Някои неща за майка ми

Тази тема е за майка ми. За нея майчинството винаги се е изчерпвало с купуване на вещи. Колкото по-скъпо е, толкова повече се гордее тя. Имам пет-шест якета и палта, седем чифта летни обувки и прочие дрънкулки, но не мога да разчитам на емоционалната й подкрепа.  За нея всеки раговор е разговор за самата нея, за собствените й желания, преживелици и най-вече за собствените й качества. Винаги трябва да е по-по-най от всички и никак не се свени да лъже, за да се докара пред някой. Докато аз мерех първия си сутиен, тя обясняваше на продавачката, че работи в шокова зала в Пирогов. Всъщност е учителка. Преди време имах проблеми със стомаха и след месец разбрах, че е обяснявала на баба ми, че ми предстои сложна операция на стомаха. За обикновен гастрит. Ако ми е купила блузка за 30 лв, след две седмици ще каже, че е струвала 60, а след месец, ако някой спомене блузата, цената й вече е към 150 лв... Трябва да й дадат Гинес за рекорд по преувеличаване...

Не мога да кажа, че показва някаква грижа за чувствата ми. За да се докара няма задръжки да ме унижи публично като се подиграва на първата ми работа, като показва снимки, за които изрично съм помолила да не бъдат показвани на всички подред, като непрестанно натяква, че мъжът ми е дебел, като се подиграва на знанията или дрехите ми и прочие и прочие. Но за нея по-важно от собственото й мнение няма. Всеки опит да общувам с нея за неща, които са ми интересни, приключва с разказване на някоя стара история с главен герой тя самата за енти път. Никога не се усеща, че повтаря едно и също от 20 години.

Не мога да я отуча от навика да ми купува безкрайно много неща и след това, ако някога си позволя да й противореча, да ми вдига скандал, че "аз толкова много правя за теб, а ти си егоист и неблагодарница". Такива скандали има всеки месец. И най-малкото не се прощава. Никога не съм мислила, че ще взема да се разпиша с личната си драма в 'Дом и семейство", но днес ми вдигна поредния скандал. Обиди се жестоко, защото съм пратила важен смс на телефона на баща ми, а не на нейния (тя никога не успява да се оправи с телефона си и дори често въобще не знае къде е). Действието се развиваше в чат програма, защото живея в чужбина с мъжа си. Казах й, че не съм искала да я засегна, че не искам да се караме, че я обичам. Но не, тя спиране няма.

Аз пък нямам нерви за хабене. Не ме питайте как съм се справяла с нея като тийнейджър, колко сълзи съм изревала заради нейните фасони, колко е страдало самочувствието ми. Изключих се от чата и ми иде никога повече да не се включвам. Но няма как. Не съм от камък, ще й търпя сеира. Става ми жал, защото това не е жената, която обожавах, когато бях мъничка. Може би от прехода, знам ли, но тя се превърна в чудовище и в нещо, което аз се кълна, че няма да бъда към съпруга или децата си.

Съвети не търся, но ако някой се е справял с нещо подобно, да се обади. Просто си изплаках мъката, а майките да си опичат акъла. Някъде тук четох скоро, че детето ти щяло да те обича безрезервно цял живот. Не е баш така.