браво
,ама май е за другия подфорум,тука едва ли има много дето са с опит в осиновяването,за това не се включваме 
- Публикувана: 29 юни 2007, 14:54 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2007, 11:03 ч.
чуждо дете-мое дете
,ама май е за другия подфорум,тука едва ли има много дето са с опит в осиновяването,за това не се включваме
Преди да родя собствено дете ми се искаше да родя две свои и да осиновя трето - ей така, за да помогна на някояклета душица. Сега обаче не съм толкова сигурна - след като усетих сладката тръпка от това да дам живот, да кърмя, да виждам свои черти в новия живот ... наречете ме егоистка, но искрено си признавам, че май ще оставя осиновяването на бездетните семейства - а третото ще си го родя аз
Аз съм с осиновено дете. Осиновихме го преди 13 години, и сега имаме един хубав, но и проблемен син. От искане да осиновиш, и да гледаш осиновено дете разликата е огромна. Не си мислете, че е лесно и е като да гледаш едно обикновено дете. Психически трябва да си подготвен за това и да знаеш, че в даден момент започват въпросите и тежките думи, а и проблемите. Докато са малки пухчовци е чудесно, но с времето става доста трудно и сложно. Вземете и прочетете книгата "Първична рана" и след това седнете и помислете на решението си. Не ви карам да се отказвате, а да помислите много сериозно, защото взимате едно дете,за което не знаете нищо , а то расте и с него ще растат проблемите и трудностите. Много е сложно всичко, но на тези, които са решили - Успех!
Аз съм с осиновено дете. Осиновихме го преди 13 години, и сега имаме един хубав, но и проблемен син. От искане да осиновиш, и да гледаш осиновено дете разликата е огромна. Не си мислете, че е лесно и е като да гледаш едно обикновено дете. Психически трябва да си подготвен за това и да знаеш, че в даден момент започват въпросите и тежките думи, а и проблемите. Докато са малки пухчовци е чудесно, но с времето става доста трудно и сложно. Вземете и прочетете книгата "Първична рана" и след това седнете и помислете на решението си. Не ви карам да се отказвате, а да помислите много сериозно, защото взимате едно дете,за което не знаете нищо , а то расте и с него ще растат проблемите и трудностите. Много е сложно всичко, но на тези, които са решили - Успех!
СИГУРНО Е ТАКА ,КАКТО ГО ОПИСВАШ ,НО ПЪК НИКОГА НЯМАМЕ ГАРАНЦИЯ ,ЧЕ СОБСТВЕНИТЕ НИ ДЕЦА НЕ БИХА СТАНАЛИ В ПУБЕРИТЕТА СЪЩО ПРОБЛЕМНИ /съжалявам за големите букви неволно
/,то гаранция никой за нищо няма,но вярвам ти че не е лесно и сигурно е още по-сложно отколкото със собствено дете,но един ден това ще премине и благодарността в очите на това дете ще е най-големия ти житейски дар