За робската психика, като начин на живот

Същото е с мен, trevichko . Огранически не понасям такъв манталитет. Добре ,че има една друга порода хора, които са се вдигали на революции, отстоявали са позициите си и не са заравяли главата в пясъка. Някои бъркат обаче характеристиките на тази група за която говоря, с това да си нагъл и арогантен, просто ей така. Да си невъзпитан и долен не значи да си авангарден.

Има хора, които даже и с леген гореща вода да ги залееш, пак не реагират, защото така се е случило и дори не се сещат, че не са извън проблема, а в самия него. Или реагират толкова неадекватно, че да ти се стъжни.  Аз затова и кръстих темата така "робската психика, като начин на живот", защото този манталитет неминуемо рефлектира в/у житието ни. За съжаление, нерядко робската психика на тези, с които живея в един народ, определя и моето битие. Само сега пак не ме наскачайте, че аз съм си виновна и че не би трябвало да е така. Защото  с вас, които бихте отрекли всичко това, е същото.

Страхотна тема! Поздравления! Дано повече хора се включат и "събудят", както е казала авторката!
Докато пътувах из България с чуждестранни клиенти на фирмата ни събрах огромен набор от случки, в които личи именно колко сме далече от гражданската позиция, колко ни е чуждо да се борим за правата си. Само 2 примера ще дам, които лично у мен "събудиха" чувството да не стоя и да гледам "сеир", а след това да разказвам, че някои си простак ме е нервирал, ама аз не съм реагирала, та да не си развалям деня.
Влизаме в български магазин с колега германец. Той казва доста ясно какво търси. Видяли сме го на витрината, но търси друг десен. Продавачката до този момент ни гледа навъсено и отсича "няма". Аз питам, дали не може да ни предложи нещо подобно. Тя ми отговаря - "ами гледайте, посочете ми нещо и аз ще го разгъна. Не мога да отварям опаковки напразно". Германецът само по тона на разговора ни разбира, че нещо не е както трябва и пита " г-жице, Вие защо сте ни така обидена и сърдита, че влязохме в работното Ви време и Ви се налага да поработите". Превеждам аз и тая като кипва, като ги занарежда едни, че тя не била парцал, така да се държим с нея, че не "лижела з...ци на чужденци, че тя била с висше образование и ние трябва да се държим подобаващо... Ей, вярвайте ми, моментално поисках да говоря с управителката. Описах й ситуацията по телефона, получих всички извинения на света и на следващия ден отидох, за да ни поднесе дребни подаръчета като извинение. /единичен случай с щастлив край/  
Друг случай- в Боровец обядваме с швейцарец. Донасят неговите спагети, той опитва и казва- това са остатъци от храна, спагетите са начупени на 5 см и яденето е вкиснато и развалено. Викам келнера, който отсича- ако не искате да го ядете, да го отсервирам, но тези номера на чужденците ги знаем." Искам да дойде управителя, пристига едно дебеловрато същество, казвам му аз рекламацията си, а той ми отговаря " моля да напуснете МОЕТО заведение и да не ми разваляте атмосферата с измислени забележки. И ако обичате си платете сметката- цялата. Да не викам охраната", прави знак и се доближават 2 горили.... Заведението е пълно, но всеки си е навел главата към чинията и никой не смее дори да гледа вече...
Колегата швейцарец само каза "има още десетилетия да се учите на обществена култура, но ако не искате да се научите- няма как да стане!"
Спирам, че стана срашно дълго. Темата ми е любима, така да се каже и често-често с мъжа ми си дискутираме вечер. Та по-нататък ще се включа пак.  

Такива фрапиращи неща като на jana71 не са ми се случвали, но на намусени сервитьорки и недружелюбни продавачки няма как - попадала съм, и съм си изградила вече, така да се каже, тактика. Ако седна в заведение и сервитьорката не дойде да ме обслужи максимум до 10 минути - ставам и си заминавам. Ако продавачката ме погледне намусено или при молба от моя страна да ми покаже нещо не го направи както трябва - врътвам се и си заминавам. Но държа да отбележа, че скоро време не ми се е случвало. Вярно - не годя по квартални кафенета и кръчмички, а главно по центъра (ако това е от значение) и пазарувам предимно в моловете или улици като Витошка, Графа... Дали заради това не съм имала скоро време пороблеми или не - незнам. Но определено такова поведение няма да търпя.

много хубава тема
нека обаче да не я обръщаме на тема за сервитьорките и продавачките. пък и лесно е да се възмущаваш от поведението на някой, който е "обслужващ" персонал. друго е да станеш и да заявиш недоволството си пред човек, който е над теб, било йерархически, възрастово или както и да било.
много лошо е според мен,че цялото ни робско поведение е резултат от някакво еснафско криворазбрано възпитание - да не обидим другия, уж да се съобразим с него.
чужденците им правя евала за това - възпитани са, но никога не биха направили компромис със себе си. говоря за случаи от ежедневното общуване, не в общуването с близки хора.

Напълно съм съгласна с УРИЕЛ, въпросът далеч не опира само до сервитьорки и продавачки. Аз съм свидетел на такова поведение на работното ми място.

pick a boo , Lennie и другите подкрепящи - искам и аз да се запиша в клуба 

аз може би не съм права, но.... 

Ланфеар и аз именно на работното ми място се сблъсках за първи път с подобни ситуации с хора, които настръхват и те нападат, когато изразиш мнение и се опиташ да защитиш някакви интереси, които биха могли да бъдат и техни, но в никакъв случаи няма да им навредиш.

Защо го правят не мога да разбера, тука може някой да са го приели лично - "робската психика" като лична обида, че не споделят твоето мнение, но имам хиляди случаи при които по никакъв начин не виждам лична нападка и въпреки това...

Ето един цитат от колежка навремето в подобна ситуация:
"Защо си хабиш енергията да се занимаваш с глупости като можеш да свършиш нещо полезно"

Е, енергията си е моя, имам си я в изобилие и аз решавам за какво да си я хабя както в случая.
Та затова смятам и че енергията, която е вложена за да накараш хората да се позамислят и да променят нещо въобще не е изхабена.

И на мен ми харесва темата!

Надявам се обаче, че все повече щестават тези, които гласно и открито изразяват личното си мнение...................

Много примери мога да напиша - особено за колегите и колежките и това защо не се излиза от офиса на обяд  ,  и прочее светли теми!

Но днес и неделя, гледам си детенце и искам само за хубави неща да си мисля

Абсолютно!

Другият мотив, който ненавиждам е: "защо АЗ да се занимавам! (т.е. да не се "набутам", нещо...) Другите мълчат, а аз да им оправям нещата!" 

Аз например, винаги, когато правя нещо знам, че го правя от уважение към себе си. Правя уборки пред блока, защото не понасям мизерните изпълнения, които виждам от балкона си. Дразнят ме и разпиляните рекл. листовки във вътрешната страна на входа- и досега не ми е паднала нито една ръка, когато се наведа да пообера малко. Някои хора, като че ли се опасяват, че ако го правят ще се прекарат, 'щото и на другите ще им е чисто.

Браво! Аз също не съм от хората, които се изказват, както една колежка: "Дори и да го обсъждаме, нищо не можем да променим. " На нея й е най-удобно да си седи безгръбначно на стола и да не се занимава с нищо. Тя счита, че проблемът е извън нея, приема го като необратимо състояние и не се сеща изобщо, че хората с манталитет обратен на нейния са се вдигали на революции и са постигали исторически победи, от които тя се ползва и сега. Но тези авангардни личности са приемали, че са част от проблема- онази част, която ще се опита да преобърне ситуацията.