колко време ходихте преди да решите да се ожените???
- да кажем нещо , като кратко проучване
- да кажем нещо , като кратко проучване
- Публикувана: 6 юли 2007, 14:11 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2007, 11:26 ч.
колко време ходихте преди да решите да се ожените???
. Като се намерихме отново, след година и половина съвместно съжителство, се оженихме 
5 години.
Може да ми се смеете, но се оженихме, защото искахме да имаме деца, а кандидат таткото (вече съпруг и татко) държеше първо да се оженим и след това да имаме деца.
Може да ми се смеете, но се оженихме, защото искахме да имаме деца, а кандидат таткото (вече съпруг и татко) държеше първо да се оженим и след това да имаме деца.
Абсолютно същата ситуация. Ще се женим след около 1-2 месеца
.Това само ускори сватбата. 
Ходихме 7 години, но всъщност живяхме заедно, на семейни начала тези 7 години. Не ставаше въпрос за това да се решим, а да намерим средства за сватба. Чувствахме се женени още от самото начало, така че... Просто като забременях, решихме, че е крайно време да озаконим съжителството си.
10 години. Всъщност, "ходихме" не е много точно, защото ние си живеехме заедно и на практика си бяхме смейство много преди да подпишем. Забременях и това беше поводът да сключим брак, иначе и досега сигурно щяхме да си живуркаме в разврат 
По темата-година и 2-3 месеца.После заживяхме заедно и се сгодихме.Точно година по-късно се оженихме.Тази година се навършват 13 откакто сме заедно
Мъжа ми имал чувството,че откакто се е родил все за мен е женен 
. 
яко
Ние сме заедно вече 7 години, скоро май няма да се женим.
5 години.
Може да ми се смеете, но се оженихме, защото искахме да имаме деца, а кандидат таткото (вече съпруг и татко) държеше първо да се оженим и след това да имаме деца.
Може да ми се смеете, но се оженихме, защото искахме да имаме деца, а кандидат таткото (вече съпруг и татко) държеше първо да се оженим и след това да имаме деца.
настояваха да завърша средното образование 
10 год.,а от 5 женени. 
2 седмици.
ти ме закопатова е готино, я разкажи как стана толкова бързо?
2 седмици.
ти ме закопатова е готино, я разкажи как стана толкова бързо?
Еми и аз незнам как стана.Ей така го решихме една вечер.На другата сутрин се обадихме на родителските тела,за да им съобщим/нито неговите знаеха за мен,нито пък моите за него/.Шока беше много голям,защото аз имах 4годишна връзка с един друг в този момент.Всичко това се развива в друг град.Много е готино,щото доста години се опознавахме.Щастливи сме и до ден днешен вече 11години.Съдба.
заедно сме от 8 години , 
Точно 5 дни.
ЗДРАВЕЙТЕ И НА ВАС.ХОДИХМЕ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА И СЕ ОЖЕНИХМЕ 
ЗАЕДНО СМЕ ПОЧТИ 9 ГОДИНИ.ЗАБРЕМЕНЯХ 10 ДНИ СЛЕД ГОДЕЖА НИ.ВЪОБЩЕ ПРИ НАС ВСИЧКО Е НА БЪРЗИ ОБОРОТИ 
Ние ходихме 4 години, от които една живеехме заедно.
Оженихме се, защото вече страшно много искахме бебе, а не искахме да е без брак, и после нещо да му се подиграват, не че не е по-важно да се разбираме, ама мъжа ми така разсъждава.
Щяхме да се оженим още по-рано, но просто нямахме пари за сватба, а пък искахме голяма...
Оженихме се, защото вече страшно много искахме бебе, а не искахме да е без брак, и после нещо да му се подиграват, не че не е по-важно да се разбираме, ама мъжа ми така разсъждава.
Щяхме да се оженим още по-рано, но просто нямахме пари за сватба, а пък искахме голяма...
От около година излизахме и много искахме да се оженим лятото на 2005, но тъй като не успяхме да съберем пари навреме остана за зимата на 2006 г. Като се сетя за сватбата и ми става толкова хубаво 
Най-щастливият ден, до раждането на сина ни! Нямахме много пари и си направихме малка сватба с най-близки приятели. Първо в гражданското, после в малката църквичка зад Шератон - Ротондата и после в едно малко ресторантче... аз бях в принцеска бяла рокля... Еееех! Толкова е хубаво като си спомни човек за тези неща, които наистина му носят радост в живота
Най-щастливият ден, до раждането на сина ни! Нямахме много пари и си направихме малка сватба с най-близки приятели. Първо в гражданското, после в малката църквичка зад Шератон - Ротондата и после в едно малко ресторантче... аз бях в принцеска бяла рокля... Еееех! Толкова е хубаво като си спомни човек за тези неща, които наистина му носят радост в живота
Като цяло мисля, че няма нищо лошо в съвместното жителство на двама души, които се обичат, но е без брак. Щом и двамата се чувстват добре така, значи всичко е наред. Според мен съществува проблем тогава, когато единият има желание за брак, а другият се прави на недоразбрал, защото така му е по-удобно. Аз имам две приятелки, които живеят с приятелите си без брак от не малко време и имат деца. И двете имат желание да се омъжат, но в единия случай мъжът не бил готов, а в другия много му се било искало, ама нямали достатъчно пари за голяма сватба, защото ако не поканели поне 100 човека на сватбата - това никаква сватба не било! Хората са просто толкова различни. Според мен има ли любов има ли желание има и начин!
