Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 юли 2007, 15:37 ч.

Започвам работа!

  • 1 931
  • 44
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Бургас
  • Мнения: 5 484
 Синът ми е почти на 8 мес. а аз започвам работа на 9.07.Няма да се връщам на старата.Лелята на мъжа ми е инженер и ми намери много хубава работа, но ми е страшно мъчно да си оставя детето и чувствам такава вина  Cry .Аз съм на 21 г. без висше образование и с такова малко дете че просто без нейната  помощ нямаше да ме вземат на въпросната работа.Проблема е там че лелята е вече пенсионерка и след година две връзките й съвсем ще се загубят.Цяло лято ще се налага свекърва ми да го гледа от понеделник до петък на вилата ни която е на 20 км. от Бургас а ние ще си го взимаме само събота и неделя.Мъжът ми ме подкрепя изцяло със свекърва си се разбираме отлично но въпреки всичко ми е много мъчно и изпитвам огромна вина.Близките ми ми казват че и за него ще е добре извън града на чист въздух да свиква и с другите членове на семейството и да не е "залепен вечно за полата ми" но на мен пак не ми става по-добре.А работата наистина е добра и съм въодушевена от друга страна че ми дават такъв шанс.
   Исках просто да споделя това с вас.Сигурно ще получа и много критики от някои майки както получих такива от част от тези с които излизам, но въпреки всичко ще ми бъдe приятно да чуя окуражаваща дума.

# 1
  • Мнения: 6 035
много е гадно.. но е за добро на всички ви... успех с новата работа...

аз лично не бих имала смелостта да се разделя с децата си.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 732
Аз започнах работа,, когато синът ми беше на 9 месеца. Чувствах се по същия начин като теб. Така се чувствам и сега. Още повече, че малкият е на 200 км от нас, а тази седмица дори няма да мога да си отида да го видя. Трудно е. Даже много! Всяка вечер плача, защото ми е много мъчно за него, но за съжаление няма как... Пожелавам ти успех на новата работа! Аз също получих критики от майките, с които се разхождахме из парка, но в крайна сметка аз по-добре знам защо го правя, така че не слушай кой какво ти казва, а прави това, което смяташ за правилно!

# 3
  • Мнения: 318
Това е решение,което всеки сам взима за себе си.Ако си готова да го направиш окей,но ако не се чyвстваш сигyрна по добре обмисли по добре решението си.Все пак изборът е твой,а и както сама казваш не си притисната от обстоятелствата.Аз лично съм съгласна с Julie

# 4
  • Мнения: 497
Едва ли някой има право да те критикува. Ти най-добре си знаеш положението!
Не всички имаме финансовата възможност да си стоим в нас и да си гледаме децата. Затова има баби, ясли ....Не се обвинявай много, сигурно ти е тежко, но понякога трябва да се избира.  bouquet

# 5
  • Мнения: 8 769
Със сигурност няма да ти е лесно. Но пък ако от това зависи финансовата независимост на семейството ви-може да жертваш някоя и друга година.
Познавам такива семейства-всеки си прави сам избора в зависимост от собствената си настройка и поглед към живота.
Имах колега в банка-със съпругата си работеха в две различни банки и предпочитаха кариерата пред детето си. То живееше в Пловдив при едната си баба. Смятаха, че това му се отразява добре.
Брат ми е бил през първите си три години при баба ми - на 60 км от Варна. Нямало е кой да го гледа. След това са го прибрали при нас, записан на ДГ.
Желая ти успех и дано по-бързо намериш решение такова, което да ви удовлетворява всички (т.е. всички да сте си заедно)!

# 6
  • Sf
  • Мнения: 3 343
Започнах работа, когато Моника беше на 10,5 месеца. Наложи ми се /няма да обяснявам защо, дълго е/, просто нямаше начин.Беше ми много мъчно, няма начин да не ти е. Но разбрах разбрах какво прекрасно, адаптивно и смело дете имам. Ходи на ясла, справя се повече от перфектно, постоянно ми я хвалят, а вечер, както и през почивните дни преккарваме пълноценно времето си заедно.Опитвам се да компенсирам липсата ми през деня.Трудно е, но понякога се налага.Горе главата.

