Разделени сме с мъжа ми повече от година-той не е в България, през октомври решихме-ще се развеждаме, опитахме се да запазим добри отношения-до колкото е възможно това.
От около месец излизам с един мъж(иначе го познавам от повече време), определено не е просто приятелско излизане на по бира
Притеснението ми е, че всеки път се озъртам като гърмян заек, да не ме види някой, че съм с мъжа, в когото се влюбвам..
Причината: моите родители, не спират да ми обясняват, че ако БНД реши, можел да ме съди за вина за развода, понеже си имам вече връзка. Аз си мисля, не е ли важно, че в крайна сметка повече от година ние сме разделени, не живеем заедно и той не е пращал никаква помощ за това време, дори не е попитал дали дъщеря ни има нужда от нещо..
Как мислите Вие самотни мамчета,минали по този път? Трябва ли да се притеснявам да излизам с човека, който обожава дъщеря ми(а и тя него), обожава мен, а аз се улавям ,че вече се влюбвам. Имам нужда да бъда с него. Трябва ли да се въздържам от тези срещи докато не приключа формално с бившия си мъж или мога да се отпусна?
Благодаря за мненията предварително, може и малко объркано да съм писала, но се надявам да сте ме разбрали.