Всички ли си имате своя си пощадка?

В България нямах едно место за разходки ,определена градинка или кафе .Предпочитах да се разхождам и ако заспи дзвера в количата да поседна за малко .Обикалях квартала ,срещах се с приятелки всеки ден различен график .Тук обаче ,нямам избор -в двора всеки ден .Няма приятелки ,няма кафета,няма пясъчници с много деца .

pandora, все едно аз съм го писала и ние сме така.

Не. При нас няма деца, има площадки. Всички площадки са празни, затова ще ходи Влади на ДГ.

Имаме 3-4 места, които посещаваме редовно. Въпреки че познавам повечето майки по физиономия, по-близки контакти имам само с с 2-3 от тях. Под "близки" разбирам размяна на някой и друга реплика, даже и имената не им знам. Не съм сигурна дали това е плюс или минус

Ние пък си имаме такава площадка,точно такава на която ходим да играем всеки ден,познаваме се почти всички още от първите излизания,като бебета..
И наистина си имаме сформирана майчинско/детска тайфа и не виждам нищо кокошарско в това.
Да, оставяме си децата невъзмутимо една на друга,но и в това не виждам нищо лошо,нали все пак сме хора ако се наложи да помогнем .
Налага се някой път да си арбитър,но това са деца и щом играят заедно ,няма начин да няма и разпри.
Но чак пък побеснели майки не съм виждала в нашия квартал.
И ДА важна част е от ежедневието на децата ми ,защото трябва да играят на въздух,да карат колело и да тичат на воля особенно през лятото.
Сори,ама тук найстина ми намирисва на темерутлук.

Да имам. Това е градинката пред блока на майка ми и всички се познаваме от деца. Децата ни също растата заедно и не смятам, че сме истерични майки, който раздават правосъдие, нито сме кокошки, че да правим кокошарник. Просто сме група хора, на които им е приятно да са заедно и заедно отглеждаме децата си. Естествено не седим само там, през уикенда правим преходи из планините- само нашето семейство или караме ски или ходим на пикници. Но, през седмицата, когато мъжа ми е на работа, ние сме в нашата градинка.

Докато беше малка нямахме, защото не седях на едно място, а обикаляхме с количката.

Сега вече си имахме, уцелихме страхотно място, тоно с/у входа ни има кафе, което е с детски съоръжения, купени от хората, които го държат, пясъчник също са направили, има играчки, всичко. Хубавото е, че го поддържат чисто и когато и да сляза, все има познати лица + собствениците, които явно се заразиха от бебоците и те взеха, че си родиха едно    иначе по другите площадки преди направо си ме беше страх  вечер пък слизат всички от съседните входове и София откарва до 23 ч.  и на родителите им е весело, защото сме все на една възраст и един акъл, и на децата 

"дай си ми куклите, на си ти парцалките" няма или поне аз не си спомням да съм присъствала на подобна сцена 

Малко ми напомня за дните на село  но с модерни пързалки, къщички и люлки 

Събота и неделя обикновено пътуваме, ходим до Зоологическата и т.н. 

Такива места са малко обаче, сменила съм доста квартали и нямаше такова чудо, не е до темерутлук, а до късмет

Аз толкова години обикалям кафетата, но побеснели майки не съм виждала .

Аз също съм темерут. Обичам да седна с 1-2 майки на кафе, но станат ли повече от 3 майките, започвам да се въртя, да ми е неудобно, да се изнервям и си бия камшика към нас. ПРосто не мога. Що така, не знам... Някаква фобия имам сигурно, неустановена .
Откакто се е родила Гери, ходя на кафето на Никол и Мама Галя 66. Те пък, точно до блоковете им - кафе с пясъчник..., кой като тях , тарикатки! Харесва ми там, когато ида в 12 ч. на обяд, до към 14-15 ч., след това към 16 ч. става лудница, идват народи, малки и големи, възрастни и млади... и не издържам. Шумно ми е, тъпо ми е, хващат ме братушките и си тръгвам.
Голяма компания с майки не съм имала, разбира се. До сега разправях, как не издържам в голяма компания, оставаше и да се кооперирам в такава. Не мога.

Но пък понякога е много голяма отмяна, да имаш на кой да оставиш детето си за 15 мин., за да изтичаш до кухнята да вземеш храната, за да се върнеш до вас, да вземеш нещо забравено или да идеш до магазина да купиш това-онова, вместо да влачиш детето, което ще ти удължи доста повече разходката до там. Хубаво е да имаш на кой да разчиташ.
На мен ми се наложи да ходя 1 седмица на физиотерапия за по 1 час в поликлиниката. Ако не беше Никол, не знам, какво щях да правя... ОСтавях й 1 седмица за по 1 час Гери да с ииграят със София и отивах спокойно на машините. Благодаря ти и тук, Никол .

Пандора, всичко е въпрос на късмет. Дали ще се кооперираш с някои майки или не, си е чист късмет. И въпрос на желание. Аз умишлено избягах, например, от нашите майки от квартала, защото от две-три срещи с тях, разбрах, че сме безкрайно различни . Те пък автоматично  ме намразиха, че не сядам до тях да чупя семки на тротоара, след като взема кухнята, а дръпвам към Люлин 8 на разходка. Ами... въпрос на вкус, казала котката и се облизала под опашката.

Имаме си. Дори не е площадка, а цял парк, който вече дъщеря ми познава наизуст и си се чувства като у дома си в него.
Естествено не се познавам с всички там, но с няколко майки (все форумки), с които бутахме колички като ни бяха бебета децата се знаем, харесваме и поддържаме връзка. За съжаление дъщеря ми отдавна не се заседява и заиграва на едно място, че да се седнем на някоя пейка да бъбрим като доброто старо време.
Да, понякога съм и арбитър, особено при спор за играчки, но пък нали трябва да я събирам със себеподобни и тези случки са неизбежни. Преди като бяха в колички се е случвало да наглеждам някое чуждо 'чадо', докато майка му отива за кафе или до WC.
Невероятно щастие е че живеем близо до този парк. Първото лято на Лили изкарвахме по цял ден като хипари, кърмехме по пейките, бъбрихме си глупости, споделяхме  ...ех, идилия, направо ми липсва това време.

Около нас няма площадки. Има само две кафета и те не са много наблизо. Далече ми е центъра и затова рядко излизам. Особено трудно ми беше, когато бях с количката.
Пред входа ни се случва да сляза да потича малката и толкова. Има две три деца, с които се заиграва.
Преди завиждах на такива сдружения, но сега - не. Не е за мен.

Същото е и при нас.Обикаляме на 3-4 места.Сега ходим на по-сенчестите.Тя още не се заиграва с децата,а по-скоро стои и ги гледа.

Не.... В кварталът ни има една свястна площадка, чат пат ходя, познавам някои мами, но там е като жабурняк. Но не бих отказала да си имам и нещо постоянно. Особено когато детето е по-голямо, е хубаво вече да си има постоянна среда /приятелчета/, а и майките на по-големите, освен да хвърлят по едно око нямат друга работа, та компания и кафе/биричка, би била добре дошла.
Проблемът при 6 - 7 годишните обаче е, че или ги пускат сами, или учат и си играят вкъщи или пък ходят на разни допълнителни занимания след ДГ /училище/. Доста трудно ми е напоследък да намерия набори на дъщеря ми из кварталните градинки...

За съжаление, аз също съм темерут. Така и не можах да се впиша в никоя групичка от майки, че да си играят децата ни заедно. Познавам се по физиономия с тия, които си водят децата на площадката и толкова.
Проблема е в мен. Просто и мен ме хваща съклета като седна на едно място и гледам да вървим и да се разхождаме, вместо да стоя на площадката и да дебна кой от къде ще падне или кой кого ще удари.

Не, нямаме, или поне не в смисъла, който е вложен. Посещаваме 3-4 площадки, визуално познавам повечето "компании" (както и те нас), знам имената на децата, с които синът ми си играе добре. Също така знам и децата, с които не ми е приятно да си играе - когато са там, просто отиваме на друга площадка.
В "обществото" на майки нямам никакво желание да се вписвам; 99% от темите, които обсъждат, са ми безинтересни (дори досадни), освен това съм ставала случаен свидетел на такова лицемерие и простотии, че... не, благодаря