# 7
  • Мнения: 1 877
Напълно те разбирам и подкрепям решението ти!Въпреки че ще ти е много трудно без детенце,щом няма как - важното е детенце да е здраво и да се чувства добре.Успех!

# 8
  • Мнения: 1 517
Аз сега съм в същото положение, че и по-лошо - дъщеря ми е на 400 км при бабите си и я виждам веднъж на няколко месеца. Е, по-голяма е - вече на 3 години. Нямаме никакъв избор, така стана, откакто се преместихме в София и се наложи да започна работа, а в градините, разбира се, все няма места (добре, че тази есен най-после тръгва на градина). Когато се замисля, и на мен ми става много тъжно, но няма как. А в началото, понеже дотогава само аз бях я гледала, бях на ръба на нервна криза. После се поуспокоих, няма начин... Важното е, че тя се чувства добре, бабите я извеждат на разходки, глезят я, че дори и до морето я водят за по един ден (за което също ми е мъчно, че нямам възможност да я заведа аз). Какво да се прави - всеки има тежки моменти, но замисли се - бебчо още не разбира и едва ли ще усети липсата ти много осезателно... Пък и по-добре баба, отколкото ясла, мисля аз. И знаеш ли какво - мен ме е гледала предимно баба ми и най-хубавите ми детски спомени са свързани с нея. Успех в работата и повече усмивки!   bouquet Всичко рано или късно се оправя.

Последна редакция: вт, 03 юли 2007, 16:56 от Marinera

# 9
  • Мнения: 1 273
Ох, колко добре те разбирам. Аз се връщам края на септември, и направо ми се къса сърцето. Но такъв е живота. Стиска ме зъби и това е! Но аз поне ще си го виждам всеки ден, докато ти... Направо бих се побъркала.
Успех  Hug

# 10
  • Мнения: 5 078
Щом вярваш, че е за добро, какъв проблем би могло да има? Ако си в хармония със самата себе си, всичко ще протече гладко. Е, в началото ще ти е малко по - болезнено, но с времето всички ще свикнете с новото положение. Стискам палци! Hug

# 11
  • Мнения: 3 478
Много кофти че само на уикендите ще може да се виждате. Наистина няма да ти е лесно, но щом имаш добро предложение не го изпускай. Кога може да го запишеш на ясла? Поне всяка вечер ще си го виждаш пък и ще бъде с други дечица. За мен това винаги е било плюс въпреки честото боледуване там в началото.

# 12
  • Мнения: 1 044
Децата също предпочитат родителите им да са щастливи. А рреализираният и удоволетворен от себе си родител е наистина щастлив. Няма да е по-добре да пропилееш шанса си и да си останеш в къщи и след време да съжаляваш за стореното. Аз гледах детето си в къщи до 2 г.6 м. В момента, в който изникна добро предложение, аз започнах работа, а детето тръгна на детска градина. Много ми бе кофти, а и още ми е, но просто няма как - такъв е живота, шансовете не трябва да се пропиляват, особено в това объркано и сложно време, когато и финансово сме зависими.

# 13
  • Мнения: 1 919
ще се спрвиш мила-не се тревожи  Peace

# 14
  • Мнения: 1 426
Поне сте близичко, а и детето ще е на въздух, пък и нали ще е с баба си!
Не се измъчвай, толкова малко бебе е много по-добре при баба, отколкото на ясла, това си е чист късмет, че свекърва ти може и иска да го гледа.

# 15
  • Мнения: 163
Доста е гадничко,на мен ми предстои същото в края на месеца - ще сме на 8 ,с тази разлика , че ще се виждаме всеки ден.Не се притеснявай все пак 20 км. не са 200 или повече,ако ти домъчнее толкова през седмицата палите колата и за 30 мин. сте при него - отиваш, мачкаш го, целуваш го и събираш сили за останалите дни през които няма да сте заедно.Успех и гледай по ведро на нещата - времето в което живеем е такова,че такива шансове не се пропускат!

# 16
  • София
  • Мнения: 3 245
Може ли да споделя другата гледна точка?

Аз съм дете, отгледано от баба си. Буквално. Нашите ме взимаха за събота и неделя и то не всяка седмица. При баба ми беше много хубаво, топло, уютно, баба готвеше най-добрите манджи и ми разказваше приказки, помагаще ми с домашните, целуваше ме за лека нощ и ме будеше с една песничка. Беше се отдала на мен и когато почина, аз всъщност загубих майка си.

НО - с родителите ми така и не се "опознахме". Те не ме познават, аз не ги познавам. Образно казано. Доста проблеми имах в пубертета си, бягах, пиех, какво ли не правех, побърквах ги. И до сега с майка ми разговаряме делово и като... бизнес партньори. Много ми е болно, но това е път, който е извървян и няма връщане назад. Баба като ме погледнеше, знаеше какво ми е и какво да ми каже. Майка ми... сигурно много е страдала, сигурно й е било трудно, но и на мен не ми беше лесно да обяснявам на всичките си приятели защо не живея с родителите си. И аз не знаех защо.

Та аз съм решена, че дори да ми коства съня и здравето, детето ми ще си го гледам аз. Да, може през деня при баба, може дори за уикенда или за седмица през ваканцията, но ще трябва наистина да ме поставят на колене обстоятелствата в живота, за да го оставя някъде и да го виждам само през уикенда.

Извинявам се, ако се намесвам грубо с мнението си, но за мен това е много важно и държах да го споделя.

Успех!  Peace

# 17
  • Мнения: 1 006
мнението на Ноел все едно съм го писала аз!  bouquet

и на мен ми ставаше гадно и все още ми е Tired

Но настина най-добре ти знаеш за какво го правиш!

Пожелавам ти успех и  много сили!

Винаги можеш да ми пишеш на лични Peace

# 18
  • Мнения: 527
Успех ти пожелавам и се надявам да имаш сили да се справиш с тази ситуация PeaceНяма смисъл да се измъчваш в мислене дали постъпваш правилно или не.Решението вече си го взела и дано това да е правилният избор за доброто на семейството ти  bouquet

# 19
  • Мнения: 6 461
И аз скоро започнах работа...колкото и да ми е трудно да се отделям от децата с часове...просто няма друг начин.
Сутрин карам Тошко на градинка.Пламен го карам по баби и отивам.
Прибирам се и то вече станало време децата да лягат.Изкъпвам ги ,нахранвам ги и в леглата....няма много време да поиграя с тях.
Но пък сега имам почти три почивни дни.Тошко го спрях от градинката до края на седмицата и Пламчо си е в къщи..и така сега сме си заедно.  Heart Eyes

Успех в новата работа Peace

# 20
  • Мнения: 292
Разбирам те и аз ще почвам веднага като ми попадне работа каквото си търся.Сигурно е ужасно тъжно но няма как.Успех в новата работа.

# 21
  • Мнения: 370
Гадно е да изпускаш моменти от живота на детето ти, но пък е хубаво да можеш да му осигуриш и хубав живот. Не изпускай хубавата работа, и все пак обмисли добре дали е толкова хубава.
Аз 2 години като съм била малка съм гледана от баба ми , дядо ми и леля ми от Стара Загора . ние живеем в София, иначе) и най хубавите ми детски спомени са свързани с този град и тези хора. Когато наште са идвали да ме взимат с нетърпение съм чакала да си тръгнат от страх да не би да си ме вземат. Кагота са дошли да си ме приберат направо съм се поболяла. Така че не се притеснявай, бабите се жгрижат страхотно за внуците си. А най-важното е че ти ще си го виждаш и че детето ти ще е щастливо.

# 22
  • Мнения: 1 467
Аз също съм отгледана от баба си от 1 до 3 годинки. Не знам поради каква причина, но майка ми не спира да ми повтаря, че страшно съжалява за тези години до ден днешен и не може да си го прости. Иначе баба ме гледаше добре, а нашите ме взимаха всяка събота и неделя във Варна. Аз нямам спомени, но за майка ми явно това са били трудни години. Аз не бих издържала без да виждам детето си.

Няма ли вариант някой да го гледа във вас?
Подкрепям те, въпреки всичко, за работата ти, но все пак...помисли...ти си още млада и работа ще си намериш някой ден, но времето с детето едва ли ще можеш да върнеш..
Кураж в избора!:)

# 23
  • Мнения: 51
Не се обвинявай-пробвай. А ако не получиш нужното удовлетворение можеш да напуснеш. Всяка минута с детенце ще е по-пълноценна. Решението ти е трудно, но съм сигурна, че ще се справиш!  bouquet

# 24
  • Мнения: 7 948
Аз започнах работа, когато Яни беше на 9 месеца. Трябваше уж да съм на половин ден, но в последствие си останах на пълен работен ден, по мое желание разбира се! В началото имах същите притеснения, но лека полека влизаш в ритъм и в момента ми е напълно спокойно и естествено да ходя на работа! Все пак трябва да се погрижим и за бъдещето на нашите съкровища...Макар при нас да е малко по-различно - нашата баба идва и гледа малкия вкъщи и вечер сме си с него, мисля че и ти с времето ще се приспособиш и ако работата си заслужава - смело напред!

# 25
  • Мнения: 60
Никой няма право да те упреква! Всеки сам взима тези решения. Факта, че си решила да започнеш работа не те прави лоша майка. Освен това, аз съм на мнение, че животът на жената не свършва в момента, в който роди дете. Не е нужно да ходиш цял живот след децата си. Те един ден ще пораснат и повече няма да имат нужда от нас, но тогава ние ще сме прекалено "пораснали", да не кажа стари, за да започнем живота си отначало. След като ти се отдава такава добра възможност - грабвай я, а и за детето ти ще се грижи баба му, освен това ще можеш и вечер след работа да прескачаш да го виждаш.
Аз съм отгледана от баба си - била съм на 9 месеца, когато майка ми е започнала работа и не мога да кажа, че съм ощетена по някакъв начин. Имах прекрасно детсво, страхотна връзка с майка си, не я упреквам за това й решение.

Успех на новата работа!   bouquet

# 26
  • Bapнa
  • Мнения: 763
Напълно те разбирам и подкрепям решението ти!Въпреки че ще ти е много трудно без детенце,щом няма как - важното е детенце да е здраво и да се чувства добре.Успех!
Подкрепям и не мисля, че някой ще те упрекне !

# 27
  • Бургас
  • Мнения: 5 484
Много ви благодаря момичета за отговорите и подкрепата.На човек му става хубаво като види че има и други като него и че някой го подкрепя.Не съм единствената минала по този път а няма и да съм последната.Ще давам всичко от себе си през тези 2-3 летни месеца детето ми да не усеща чак толкова моята липса, защото през свекърва ми се прибират от вилата и цяла есен зима и пролет ще го гледа вкъщи и аз ще си го виждам всяка вечер.Още веднъж ви благодаря и на всички които са в това положение ви пожелавам да сте все така силни   bouquet
    newsm10 newsm10 newsm10

# 28
  • Мнения: 5 366
Здравей мила mariya86. Аз в момента съм в абсолютно същото положение-търся си нова работа докато съм по майчинство защото не искам да се връщам на старата и до 1-2 седмици сигурно ще започна, сина ми е на 8 месеца и аз като теб се чудя дали ще издържа без него. Чувствам се виновна, че го оставям, а в същото време искам да работя на по-хубава работа за по-хубави пари, за да мога да му дам всичко.
Недей да се измъчваш мила-ти го правиш за негово добро (поне аз така се успокоявам). Сигурна съм, че тази работа ще ти даде възможност да му дадеш всичко на това дете, че даже и повече. Това те прави страхотна майка защото жертваш най-прекрасните моменти за теб и детето в името на това да му осигуриш всичко.
Желая ти успех в новата работа  Hug
 
 

# 29
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 647
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=201516.220
 Виж това! Peace
 Всеки сам взима решения,с които после трябва да живее! Отстрани е лесно да се дава съвет, но ти си човека, който е запознат най-добре със ситуацията. А и никоя майка,която сега те упреква, че оставяш детето си, после няма да тръгне да ти търси добра работа, нали? Shocked  Няма лесен момент, в който да оставиш детето си на някой друг да се грижи за него! Повярвай ми! И до 5 години да си го гледаш, после пак ще ти е мъчно. Така,че успех в начинанието и бъди силна! Hug

# 30
  • София
  • Мнения: 1 742
Поне сте близичко, а и детето ще е на въздух, пък и нали ще е с баба си!
Не се измъчвай, толкова малко бебе е много по-добре при баба, отколкото на ясла, това си е чист късмет, че свекърва ти може и иска да го гледа.

 Peace

Кураж Hug!

# 31
  • Мнения: 174
Хм, за упреци и дума не може да става, всеки си знае кое е най-добре за него...и всяко общество си има правила...

Ако кажа на някой тук (Америка) 4е се 4уствам виновна да си оставя детето на детегледа4ка/ ясла когато е на 8 месеца, ще ме погледнат все едно 4е не съм в ред. И до някъде ги разбирам. Градила съм кариера 15 години, блъскала съм се денонощно и сега изведнъж да замразя вси4ко за 2-3 години. Определено няма да стане, въпреки 4е бебето ни е дълго 4акано и много, много желано! 

Ако е живот и здраве, се връщам на работа по най-бързия възможен на4ин след раждането (не ми се налага да се върна). Организирала съм си нещата така, 4е ще мога да кърмя поне до годинка, ако имам мляко, а бабите ще гледат детето през деня (не съм се "американизирала" до толкова, 4е да го оставя на 4ужд 4овек).

За мен това е идеалния вариант - и аз доволна, и за детето ще се грижат по най-добрия на4ин през 8те 4аса когато няма да ме има... И бих пратила на майната си всеки, който си позволи да ме критикува. В края на краищата 4овек трябва да знае какво иска и къде е неговата златна среда!

  bouquet

# 32
  • Мнения: 2 677
Не се самообвинявай. Аз самата започнах работа, когато синът ми беше на почти 8 месеца. Отначало е трудно и тегаво. Но с времето намираш златната среда и разпределяш времето си равностойно, без да лишаваш детето си от присъствие, любов и грижи.
Повярвай, чувството е чудесно, когато едновременно започнеш да се чувстваш като пълноправен член на обществото и добра и всеотдайна майка.

# 33
  • Мнения: 3 751
Миличка, една виртуална  Hug от мен  Peace

# 34
  • Мнения: 1 269
Пожелавам ти търпение и не се притеснявай всичко ще бъде наред Hug.Щом така се е случило и не може друго яче просто го приеми и давай напред.
Ще имаш все пак време и за бебо и няма да е чак толкова далеч.Има и доста по-трагични ситуации. Peace Hug

# 35
  • Мнения: 144
Не се самообвинявай. Аз самата започнах работа, когато синът ми беше на почти 8 месеца. Отначало е трудно и тегаво. Но с времето намираш златната среда и разпределяш времето си равностойно, без да лишаваш детето си от присъствие, любов и грижи.
Повярвай, чувството е чудесно, когато едновременно започнеш да се чувстваш като пълноправен член на обществото и добра и всеотдайна майка.

HugТова все едно съм го писала аз.Започнах работа когато Ани стана на 1год.Времето което прекарвам с децата гледам даго прекарам пъноценно.

# 36
  • Мнения: 3 929
Де да имах и аз този късмет свекърва ми или майка ми да ми гледат детето, а аз даходя на работа.... Аз трябваше да започна работа, когато детето ми беше на 5 месеца и го водех при детегледачка. Това е съвсем чужд за детето човек. А свекърва ти е един от най-близките. Не се притеснявай. Детето ще свикне да е без теб, така когато ви се налага да се разделяте, то няма да реве много, а така и на теб ще ти е по-леко. На мен ми е мъчно, защото знам, че детето ми тъжи за мен. Така че дерзай, работи си. важното е, че детето е в добри ръце.

# 37
  • Бургас
  • Мнения: 2 351
Може ли да споделя другата гледна точка?

Аз съм дете, отгледано от баба си. Буквално. Нашите ме взимаха за събота и неделя и то не всяка седмица. При баба ми беше много хубаво, топло, уютно, баба готвеше най-добрите манджи и ми разказваше приказки, помагаще ми с домашните, целуваше ме за лека нощ и ме будеше с една песничка. Беше се отдала на мен и когато почина, аз всъщност загубих майка си.

НО - с родителите ми така и не се "опознахме". Те не ме познават, аз не ги познавам. Образно казано. Доста проблеми имах в пубертета си, бягах, пиех, какво ли не правех, побърквах ги. И до сега с майка ми разговаряме делово и като... бизнес партньори. Много ми е болно, но това е път, който е извървян и няма връщане назад. Баба като ме погледнеше, знаеше какво ми е и какво да ми каже. Майка ми... сигурно много е страдала, сигурно й е било трудно, но и на мен не ми беше лесно да обяснявам на всичките си приятели защо не живея с родителите си. И аз не знаех защо.

Та аз съм решена, че дори да ми коства съня и здравето, детето ми ще си го гледам аз. Да, може през деня при баба, може дори за уикенда или за седмица през ваканцията, но ще трябва наистина да ме поставят на колене обстоятелствата в живота, за да го оставя някъде и да го виждам само през уикенда.

Извинявам се, ако се намесвам грубо с мнението си, но за мен това е много важно и държах да го споделя.

Успех!  Peace

Все едно аз съм го писала. Напълно те разбирам Ним. Аз съм трето дете в семейството.

mariya86  теб не бих те упрекнала.....предполагам как се чувстваш. Бъди смела и не позволявай на хората да те укоряват, това си е твое решение.   bouquet
 
 

# 38
  • София
  • Мнения: 1 742
Може ли да споделя другата гледна точка?

Аз съм дете, отгледано от баба си. Буквално. Нашите ме взимаха за събота и неделя и то не всяка седмица. При баба ми беше много хубаво, топло, уютно, баба готвеше най-добрите манджи и ми разказваше приказки, помагаще ми с домашните, целуваше ме за лека нощ и ме будеше с една песничка. Беше се отдала на мен и когато почина, аз всъщност загубих майка си.

НО - с родителите ми така и не се "опознахме". Те не ме познават, аз не ги познавам. Образно казано. Доста проблеми имах в пубертета си, бягах, пиех, какво ли не правех, побърквах ги. И до сега с майка ми разговаряме делово и като... бизнес партньори. Много ми е болно, но това е път, който е извървян и няма връщане назад. Баба като ме погледнеше, знаеше какво ми е и какво да ми каже. Майка ми... сигурно много е страдала, сигурно й е било трудно, но и на мен не ми беше лесно да обяснявам на всичките си приятели защо не живея с родителите си. И аз не знаех защо.

Та аз съм решена, че дори да ми коства съня и здравето, детето ми ще си го гледам аз. Да, може през деня при баба, може дори за уикенда или за седмица през ваканцията, но ще трябва наистина да ме поставят на колене обстоятелствата в живота, за да го оставя някъде и да го виждам само през уикенда.

Извинявам се, ако се намесвам грубо с мнението си, но за мен това е много важно и държах да го споделя.

Успех!  Peace

Все едно аз съм го писала. Напълно те разбирам Ним. Аз съм трето дете в семейството.

mariya86  теб не бих те упрекнала.....предполагам как се чувстваш. Бъди смела и не позволявай на хората да те укоряват, това си е твое решение.   bouquet
 
 


Аз също съм съгласна, че връзката м/у децата и родителите трябва да е силна и да се основава на взаимно разбиране, съпричастност и познаване един друг. Не мога да си представя да оставя децата си далеч и да ги виждам рядко, дано никога не ми се налага Praynig.

Но пък от друга страна, доколкото разбирам за mariya86, новата позиция е голям и уникален шанс да стартира професионалното си развитие. Освен това, след година примерно, тя ще е достатъчно затвърдила позицията си и ще може да си вземе детето, да го запише на детска градина и да са заедно - така хем ще могат да бъдат пълноценно семейство, хем тя ще се чувства удовлетворена в професионално отношение.

Не мисля, че година-две, са решаващи при отглеждането на детето. Аз примерно съм живяла при баба и дядо в периода м/у 5 и 6 годишна възраст, след това при тях завърших гимназия. И въпреки, че ги обичам безкрайно, майка ми винаги ми е била най-близкият човек!

# 39
  • Мнения: 1 081
Ако имате еднакви възпитателни възгледи с бабите и не се отделяш дълго време от детето, може. Важното е то да чувства, че има и родители, освен баби и дядовци. Така е, живота на никой не прощава. Успех ти желая!

# 40
  • Мнения: 5 363
Трудна е раздялата,особено в началото.Но все пак се касае за няколко месеца,нали така?!После ще си бъдете пак заедно,макар и само вечер,и ще бъдеш по-спокойна.
Пожелавам ти успех в новата работа!Дано да оправдае очакванията ти Peace

# 41
  • София
  • Мнения: 3 245
Никой никого не упреква. Далеч съм изобщо от тази мисъл.

Тук сме, за да споделяме мнение и опит. А моят опит в това отношение е горчив. Може би просто съм по-чувствителна по темата, но пък ако само се потупваме по рамото и се окуражаваме, пак няма да е истинско. Споделих нещо много съкровено. Радвам се, че други, отгледани от бабите си, не са имали моите проблеми. Държах да го напиша именно за да се види и една друга, по-различна гледна точка.

Ясно е, че при избора да гладуваш или да не виждаш детето си до есента, ще избереш второто. Peace

# 42
  • Мнения: 1 701
Според мен ще ти е еднакво трудно и сега, и след година-две...  Sad Поне аз така усещам нещата в момента, когато дъщеря ми е на 1 год. и ми е мъчно дори, когато я оставям за 1 ден при майка ми. Не знам как ще се разделим, когато дойде време да се върна на работа, но знам, че е неизбежно и се преживява, просто се свиква.  Peace

# 43
  • София
  • Мнения: 1 742
Никой никого не упреква. Далеч съм изобщо от тази мисъл.

Тук сме, за да споделяме мнение и опит. А моят опит в това отношение е горчив. Може би просто съм по-чувствителна по темата, но пък ако само се потупваме по рамото и се окуражаваме, пак няма да е истинско. Споделих нещо много съкровено. Радвам се, че други, отгледани от бабите си, не са имали моите проблеми. Държах да го напиша именно за да се види и една друга, по-различна гледна точка.

Ясно е, че при избора да гладуваш или да не виждаш детето си до есента, ще избереш второто. Peace

Ним, съжалявам ако аз съм се изразила погрешно! По никакъв начин не изразих неодобрение в/у това, което си споделила - напротив Hug. 100% съгласна съм, че ако родителите оставят децата си основно на грижите на баба и дядо за много дълго време (години), тогава връзката родител-дете ще се скъса. Просто исках да кажа, че помощ от бабите (да са ни живи и здрави) в разумни количества е по-скоро ползотворна и за родителите и децата.

# 44
  • Мнения: 44
Лоша работа... Аз лично не работя , но и не мога да си представя да се разделя с дъщеря си и с племенника ми! Naughty

 Пожелавам ти успех в работата!    bouquet

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт