Всички може-би знаете - нито можеш вече да се храниш или спиш нормално, не гледам телевизия, едва ходя на робато, където работя предимно с документи и не мога изобщо да се концентрирам дори и отчасти, не се срещам с никого след работа, страх ме е да се движа по улицата сама - страх от слънцето, страх от хората наоколо.Не мога да говоря изобщо, превърнала съм се на жив движещ се труп...Нищо и никой не ме интересува- само лежа вечер и гледам в една точка...
Още повече пропадам и след резултатите, които научих от изследванията за високи антифосфолипидни тела и NK- клетки и генетичен дефект във фактор 5 Leiden. Не че това обрича една евентуална последваща бременност, дай Боже да има, норискът за износване на бебе е голям , само с медикаменти и вливания ще мога да го износя вероятно, а и годините ми са доста -34 ...
Наясно съм, че за да забременея отново първо трябва да изляза от депресията си, но не успявам...Всички ми казват -стегни се, мисли позитивно, мисли за бъдещето бебе-то е там някъде и те чака, концентрирай се върху работата си и това ще ти помогне, има и по-тежки случаи от твоя, как останалите жени са го преодолели...Да, така е, но явно моята психика е много лабилна и съм изключително много чувствителна...Ще трябва не само хапове антидепресанти, но и да лежа в болница на системи - антидепресанти и електрошокове- и това ще направя, стига само да изляза от дупката...но дали ще изляза...един Бог знае?
Мили момичета, мили майчета преживели загуба, били ли сте в абсолютно същото психическо положение като моето и как сте се справили? Винаги ли се излиза от депресия ,макар и след време или може за цял живот човек така да се мъчи...докато си сложи сам края.Защото това не е живот, а мъка и изтерзания...не виждам светлинката...Какво да направя???нИЩО В ЖИВОТА МИ ВЕЧЕ НЯМА СМИСЪЛ И НЕ Е ЧЕСТНО АЗ ДА СЪМ ЖИВА, А НЕГО ДА ГО НЯМА.
Моля ви, не ме оставяйте , дайте ми съвет, кажете ми -само от мен и моята воля ли зависи? Защото ако е такар просто съм загубена...не съм достатъчно силна.О, Боже, помогни ми и ме спаси от адската агония...ако ще и това спасение да е смъртта, защото аз не съм достатъчно силна, за да я провокирам сама - дори и това все още не мога да направя.
5
Оставам със зов за ПОМОЩ!!!!!!!!!!!