Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 6 юли 2007, 11:58 ч.

Да се запознаем... Майки на недоносени деца

  • 207 328
  • 634
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 685
мами моля ви обяснете ми за  апаратната   вентилация

# 46
  • Мнения: 1 008
Здравейте! Моето момиченце се води недоносено - роди се 38 седмица, 2480/49 см на границата  Grinning Не е стояла в кувиоз и нямам никакви проблеми с нея / да чукна на дърво/. Просто беше ужасно слабичка. Но е много жизнена и жилава и вече си навакса на килограми - на 5 месеца е 6,5кг/65см.
Реших да пиша във форума, защото прочетох колко много бебенца са родени преждевременно вследствие на прееклампсия... /мразя я тази дума  Sad/. Моето момченце преди почти 2 години се роди мъртво, заради високото кръвно, в 30 седмица, нищо не можеше да се направи  Cry
Мили момичета, радвайте се на вашите дечица, прегърнете ги и ги целунете от мен - те са едни силни душички, едни много специални човечета...

# 47
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 009
И аз да се запиша тук - малкият ми син е роден 28 г.с. 1 кг и 300 гр 47 см. Вече сме на 9 год. Нямаме проблеми физически, но още не говори добре, не иска да чете. Иначе е много оправен. Ако е гладен сам ще си сложи, да се нахрани, ако нещо не му харесва, мръсно хваща прахосмукачката чисти. Много е приветлив и весел.

# 48
  • Варна
  • Мнения: 956
Да се запиша и тук doh
Казвам се Сирма. Борихме се за създадем нашето съкровище почти 3г. и половина. Благодарение на д-р Александров чудото се случи. Термина ми беше 12.01.07г, но цялата бременност бях с контракции, а имах и скъсена шийка на матката (като от края на 5-тия месец бях и с 1 см разкритие). Та не успях да устискам до Януари - Виктор се роди на 17.11.2006г. - 42см, 1800гр.
За причините да се роди преждевременно бях писала в първата ни темичка - копирам от там с леки корекции:
През цялата бременност бях на легло (пиейки съответните медикаменти за подтискане на контракциите и предотвратяване на преждевременно раждане). Но на 17.11.2006 се оказа, че без да разбера съм направила почти пълно разкритие. Самото  раждане мина много бързо - докато кажат, че главичката му прорязва и го  "изтрелях". Добре, че го чух да изплаква. Видях само гръбчето му докато неонатоложката го отнасяше (не ми го показаха). Най-силния ми спомен от ситуацията беше момента, в който акушерките попълваха документацията и се питаха какво да запишат - преждевременно раждане или спонтанен аборт. Изтръпнах - дотогава мислех, че спонтанен аборт е при починало бебе. Както и да е. Другото, което ме шокира е, че няколко пъти ме питаха защо толкова рано съм родила (при положение, че съм казала, че съм имала проблемна бременност и какви лекарства съм пила) - ако бях с по-лабилна психика щях да започна да се упреквам.
Беше в кувьоз 20дни, на 24-я го изписаха. Като си го взех в къщи започна видимо да расте и наддава .
А, и още нещо ми се иска да добавя - когато стана ясно, че няма да може да се задържи бебето и ще се ражда, многократно исках от дежурния лекар да ми бият инжекция за разгръщане на дробчетата, но той все ми обясняваше,че е късно (такава се биела 3 дни преди раждане - а не е ли глупаво това обяснение - аз ако знаех 3 дни предварително, че ще имам такива контрации и няма да ги усетя - нямаше ли да вляза в болницата и да се предотврати преждевременното раждане). Както и  да е - след едно телефонно обаждане ми биха една инжекция, като ми се обясни, че тя е за бебето (вътрешно съм убедена, че това беше исканата от мен инжекция за разгръщане на дробчетата).

Последна редакция: чт, 16 авг 2007, 21:48 от Viki_76

# 49
  • Мнения: 49
Здравейте на всички!
Да се запиша и тук!!!
Но накратко ,че ще излизам от нета!
Казвам се Ваня и съм от Добрич,но живеем в София!Родих Ралица в Шейново със секцио,след незнайно защо-спукан околоплоден мехур!В края на 32 г.с. Раличка се роди - 1950г. и 45 см.На 10.08.07 бяхме на консултация- вече е 8950кг и 74.5см!!! smile3501

# 50
  • Мнения: 219
Да се запиша и аз с момчетата. Родих близнаците си в 34 гс, секцио. Първото близначе се роди 1280 г, 36 см, а второто - 1980 г, 38 см. Като бременност не съм имала контракции, разкрития, високо кръвно, албумин, но като близнашка имах много проблеми, като най-сериозният беше развитието на фетален трансфузионен синдром, при който едното близначе се харни и от майката, и от другото бебе. Съответно другото бебе не се дохранва и още много други проблеми. Късметът ни бил, че се е развил сравнително късно, а не в по-ранен стадий на бременността. Проблемът се хвана в 25 гс и до 34 гс лежат в болница за наблюдение и лечение. Оцеляхме благодарение на д-р Колева, Ковачева, Янкова от Тина Киркова. След раждането до към 8-9 м. обикаляхме по доктори и се стабилизирахме. Не мога да кажа, че днес, вече на 2 г. и 5 м. са си наваксали напълно в развитието. Все още се страхувам да не се случи някоя болест.

Viki_76, аз също все още си задавам хиляди въпроси относно развитието на децата и случилото се през бременността. Виждам, че и ти все още не се отърсила от случилото се. За твое успокоение искам да ти кажа, че лекарят не те е излъгал. Инжекциите за разгъването на белите дробчета наистина се бият по-рано. На мен се случи така, че 2 пъти ми биха такива инжекции. Единият път беше в 26 гс, а вторият път - ден преди раждането. Нито първият път, нито вторият съм мислела, че раждането наближава. И за двата пъти съм била в болница като през цялото време се знаеше, че ще раждам преждевременно и няма да си износя бременността, но не заради контрации и разкрития. Някои неща не могат да се променят, нищо, че бях под наблюдение.  Вероятно и при теб е било така, но по други причини. Може би ти си успяла да задържиш бременността си максимално дълго, както сама казваш през цялата бременност си била на легло. Дори и да си отишла по-навреме в болницата съвсем не е сигурно, че лекарите са можели да задържат раждането. Понякога раждането започва и това е.
Хайде да отпуснем малко душите и да се радваме повече на децата си. Това го казвам и за себе си.

# 51
  • Канада
  • Мнения: 217
Нека се отчета и тук:

Антъни роден 1630
Боби 1740, в 33 седмица.

Причината за преждевременното раждане е вероятно проблем с кръвопотока на Антъни /засечен още в 31 седмица на Доплер тест/и много голямата миома, коята е причинявала усукване на шийката.Мойта докторка искаше да насочва дата за секцио, но аз я изпреварих и родих при дежурната Simple Smile
Момчетата бяха в много добро състояние, но бяха на ситеми 2 дена, доката започнат да се хранят.Благодаря на екипа на болницата, който ме будеше по нощите да се изцеждам и да нося храна/коластра/ на бебетата.17 дена бяха в неонаталното и само на кърма, която аз изцеждах в къщи и носех в хладилна чанта два пъти на ден, на седмия ден успях с помощта на една много опитна сестра да сложа бебетата на гърда и те засукаха, после ходех да кърмя по един път на ден, а за останалите хранения носех кърма в контейнерчета...
Изписаха ни 1980 Антъни и 2000 гр Боби.
Не мога да кажа,че има осезаема разлика между моите бебета и другите дечица на тази възраст, е малко сме по-дребнички, но док каза, че сме вече в 10%...
Ами това е от нас...

Много целувки на всички мънички /големи герои/ бебета.

# 52
  • Високо в планината на изобилието
  • Мнения: 178
Здравейте,всички майки на недоносени дечица!Казвам се Татяна и преди 6години и половина родих моя син в 36седмица с тегло2400грама и 46см.Аз бях активна пушачка и обвинявах себе си,че вината за това е в мен.За мое щастие детето ми иначе беше здраво,даже и в кувиоз не са го слагали.Кърмих го до седем месечна възраст.Сега е голям юнак,висок 126см,тренира ски,ходи на рисуване,на есен тръгва на предучилищна.

# 53
  • Мнения: 2 478
Здравейте и от мен, мама на Ния. Родена в 1-ви ден от 36 г.с. дефакто осмаче. 2250 гр.  и 45 см. Почти нямах около плодни води и след като лежах 45 дена я извадиха от мене. малчо стоя в кувиоз само 12часа.
 Изписаха ни на 4-ия ден от секциото като бебка тежеше само 2200гр. Приличаше на зайче.
сега е 2 пръста по-висока от връстниците си и е малка палавница.

# 54
  • Мнения: 10
Здравейте и от мен Simple SmileКазвам де Деси и съм от Козлодуй и съм на 27г.Вече съм по-спокойна благодарение на всички тук.Моето слънчице Ивайло се роди на 9 август 2007г. и днес прави 2 седмици да ми е жив и здрав.Роди се в 28 г.с. 1.200кг.,36см. в резултат на изтекли води,за което не се намери обяснение.Иначе още от 2 месец бях с почти непрекъснати контракции и под непрекъснат стрес.Все още не могат да му спрат кислорода,но стискам палци всичко да е наред.Благодарна съм на грижите,които полагат за него в Майчин дом в Сф. и вярвам,че бебчо ще бъде борбен и ще се оправи.Кураж на всички майки на нидоносени дечица тук newsm51

# 55
  • Пловдив
  • Мнения: 4 382
Да се запиша и аз, макар и майка на вече пораснало седмаче.
Дъщеря ми се роди в края на седмия месец, тежеше 1.600кг. с височина 43см., сега е на 9 години, вече ще е 3 клас, почти най-високата в класа.По природа е много бърза и това пречи в учението, но това да ни е проблема. Grinning

# 56
  • Мнения: 2
Здравейте, вчера открих този форум и веднага се записвам.Казвам се Ива и съм от Плевен.Моето слънце Мартин се роди в 34 г.с. 2, 160 кг и 46 см.След престой в кувиоз от 4 дена и общо 12 в болницата ни изписаха благополучно. Сега вече сме на 2,5 месеца, тежим 5,550 и сме 54 см.Много сме жизнени и ревливи.

# 57
  • Мнения: 103
Здравейте! Аз съм съвсем отскоро регистрирана тук. Казвам се Дина и съм майка на вече 3-годишната Стилиянка, родена в края на 6тия месец - -1.500кг./40см. Причината - спукан околоплоден мехур, който лекарите твърдяха, че започнал да се калцира, докато не се намеси един бургаски "капацитет", който ме мятка два дни из болницата, докато накрая раждането започна поради силния стрес Rolling Eyes Както и да е - моето слънце е вече пораснало - много умно и будно дете ( на мама гарджето Laughing), само дето има проблем с очичките, ама то това си е бял кахър Simple Smile

# 58
  • Пазарджик
  • Мнения: 126
Привет и от мен мили момичета. Казвам се Силвия и съм от гр. Пазарджик, изродиха малкия ми сладурчо на втория ден от 9 месец, тежеше 1800кг. и 42см., причината беше тежка преекламсия. Малкия Жорко беше 20 дни в кувиоз, много трудно започна да се храни едва на 10-ия ден, след това беше в сектора за недоносени още 12 дни. Аз изкарах 3 дни в реанимацията и след още три дни ме изписаха. Всеки ден ни даваха да виждаме малкото съкровище, изписаха го 2350кг. Сега е едно прекрасно дяволче, много жизнено, а и страшно апетитно. Страшно съм благодарна на екипа от Пазарджишката болница, които ни дари с това слънчице и най-вече на д-р Димитров, който е основния "виновник" за нашето щастие.

# 59
привет и от мен
малко ме е срам да пиШа тук , като гледам с какви проблеми сте се сблъсквали
моят син се роди последния ден на 37 седмица, 2290, 45 см _  но навакса много бързо с килограмите ... особени проблеми не сме имали

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт