Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 юли 2007, 12:10 ч.

За бабите и исканата или не помощ след раждането ...

  • 2 350
  • 58
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 10 567
през бременността освен мъжът ми никой не ми е помагал,но то и е нямало кой знае какво за помагане.особено ако човек кара нормална бременност.след раждането дойде баба ми.за съжаление майка ми е болна и не можеше да дойде.после разбрах,че свеки недоволствала,че не сме поканили нея.викам да идва тогава.оказа се,че тя можела да дойде за 2седмици и искала и да я разведем до Швейцария и Франция  Joy .вече дори не се възмущавам на бисерите й.затова пък добро отношение от мен няма да получи.

# 31
  • Mediterraneo
  • Мнения: 20 167
Като родих, живеехме с моите баба и дядо. Само от тях помощ и то само домакинска- готвене, чинии и толкова. За бебето се грижех само аз. Мъжът ми работеше нощем, а денем спеше, така че рядко ми помагаше.
Трудности не съм срещала никакви. Моето мнение, че всеки може да се оправи чудесно и сам, стига да иска.

# 32
  • София
  • Мнения: 1 232
Бабите ги изгоних 1 час след като се прибрахме от болницата. Явно толкова ми е издържала нервната система  Laughing Всъщност вбеси ме подочутия разговор между двете - правеха си график коя кога да идва и со кротце со благо им показах външната врата и им обясних, че когато имам нужда от помощ ще им се обадя.

Оттам нататък баби съм викала само да дойдат да го погледат 2-3 часа докато ние напазаруваме, отидем на кино или просто излезем сами на кафе. Не мисля, че гледането на бебе е кой знае каква философия и трудност безкрайна, справяхме се някак си, предпочитах къщата да не е най-оправената или вечерята да е сандвичи/макарони за пореден път, но нервите ми да са си на мястото.

# 33
  • Варна
  • Мнения: 2 039
Бабите ги изгоних 1 час след като се прибрахме от болницата. Явно толкова ми е издържала нервната система  Laughing Всъщност вбеси ме подочутия разговор между двете - правеха си график коя кога да идва и со кротце со благо им показах външната врата и им обясних, че когато имам нужда от помощ ще им се обадя.

Оттам нататък баби съм викала само да дойдат да го погледат 2-3 часа докато ние напазаруваме, отидем на кино или просто излезем сами на кафе. Не мисля, че гледането на бебе е кой знае каква философия и трудност безкрайна, справяхме се някак си, предпочитах къщата да не е най-оправената или вечерята да е сандвичи/макарони за пореден път, но нервите ми да са си на мястото.
Peace Peace Peace
Само дето сега им го оставям понякога за няколко дена,но у тях  Wink Не обичам някой да се суети около мен и да ме изнервя още повече  Naughty 

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 1 374
Аз ще раждам живот и здраве чак догодина,но с майка ми още отсега сме се разбрали да дойде за 1м.след като родя,като в промеждутъка между раждането и изписването ще изчисти и апартамента основно.Тя е от хората,които винаги се съобразяват с другите и питат как точно искаш да се направи дадено нещо,така че помощта и е желана.Свекърва ми досега не си е направила устата,но аз не я и искам.Кофтито е само,че ние живеем сами в Пловдив и после ще трябва да се оправям сама,а друго си е да има някой да те смени за няколко часа да излезеш да пиеш едно кафе,но може пък да е за добро.

# 35
  • Мнения: 507
Ми преди раждането никои не се сети да попита имаме ли нужда от помощ, а няма един месец преди това се бяхме нанесли в новия апартамент. След раждането остана мама за цяла една седмица и ми беше добре с нея - готвеше, чистеше, а и имаше с кого да си говоря. Свекито беше наред втората седмица, ама я заняма. Дойде чак на втория месец и изкарахме 3 дена заедно и си я изпратих на бърза ръка, защото помагаше само в дундуркането на бебето.
 Втория път помолих никои да не остава,а каката я взе майка ми за една седмица докато свърши ваканцията на градината. И после постоя една седмица докато се сработим с двете хлапета.
Отделно майка ми се е отзовавала винаги, когато съм имала нужда (всеки път, когато съм била на лекции или изпити).
А свекито за първи път се сети, че има внуци това лято. Е да ама не, че те децата не я познават как да и ги оставя. За 5г. е идвала 4-5 пъти и то не защото не е канена, а ми защото другата и внучка е по-важна и трябвало там да отиде (първа внучка и е и е кръстена на нея,  hahaha хорска простотия).

# 36
  • Земята
  • Мнения: 1 426
Ами, честно казано, първите 6 месеца не ми е и трябвала помощ: бебето си лежи кротко, яденето му осигурено, пералната му пере дрехите - два гоблена уших, докато почна да пълзи.

# 37
  • Мнения: 507
Ами, честно казано, първите 6 месеца не ми е и трябвала помощ: бебето си лежи кротко, яденето му осигурено, пералната му пере дрехите - два гоблена уших, докато почна да пълзи.

Завиждам ти, моята кака първите три месеца не спря да реве от колики. Аз и кенгурото бяхме едно цяло, а готвенето и простирането истинска акробатична атракция.

# 38
  • Мнения: 8
На мен ми помагат и смятат че в такъв случай трябва да ги слушам за всичко когато става въпрос за по големият ми син .Сега ще е чудо и с бебето.

# 39
  • Стара Загора
  • Мнения: 713
Първите 10-ина дни след раждането имах помощници.Първо дойде моята майка, после свекървата.Прането, гладенето, готвенето и тем подобни домакински задължения си бяха техни.С малката аз се занимавах.Не сме имали спречквания, макар и да се притеснявах дали ще можем взаимно да се изтърпим защото живеем отделно и всеки си е свикнал да прави нещата по определен начин.Но...те бяха достатъчно съобразителни и за миг не посмяха да направят нещо против волята ми. Много ме отмениха спор няма, ама самички ни е по-добре  Wink Време за всичко се намира, пък и татито много помага. Heart Eyes

# 40
  • София
  • Мнения: 983
Майка ми дойде да ми помогне преди раждането с чистенето - уж за една седмица, а си седя докато родих. Накрая даже малко се изнервих ама какво да се прави Laughing. След раждането за 3 седмици дойде свеки. Пое цялото домакинство - аз само с бебето се занимавах.
За съжаление и двете ни баби да далече - та принципно освен тези случаи сама си се справям, плюс че бачкам от вкъщи.

# 41
  • Дупница
  • Мнения: 668
Аз да напиша за моите две майки, защото наистина мога да ги нарека така. Ще започна по-отпреди (защото има значение за мнението ми след това), след сватбата с моя съпруг, през лятото живеехме самички в къщата в града, а неговите родители на село, а през зимата си ги прибирахме при нас, поради специфичните им здравословни проблеми (да са ни под око). Когатос стана време да се появи първото ни дете свекърва ми много ми помагаше и при подготвянето на къщата, и при убеждаването на моя инатлив мъж, че разместването трябва да стане точно както аз искам, а не както ще му е по-лесно на него. След това, ние с нея до последната вечер преди раждането ми сме лепили тапети в хола! Моята майка ми помагаше най-вече финансово тогава, защото ходеше на работа (не беше пенсионерка), и гледаше да ми осигури необходимите материални придобивки които да улеснят живота ми на млада майка. След раждането на детето (беше август месец) и двете баби идваха да помагат привечер за къпане на бебчо, и да ми помогнат да се изчисти и посготви. За съжаление моята многообичана майка си отиде на небето преди повече от година вече, и твърде малко време имаше да се порадва на единственото си внуче, но много пъти съм й казвала "Благодаря ти мамо! за това че ми помагаш"... Свекърва ми - едно голямо "Благодаря"! и на нея също, продължава да ми помага и до днес с каквото може - чистене, готвене оправяне... и ми казва едно "Ти си гледай детето! То ти е най-важно". С останалите неща ще се оправим и ние. Е това е. Според мен когато има желание и съобразяване може спокойно да се намери златната среда.

# 42
  • Мнения: 7 667
Няколко пъти виках майка ми да стои с бебка, когато ми се налагаше да изляза сама - до общината и социалните, на лекар и т.н. С всичко останало се оправяме сами и така ни е най-добре, без никой да ни се меси.  А свекитата никога не са си предлагали услугите и досега са си виждали единственото внуче само 2 пъти. Twisted Evil

# 43
  • София
  • Мнения: 4 623
Така се получи, че намаше как някой да ми помага след раждането. Майка ми е починала преди години, а свекърва ми нямаше как. Чесно казано въобще не съжалявам, че си я гледах сама. Така си организирах нещата, че ми оставаше време за всичко и аз и само аз определях по какъв начин ще си гледам детето Hug

# 44
  • Мнения: 1 798
Ox, болната ми тема....
Свекърва ми си беше взела цял месец отпуска,без изобщо да ме пита и непрекъснато стоеше в къщи-по цял ден.Непрестанно налагаше мнението си  за всичко, тя обгрижваше изцяло бебето, подаваше ми го само да го кърмя и после го вземаше от ръцете ми и го слагаше в креватчето,тя го къпеше вечер,тя го извевдаше на терасата на слънце, даже и по разходките идваше с мен и ме 'избутваше',за да може тя да тика количката.....и т.н. А на мен толкова ми се искаше да се 'докопам' до собственото си бебе и да го погушкам малко. Но  естествено през цялото време нито веднъж не е сготвила или изчистила.А не би ли трябвало бабата,ако иска да помогне да поеме домакинската работа и да остави майката сама да се грижи за детето си -спокойна и отпочинала...И аз будалата като прясна  и добра снахичка не смеех нищо да и кажа,уж че жената за добро го прави и за да запазим добрия тон.Не ме питайте как издържах  и какво преживях през този месец, колко пъти съм плакала на саме, колко нерви изпотроших, дори зачетвах дните в календара до края на отпуската и.
Може и да прозвучи грозно, но след това,което изживях аз съм абсолютно против 'натрапената' и 'нежелана' помощ.Помощта е тогава,когато сме я потърсили и помолили за нея и то за конкретно нещо, а не за това за което бабата сама  прецени,че ще е полезна.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт