Публикувана: 4 юли 2007, 01:55 ч.
Последно мнение: 14 юли 2007, 15:50 ч.

Аххххх мъжът ми

17 669
102
1

Гост

# 30 4 юли 2007, 15:42 ч.

София
Мнения: 137

аз мисля , че не трябва да живеете там според мен обстановката ви подтиска и двамата явно него повече замислете се над проблемите си и какво точно ги поражда преди да е станало късно, може и само период да е ама според мен не е......и аз съм живяла в чужбина знам какво е на някои им избива не веднага, а по-късно. Надявам се нещата да се оправят не бива да рискуваме щастието си заради това да сме по-добре финансово осигурени.То и това има значение разбира се ,но трябва да се търси баланса във всичко Hug

# 31 4 юли 2007, 15:56 ч.

Мнения: 263

Уф, на мен това, което си напсала ми звучи малко като много стрес и за двамата, много нерви и не успява съпруга ти да се справи с това. Имате нужда по някакъв начин да си починете и двамата и след това да поговорите. когато и двамата сте по-спокойни и отпочинали и да се опиташ да го провокираш какво чак толкова много го дразни!
Дано успееш да се справиш! Стискам ти палци!

# 32 4 юли 2007, 16:01 ч.

София
Мнения: 537

Ако можеш, иди на гости при майка си в Бг, за 1 месец. Ще има кой да ти помага, ще чуваш членоразделна реч и мъжът ти ще може да се наработи, а после да му стане мъчно за вас и за разходките в парка. Според мен, събира му се много напрежение по 2 фронта. Може да свърши работа, ако отпуснеш каишката по единия. В идеалния сценарий, изкарай шофьорски курс тук.

Сегашната ситуация не е никак честна спрямо теб. Дано мъжът ти има възможност да го осъзнае и да си подреди приоритетите.

# 33 4 юли 2007, 16:33 ч.

Мнения: 4 116

И моят съвет е - ела си в Бг за месец, хем ще има на кого да оставиш децата за малко и за излезеш с приятелки, да се поглезиш с разни процедури - това страшно много помага! И на него ще му домъчнее.
Това го казвам от личен опит, защото и моя мъж е работохолик, а аз от 5 години съм вкъщи, деца раждам и гледам Mr. Green

И аз нямам шофьорска книжка и съм зависима от него ако трябва да ходим някъде по- надалеч. Но принципно се оправям с децата когато искам да отидем до центъра или в някой парк - с автобус, маршрутка, такси ... гледам да не го натоварвам с много ангажименти, защото е преуморен. А понякога ходим на гости на баба и дядо за по месец. тогава и той си почива по- добре, освежава се, аз също...след това с нови сили и много любов продължаваме напред.
Успех ти желая! Ела си за малко в БГ!

# 34 4 юли 2007, 17:17 ч.

Мнения: 957

Много позната история. Вместо да се оставяш да ти убива всичкото хубаво настроение и цямото желание да прекараш уикенда добре просто прояви независимост. Като не иска да излизате излез сама с децата. Като иска да си стои в къщи, излез няколко пъти сама и остави децата не него. Кажи му, че му ги оставяш, защото фигурата на бащата е важна за възпитанието им, защото ти прекарваш цялата седмица с тях и имаш нужда от няколко часа за себе си. Предложи му да отидете на кино, на концерт, на ресторант, въобще някъде само двамата и оставете децата за няколко часа на гледачка. Няма да ви излезе безкрайно скъпо. Когато единия работи, а другия си стои в къщи информацията, която двамата си обменят обикновено е в ущърб на единия. Той сигурно може да ти говори с часове за работата си и за проблемите си в нея, а ти можеш да разкажеш чувствително по-малко. Едва ли разговори за броя на сменените памперси или за това какво е яло бебето са му интересни. А и това са по-скоро съобщения, а не диалог. Не знам с какво се занимава мъжът ти, но се опитай да проявиш интерес за проблемите му в работата. Нека да ти разказва какво се е случило днес и кой какво направил, независимо на теб колко ти е интересно. Остави го да се наприказва, а после му кажи или искай от него каквото искаш. В ситуация като твоята се губи диалога и може би затова сте се изнервили толкова. Това, че ти казал, че се изнася ако майка ти дойде са думи казани в пристъп на гняв. Ние с моя муж всеки път като се сджафкаме за нещо все се развеждаме, но нито аз, нито той имаме намерение да разкараме другия. Човек си говори просто така. Ако ти липсват социални контакти, потърси ги. Не знам в коя държава си и има ли други българи там, където живееш, но ако няма пробвай с местните. Със сигурност има места, където се срещат майки с 4 месечни бебета, за да обменят опит или просто да си поговорят. Пробвай просто. Ако имаш книжка, какъв е проблема да не караш кола? Колата дава свобода. Аз нашата я яхам повече от мъжа ми. И хубавото е, че не се оставям по този начин да ми стане скучно. Идеята да си отидеш до БГ също не е лоша, особено ако си в Европа. Човек се разведрява от новата обстановка, среща се с приятели. Със сигурност ще се почувстваш много по-добре, а и мъжът ти ще усети липсата ти. Аз си ходя доста често до БГ и в началото, а и преди да тръгна има реплики " айде, няма ли да се махаш вече, заминавай си кво чакаш" итн. но като минат 3-4 дни без мен почва да ми звъни и да ми се умилква колко му липсвам, как бил изоставен и как в хладилника нямало вече нищо и докато се върна той щял да е съвсем изпосталял а може би даже и умрял от глад и мъка Grinning

. Понякога не близостта крепи връзката, а дистанцията и ако човек може да комбинира двете добре се получава дълго,стабилно и хармонично съжителство.

# 35 4 юли 2007, 17:42 ч.

Мнения: 804

Цитат на: elfljo в ср, 04 юли 2007, 17:17

Само бих сменила "съжителство" със "семейство".

# 36 4 юли 2007, 20:38 ч.

София
Мнения: 10 858

Предварително се извинявам, ако повтарям някого, не прочетох всички мнения, за което се извинявам. Интересни са ми, и ще ги прочета по-късно. Сега набързо искам само да кажа на една жена, миличка, ужасно много стрес и психическа умора, ежедневие, повтарящо се до припадък, недоспиване и липса на време да си обърнете внимание един на друг според мен е проблема. Последното е особенно важно, си мисля. Помисли, може пък да намерите някакъв вариант да разнообразите, без да го караш да прави неща, които не обича /като да излизате в парка примерно/
Щом обича да пътува - качете децата 8ако можете сами, ще е по добре, но казваш, че не можете/ и само пътувайте. По малки междуградски пътища, с гледки, с природа. Вземете си нещо за пиене в колата, говорете си, ако видиш че се изнервя, замълчи да отмине бурята и тогава пак подходи към него по начин по който смяташ, че ще е добре.
Мъжът ти много наподобява моя /имам в предвид работохолизма и изнервеността/.
Трябва да се сближите отново, трябва да намериш начин да го направите, явно той те чувства далеч от себе си, чувства се сам, и в комбинация с натовареното му ежедневие става пожара.
Интересно ми е какво се случва при вас, пиши ако можеш Hug

Желая ти искренно успех! bouquet

# 37 4 юли 2007, 20:58 ч.

Мнения: 1 334

Цитат на: liseia в ср, 04 юли 2007, 11:47

Мисля,че един от вариантите да си помогнеш е да му кажеш,че се прибираш с децата в България,че това,за което си мечтала въобще не това,което той ти дава,че искаш него,а не работата му и вечният му стремеж ,за доказване,като вас оставя на заден план!!! Трябва да да го стреснеш и да разбере,че и в твоята"човешка"обвивка има сърце!

Най-много да му направи услуга. На него и без това му е писнало да е с тях събота и неделя, тъкмо цялостно разтоварване ще му дойде екстра. Човека е уморен, той може да работи и да си почива, всичко останало му е в графа °повече°.
Извинявам се за острия тон, но това са мъже които не могат да се оправят в ситуацията °чужбина-работа-семейство° и факта че няма развлечения и няма кой да помага със децата още повече утежнява ситуацията.

# 38 4 юли 2007, 21:01 ч.

Мнения: 1 334

Цитат на: malko_mishlence в ср, 04 юли 2007, 12:59

Знаеш ли, може пък задълженията през уикенда да му идват в повече.
След като работи като луд и поема задача след задача, сигурно си представя през уикенда да не се занимава с неприятни неща - пазаруване, навалици, лудница и градинки...
Казваш, че през седмицата е мил и спокоен, може би просто времето е организирано и вкъщи той си почива и ви се радва, на тихо, спокойно и уютно. Защо не го оставиш той да планира уикендите за известно време? Ако му се седи вкъщи, постойте с децата. Ако иска извън града, идете. Не го мъкни по магазини и навалици. Май точно тези ангажименти, които изпълнява го натоварват двойно повече. Ние, например в събота и неделя имаме подобен проблем. Аз искам да ходя в голям хипермаркет и да се разтоварвам с шопинг терапия, да ама любимият се побърква от тази мисъл и иска да гледаме ТВ, да се разхождаме в парка или да пием бири с приятели. Иска да не мисли за нищо, да не планира, да не върши някаква работа.

Ако се опиташ да елиминираш нещата, които го дразнят, може би няма да има скандали за дреболии. Опитай поне за известно време, може пък да помогне. А самата ти имаш нужда от социални контакти и от някой, който води твоя начин на живот - приятелка, позната... Мъжът ти сигурно разбира, че ти е трудно по цял ден сама и с грижи по децата и домакинството, обаче няма какво да направи.

А за книжките на детенце, съм сигурна, че и той се чувства виновен за реакцията си.

Това е много обективно мнение, съгласна съм. Но тук говориме за жена+ 2 деца които доколкото разбирам се гледат само от жената. Съпругът има своята работа, а жената няма никакви социални контакти, или по скоро доста ограничени.
Отглежднето на деца в България и деца в чужбина са 2 коренно несъпоставими понятия.

# 39 4 юли 2007, 21:36 ч.

Варна
Мнения: 2 133

Не знам дали моето писание може да ти помогне с нещо, но... за мен е странно, че половинката ти изпада в такива състояния само през почивните дни. Защо през работните дни е в добро настроение, намира време да е до теб, да ви обърне внимание? Какво му дават тези работни дни? Ако е пренатоварен, стресиран и т.н., ще е такъв и през работните дни (аз поне съм така).

Може би има някакъв по-особен ритъм, но след толкова години заедно ти по-добре трябва да го знаеш. Разликата в ритъма на двама души е много дразнеща, и за двамата. И няма виновни, просто има нужда от нагаждане и на двата ритъма, но с взаимно желание.

Наистина, ако имаш възможност, ела си в БГ с децата за известно време.
Моят мъж, макар и далеч от понятието работохолик, така и не свикна с развлечения от рода на разходки и игра с детето. Въпрос на характер - и за него почивката в съботите и неделите изобщо не се равнява на разходка, плаж с нас или игра на топка с малкия в градината. Но не отричам, че аз съм поела повече от нещата на гърба си и имам някаква абсурдна идея, че "мога и сама". Сигурно всяка жена може, но не е там въпросът. (Това го споменавам, само за да кажа, че вината никога не е едностранна и че нещата винаги могат да поемат и друга посока)

Звучиш ми много тъжно и уморено, но, както се пее в една песничка, "радост има скрита, някъде край нас,/ но идва час, когато, без да ни попита,/ тя долита!" - което ви го желая и на четиримата! Hug

# 40 4 юли 2007, 21:36 ч.

Sofia
Мнения: 6 932

Само не разбрах кога точно се държи добре с вас като работи от 8 сутринта до 2-3 през нощта? Thinking

Докато обядва?
Ако го оставяш на спокойствие събота и неделя и се занимаваш сама с децата или пък си дойдеш с тях в Бг, както те посъветваха - още повече ще се отчуждите.
По-добре смени подхода - не викай наравно с него и не се налагай със сила.
Или го карай да се чувства щастлив да изпълнява желанията ти, или показвай колко те наранява и натъжава отношението му.

# 41 4 юли 2007, 21:51 ч.

Мнения: 1 220

Аз също си мисля , че едно отсъствие от няколко месеца при сегашната ситуация само ще влоши още повече отношенията ви. Ще се отчуждите.
А по въпроса да не го мъкнеш в събота на пазар , извинявай Мишленце Peace

, ама това е абсурдно! Ако и с това не го занимава, къде е неговото присъствие в сем живот с това ненормално работно време!? Изнервя се през уикенда, защото не е свикнал с вас, дразните го, това е моето виждане. Иска си спокойствието!
Мишленце, сори , ама пак за теб се хващам , мамка му на твоя приятел! Такива споделяници с приятелка, как жената говори само за пюрета и памперси ме дразнят многооо! Peace

# 42 4 юли 2007, 22:05 ч.

Благодаря на всички нови отговори!
Няма промяна не ми говори все още Cry

Не мисля че му е писнало от нас, а и ние сме много близки. Всеки ден като се прибере от работа през седмицата, освен ако няма нещо много важно да прави, ми да ва пълен отчет какво е станало...до най-големи детайли. Аз се интересувам от работата му, интересна ми е и обичам да ми разказва, защото той е умен човек и прави добре анализи (само с нас нещо не се справя). Отдавам му цялото си внимание, винаги когато има желание или време.
Не мисля че иска да се "отърве от нас" Mr. Green

не е дори близо до истината. Може би иска малко повече да си седи в къщи. Разберете че обикновено не аз съм повода за караниците. Повечето пъти е нещо дори толкова дребно, като да ме види че ми пада настроението за минута. Но аз в никаъв случай не мога да се сърдя дори той да ме изпсува. Да, ама не! Трябва да има равноправност дори в сръдните казвам аз Mr. Green

Баба ми все ми повтаряше "Да му отстъпваш, че е добро момчето" Joy

Моето желание за излизане през уикенда е предизвикано не само от моите потребности, но и от притеснение за здравето му. Той не вижда слънце! Седи по цял ден и дори не знае какво е било времето. Трябва да се движи и да сменя атмосферата. Като седи в къщи, ще преглътна ако просто наистина си почива, нО НЕ, той бачка. Колкото повече бачка толкова по изнервен става...като се изнерви само работата го успокоява, абе нямам думи.
В деня когато последно се скарахме, той даде сигнал кога да тръгнем...аз облякох децата и вече бяхме на вратата, когато той изведнъж си отвори лаптоп-а и каза "чакай малко" и седна да работи. Е ние да седим строени там а той си седна да пише нещо #Cussing out

Аз сгреших като казах че любовница няма, работата така му я наричам. "Любовницата" е по-страшна от жена, защото си е и вкъщи с нея.
Много ме дърпа да отида и да се опитам да оправя нещата. Не искам така обаче аз да изглеждам виновна, защото не се чувствам такава. Така както аз уважавам неговата умора и изнервеност, така искам и той да разбира че аз също имам нужда от малко по-толерантно отношение когато аз съм изнервена.
Проблема е че той Е агресивен (словесно) и ОГРОМЕН ИНАТ. Както виждате с дни не ми говори по някога. И не разбира че това не ме "превъзпитава", или каквото и да е което иска да ми докаже.
А той ми липсва, в такива моменти...искам да се гушнем и да си говорим както правим нормално. Ех, глупави работи са това...
Да идването тук определено ни скапа психически, трябваше да се борим като луди за всичко постигнато нещо, от друга страна сме горди че сами се оправяме...Не са само парите които ни държат тук, но и те са важни...Нямам представа как щяха да бъдат нещата в България, тук няма къде да избягаш, трябва да седиш в къщи и да се пребориш с проблема някак. Дали нямаше да почнем твърде често да се "махаме" от вкъщи Shocked

Някой каза "критическата" искам да кажа че ние и двамата преди 1-2 месеца станахме на 33г.

Karen, питаш кога намира време за нас, ами той прави някакви паузи. Имало е седмици в които си говорим докато той работи, има дни когато излизаме на кафе и разходка за 1-2ч и той се прибира и продължава с бачкането.
Единственото нещо което прави за къщи е да пазарува (обикновено заедно с мен), друго НЕ ПИПА.
Не бих се разделила с него за нищо на света каму ли пук за месеци, не мисля че и той го иска....Опитвам се да разбера къде е моята грешка, аз неговата я виждам.
Да знаете че много ми помагате!

# 43 4 юли 2007, 22:37 ч.

Мнения: 4 116

Това да си дойдеш в БГ за месец примерно не е бягство. Просто понякога хората е добре да се разделят за известно време, да усетят липсата на другия - да оценят всичко, което са имали като са били всеки ден заедно, нещата които са пропуснали... Някак си като е насаме с мислите си човек преосмисля по- добре какво иска от живота и как да го постигне.
Много хора имат проблеми в отношенията с половинката. Но тези проблеми трябва да се разрешават навреме, с много желание и търпение.
Всичко е във вашите ръце! Не се упокоявай с това колко сте близки, колко си споделяте. Фактът че те псува и обижда пред децата още повече е повече от тревожен.
Както казах по-рано аз на твое място бих заминала за известно време някъде с децата. След това ще го попитам дали иска да продължи живота си с мен. Ако ДА, то тогава ще си поставя условията - съответно повече време за мен и децата, НИкАквИ обиди, и много любов и уважение. Ако не е готов да даде това - чао.

# 44 4 юли 2007, 23:28 ч.

Мнения: 634

Ооох, мноооого познато Confused

това с изнервеността и караниците, не изчетох до край, че ми се спи. Но и моя беше така, търпях колкото можех, казвах му, приятелите му се подиграват още, че е кълбо нерви. Който където ни покани-"не мога, на работа съм".
Да ти казвам ли какъв е края ooooh!

Само че при нас се случи , че той все пак си е бил намерил друга, а аз можех да се закълна, че никога няма да ми изневери. И от този период беше още по-нервен към всичко свързано с мен Twisted Evil

И познай ,де, все пак новата изгора е секретарката в офиса

Дано се оправите!!
Бъди мила, заведи го на почивка и му доказвай всеки ден колко много го обичаш, дано сосъзнае, че работата ще му донесе всичко, освен семейство!

Препоръчани теми

Съпругата ми иска развод

Мъжът ми не ме обича

Вманиачавам се

73
Искам бебе

термос - шише

7
На пазар

Причина:

Причина: