Конкурс "Фини, млечни, речовити - време да се изявите!!!"

Пу първа! 

И ето най-сетне роди се
Малко и смешно сърдито човече.
А после в гърдите ми впи се
маниак на тема млечна.

От зори до мрак все на гърдата виси.
Ту суче, ту спи, ту се залъгва.
Като го махнеш от нея горко пищи –
като го сложиш обратно веднага млъква.

Дали правилно го поставяш, колко суче
Дали ще наддаде добре или пък не,
Стига ли кърмата, рагади дали ще получиш?
Дано като млада кърмачка сполучиш.

И постепенно свикваш - няма как –
да кърмиш от зори до мрак.
И става удоволствие все по-голямо
кърменето на човечето засмяно.

Проблеми, мастити, всичко лошо забравяш.
Ухапванията със зъбките бързо прощаваш,
Защото знаеш –
даваш на детето най-пълноценната храна
няма по-добро от майчина кърма!

Страхотноооо 

Ето и от мен - това беше в конкурса за басни, но сега е доста изменено

КРАВЕШКА ЗАДРУГА

В нашия краварник стар
имаме си нов другар -
крава - мила и приятна,
мъничко неадекватна.
Не в час с новите тенденции,
но и с множество претенции -
под час тя вимето предлага,
със времето си, за да разполага.
Захранва рано със трева,
пои телето със вода...
Уж приема съвети от другите крави,
но слуша майка си какво да прави..
А тя всеки час по телефона звъни -
ВРЕМЕ Е С ЛЮЦЕРНА ДА ЗАХРАНИШ ТИ!!!
 - Как, бе майко, люцерната е вредна!
Може на детето да му е за последно?!
 - Коремчето му трябва да свиква -
продължава майка й да я навиква.

Изпадна кравата във притеснение
и в депресивно настроение
Млякото драстично намаля,
телето гладно замуча,
започна нощем да се буди...
Що да стори - наш'та крава се зачуди?

И взе решение - в кравалника стар
появи се на другия ден - ВЕТЕРИНАР;
прегледа телето и заключи тежко -
Ще трябва да даваш добавка - ЧОВЕШКО!

Потъна във размисли нашата крава -
ами ако спре изведнъж мляко да дава...
Няма никому веч' да е полезна...
хората могат и главата й да резнат?!
Помисли, пък попита "Лудите крави"
и те й казаха какво да прави:
 - Телето честичко на вимето да слага,
към тревица и водица то да не посяга;
цял живот ще има трева да яде
важното сега е мляко да му се даде!

Каза си нашата карава - "Какво пък -
от опит глава не боли, ще се пробвам!
Вярно, наричат ги лудите крави,
но може пък лудите да излязат прави!"
...............................................................

Какво се случи нататък знам, че сте наясно -
телето боза до първокласник!!!

Асинка - разби ме, душо   
Прекрасна си!

Много са хубави и двете. Браво!

И поучителни

смях се през сълзи докато четох КРАВЕШКА ЗАДРУГА 
книжка ще издаваш ли ?

ей тук със глас се смях:)

И двете произведения са много точни.  Извинете ме, малко ще се отклоня от темата, но не мога да се спра... Изтрийте ме ако трябва, особено ако Асинка си търси авторските права...

Странничка е тази крава-
Още като се отели- вой надава.
Да облизва  искала  телето
Да я видело и то в лицето ,
за да запомни погледа на мама,
 че било от полза най-голяма.

Акушерката-човек решава
ТЕЛЕ НА КРАВА НЕ СЕ ДАВА!
След раждането телето да не става !
Най-добре е за телетата
Да не си морят крачетата.

И кравата да ляга и да спи!
Минимумът е 6 дни.
За телето има кой
 да се грижи. Не се бой!

Ако нещо измучи,
туй не му вреди-
със ЧОВЕШКОТО млеко
на маркуч е вече то.

Нещо вимето се е издуло,
Пак туй мамче не е чуло.
Педиатър имат те да каже
със какво тя вимето си да намаже...



Написано под пресни впечатления от Шейново...

Никакви авторски права не си търся А що се отнася до Шейново можеш да прибавиш още няколко куплета с описание на това как водят телето да се пече на лампа поради жълтеница и 2 дни не дават на майка м никаква информация И как никой не пипа вимето на кравата и й бият инжекция за спиране на млякото, защото ще направи мастит

Assinka, bilyanam, мнооого сте талантливи, на глас се смях. страхотно е как интерпретирате една иначе не толкова весела тема.

асинка, този път не можа да ме вдъхновиш за рими.
алегорията ти е гениална! продължавай все така! Откакто прочетох баснята се смея...

ДВе достойнства имам малки
ако слушаш мъж ..са жалки.
но това е плиткоумие на
"мъжествено" безумие!!
Деветмесечно наливах и складирах матРиала
и щастливичка заспивах
"нещо на света съм дала".
като Бебо се роди имах ..
Еййй таквиз гърди, 
Всяка капчица коластра беше
ценно изумрудче,
но в гърдичките е тясно,
трябва смучко все да суче!
И така със  стимулация
аз докарвах си - ЛАКТАЦИЯ!
Пиех чайчета от билки,
даже слагах малко мед..
Бях кат кравичката Милка
горда с циците напред!
Слушах форумските мами,
как се кърми до откат,
за да има ями-ями
трябва достичко инат.
И така забравих ...
честно
що е ден и що е нощ,
но пък беше най-чудесно,
Бебко, че събира мощ.
 
Благодарско бе, МАМЕТА,
че ми дадохте съвет!
БЛАГОДАРНОСТ от поета!

...и желая ви късмет!!!

Много ми харесаха стиховете на конкОренЦията искрено се забавлявах
Поздрав и от мен!

Страхотни сте-БРАВООООО

Сутрин  коси разпилявам вълнисто,
сякаш в легло абанос Ти лежиш...
Махаш с ръчички игриво-лъчисто
искаш Деня,  да поздравиш..
Давам гръдта си и нежничко милвам
топлата бузка и ...спира мига,
В нас се разтапят надежди багрилни
в шеметно-цветен танц се въртят.
Сучеш от мен тишина и утихваш,
знаеш на мама сърцето тупти..
то ще те следва със ритъм галопен
там то ще бъде - където си Ти.

Обед протягам ръце като струни,
най-нежната песен изпявам на теб,
После гръдта е пак помежду ни
като божествено свиден куплет.
Вплетени твоите пръстчета в мойте,
свирим по ноти, без думи, без текст.
Ти пак притихваш в Сърцето на мама.
Като притихнал в тревите щурец.

Вечер с очи те посрещам - зорници
люляков цвят да Ти дам, за да спиш..
Във аромат виолетов изкъпваш очички
пак на гръдта ми си, сучеш, мълчиш.

Давам ти Сине всичко от мене,
сучеш не мляко, а мойте мечти..


нека си жив, Бог да е с тебе,
за да те пази от всички злини!

Карил, браво! 

Браво мацки!Страшни сте 
Асинка,благодаря ти за смеха ,който ми подари  .Липсваше ми отдавна

 
Браво, страхотни сте!!!

Браво момичета 
Ако трябва да съм честна : втората творба на Карил много ме развълнува - тя е моят фаворит 

Още отсега гласувам за 2рото на Карил и кравешката задруга на Асинка. Отдавна не съм се смяла така!

и аз и аз

Еми... още едно

Ходене по мъките (или как се кърми голямо кърмаче)

Да кърмиш малко бебе лесно е -
дали с рагади и запушени канали...
Преборваш трудностите и чудесно е.
И всеки се прехласва и те хвали!

Година стане ли, започва се тормозът.
Подмятания и "случайни" забележки -
"Не те ли хапе?"; "Вече пък е грозно!"
"Та то ще помни - ставаш вече смешна!"

Кърмачето започва да си иска,
но не със плач, а просто атакува
и мама, колкото да се "пристисква"
не може да се прави, че не чува!

Повдига блузата, а то застава право,
засуква, но не спира да оглежда...
Играе с другата гърда... заголва здраво!
Абе направо кърменето е премеждие

Къде съобразителност у малките?
Това е майка им - за тях е толкоз просто!!!
Разбиранията ни - те са всъщност жалките!
А кърменето... все е удоволствие

Между другото - Хвала на такЪви творци - чудесни сте Много ми харесват всички стихове, но Карил ми извади душичката

ЕЕЕЕЕЕЕЕ, нямам думи. Момичета страхотни сте   

 

Супер сте, момичета! 

Е не мога вече... Толкова се разчувствах!!! Много нежно, прочувствено и невероятно произведение. 

А за порциите смях... 

Страхотни сте, момичета!
Карил, неотразима си!     

Карил, страхотни са! Особенно второто

Момичета, невероятни сте
 

Всички са чудесни, но второто на Карил е невероятно.

                    

Всички са прекрасни! Браво!

Просълзих се истински на второто на Карил! Нямам думи...

Е , да се включа и аз.Няма да творя ,по-скоро искам да споделя...

Диабетичка съм от 19 години ( 10 годишна възраст).Имах щастието да родя живо и здраво дете .Но както се знае бебетата на диабетичките са "по-едрички" и аз родих един голям българин-4.900кг,56 см.Естествено със секцио.От първия момент мечтаех да го гушна и да го кърмя.Но ... първите 24 ч.бебето имаше проблеми и след мнооого сълзи ми го дадоха чак на 3-тия ден.В болницата преживях кошмара на запушените канали,пълни до пръсване гърди , ревях от болка ,но..естествено нямаше кой да ми обясни какво точно да правя.Приятелките ми от Бургас (аз раждах в София) ми казваха да си слагам компреси с топла вода,но ...в стаята имаше само студена .Така моя малък мъж свикна с огромните дупки на бибероните в болницата и разбра колко е лесно млякото само да тече в устата ти,без да полагаш никакви усилия.След като се прибрах се мъчих доста упорито да го кърмя,но без резултат.Или се изнервяше и пищеше,или заспиваше и оставаше гладен...Но аз бях решила,че моето дете трябва да бъде хранено  с най-доброто,а именно с кърма.Тогава на помощ ми се притече помпата .Започна едно цедене на 3 часа ,ставане през нощта24ч., 03ч.,06ч.,заспивах с помпа в ръка,но се цедях,цедях и пак и пак.Изцеждах по 1 л.кърма на ден и осигурявах изцяло дневните нужди на детето ми.Калпазанина си хапваше сладко,сладко..но от шише.Където и да пътувахме помпата беше моя пръв приятел.Мина месец,два,три...пет...десет.Моите близки взеха да ме агитират да спра вече с тези мъки и с това цедене.аз сякаш не ги чувах.Продължих..напълник 3 фризера с кърма,старателно запечатана в кутийки с дата и грамаж на всяка.Правех му кремчета с кърма,слагах и в пюретата.Ръцете започнаха да ме болят от това непрестанно цедене . Когато детето стана на 1 г.започнах да разреждам честотата на цеденето,докато стигнах до 2 пъти на ден.Той вече ядеше само сутрин и вечер мляко и това,което изцеждах даже идваше в повече.Имах чувство,че ще се чувствам виновна ако спра кърмата и лиша детето си от това изобилие от мляко.Все пак след година и три месеца цедене реших,че вече е време да спра.Трябваше да обърна внимание и на своето здравословно състояние,защото се налагаше да пия едни хапчета,които са противопоказни при кърмене.
Общо взето това е моята история . Щастлива съм ,че храних детето си толкова време с кърма,макар и с цената на тези усилия ,но не съжалявам!

Лора, дъхът ми спря като четох разказа ти. Мисля че си получила най-голямата награда!
Макар и банално, приеми проздравленията ми!

Страхотни сте - Assinka и Karil !!! Спряхте ми дъха от смях и се просълзих на невероятните ви поетични творения! Благодаря   

Лори, трогна ме до сълзи Както се казваше в една реклама на Адидас - Ако наистина искаш - ще успееш!

Познавам две такива упорити майки като Лори. От самото начало та в продължение на година и два месеца и двете само се цедяха  и даваха с шише, но нито веднъж не дохраниха с АМ.

А моята пък майка родила сестра ми 1500 гр, недоносена, три месеца е била в кувиоз.. И мама всеки ден се е цедяла по няколко пъти на ден и е носела млякото, барабар с мен - две годишна пикла до Дом майка и дете в Плевен, където са били кувиозчетата... А който познава Плевен - това е на един баир, едно време не е имало така редовен градски транспорт и тя опъвала баира с кърмата и мен в количката... По няколко пъти на ден. Нямало тогава замразяване на кърма и други такива. Добре и че са  и разрешили да носи кърма, нещо хубаво в соц миналото - 81ва година...

Личен спомен - аз бях много упорита на тема кърмене и не слушах никой за нищо, имах малки проблеми в сравнение с моного други майки - отвреме на време ми се запушваха каналите, някакви предмаститни състояния си докарвах, но не се отказвах. Гинеколожката, която ме следеше все  успяваше да ме "отпуши" - знаеше как да стиска и цеди, аз не, страх ме беше и ме болеше. И един път като ме хвана и вика  - момиче, ще търпиш, но друг избор нямаш, иначе ще режем, не се учудвай, ако припаднеш...    И като ми хвана гърдата и почна яко да стиска в кабинета си и вика - искам да знаеш, че си много пребледняла, но сега ще направим нещо хубаво с тая кърма - много е полезна за цветята... И почна яко да стиска  и успя да я поотпуши и почна да се разхожда с мен около цветята и да ги ръси с кърма, бях като лейка за цветя, само дето някак странично ги пръсках, а не ги поливах.     И така... Превивах се от болка  и от смях, но това ме спаси да не припадна тогава...

Неприятен спомен - бях в болницата в Стара Загора с кръвоизлив, Яна вече беше на една година. Бях следната картинка - от очите ми текат сълзи, плачех от страх, че умирам и няма кой да ми кърми детето и няма да мога да го гледам как расте...От гърдите ми тече кърма, не ядях нищо, защото не се знаеше ще ме оперирт или не, тоест само банани ядях, защото губех кръв все пак и нямах сили... От долу тече кръв... Ужасно беше. Три дни Яна беше на АМ на 40 километра от мен, аз се изцеждах през цялото време, два пъти припадах от загуба на кръв... Вляха ми антибиотици, онова дето го вливат при раждане да предизвика контракции на матката как беше, също и витамин С в големи количества... Още пет дни се изцеждах, за да се изчистя след това и така. Кърмих още полвин година след това. Никой не може да ми докаже, че кърмата спирала от стрес. Аз и други стресове преживях през тоя период, но нищо не ми се отрази нито на кърмата нито на желанието да кърмя. И сигурно ще ме разберете, тия които са кърмили - в болницата тогава плачех най-много заради това - че не мога да си накърмя детето в тоя момент, че е самичка и иска да суче, макар и на една година... Ужасно много страдах тогава.

Асинка, страхотна си. Засега си ми фаворит!

Браво, момичета, страхотни сте! 
Karil, поклон! Разплака ме със второто стихотворение!   

Браво момичета!
И смях и сълзи!
 

поздравления за инициативата и авторите   

Карил, това стихоплетство стига до душата...

момичета страхотни сте браво.

хрумна ми идея, че могат да се направят  брошури да се разпространяват заедно със снимки на кърмещи майки  за да се стимулират бъдещите майчета за изключителното кърмене. стига да се намерят спонсори.

нещо не съм се изказала както трябва не само със снимки а и с вашите стихове. така се развълнувах, че не мога да се изкажа правилно

Включвам се и аз, въпреки че момичетата преди мен са страхотни     На мен фаворита ми е Карил и то с втората си творба   

Между нас всичко е толкова нежно,
някак случва се само на нас.
Аз се вслушвам в гласа ти прилежно,
отминава в прегръдка поредния час.

Между нас всичко е някак специално
и далечен остава градския шум.
С теб се чувствам до болка реална,
после блянове бели потичат на сън.

Между нас всичко е толкова лесно,
думите нямат работа тук.
Между нас всичко просто чудесно е
щом разделя ни само онзи, нашия звук.



Поздрави на всички 

Специални поздрави за творбите на всички. Много са хубави!

Ето ме пак 

Аз никога не ще забравя
на малките огряните лица,
как нежно се отпускат във ръцете ми
опитали нектара мой на любовта.

Аз никога не ще забравя
щастливите им, греещи очи,
как леко ги притварят и заспиват
на топлите ми, тръпнещи гърди.

Аз никога не ще забравя
доволните им личица
и няма да се уморя да вярвам,
че вливала съм им от своята душа.

Момичета, невероятни сте!Прекланям ви се!    

МИЛА и аз харесвам стихчетата ти Всяка майка ще открие своите чувства в нашите редове

Давайте още стихове, да се разтопим докрай!!!!!!!!!!!

ДеЩоВиди, късметлия си с такава майка! и горда!

Лори, браво МАМЕ!!!

Хайде ето ме и мен 

Когато аз надвесена над теб
плета мечти за бъдещето непонятни
и взирам се в твоите очи,
погледнали ме - две вселени необятни.

Ти мен с милувка ме изпиваш.
За тебе аз съм всичко - облак и мечта
и сгушена в моите прегръдки
изпиваш с устни моята душа.

И плувнала в млечни океани,
обвита в нежна майчина роса,
притихваш сънена и упоена,
обвита в млечния воал на любовта.

Отдавна не бях попадала на толкова силна, разтърсваща, съществена тема!

Всяки един споделен ред ме развълнува- и стиховете и разказите! 
Влязох тук с идеята да размърдам мозък и измъдря стих, но .... нямам шанс!
Всичко, което можех да кажа- вече сте го казали!

Благодаря ви, за прочетеното!

Ни най-малко не е това целта на темата. Но все пак нека оставим всеки да чувства нещата както намери за добре. Поне един път да не се обвиняваме и квалифицираме - няма по- и най- майки.
Пък и формулировката е такава, че предполага и некърмилите да се включат Не е нужно да пазиш само добри спомени от кърменето. Проблемите също не са никак малко, а те трябва да бъдат споделяни

момичета мерси за стиховете, чудесни са 

Браво на всички момичета!

Страхотни творби   Всички са написани от сърце и са скрили най-съкровените чувства на майката.
На мен също фаворит ми е Карил с второто си стихотворение.Разплака ме   Много е нежно и истинско  

БРАВОС и за темата и за стиховете   
моя фаворит е Карил с второто произведение то не че и другите не заслужават ШААААПКИ ДОЛУ
Lora,браво на теб

НЕВЕРОЯТНО НЕЖНО И КРАСИВО!
Браво!!!! 

Страхитни сте момичета, браво!   
Лора, страхотна си! Ти най-голямото браво го имаш, отглеждаш го и си му дала най-дбоброто, на което си била способна!!! 
Деси, куражлия си ти! Целувки на Яна!

 

BirdsFlu Благодаря !    Знаеш за какво !

Karil, твоята втора творба ме разрева! Толкова чувство и любов! Благодаря ти   

Страхотни сте, момичета!
Второто стихоплетство на Карил е НЕВЕРОЯТНО  .

Аз съм дебела, грозна, едрогърда
и спама ми не мърда....


Това може ли да го използвам за CV и за участие?

брАВО на всички, особенона асинка и карил страхотни стихчета

Добър опит Трудно ще те заболи главата, освен от похвали 

lusa, БРАВО! Много ми харесва и твоето произведение, даже ще си го копна  наред с другите

      Вечното кърмаче

- Мамо, много те обичам.
- И аз те обичам безкрайно, мое детенце.
- Какво е безкрайно?
- Безкрайно е ... нещо, което няма край. Също като млякото, което сучеш – винаги има още една капчица.
- Значи безкрайното е мнооого хубаво.
- Да...
- Аз ще суча безкрайно, нали, мамо?
- Разбира се, мило мое.
          ...
          ...
-Отказа ли се от сукането, детенце?
-Не! Но не се сещам.
         ...
Едно безкрайно кърмене на едно вечно кърмаче,
което просто не се сеща да суче след време.
Обичам го.

Andrea$, страхотно е - и е в необичайна форма, така че е много впечатляващо

БРАВО, момичета!

karil, 

 

karil, не си ни изложила ей, СТРАХОТНА СИ, голямо БРАВО от мен!!

Andrea$, много е миличко и сладичко, че дори и вкусничко!!!

Андреа, обичам разчупените форми, със закачка, но интимно си ни предала чувствата си...ЕВАЛА!

Благодаря, момичета!
Идеята ми за  вечното кърмаче води началото си от едно изказване на Ради на Iva_D, което много от момичетата в кърмаческия са чели.  И разбира се моето лично голямо кърмаче  .
Всички творби са чудесни, защото засягат много дълбоки лични чувства!   

Браво, момичета! Много красиви думи в красиви форми за красиви неща! 

Момичета, страхотни сте!   
Стиховете са красиви, нежни, опияняващи... 

Благодаря ви! 

С поздрав към Асинка:


Най-хубавото е когато се  родя,
да ме дадат на МАМА.
Дори за себе си да няма сила,
ще ме прегърне,
ще ми даде от  своите гърди
любов  и сигурност,
ще ме закриля
във  мойте първи, трудни дни...

Вървиме девет месеца една към друга,
Не искам да ме пращат в „кравешка задруга”
Да плачеме- аз тук, ТЯ там...
Аз искам да я видя и да знам -
не съм самичка в този свят!
Не искам да живея първите си дни
В море от  новородени,  плачещи души...

Аз ИМАМ майка,
искам да съм с нея
и ще й кажа всичко!
Ще успея!

Момичета, всички творби са прекрасни. Аз не бих могла да избера само три и дори пет от тях. Понякога ми се струва, че любимото ми е едно, после следващото – докато не ги изчета всички всеки ден, не мирясвам.

Когато слиза на земята някой нов
то редно е да бъде срещнат със любов,
любов, която само Майката умее да дари
дори когато нещо силно я боли...

Когато две ръчички плахо търсят Мама
и не признават никаква измама,

когато две очички щъкат изморени,
но искат Майчините да са пак така засмени,

когато едно телце мъничко иска да се гушне,
а Мама във ушето сладко да му шушне,

когато погледа пропит със вяра
не допуска дори и грамче изневяра,

когато душицата по-чиста и от утринна роса
те моли: "нивга не оставяй ме сама",

Тогава...

О, тогава Майчице едничка
прегърни във скута рожбичката си мъничка
да чуе ритъма на твоето сърце,
и да успокои разтревоженото си телце!
С ръка изпълнена със обичта на цялата Земя
помилвай едва поникналата рожбина коса!
Подай на търсещата му устичка
гърдата си със Майчина кърмичка,
Кърмата, наситена със любовта ти,
Кърмата, пропита с мислите в ума ти,
кърмата, носеща послание единичко:

За тебе рожбичке ще сторя всичко!

Леле Гвен, просълзих се! Невероятно е!

много ще е трудно да се обяви победител- всички сте страхотни! 

Gvendolin  направо ме разтопи. Аз докато седна да напиша нещо , и то не останало време . Всички са повече от прекрасни 

Всички стихотворения са страхотни
Аз ще дам гласа си за Karil, защото нейното достигна най-дълбоко в душата ми 

Вчера видях, че има такъв конкурс и
на бързо спретнах горните редове като нарочно непрочетох творбите преди мен.
Не исках да се влияя или обезкуража
Днес обаче го сторих - прочетох ги всички
Карил - комплименти за втората ти творба...
 
Толкова е нежна. Аз ще гласувам за теб!

Глад

Гола женска гръд -
Глад за близост, любов, топла плът?

Или нежност?
Капки мляко, мокра буза, блаженство... -

Глад... за Мама!

milenaire, и твоята творба е страхотна 

Красиви думи.Първо се смях,но след второто стихотворение на Karil
плача неудържимо.Трогнахте ме.
Благодаря на всички ,че отново провокирахте толкова красиви спомени .