Публикувана: 27 юни 2007, 16:20 ч.
Последно мнение: 6 юли 2007, 10:56 ч.

Родители-манипулатори или за спекулата с любовта на децата

8 835
64
1

# 45 28 юни 2007, 16:17 ч.

София
Мнения: 462

love_sunrise : Е значи има надежда и моят да се осъзнае.За сега е на етап-аз съм тази дето не разбира
и явно целя да го откъсна от там.Да се оправят тогава,разбрах че сам трябва си отвори очите за тези неща.

# 46 28 юни 2007, 16:35 ч.

Мнения: 1 532

Цитат на: love_sunrise в чт, 28 юни 2007, 16:13

Цитат на: Марипоса в чт, 28 юни 2007, 16:02

За това вече не обръщам внимание,отказвам и мен да ме стресират и натоварват с измислени
болести и думи като -цитирам "Вие се стягайте да се грижите за жена ми и малката ,мен не ме
мислете,аз си отивам от тоя свят"...

Ох, колко познато....
При нас тактиката е сходна:
- Ох, лошо ми е! - казва свекърва ми
- Изпи ли си лекарствата за кръвно? - питам я аз
- Не
- Защо? - пак аз
- Не ми се живее! Няма да ги пия! Като пукна, ще се отървете от мен!
Сцената, разбира се, се разиграва пред съпруга ми. Как иначе, тя знае, че аз не и връзвам и, че няма да му кажа. Затова винаги го прави, когато той е при нея!

Пак казвам, аз се справям. Тежко ми е за съпруга ми, защото тя разбива психиката му! Обичам го и не искам да се съсипва излишно ден след ден! Не зная как да му помогна. Разговаряли сме, той съзнава, че тя го манипулира, но не знае как да бъде по-твърд с нея. Не знае как да я накара да прекрати с цирковете!
Преди да ме срещне, той си е мислел, че това е нормален живот. Приемал е всичко за нормално. После, когато аз започнах да му намеквам, че постъпките на майка му не са нормални, той си е мислел, че го искам само за себе си и, че искам да го откъсна от родителите му. С течение на времето се убеди, че наистина не е нормално, че всичко е чиста проба манипулация. Тъй като той вече познава и другата страна на монетата - спокоен живот, няма скандали, доверие, обич, внимание, близост, за него все по-трудно понася манипулациите на родителите си!
Упорито търся литература по темата! Ако някой знае за такава, да сподели! Ще съм много благодарна! bouquet

Може би трябва да говори със специалист, хубавото в случая е, че се е осъзнал и знае, че е манипулиран.

# 47 28 юни 2007, 16:37 ч.

Мнения: 364

Цитат на: Марипоса в чт, 28 юни 2007, 16:17

За да стане по-лесно, ти трябва да си пълен антипод на манипулатора! Така, рано или късно, съпругът ти ще започне да ви сравнява. Тогава ще му се отворят очите!
Но битката няма да свърши лесно! Дори да осъзнаеш, че някой те манипулира, никак не е лесно да прекратиш порочния кръг! Това е продължавало с години и не се променя за една нощ!
Ние живеем на 150км от родителите на съпруга ми, но ....номерата пак минават, нали има телефони! #Cussing out

А, когато си далеч, притесненията са по-силни! Не можеш да отидеш и да се убедиш, че всичко е поредната манипулация!
Ох, трудно му е, а аз не мога да направя нищо повече, освен да го подкрепям! Sad

# 48 28 юни 2007, 16:47 ч.

София
Мнения: 462

love_sunrise : Е...ние живеем на още повече километри и съм абсолютно съгласна ,че тази дистанция е пречка за обективната оценка на здравословното състояние.Май трябва с теб да си отворим една тема или на лични да обменим опит,че изместихме и презвезхме темата на бабче с оплаквания Wink

# 49 28 юни 2007, 16:58 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: love_sunrise в чт, 28 юни 2007, 15:41

- ще си взема дете от дом за сираци и то ще ме слуша повече от теб!

Това го казваше и моята свеки! Мъжът ми като я чу и се разсмя с глас... Звучи ужасно нелепо...

# 50 28 юни 2007, 17:28 ч.

Мнения: 364

Цитат на: Hear Again в чт, 28 юни 2007, 16:58

Цитат на: love_sunrise в чт, 28 юни 2007, 15:41

- ще си взема дете от дом за сираци и то ще ме слуша повече от теб!

Това го казваше и моята свеки! Мъжът ми като я чу и се разсмя с глас... Звучи ужасно нелепо...

Нелепо, наистина, но...никак не е нелепо за човек, който е разбрал, че е осиновен. Sad

Нелепо е да казваш "Нямам деца, нямала съм, няма и да имам!", но в случай думите тежат!
Дали, ако родителите на съпруга ми някога узнаят, че той е разбрал за осиновяването, няма да съжаляват за тези думи....не знам!
Точно тези изрази са го накарали за се усъмни и да търси...А който търси, понякога намира истината.
Човек не си избира родителите, каквито и да са те, той им дължи уважение, но с цената на какво....
Чувствам се толкова безсилна! Не знам как да му помогна и това ме мъчи все повече! Tired

Цитат на: Марипоса в чт, 28 юни 2007, 16:47

Права си!
Да не оспамвам повече, че ще ме скастрят! Стискай зъби! Всичко ще се подреди, не се съмнявай! Просто обичай съпруга си и го подкрепяй! Peace

Последна редакция: чт, 28 юни 2007, 18:35 от love_sunrise

# 51 28 юни 2007, 17:33 ч.

Мнения: 804

Цитат на: love_sunrise в чт, 28 юни 2007, 16:37

Ние живеем на 150км от родителите на съпруга ми, но ....номерата пак минават, нали има телефони! #Cussing out

Когато са надалеч и се действа по телефона е още по-гадно, защото чуваш въздишки, тежко дишане, абе драма. Не можеш да отидеш веднага, не знаеш дали преиграва или наистина става нещо. Това наистина може да те влуди. Единственото което не мога да разбера е дали те осъзнават какво причиняват на собственото си дете.
Докато бяхме на работа по разпределение аз често се обаждах и на майка ми и на баба ми. На въпроса как сте, баба ми /на 68/ отговаряше: "Ами как да сме, като волни пенсионери. Ядем си пенсийките, разхождаме се, забавляваме се, по гости ходим. Ти кажи вие как сте там, все те мисля как се оправяш с всичко сама" майка ми /на 50/: "Ох, как да съм. /въздишка/ Никак. /мълчание и тежка въздишка/ Животът ми е омръзнал, до гуша от всичко ми е дошло. /на един дъх/ На никого не мога да разчитам. Добре сте си вие, в провинцията всичко е по-лесно"

# 52 28 юни 2007, 17:41 ч.

Мнения: 1 532

Бабе, усети ли как разбуни духовете, нароиха се още теми по въпроса.

# 53 3 юли 2007, 02:40 ч.

Мнения: 1 817

Когато с половинката станахме гаджета през първите 2 години майка му все беше болна, все беше зле, все се оплакваше за нещо. Странно...Може пък да е било от критическата. Но ние и двамата не й обърнахме внимание, защото виждахме, че всичко си й е наред и тя изведнъж спря. Дори не съм усетила кога и защо! Не че ме е бъркало и преди...Ние живеем на 2500км от родителите си и е много трудно да ни се прилагат подобни номера Mr. Green

# 54 3 юли 2007, 08:49 ч.

София
Мнения: 7 242

Моите не са точно манипулатори, но на практика се получава същото. Целият им вид и поведение говорят колко са нещастни /макар и да не го казват/ и как им е най-добре когато им дам детето или ни видят. Често съм си мислила, че единственото, което искам от тях е да са щастливи и съм се питала толкова ли е трудно поне да се направят на такива пред мен, пък дори и да не е вярно. Любима реплика на бащащта от ранното ми детство е, че "нямало нищо радващо" при наличие на добра жена, здраво и нормално дете, добра материална осигуреност... От както го помна все нещо го боли и все ще умира. И двамата почти никъде не ходят и не са ходили /приятели, ресторанти, театри, кина.../. Нямат хобита и интереси. Винаги ми е било едно гузно, че аз си живея добре, а те не. Но това сами са си го направили, а аз дори и да искам - не мога да ги направя щастливи. Честно казано ми е мъка да им се обаждам всеки ден сутрин и вечер, защото всеки път се вкисвам. Как пък веднъж някой не каза, че нещо интересно е привил, че нещо ще стане...

# 55 3 юли 2007, 11:39 ч.

Мнения: 1 532

Цитат на: Лекси в вт, 03 юли 2007, 08:49

според мен са си точно манипулатори, добре че си се осъзнала, не се чувствай виновна, че си щастлива, обаждай им се по-рядко, сега ще имаш едно малко, сладко оправдание. Аз преди звънях всеки ден и винаги чувах едно изстрадано АЛО Confused

, вече разредих обажанията и ми е по-добре.Успех с раждането Heart Eyes

# 56 3 юли 2007, 14:10 ч.

Мнения: 473

Бабче, според мен всичко опира до това колко са интелигентни хората. Родители, които не умеят да организират собствения си живот си поставят за цел да обсебят живота на децата си. Интелигентните хора си дават ясна сметка за това, че един ден децата им създават собствено семейство, което трябва да е самостоятелно. Самостоятелно според мен означава сами да взимат решенията за живота си, а не да бъдат дирижирани отвън. Това в никакъв случай не означава, че възрастните не трябва да им помагат. Майка ми е изключителна жена, благодаря на бога за това, помага ми за гледането на детето, и за някои други неща, но никога не е накарала мен или мъжа ми да се съобразяваме с нея, да диктува нещата в нашето семейство, въпреки че ни подари голям апартамент, в който да живеем самостоятелно. Докато родителите на мъжа ми са абсолютни манипулатори. Майка му постоянно повтаря колко е болна, как не може да живее без нас, опитва се да ме командва - когато тя иска тогава да водя бебето у тях, когато иска тогава тя идва, буди го, подмята го, смята го за нейна собственост и демонстративно ми го взима и си прави с него каквото си иска. И просто не ми издържат нервите с такива хора да се занимавам. Много е кофти да си хабиш нервите в безмислени битки.

# 57 3 юли 2007, 17:24 ч.

Мнения: 804

Tristan77 мисля, че интелигентните хора са просто интелигентни манипулатори.
Например свекървата на моята приятелка е бих казала простоват човек, но е толкова добра и всеотдайна, че просто не можеш да си представиш. Бъхта по цял ден в градинката си в едно софийско село, пръстите й са се изкривили от артрит, попрегърбила се е, а за толкова години никой не я е чул да се оплаква, да натяква или да иска нещо. Ходим понякога там събота и неделя, като ни види и грейва. Каквото и да носим все е доволна и все се тюхка, че децата й си дават парите да я глезят. Като я питаш как е, винаги е усмихната и отговорът е неизменен "Добре бе майка, добре съм! Въздухът ми въздух, градинката ми градинка. Дай Боже всички като сме най-зле тъй да сме."

# 58 3 юли 2007, 21:54 ч.

Мнения: 473

Може и да си права Бабче, мисля си така, защото манипулаторите, които аз познавам са доста простовати. Но наистина може да има такива хора, каквито ти описваш.

# 59 3 юли 2007, 22:14 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Най-ми е криво, че вече не вярвам. Имам такъв близък човек, не родител, но много добър манипулатор.
От малка ме тормозеше-хората като остареели, ослепявали и спели по входовете, дядо може да умре и пр и пр. Била съм на не повече от 5 и тези разговори са все още в главата ми.
Може би е от егоизма ми, но не умря, не всички хора ослепяват и спят по входовете като остареят, та в резултат на това вече не вярвам на болни и оплакващи се хора. Никогаж. В истински тежки ситуации си насилвам разума да не съм груба и безцеремонна, но дълбоко в мен нещо нацупено казва "Да, бе, да, нищо ти няма" Rolling Eyes

Неудобно ми е като се сетя в истински тежки ситуации как си мисля, ей сега ще стане и ще се ухили, ставай и не се излагай. Гадно ми е да живея така в постоянен цинизъм и никаква милост Confused

Препоръчани теми

Емоционален манипулатор

Егоист в името на щастието...

Егоист ли съм ,ако искам да следвам мечтите си?

Как се държите като сте нагости?

Причина:

Причина: