Здравейте, мами (и татковци),
От известно време ме гложди мисълта, че със съпруга ми имаме различно виждане за разпределянето на финансите си. И понеже това ме тормози, реших да споделя, за да ми помогнете да се погледна отстрани и разреша проблема за себе си.
И на двама ни е втори брак, с по едно дете сме, но живеем с моето - неговото е при майка си. Заплатата ми не е малка и успявам с нея да покрия не малка част от семейните разходи - сметките ги плащам аз, а когато ходим да пазарим и сме двамата, плащаме различно - който има повече в себе си.
Но най-много ме дразни факта, че той плаща всички сметки на майка си и й дава джобни 100-150 лв, защото на нея пенсията от около 250 лв. не й достига за нищо.
Веднъж се пробвах да повдигна въпроса, но ми беше отговорено, че тя била поела голяма част от издръжката на предишното му семейство и той сега чувствал, че трябва да й отвърне по същия начин.
Свекърва ми е прекрасен човек - много мила, интелигентна, с чувство за хумор.......... абе мечта. Тя никога не е казала, че няма пари и не е искала, но е си е и правила устата да си плати нещо друго освен кабелната телевизия. Тук е момента да споделя, че със съпруга ми живеем в моето жилище.
Тази ситуация оставя у мен усещането, че в стремежа си да задоволя нуждите на семейството си, ощетявам детето и себе си.
Моля ви, кажете, че не съм права да се чувствам така. Извадете ми от 10 кладенеца вода, че не бива да се чувствам по този начин, защото........... Искам да постигна мир със себе си и да успея да се убедя, че това, което се случва е правилно.
Мисля, че не бива да провеждам още един разговор на тази тема с мъжа ми, защото това видимо охлажда взаимоотношенията ни.
От известно време ме гложди мисълта, че със съпруга ми имаме различно виждане за разпределянето на финансите си. И понеже това ме тормози, реших да споделя, за да ми помогнете да се погледна отстрани и разреша проблема за себе си.
И на двама ни е втори брак, с по едно дете сме, но живеем с моето - неговото е при майка си. Заплатата ми не е малка и успявам с нея да покрия не малка част от семейните разходи - сметките ги плащам аз, а когато ходим да пазарим и сме двамата, плащаме различно - който има повече в себе си.
Но най-много ме дразни факта, че той плаща всички сметки на майка си и й дава джобни 100-150 лв, защото на нея пенсията от около 250 лв. не й достига за нищо.
Веднъж се пробвах да повдигна въпроса, но ми беше отговорено, че тя била поела голяма част от издръжката на предишното му семейство и той сега чувствал, че трябва да й отвърне по същия начин.
Свекърва ми е прекрасен човек - много мила, интелигентна, с чувство за хумор.......... абе мечта. Тя никога не е казала, че няма пари и не е искала, но е си е и правила устата да си плати нещо друго освен кабелната телевизия. Тук е момента да споделя, че със съпруга ми живеем в моето жилище.
Тази ситуация оставя у мен усещането, че в стремежа си да задоволя нуждите на семейството си, ощетявам детето и себе си.
Моля ви, кажете, че не съм права да се чувствам така. Извадете ми от 10 кладенеца вода, че не бива да се чувствам по този начин, защото........... Искам да постигна мир със себе си и да успея да се убедя, че това, което се случва е правилно.
Мисля, че не бива да провеждам още един разговор на тази тема с мъжа ми, защото това видимо охлажда взаимоотношенията ни.
ще са малко. Тъй ще това е проблем за много семейства, особено ако родителското тяло мисли, че мъжа е този който издържа жената, а тя трябва да си пести заплатата. Извинявайте за дългия пост, но исках да споделя как са нещата при нас.