Татковци, моля ви да споделите кога и как малкото бебенце/детенце, събуди интереса ви и породи желание за комуникация. Много сме чели по въпроса, че дечицата стават интересни на бащите си в по-късен етап от развитието си. Та накратко, кога започнахте да общувате по-активно със своето дете? Надявам се, не когато то ви дърпаше за крачола с думите "Тати, тати, айде да ходим да ритаме!"
- Публикувана: 24 юни 2007, 11:40 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 17:45 ч.
Интерес към детето
чувството на бащинство не може да дойде след месец или след пет 
то се появява най-късно в първата среща на малкото човече с таткото ,другото не го разбирам и ми е непознато 
да не говорим ,че бащинството може и трябва да се зароди още когато бебо е в корема на мама,съпричастност,обич,грижа,разбиране,всичко това води до единство -дете,мама,тати 
то се появява най-късно в първата среща на малкото човече с таткото ,другото не го разбирам и ми е непознато да не говорим ,че бащинството може и трябва да се зароди още когато бебо е в корема на мама,съпричастност,обич,грижа,разбиране,всичко това води до единство -дете,мама,тати чувството на бащинство не може да дойде след месец или след пет то се появява най-късно в първата среща на малкото човече с таткото ,другото не го разбирам и ми е непознато да не говорим ,че бащинството може и трябва да се зароди още когато бебо е в корема на мама,съпричастност,обич,грижа,разбиране,всичко това води до единство -дете,мама,тати
то се появява най-късно в първата среща на малкото човече с таткото ,другото не го разбирам и ми е непознато да не говорим ,че бащинството може и трябва да се зароди още когато бебо е в корема на мама,съпричастност,обич,грижа,разбиране,всичко това води до единство -дете,мама,тати 
чувствата сигурно са взаимни чувството на бащинство не може да дойде след месец или след пет то се появява най-късно в първата среща на малкото човече с таткото ,другото не го разбирам и ми е непознато да не говорим ,че бащинството може и трябва да се зароди още когато бебо е в корема на мама,съпричастност,обич,грижа,разбиране,всичко това води до единство -дете,мама,тати
то се появява най-късно в първата среща на малкото човече с таткото ,другото не го разбирам и ми е непознато да не говорим ,че бащинството може и трябва да се зароди още когато бебо е в корема на мама,съпричастност,обич,грижа,разбиране,всичко това води до единство -дете,мама,тати Не съм съгласна с теб.Чувството на бащинство,както и на майчинство се изгражда,израства,ражда както искаш го наречи с времето.Аз не се почувствах майка веднага след раждането,трябваше ми време да асимилирам многото промени,които настъпиха в мен и около мен благодарение на сина ни.И минаха месеци!През,които не преставахме да бъдем мама и тати,въпреки,че ние самите тепърва осъзнавахме и се учехме да сме родители.
Но това е друга дълга тема тема.
По темата: съпругът ми започна да комуникира със синът ни след 2-годишна възраст просто, защото тогава започна да говори.Въпрос на характер,възпитание и усещане вероятно.
Много татковци са така.Но,има и много,които са като дежа пер,на които искрено се възхищавам.
Аз не мога да си представя, че съм искал нещо страшно много, чакал съм го с нетърпение, и когато то е на път да се появи или се е появило - аз да нямам интерес към него.
Дали при вас, Сабина, бебчо не се е появил, как да кажа... в момент, когато все още не сте решили да имате бебе?
С ръка на сърцето ви казвам: аз от момента, в който разбрах, че сме бременни просто полудях.
Нямах търпение до първия ехограф - да го видя. След това и триизмерния. А пък, когато започнаха да се усещат движенията му и той реагира на всяко докосване на корема на мама...
И така до сега (10 месеца след като се роди) се опитвам да си комуникирам с него, да бъда до него.
Може да ви звучи неестествено казано от мъж, но според мен това е важно за детето.
Опитайте да се върнете в детските си спомени и мисля, че ще се съгласите с мен!
Дали при вас, Сабина, бебчо не се е появил, как да кажа... в момент, когато все още не сте решили да имате бебе?
С ръка на сърцето ви казвам: аз от момента, в който разбрах, че сме бременни просто полудях.
Нямах търпение до първия ехограф - да го видя. След това и триизмерния. А пък, когато започнаха да се усещат движенията му и той реагира на всяко докосване на корема на мама...
И така до сега (10 месеца след като се роди) се опитвам да си комуникирам с него, да бъда до него.
Може да ви звучи неестествено казано от мъж, но според мен това е важно за детето.
Опитайте да се върнете в детските си спомени и мисля, че ще се съгласите с мен!
Нашият татко си общува с него още от корема.
Като се роди беше, неотлъчно до нас.
А сега да ги видиш - неразделни. Чак ревнувам. Малкият като го види...
Аз като се появя - пуска по една усмивка.
Същото и сутрин. Още не отворил очи, дечко се обръща към баща си с думите - обичам те. На мен нищо не ми казва.
Като се роди беше, неотлъчно до нас.
А сега да ги видиш - неразделни. Чак ревнувам. Малкият като го види...
Аз като се появя - пуска по една усмивка.
Същото и сутрин. Още не отворил очи, дечко се обръща към баща си с думите - обичам те. На мен нищо не ми казва.
чувството на бащинство не може да дойде след месец или след пет то се появява най-късно в първата среща на малкото човече с таткото ,другото не го разбирам и ми е непознато да не говорим ,че бащинството може и трябва да се зароди още когато бебо е в корема на мама,съпричастност,обич,грижа,разбиране,всичко това води до единство -дете,мама,тати
то се появява най-късно в първата среща на малкото човече с таткото ,другото не го разбирам и ми е непознато да не говорим ,че бащинството може и трябва да се зароди още когато бебо е в корема на мама,съпричастност,обич,грижа,разбиране,всичко това води до единство -дете,мама,тати Не съм съгласна с теб.Чувството на бащинство,както и на майчинство се изгражда,израства,ражда както искаш го наречи с времето.Аз не се почувствах майка веднага след раждането,трябваше ми време да асимилирам многото промени,които настъпиха в мен и около мен благодарение на сина ни.И минаха месеци!През,които не преставахме да бъдем мама и тати,въпреки,че ние самите тепърва осъзнавахме и се учехме да сме родители.
Но това е друга дълга тема тема.
По темата: съпругът ми започна да комуникира със синът ни след 2-годишна възраст просто, защото тогава започна да говори.Въпрос на характер,възпитание и усещане вероятно.
Много татковци са така.Но,има и много,които са като дежа пер,на които искрено се възхищавам.
Аз не мога да си представя, че съм искал нещо страшно много, чакал съм го с нетърпение, и когато то е на път да се появи или се е появило - аз да нямам интерес към него.
Дали при вас, Сабина, бебчо не се е появил, как да кажа... в момент, когато все още не сте решили да имате бебе?
С ръка на сърцето ви казвам: аз от момента, в който разбрах, че сме бременни просто полудях.
Нямах търпение до първия ехограф - да го видя. След това и триизмерния. А пък, когато започнаха да се усещат движенията му и той реагира на всяко докосване на корема на мама...
И така до сега (10 месеца след като се роди) се опитвам да си комуникирам с него, да бъда до него.
Може да ви звучи неестествено казано от мъж, но според мен това е важно за детето.
Опитайте да се върнете в детските си спомени и мисля, че ще се съгласите с мен!
Дали при вас, Сабина, бебчо не се е появил, как да кажа... в момент, когато все още не сте решили да имате бебе?
С ръка на сърцето ви казвам: аз от момента, в който разбрах, че сме бременни просто полудях.
Нямах търпение до първия ехограф - да го видя. След това и триизмерния. А пък, когато започнаха да се усещат движенията му и той реагира на всяко докосване на корема на мама...
И така до сега (10 месеца след като се роди) се опитвам да си комуникирам с него, да бъда до него.
Може да ви звучи неестествено казано от мъж, но според мен това е важно за детето.
Опитайте да се върнете в детските си спомени и мисля, че ще се съгласите с мен!
Аз не мога да си представя, че съм искал нещо страшно много, чакал съм го с нетърпение, и когато то е на път да се появи или се е появило - аз да нямам интерес към него.
Дали при вас, Сабина, бебчо не се е появил, как да кажа... в момент, когато все още не сте решили да имате бебе?
Дали при вас, Сабина, бебчо не се е появил, как да кажа... в момент, когато все още не сте решили да имате бебе?
Абсолютно си прав!
Просто се чудех как така един мъж има претенцията, че обича безумно децата си и в същото време дори да не е виждал едното от тях...
Благодаря ви!
При мен от ден първи... Това колко съм им бърборил, докато бяха в корема, не го броя. Друго е да си го видиш, да си го гушнеш, да си заспинка в скута ти. Да усетиш как диша близо до теб, как тупка сърчицето му... А когато малко порасне и започне да се гушка в теб, да те гали, да те прегръща, да ти каже "Тати"... Сигурно ще трогне и най-коравосърдечния мъж...
Заменям всички удоволствия на света, за това - ЕДНА МАЛКА ДУШИЧКА ДА СЕ ГУШИ В ТЕБ!
Пожелавам го на всички от сърце!
Препоръчани теми