прави- според мен това е ситуация, в която трябва моментално да се реагира със същото.

клин клин избива, но клин остава...

Много обичам теми, в които dara вече е писала - просто се съгласявам с нея. 

Ба голем бой ще падне тогава... Не ми се мисли как ще е когато детето поотрастне.

Посяга ми, мнооого рядко на баща си.
Нищо не помага - ако се правя, че плача, ме гали и каза "Няма пачи мамо", но след малко, ако още е на тази вълна, пак ще ме удари. Ако й хвана ръцете и й показвам как да погали, си ги дърпа и пак удря. По същия начин реагира и ако аз я шляпна. 

И аз мисля, че не е правилно...ще стане още по-зле, ами като порасне?Тогава не се знае кой-кого и става страшно. С лошо не става, ама никога. Постига се само временен резултат.
Според мен подходът на Биляна е най-правилен  , аз също бих постъпила така /до сега не се е случвало никога/.

Един-единствен път. Искаше нещо, което аз отказвах и в яда си ме удари. Погледнах я строго и й обясних, че с удари нищо няма да се промени в ситуацията, само дето сега мен ме боли и съм й много, ама много обидена. Детето порева малко и дойде да се извини. Повече не се е повтаряло.

Лабрадор, и останалите родители на 2 и нещо годишни деца!
Децата ви са със силно изразено чувство за собствено "аз" и в момента се учат да отстояват себе си. Трябва да им покажете, че ги уважавате, като същевременно дадете да се разбере, че не ви допада да ви пляскат. Говоря доста общо, всеки интуитивно трябва да го приложи към своето дете. Това са умни деца, които вече вярват във себе си, но още не умеят да го изразят.

Лабрадор, а ти какво направи като баща? А като съпруг?
Мисля си, че ако дръпнеш детето настрана и твърдо му заявиш, че му забраняваш да се държи така с твоята жена и ако още веднъж разбереш, че се е случило, ще има страшни наказания, дали няма да се стресне? Има ли някакъв респект от тебе изобщо? 

При моя позната работа свърши подобен разговор, но от страна на бабата. Съвсем сериозно е заявила на внучката си, че майка й е нейно дете и категорично й забранява да се държи така с нея. Детето се е стреснало от неочаквания ъгъл, от който е възприет проблемът и е спряло с тормоза.

Писах, писах... после видях, че то си било вече написано.  Не бих коригирала и една дума от горното. Само ще добавя, че винаги се изпълвам с жал при вида на дете, налагащо майка, баба или татко. За детето ми е жал, не за другите.

Не позволявам да ме удря а когато удари майка си и се карам естествено, нито пък и съчувствам когато мама наказва. Снощи я наказах малко жестоко, и сега ще видим до колко е разбрала за какво става въпрос.

В какво се изразяваше жестокото наказание?  Мислиш ли, че това ще помогне? По-скоро детето ще се озлоби още повече и, ако не може на вас, ще си го изкара на някой, по-слаб от нея. Дано не съм права. А пък "наказана в ъгъла" ми звучи просто...

Съгласна съм с Никита. При нас периодът премина без наказания. Малко повече търпение и последователност, ясни и конкретни забележки и то когато хлапето е в кондиция да те слуша. Когато е афектирано няма смисъл от наказания, както и разговорите не вършат работа.

Леко понабодах ръчичката с виличка която удари мама. Не силно, но осезателно .... "наказа в ъгъла" не помага, въпреки че реве жално и мажи сополи по лицето. след като свърши накзанието пак удря.

  Ти сериозно ли?!? Вземи прочети някоя книга или най-малкото се вслушай в съветите, които ти дават тук, за да не се хванете за главата след някоя друга година и да се чудите от къде ви е дошло...

Когато проходи се стахувахме да не се лепне на печката. затова една вечер след като я бях дръпнял на време да не се лепне, и сложих едното пръсче малко по-настрани където не може да си изгори пръста, но да усети че е горещо. Ако щеш вярвай, печката я заобикаляше ....

Според мен е малко трудно да се дават съвети когато детето е непознато, но Labrador , моля те, това с вилицата не го прави повече.
Възможно е детето да реагира агресивно от непремерените наказания, или просто да си е буйно. Опитай с добро, виж дали ще успееш да "погъделичкаш" някои чувства в детето - любов, състрадание, уважение. Така мисля

А това за печката, мисля, че не може да е пример за подражание, когато става въпрос за човешки взаимоотношения.

Това е съвсем друг случай-става въпрос за живота и здравето на детето, но в конкретния случай става въпрос за възпитание и отношение към околните. Агресията поражда агресия, независимо от добрите ти намерения. В този случай целта мисля, че не оправдава средствата.

Никога не е посягала на мен или баща си, по-скоро ни мачка грубо но не умишлено. Пляска баба си но не ядосано, по-скоро да й привлече вниманието, защото я вижда рядко. И аз мисля, че с наказания не става или с отвръщане на удара, това може да помогне, но ще има и други последствия. 
Ако се направиш, че плачеш много ще се натъжи и ще спре според мен.

  

Мда, удряла ме е... научих си урока... макар и трудно, поради възпитателните методи на моите родители....

По-скоро бих си плеснала детето собственоръчно, отколкото да го бода с вилица. Някак садистично ми се струват този род наказания... 
Но пък за много хора и плясването е скандално.
Все си мисля, че не би трябвало да се стига дотам, детето да удря възрастните. Почва се още като бебе, когато бебето изразява радостта си чрез пляскане на човека, който го държи. В един момент ударите стават по-силни и всяка неадекватна реакция от страна на възрастния се превръща в забавление на детето и то продължава нарочно да го прави. Може би не действа при всяко, но аз лично му хващах здраво ръчичката, поглеждах строго и заявявах твърдо, че мама не се удря. Когато детето направи няколко опита и установи, че няма да му позволят точно това забавление, просто спира да го прави. Така е и със скубането, и с хапането, и с щипането... Мисля, че децата от малки трябва да разберат разликата между боричкането нашега и причиняването на сериозна болка.
И съвсем не съм убедена в клишето, че агресията ражда агресия. Градска легенда е, скъпи мами! Сто пъти съм го писала в този форум, че най-агресивните деца, които познавам лично, са такива, които не само не са удряни никога, но не са и наказвани, не им се правят забележки за нищо и т.н. Т.е. агресията им е в резултат на това, че родителите им са пропуснали да ги запознаят с правилата на поведение в човешкото общество. Склонна съм да се съглася, че деца, които са подложени на системно малтретиране и издевателства, също може да са агресивни, но това са случва в семейства, които не са представени в този форум, доколкото знам.
С моя син не сме имали проблеми с посягане, но веднъж се опита да ми държи много остър тон. Не, че нямаше да се справя и сама, но имаше нещастието баща му да стане свидетел на случката. Той само се извъртя внезапно и му заяви бавно, отчетливо и много зловещо: "Само да съм те чул още веднъж да говориш така на майка си, ще се разправяш с мен!". Синът се облещи и подви опашка. На мен ми стана малко смешно, защото се запитах как ли ще се разправят двамата, при положение, че баща му никога не го е докосвал с пръст и единственото наказание, което е прилагал, е било лишаване от компютъра.  Разказвам тази случка, за да напомня, че децата имат нужда освен от любящи и глезещи майки, но и от бащински авторитет. Масова практика е в българското семейство бащата да се грижи само да осигури средства за живот, но бяга от възпитателната отговорност. Даже не малко бащи компенсират липсата си от къщи с разглезване и слободия, а това има фатални последици върху децата. Не случайно като цяло днешните тийнове са такива. Нямат изграден респект към авторитета, уважение към възрастния. А родителят, особено бащата, трябва да е като Бог за вярващите - безусловно да обича и жестоко да наказва. Та ако ще "жестокото" наказание да е 3 дена без компютър. 

Както едната крайност, така и другата не водят до нищо добро, с това съм напълно съгласна. Мисълта ми е, че не бива да се допускат крайности, а случая с вилицата ми се струва точно така. Аз също познавам доста агресивни деца, чиито родители са много спокойни и никога не са ги пипали с пръст.  Но прекалено често виждам и обратния случай, за съжаление - майката удря детето, то, от своя страна отива и започва да налага друго дете. Просто ей така-за забавление.

Моят син не е започнал да посяга от бебе. До въпросния период 2,5 години, тръгването на ДГ и преместването ни в новото жилище никога не беше посягал. След двумесечния период на изнервеност също не е посягал /вече пета година/.
Просто наистина е важна твърдата реакция от страна на родителите и нетолерирането на такова агресивно поведение /напр. с гушкане при такива изблици- това не го обичам, не го приемам, не мисля, че при неодобрявано от мен поведение трябва да реагирам, като доставям удоволствие на хлапето/. Затова /и друг път съм писала/- при викане и трескане изчаквам да млъкне, ако посяга му хващам копитото /горно, долно- с което посяга/ и изчаквам да млъкне. След това си провеждам разговора и рязък и категоричен тон.

Дъщеря ми посяга на бабите и дядото ....при тях почти няма задръжки . Когато я взема вечер, най - много две минути да кара по инерция и разбира, че при мен нещата не са същите.
В много редките случаи, когато е забравила, че не съм някоя от бабите и ми посегне - получава незабавен отговор.

И при Самуил отминава периода. Виждат го по площадките, в градината... Понякога, когато се изнерви и вдига заканително ръка. Сигурна съм, че е по скоро несъзнателно действие...
Аз обяснявам с думи, не отвръщам с удар. Периодът отминава, това е хубавото.

На 2 г. и половина се преживява да изядеш един удар от детето, дори и без да му отвърнеш с болка (бодене, щипане и пр. безсилности), виж на 16 е трудно 

Преди да стана майка много обичах майките, които казваха моето дете е специално, най-инатливо, най с характер. То всяко дете си е специално. Пък аз си го виждах, че просто беше свикнало да им се налага ей така, беше им се качило на главата...
Докато не станах майка и вярвайте ми, моето дете е специално   То е изключително емоционално, трудно, своенравно, абсолютно неподчиняемо и въобще много трудна история. А е само на три. Това не е само мое мнение, много хора се грижат и контактуват с него, за свекърва ми това е пето подред и дете  и такова чудо от неуправление и хитрост не е видяла, в яслата му казват "президента" и буквално си му имат уважението всички госпожи.
Много искам майките които използват думите "никога" "абсолютно невъзможно" да вземат детето ми за седмица. Преди и аз бях така, с такива убеждения твърди. Вече не съм.
Откъде този характер и твърдост, не знам, и аз и мъжа ми сме били крайно кротки и спокойни деца.
Та по темата - да, детето ми ми е удряло, да това никога не се е толерирало и въпреки всичко в пристъп на ярост все още сме свидетели на сцени. Които за наша радост са все по-малко.
Бурните изблици на ярост и любов си ги отнасяме и аз и мъжа ми...
Какво да правим, не съм си го избирала такова, още по-малко съм го направила.

Това, че "му имат уважението" и го наричат "Президента" означава ли, че толерират такова поведение  В смисъл..гордост ли е това?

Не мога да си обясня как на едно дете ще му хрумне да посяга на родителя си ,когато се изнерви. Един път - да, но ако му стане навик да удря всеки път щом се измори или му се приспи ,или е гладно- това си грешка на родителя, че не е действал както трябва още в началото. Така мисля аз, децата, които посягат на майките си са обикновено глезени и не търпят да им се противоречи, изобщо не допускам възможността моето дете да се държи така с мен, баща си или бабите/ дядовците.

Янечек, при нас, напр. това стана изведнъж, преди въпросните ситуации детето не е посягало никога. Така че промяната в спихоклимата изведнъж може доста да се отрази на едно толкова малко дете. При положение, че подходът на родителите не се е променял, а че са налице външни фактори /като, напр., описаните от мен/ означава, че на поведението влияние могат да окажат много обективни и субективни фактори.

Отмъщава си затова, че я водим на ясла. Сигурно го приема за наказание. Не знам ....

удряли са ме неизбежно, приемам го като реакция на безсилие, на доказване, на това, 4е нещо за него е важно, така както на агресията се отговаря с агресия! на едно дете не му стигат думите да ти пусне една пледоария и не може да спори на нивото на големите! то си изразява нервността и протеста по на4ин ,4е да стане ясно! както ние си ги шляпваме по памперса като не са в 4ас и не могат да ни разберат с думи!период е -изразена агресия и удари, минава с порастването и възможността да си се обясните словесно!не харесвам пасивното дете, което приема като даденост и не оспорва мнението или желанието на родителя си, просто става едно безли4но, много послушно и много лесно манипулирано от големите! няма хъс да се отстоява, което не пре4и едно буйно дете да стане заклет пацифист като порастне!много зависи от родитеския пример и възпитанието в продължение на детството си ,а не на определени етапи!

Малката ми дъщеричка се е опитвала да посяга и на мен и на баща си. Той реагира доста остро, но аз мисля, че подобна реакция на детето е нормална. С връстниците си често изпада в ситуация, когато всеки сам се бори за правата си. Боят не е решение, но децата минават през етапа на сбиванията. Дори и да им обесняваме, че това не е правилно и да не го виждат у дома, те пак го правят - удрят се. Нямат възможност да убедят с думи някого, че това, което искат наистина го искат и посягат. Някой път, без дори да се осъзнаят, могат да посегнат и на нас, след като отказваме някое тяхно желание. Те не могат да убеждават и не владеят триковете за постигане на целите, които владеят възрастните. Не отдавам такова значение на посягането. Ще отмине! Полезно е да кажеш в такъв момент, че те е заболяло и че си сърдита, задето детето те е ударило. Това ще има по-голям ефект, отколкото крещенето или - не дай си Боже - обратен плесник.

Не. Явно малката още няма от кого да види. А за големия щом не помня, значи може и да не е било.
Но имаме едно съседско дете, което посяга на всеки, в това число и майка си. Но тя го бие много и по същия начин и то посяга.

Ами това е съвсем нормално да посегне  . Чак се смях на някакви писания на напушена майка дето "нямало как да и посегнт децата и". Ако не се пробва до къде може да стигне и чрез принципа проба грешка да намери мястото си и да разбере кое и къде може, то значи нещата нещо не са наред. Реагирайте остро и категорично, но не пресилено и с времето ще проумее.

Много зависи колко е голямо детето. Наистина има разлика дали посяга дете на 1 или 10 години, второто е страшно. Мисля, че до към 3 год. не е израз на жестокост, а по-скоро копиране или израз на обида. И моята дъщеря се опитва да ми посяга с ръка и колкото и да ми е трудно винаги да запазвам спокойствие реагирам с добро. Надявам се да отмине.
Отвръщането на удара с удар само озлобява детето и така няма да престане да удря.

Да, и на мен са ми забавни такива изводи и най-вече убедеността, че заслугата да не посяга детето е на родителя. При едно дете с по-силно изразен "аз", както вече беше споменато, да го ошамариш, след като е посегнало може единствено да породи по-силна агресия. При по-плахо дете може и да даде резултат.

Калина също е посягала, но никога не съм я удряла по този случай. Не смятам, че това е начинът да "отучиш" едно дете. Наказанието, тип "игнор" за мен е по-добрият избор.

Ами не знам толерират ли, по-скоро май не им се занимава. Факт е, че не успяват да го включат в игрите им, нито в тържествата, просто защото не могат да се оправят с него... В груповите занимания не участва, докато вкъщи се скъсваме да играем, да си правим състезания и общо взето като си говорим, че трябва да участва в игрите им, разговорът завършва неизменно с "добре, но с мама".
Не, не е гордост в никакъв случай, но е факт.

Все още не, дано не започне. Но знам, че е често срещано. Вид себедоказване явно. Някои щипят, други хапят... 

Ооо, да, много е неприятно. В 90% от случаите говоря, говоря, обяснявам защо така не се прави и как ме е наранил и ала-бала...Вв 10% неам нерви и го плясвам по ръката. Което осира всичките 100%
Период е, минава

Да, съвсем убедена съм, че това че децата ми не посягат на мен, баща си или който и да било възрастен е моя. Както съм убедена абсолютно и че ако посягаха, вината пак би била моя и някъде определено съм сгрешила. И не съм го постигнала с побоища. Аз никога през живота си не съм удряна от никого, децата си също не удрям. И през биещи, хапещи, плюещи и прочие подобни периоди те не са минавали. Ако за някого детето му да му посегне е в рамките на нормалното, то за мен определено не е. Вярно, че "нормално" е относително понятие, но все пак...

Преди време някой в една тема беше казал, че сега на невъзпитаните деца било модерно да им се казва "лидери". И тук нещо подобно се получава. Аз на дете, което спазва някакви рамки на приличие казвам "възпитано", а не "смачкано", "без силно изразен АЗ", "плахо" или "несигурно".

А оправдания всеки може да си намери за всичко.

Един път се е случвало до сега. След като го наказах говорихме много на дълго и нашироко заедно с мъжа ми. Обеща, че повече няма да се повтаря и за сега си удържа на думата. Това беше преди около 1 месец

Посяга и не знам как да се справя. Карам се, викам, наказвам - нищо. Май ако не обръщам внимание, по-лесно ще стане.

  Посягат ми и двете,но и аз посягам.Малката се пробва и на баща си но не е познала,уж аз съм лошата пък все аз пострадвам 

Многооо рядко и никога не е предизвикано от ярост, а по-скоро когато е в много лигаво настроение. Но без значение не се толерира изобщо - винаги й обяснявам, че това не е хубаво, че мама (тати, баба) я боли и тнт...

Не ми се е случвало и мисля, че няма да се случи никога.

Посяга ми много рядко, но много често ме щипе и скубе. На скубането отговарях и аз със скубане, докато не му обръснах главата и нямаше какво да скубя. Тогава  почнах да му говоря много сериозно,че мама я боли и не и е приятно така, като същевременно му се разсърдвах. Оказа се, че има по добър ефект от скубането. Почнах да прилагам същото и при щипането, ама се оказа по трудно и все още се изкушава доста често да ме щипне. Впоследствие го прочетох и в една книжка, че не трябва да отговарям на пляскането, щипането и скубането, защото детето го мисли за игра
 Янучек и аз навремето си мислех, че дете, което щипе, скубе, бие или се тръшка на улицата е страшно разглезено. Но колкото повече расте малкия толкова повече разбирам, че не всичко е под моя контрол, и че понякога нещата просто така се случват. Все пак не мога да го пребия от бой защото се тръшка по средата на улицата. А колкото и да е странно не съм майка, която си глези детето, даже на моменти се самообвинявам, че съм прекалено строга. Просто всичко зависи от възраст, време и настроения, и ситуации.

Скубе ,хапе и ме удря .Нищо не помага и говоря и плача пред него .Смее се и мисли ,че ми харесва .

И на мен не ми се е случвало досега.Не си позволява такива неща.Държа го по-строго.

Аз също съм строга но преди се случваше по често нищо не помагаше сега се случва много рядко в изблик на ярост и безпомощност според мен.

От много мъничка, започна да пляска по лицето мен и баща си, беше около 7-8 месеца. В първия момент се стреснах защото не знаех как да реагирам, за бебето е още игра, но се настървява и удря през лицето. От тогава когато посегне да удря, взимам ръчичката и започвам да и говоря бавно и да и казвам да милва и гали. Всеки път, когато се доближи до някое дете първо и казвам да го помилва. Засега има ефект, но е рано да се каже.

Да,имали сме този "проблем".Само,че никога не съм я наказвала.Винаги й говоря,макар и с леко по-висок тон.Само с един поглед ме разбира какво ще й кажа и започва веднага да ме гали по лицето и да вика "ооо"   

И при нас е така.

Всъщност знаеш и хубаво, че казваш за яслата.
Детето не си отмъщава - това неговото е реакция на самозащита. Ти му причиняваш нещо адски странно, неприятно, трудно за разбиране и искаш от него да приеме без никаква реакция промените.. Но то вече не е бебе и се опитва да реагира емоционално на промените в живота си.
Наистина ли искаш детето ти да не реагира никога когато нещо се случи в живота му - било то приятно или не?

Посяга защото:
1. Ти, майката или друг човек, на когото детето държи му е показал, че посягането служи и действа в неприятна ситуация.
2. Чувства се зле - иска да си помогне с нещо, което служи и действа в неприятна ситуация.
3. Толкова са му възможностите за сега - реагира с нещо, което е видяло, повтарая и копира. По-творчески ще реагира след няколко години (в добрия и лошия смисъл - в зависимост от материала, който сте му подали - ти и майката).

Ти реагираш с честолюбие вместо с разбиране и я отблъскваш още повече.
Така ще я научиш, че когато човек се чувства зле той трябва да бъде наказан, но в никакъв случай разбран.
Следващия път или по-следващия ще ти се наложи  да я бодеш с нож, защото вилицата няма да е достатъчна когато детето претръпне към точно тази форма на агресия.

Ако искаш - ето тук има за особеностите на възрастта, през която преминавате:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194769.0
Надявам се да ти бъде от помощ.

Бие ни наред и не подбира само на фамилен признак- бие се и с децата по пясъчниците.

Няма да позволя такова нещо те трябва да имат респект а не да се глезят.Не им позволявайте  да правят така ще си биете главите 

Не, но се опитва да гали децата, а неможе и ги удря леко докато аз не се намеся.
Опитва се и да ме целува, ама със зъби  Веднъж имах отпечатък от 4 зъба на едната буза.

Да, посяга и то осъзнато! Надявам се да е от прословутия пубертет и да отшуми скоро!

Не ни е посягала,но ние сме си по-строгички в това отношение.Опитва се върху баткото,защото той й позволява,но аз винаги се карам след това.Как така ще се бие или посяга,дори да е изблик на ярост.Ми какво ще стане,ако всички в семейството,когато се ядосат решат да си изкарат яростта върху който им падне.Такива мераци не минават при нас.