Пфуу ако знаете само колко са различни там
Моята и още едно момиченце се нашамариха по равно , обърнаха се и продължиха да си играят.
Да обаче, вечерта с това детенце бяхме на РД заедно и двете стояха като малки ангелчета , ще каже човек, че не биха ударили никой...Ама да ги бяхте видели там.
Когато сме на вън и някое детенце и вземе играчката винаги се обръща към мен аз да и помогна. Търси ме с поглед.....Ама аз не искам така..искам сама да си я вземе обратно или да вземе друга, да я замени или де да знам какво....ама не, срам голям. Навежда глава, захапва пръста и се скрива зад крака ми.
В къщи и говоря, че като нещо не и е приятно да го каже на детенцето или да си вземе друга играчка. Казвам и, че децата взимат само за да видят тази играчка и че после ще и я върнат....и всякакви такива....ама реалността ПРЕД МЕН е друга.
Та въпроса ми е..виждали ли сте ги от страни...? Дали пък аз не и преча да се оправя сама (въпреки, че не го правя).
И защо е срамежлива само пред нас - родителите и?