Здравейте, опитни мами!
Родих преди 14 дена. С малката сме вече вкъщи. Тя се променя с всеки изминал ден. В болницата спеше често и по много и не и чувах гласчето. Очаквах същото поведение, когато се приберем вкъщи. Но, уви!
Става все по-неспокойна и вече ми става все по-трудно да я утешавам без да използвам биберон-залъгалка. Чувствам ужасно отчаяние, когато започне да реве. Последната вечер плака 3 часа без да мога да разбера защо и без да мога да и помогна. Коликите и почнаха рано, пием от онези неефективни Сап Симплекс, от които файда няма, но затова пък всички ги предписват.
По принцип искам да я кърмя, кърмя я и искам да и укрепне сукателния рефлекс, защото не и е много силен. Макар че на моменти суче много лакомо. За това не и давам вода с шише, не и давам биберон залъгалка. Майка ми е вкъщи и ми помага и след снощното реване на моята дъщеря, майка ми предложи да и дадем биберон. Не ми се иска да давам биберон. Днес докато майка я приспиваше и дала биберон и малката заспала. Но спа за кратко, разбира се! Не знам какво да правя - дали да настоявам с недаването на биберон или просто да се предам и да бутна и аз биберона в устата.
А тя дори още няма хранителен режим като хората. Опитвам се да я храня на 3 часа, по схемата 7, 10, 13...но тя проспива часове, защото не искам да я будя. Като разви и коликите вече напълно се обърквам кога откакво реве.
Вие, опитни майчета, автоматично ли започнахте да разбирате кога бебето ви реве от глад, кога от нещо друго.
Чувствам се напълно некадърна и безпомощна, мислех, че майчинските инстинкти се събуждат автоматично и те направляват безпогрешно във всяко действие спрямо бебето. Уви! При мен не е така. Вместо това съм силно притеснена, с чувство за вина и безпомощност, и изнервеност като последствие от това.
Ако някоя е изпадала в подобна ситуация, нека ми каже как е минала през това!
Родих преди 14 дена. С малката сме вече вкъщи. Тя се променя с всеки изминал ден. В болницата спеше често и по много и не и чувах гласчето. Очаквах същото поведение, когато се приберем вкъщи. Но, уви!
Става все по-неспокойна и вече ми става все по-трудно да я утешавам без да използвам биберон-залъгалка. Чувствам ужасно отчаяние, когато започне да реве. Последната вечер плака 3 часа без да мога да разбера защо и без да мога да и помогна. Коликите и почнаха рано, пием от онези неефективни Сап Симплекс, от които файда няма, но затова пък всички ги предписват.
По принцип искам да я кърмя, кърмя я и искам да и укрепне сукателния рефлекс, защото не и е много силен. Макар че на моменти суче много лакомо. За това не и давам вода с шише, не и давам биберон залъгалка. Майка ми е вкъщи и ми помага и след снощното реване на моята дъщеря, майка ми предложи да и дадем биберон. Не ми се иска да давам биберон. Днес докато майка я приспиваше и дала биберон и малката заспала. Но спа за кратко, разбира се! Не знам какво да правя - дали да настоявам с недаването на биберон или просто да се предам и да бутна и аз биберона в устата.
А тя дори още няма хранителен режим като хората. Опитвам се да я храня на 3 часа, по схемата 7, 10, 13...но тя проспива часове, защото не искам да я будя. Като разви и коликите вече напълно се обърквам кога откакво реве.
Вие, опитни майчета, автоматично ли започнахте да разбирате кога бебето ви реве от глад, кога от нещо друго.
Чувствам се напълно некадърна и безпомощна, мислех, че майчинските инстинкти се събуждат автоматично и те направляват безпогрешно във всяко действие спрямо бебето. Уви! При мен не е така. Вместо това съм силно притеснена, с чувство за вина и безпомощност, и изнервеност като последствие от това.
Ако някоя е изпадала в подобна ситуация, нека ми каже как е минала през това!
успех 
При нас беше така! Тъкмно српе да плаче и заспи за малко и пак трябва да се храни, а от там и колики наново... един адси кръг... денонощно...А вечер по едно и също време пищеше и се тръшкаше...
, но накрая се предадох и дадох. Тя пък не го искаше, аз настоявах обаче(да ме питаш що) и почна да и действа успокояващо, но никога не е била пристрастена. Отказа се сама на 8-9 месеца от него.
