Честно казано пуснах преди малко една тема без да прочета тази...а трябваше.
Почуствах се малко по-добре, защото осъзнавам, че не съм луда...и нещата, които виждам и чуствам не ме правят неблагодарно чудовище, а са следствие от нещо, което ме убива от малка.
И въпреки всичко се мотивирах да имам дете и се моля на Бог да не се превърна в нея един ден.
Случвало ли ви се е някой, но не просто някой, а майка ви да ви докара до лудост, до усещането на безтегловност и не знаете дали нещата, които се случват са реалност или не...и нищо на света не може да я убеди, че греши и че ви съсипва...
Шапка свалям на BirdsFlu, че е успяла. Да избяга. Ако не беше мъжа ми, до сега да съм на 4ти километър сигурно.
И на всички, които са написали, че трябва да си преразгледаме ценностната система и...още там подобен коментар имаше - благодаря за съвета, няма как да ни разберете. Бъдете щастливи и почитайте родителите си. И аз съм имала същата обич и съм я дала ... на баба ми и дядо ми, които загубих вече... А друг обич не ми е искал...