Публикувана: 18 юли 2007, 21:54 ч.
Последно мнение: 20 авг. 2007, 12:20 ч.

Объркана съм, плаче ми се ...

6 156
59
1

Гост

1
2
3
4
Всички

18 юли 2007, 21:54 ч.

Здравейте, незнам от къде да започна ... много, много съм объркана Sad

Ситуцията е следната - със съпруга ми се познаваме почти цял живот в буквалния смисъл на думата, от 10 години сме заедно, женени от почти две години, имаме си прекрасно момченце на 8 месеца. Дотук всичко като на кино, да ама не. От как малкия се роди нещата не вървят и не вървят, постоянно спорим за нещо, последните няколко пъти дори се стига до големи скандали и чупене на покъщнината, нещо което не съм мислела че е възможно. При последния скандал споменахме и за развод, от което ми става още по болно. След толкова години заедно ... просто не ми го побира главата ... Мисля че съпруга ми не иска да поема никакви задължения към бебето, старая се колкото може по-малко да го ангажирам за каквото и да било, не смея да го помоля дори за 2 часа да го гледа, а понякога съм просто изтощена. Чувствам се като парцал... В къщи не водим нормални разговори, той все е изморен и отива да спи в другата стая, аз храня, къпя, приспивам бебето, върша несвършената работа от деня и често лягам късно след полунощ, мисля по цяла нощ защо на нас се случва това вместо да сме щастливи и доволни c нашата рожба. Той ме упреква че искам да му се кача на главата, а в същото време изпитвам страх да помоля за капка внимание, какво остава пък за ласки... Чувствам се ужасно. Живеем далеч от роднините и когата всяка вечер съм сама с бебето се чувствам като ненужен и нежелан боклук. От мен се иска готвене, чистене, гладене, пране, гледане на детето, никой не ми помага и това малко по малко ме убива, плаче ми се...
Някой изпадал ли е в такава ситуация и как да постъпя, не искам да се развеждам, обичам съпруга си, просто искам труда ми да се оценява, не искам да ме издига на пиедестал, но просто малко повече уважение...

# 1 18 юли 2007, 22:04 ч.

Мнения: 215

Мила, сигурно много от съфорумките са се чувствали така, но това е въпрос на характер /става въпрос за съпруга ти/. Не е нормално да не се чувства ангажиран с бебето и с домашните задължения, които в никакъв случай не са само твоя грижа - най-малкото нямате от кого да получите помощ, а и с малко бебе е много трудно. Така че не се старай да не го натоварваш , напротив - задълженията на родител са и негови, в край на краищата не си го правила това дете сама, а като не е искал дете, защо се е женил въобще. Трябва да поговорите и да му обясниш как се чувстваш. Ако си финансова зависима, разговора ще бъде труден, но и живота ти не е лек. Успех! bouquet

# 2 18 юли 2007, 22:07 ч.

Мнения: 24

Здравей , скъпа !
Не бъди пък чак толкова тъжна. Все си мисля , че навикът да сте заедно 10 години само двамата малко или много ви се е отразил. Появата на новото човече , грижите , отговорността са ви дошли в повече и сте напрегнати и изнервени. Този етап е неизбежен в живота на едно семейство , но се преодолява бързо , повярвай ми !Ти сама ще видиш как ангажиментите ти ще се променят.Бъдете търпеливи и се обичайте , защото все пак ви се е случило най-хубавото!Дано отминат лошите моменти и остане само радостта с което мъничкото ви дарява!

# 3 18 юли 2007, 22:09 ч.

Мнения: 2 401

Мила Тъжна, мисля, че поне едно 80% от жените са преживели това след раждането на детето. Ние сме прекалено чувствителни, изнервени и стреснати в този период, затова мъжа до нас трябва да е с железни нерви, да е настина мъж, за да удържи на напрежението. На някои са им слаби ангелите и се получава това, което описваш. Успокой се и не се самонавивай главно, ще отмине и всичко пак ще бъде като преди.

# 4 18 юли 2007, 22:09 ч.

Мнения: 368

Поговори с него и го накарай да размисли кое е по важно в живота му. Все пак вие сте неговото семейство и ако не иска да мисли за вас .......... няма смисъл да продължавате така. Успех - дано се осъзнае bouquet

# 5 18 юли 2007, 22:20 ч.

Мнения: 3 929

Синът ми беше точно на възрстта на твоето дете сега, когато и ние изпаднахме в подобна криза. Мъжът ми излизаше всяка вечер след работа и почти не се виждахме. Аз бях постоянно с детето. Никой не ми помагаше, въпреки че живеем при свекърите, освен че го изкарваха от време на време на разходка, за да мога аз, докато си почивам, да свърша и домакинската работа. Мъжът ми се оправдаваше с това, че се страхувал да не нарани детето и не можел да поеме отговорността да бъде насаме с него. Един ден избухна скандал между нас, при което му споменах, че ще му връча някой ден документите за развод. И наистина го мислех. не стига, че гледам малко дете, ами се налага да отглеждам мъжа ми, а покрай него се грижа и за свекърите. А на мен кой ще ми помага? По-добре тогава да живея сама и сама да се грижа за детето си, поне ще е само за един човек. И така с мъжа ми не си говорехме около 10 дни, спяхме в отделни стаи, а аз се информирах как тръгва един развод. Сдобрихме се покрай детето, но не заради детето. Ние много се обичаме, но има моменти, когато подобни кризи са неизбежни. Оттогава мъжът ми се промени доста. Сега го виждам, че е по-близък с детето, разхожда го, храни го, играе си с него, докато преди почти нямаше досег с него.
Сигурна съм, че и при вас е поредната криза. разбирам, че се обичате още. Просто повечето мъже са такива, не че това ги оправдава. По-лесно е някой друг да поема инициативата. Що не вземеш да си гледаш детето и малко да поставиш грижите за мъжа ти по-встрани, па да видим тогава той какво ще направи. Ако ти каже нещо, кажи му, че се уморяваш и не смогваш. Току виж му дошъл акъла.

# 6 19 юли 2007, 01:14 ч.

Мнения: 4 380

Никакви такива. Вие правите огромна грешка, бе жени! Как така да си гледа детето? Това дете е и негово. Връчваш му го под различни предлози (гледай да е колкото може по-важно и достоверно ако предлогът е намислен)- да свиква да се грижи сам. Оставяй му го все по- за дълго!
В нокакъв случай не му се превръщай в слугиня- гледай и цени себе си! "Няма нищо за ядене скъпи защото бях на аеробика, предполагах че ще направиш нещо всички да хапнем" или" имам час на маникюр, оставям ти детето- да го нахраниш и изведеш на разходка" (в никакъв случай не питаш или молиш- грижите от негова страна се подразбират).
Зарежи домакинската работа- тя няма свършване! Мисли изключително за себе си!

# 7 19 юли 2007, 02:04 ч.

Мнения: 1 800

Аз в момента гледам новородено и да си призная никак не е играчка или лесно, а имам добро бебе. Аз също нямам близки наоколо, знам как се чувсташ след цял ден тичане. Мъжа ми обича да се занимава с детето, но аз не го питам. Той след като се прибере от работа и си почине малко му връчвам бебето. Казвам му, че имам работа-домакинска или лично време, а и е негов ред да се занимава с бебето. Детето е общо, за да може той да се почувства баща, трябва да бъде включен в отглеждането. И двамата сте изморени вечер, това не означава, че все той трябва да си почива. Разглезила си го тоя твоя мъж Naughty

Затова се и карате, когато човек е изтощен физически и емоционално е изнервен и няма търпение. Той искал ли е да имате детето?
Аз ако съм на твое място няма да пипна домакинска работа, ще казвам, че съм изпорена като него, докато не разбере, че едно семейство се гради от двама и отговорностите за дома и децата са равни. Поговорете нормално. ИЗчакай някоя събота или неделя, когато не е на работа и се е наспал и отпочинал, ти се стегни и се поговорете. Нямаш ли някоя приятелка или съседка, която поне за час да гледа бебето, за да не се разсейвате от детето и да фокусирате на вас и вашите нужди. Успех! bouquet

# 8 19 юли 2007, 08:07 ч.

София
Мнения: 1 345

Цитат на: xenia в чт, 19 юли 2007, 01:14

Знаеш ли какво значи да кажеш на такъв човек,че ще ходиш на маникюр? Абсурд това да помогне по - скоро още повече ще влоши нещата. Мъжа ми в началото беше се стреснал не до толкова обаче. Е казах отивам да пия кафе а той ааа с бебето аз не мога как така сама ще ходиш. И до ден днешен вървим или тримата или аз и малкия, но не се държи така както авторката описва. Това не бих изтърпяла.

Вика не вика давай му част от работата или просто не я вършиш и това е .Аз така направих спрях да го върша като не иска да помага. Идва си ама неизпрано било ама незнам какво ти. Просто казах пералнята я знаеш къде е и това е . А той незнаел да я пуска ами и аз незнаех като я смених ама се научих нали мен не ме питат знам ли?

# 9 19 юли 2007, 08:37 ч.

Мнения: 4 380

Цитат на: eva23 в чт, 19 юли 2007, 08:07

Цитат на: xenia в чт, 19 юли 2007, 01:14

Как така бе евичка? Пералнята ще си разучи, а как да гледа собственото си дете не можел да се научи. Shocked

Къде ги дават тия? Щом си правил дете, ще имаш съвестта да си го гледаш. Та това са само няколко часа отсъствие! #Crazy

Аз бебето на моя от 3-месечна възраст му го натресох ИЗЦЯЛО. Излизах в 6 сутринта и се прибирах в 6 вечерта и после до полунощ учех. Сам храни, сам разхожда, сам пере и простира, сам къпе. Нечий мъж се изплашил от няколко часа с бебе! Shocked

Това НЕ Е НОРМАЛЕН баща. Или да се взима в ръце, или да хваща гората. Crossing Arms

Вие сте си виновни, че им го позволявате и го допускате. И пак ще повторя, и в други теми съм го казвала, вие сте виновни, че бдите като квачки над бебетата си сакън някой да не ги пипне. Sick

Навиците на грижи за бебето се прививат на бащата от момента в който си го поеме в родилното. Ма страх го било. Laughing

Ай сиктир, ти мъж ли си или лайно на дъжд? Както аз мога, така и ти. Crossing Arms

Заели сте отвратителна тактика от самото начало. Но по-добре късно отколкото никога. Започвайте да променяте положението докато не е станало по-зле! Naughty

Направо изобщо не мога да си представя някой си мъж да ми каже и дума напреки къде съм тръгнала на маникюр. Laughing

Ще го сиктирдосам така че ще му държи мокро още мноооого дълго. Баси турчина с турчин! #Cussing out

Тази Пепеляшка има нужда от малко въздух и малко време за себе си. Crossing Arms

# 10 19 юли 2007, 08:57 ч.

Мнения: 599

Оооооо,всичко ще се оправи.Спокойно мила.И при нас беше така,с тая разлика,че малкия беше на 3месеца.Та прибира се моичкия от работа и ми заявява,че отива в кръстника да гледа мач Shocked

/ежедневието мибеше пране на ръка,простиране,гладене,чистене,готвене и страшно ревливо бебе-чувствах се като парцал/Та на въпроса ми:"Как така ще ходиш да гледаш мач?Аз нямам ли нужда от почивка?",нашия каза:'Еми така" и си излезе #2gunfire

Казах добре.През това време се облякох,натъкмих и зачаках.След като звънна на вратата си обух обувките,отворих и му казах:"Аз излизам",той"Къде излизаш,кой ще гледа детето",аз"Ами то това дете да не е само мое"и си излязох.Отидох на центъра в една сладкарница,взех си тортичка,кафенце,поседях около 40мин.и се заприбирах към къщи,щото трябваше да кърмя малкия.Какво заварвам в къщи :мъжо къпе бебето в коритото. #Crazy

,то реве,щото вече е гладно,абе цирк.Той ми казва да си събирам багажа и да си заминавам,аз му отговори,че това не е никакъв проблем и почнах да събирам куфарите/толкова ми беше писнало,че наистина щях да го направя/.През това време той заключи вратата и ми каза,че няма да ме пусне.След дълги спорове най-накрая седнахме да говорим и да изясним ситуацията,че няма кой да ни помага/и нашите родители бяха далеч/и ние сме хората на които разчита това малко човече.Отговорността не е само на майката.Оттогава моя мъж коренно се промени,постепенно започна и да готви и да мие чинии,да мие дупето на малкия и т.н.Май стана мн.дълго,но ти давам пример как не трябва да се примиряваш.Започни да се грижиш повече за външния си вид,бъди по-уверена,по-усмихната.Мъжете не обичат много да ни гледат киселите и изстрадали физиономии.Стискам палци всичко да се оправи Peace

# 11 19 юли 2007, 08:58 ч.

Мнения: 2 015

Май всички минаваме през този период Crossing Arms

# 12 19 юли 2007, 10:26 ч.

Мнения: X

Всичи имаме такива моменти - къде по-дълги, къде по- за бързо ама се случва. Няма нищо - ще мине, със сигурност.

# 13 19 юли 2007, 10:48 ч.

Благодаря на всички за отговорите bouquet

Става ми малко по-леко на душата като чета, че и др майчета са минали през такива кризи. Но все още не ми го побира главата как така се променят хората, защото моя мъж определено е променен. Преди всичко правехме двамата с желание, ходехме на разходка след работа, а сега не ще и да чуе да излезем тримата. За последните 8 месеца се е случвало, но малко пъти за съжаление.
А на въпроса дали е искал детето - определено го искаше, всичко бяхме планирали и като видяхме двете чертички бяхме щастливи и доволни. Просто незнам от къде извира тоя страх да поемаш отговорност - било към дете, било към семейството като цяло. Незнам някой насажда ли му това държание или просто наистина е страх.
Въпреки че бебо е голямо съкровище, не е от най-кротките, имала съм и дни, и нощи на постоянен рев и съответно изнервяне от моя страна, но ... пак съм сама, сама, сама ... целувам го, прегръщам го и се моля да спре по-скоро да плаче и да издържа атаката.
Силно се надявам всичко да отмине и пак да бъдем семейството, което бяхме, писна ми да спя сама, са няма в кога да се гушна, защото бебето плачело през нощта, а на др ден съпруга ми е на работа, много тъпо, но продължавам да съм сама, за съжаление Sad

Благодаря още веднъж на всички и се надявам и други да пишат
Heart Eyes

# 14 19 юли 2007, 10:54 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Тъжна... в ср, 18 юли 2007, 21:54

... Мисля че съпруга ми не иска да поема никакви задължения към бебето, старая се колкото може по-малко да го ангажирам за каквото и да било, не смея да го помоля дори за 2 часа да го гледа, а понякога съм просто изтощена. Чувствам се като парцал... В къщи не водим нормални разговори, той все е изморен и отива да спи в другата стая, аз храня, къпя, приспивам бебето, върша несвършената работа от деня и често лягам късно след полунощ, мисля по цяла нощ защо на нас се случва това вместо да сме щастливи и доволни c нашата рожба. Той ме упреква че искам да му се кача на главата, а в същото време изпитвам страх да помоля за капка внимание, какво остава пък за ласки...

Ето тук ти е грешката (маркираното в черно). Отговорността ви за бебето е еднаква. Какъв родител е това, който не поема грижите за детето си?.. Как очакваш да го обича? Както и детето да обича баща си, който не се занимава с него изобщо?! Ти рушиш връзката между тях по този начин. Изиквай от мъжа си повече!

# 15 19 юли 2007, 10:57 ч.

Мнения: 368

Най ме е яд че все мъжете са слабите - ох те горките. Да ги изчакаме да им мине кризата. На една жена да не и е лесно пък е кво да го захвърли бебето и айде всеки да си гледа кефа.
Казвай му да се стяга. Всеки трябва да си поема отговорностите и задълженията. Егати как прозвуча все едно работа да вършиш / пък и тежко да ти е.
Ами на никой не му е лесно. За това сте семейство за да сте заедно и да си помагате.

# 16 19 юли 2007, 11:12 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Бойкот-за мен това е решението.
Остави го да се сърде щом иска...не може само ти да отстъпваш.Хвайщай си нещата,излизай на разходки...не го търси и не му се моли.
Почивай си повече...не си давай зор винаги да е изпран,изгладен и т.н.

# 17 19 юли 2007, 12:37 ч.

Тъжна...,
и аз съм изгледала сама 2 деца далеч от родители и съпругът ми не ми е помагал, само да се вдигне нещо тежко например,
или да занимава детето докато аз върша къщната работа, или да го заведе или прибере от градина.
И аз съм се чувствала подобно, но с времето се научих да не търся признание от никой,
а сама да съм доволна от себе си и от това, което върша.
Но сега забелязвам, че макар и да не ми го казват, признанието все пак го има

# 18 19 юли 2007, 13:12 ч.

Мила тъжна мама, тъжно ми е да чета, защото в написаното от теб видях донякъде себе си. И ние сме заедно от много време и преди да се роди детето се разбирахме много добре, много рядко сме се карали, все гледахме да сме заедно, а сега... На всичкото отгоре толкова чакахме малкото човече, така се радвахме, а откакто се появи то сякаш се отдалечихме един от друг на светлинно разстояние.

Разликата при нас е, че мъжът ми се грижи много за детето, много го обича, до степен че смята, че нищо не е достатъчно добро за детето - все нещо не било както трябва, ама трябвало така, че иначе, постоянно прави забележки. Като прибавим и депресията след раждането, неговото неодобрение на всичко ми действаше толкова зле, че често ми минаваха мисли за самоубийство. Мислех си и аз,че съм много лоша майка и детето ми не заслужава да страда с мен! Добре че се отърсих от такива мисли, но пък тогава осъзнах, че не аз съм лошата майка, а мъжът ми е станал непоносим. И както преди нямах нетърпение да се върне от работа и да сме заедно, стигнах до положение да не мога да го понасям и да го мразя неистово.

Открих много неща, за които преди явно съм била сляпа - не ми помага грам в домакинството, спи до обед, мързи го да направи каквото и да било, докато аз не подгъвам крак събота и неделя, той си гледа ТВ, играе на игри или си чете книжки. Сега си стои по цял ден вкъщи и гледа детето, защото няма работа и все гледа да си намери извинение да не излиза навън с детето. Като се върна от работа заварвам къщата с главата надолу, а трябва и вечеря да направя, и малкия да нахраня, и ..няма край.

Няколко пъти се карахме много здраво на тая тема. Неговата версия е, че аз много съм се променила след раждането и не съм била тази, за която се е оженил. Да, така е! Просто вече не издържам да правя всичко сама, преди не ми правеше впечатление и за всичко се нагърбвах аз (аз съм си виновна,знам), но сега искам да прекарвам повече време с детето, а не в кухнята. Казва ми: добре де, не я върши домакинскта работа, на мен не ми пречи. Ама аз не мога да живея в кочина, на мен ми пречи. А ако аз не я свърша няма кой. Ето от 1 месец не съм гладила и има планина от дрехи за гладене, на него не му пречи - той си ходи намачкан господина.

От няколко седмици спрях с това да му "пиля" на главата, както той казва. Просто не го моля за нищо, да видим дали сам ше се сети. Нула резултат! Дрехите от сушилнята стоят цял ден в средата на стаята без да се сети да ги сгъне. Не можел бил, скучно ми било да сгъва.

Ами, предавам се вече и това е. Ще си нося кръста сама. Няма смисъл да продължаваме да се караме - не искам детето да страда. Та и аз не търся никакво прзинание или помощ. Приемам го за даденост. Трябва да се науча да приемам съдбата си. Хората не се променят (поне моя мъж не може)...

# 19 19 юли 2007, 13:12 ч.

Мнения: 1 849

Мила нещата не се получават когато натякваш на някого, че има задължения и да тропаш с крак. Жените трябва да семе хитри и да предизвикваме желание в мъжете си да правят нещата. Ти казваш, че сте имали добро семейство, това означава, че имате здрава връзка и това е просто криза. Ние също сме си гледали и продължаваме да си гледаме сами децата. До годинката на всяко (или поне докато се научи да не реве нощем) съпругът ми спеше в друга стая, е работеше и по шестнадесет часа на ден...Но това не е пречело на ласките по между ни близостта ни. Не се връзвай толкова на временните проблеми, мъжете трудно свикват, че не са центъра на вниманието ни, вече не е само той...Включи на дълго търпение и му покажи, че въпреки лошото му държание ти го обичаш, независимо, че не одобряваш нещата които прави...
Аз поне два пъти съм вземала категорично решение-е този път наистина си отивам при майка, но не съм го направила и не съжалявам. Дълготърпението му е майката. Бъди хитра и умна, мъжете мразят да им се мърмори и натяква, вярвам ще намериш начин да го мотивираш да прави нещата.
Успех!

# 20 19 юли 2007, 13:30 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Ох, като чуя за тая хитрост!! Защо трябва ние да се правим на маймуни и да играем циркове, за да накараме мъжете да вършат това, което би трябвало... Верно, че сме по-умния пол, ама той ще лежи с краката на дивана, аз ще се нагърбвам с домакинска работа и дете, пък и накрая ще му се умилквам и ще го коткам, та барем се сети да пусне една прахосмукачка..... box

айде моля ви се. Като не се сеща и не разбира от дума или се прави, че не чува и така му е угодно и аз почвам да забравям, да пропускам това онова, като ме пита нещо се правя, че не чувам... въобще почвам да се държа по същия начин както той се държи, да се оправя. Особено моят като ми каже "аз пране не сгъвам - не мога" fight

е аз да не съм се родила научена!

# 21 19 юли 2007, 13:42 ч.

Мнения: 750

Бе що така такива теми се множат... Rolling Eyes

!?
От топлото ли нещо им става на тез мъже Thinking

!
Ох...милата,незнам какво да ти кажа....ти сама си знаеш най добре!
Дано ,,бурята,, отмине!
Желая ти го от сърце! bouquet

# 22 19 юли 2007, 14:17 ч.

Мнения: 3 500

Цитат на: xenia в чт, 19 юли 2007, 01:14

Никакви такива. Вие правите огромна грешка, бе жени! Как така да си гледа детето? Това дете е и негово. Връчваш му го под различни предлози (гледай да е колкото може по-важно и достоверно ако предлогът е намислен)- да свиква да се грижи сам. Оставяй му го все по- за дълго!
В нокакъв случай не му се превръщай в слугиня- гледай и цени себе си! "Няма нищо за ядене скъпи защото бях на аеробика, предполагах че ще направиш нещо всички да хапнем" или" имам час на маникюр, оставям ти детето- да го нахраниш и изведеш на разходка" в никакъв случай не питаш или молиш- грижите от негова страна се подразбират).
Зарежи домакинската работа- тя няма свършване! Мисли изключително за себе си!

Абсолютно съм съгласна с това мнение. Peace

Тръгне ли веднъж както е тръгнало при теб и това задълбочи ли се, няма оправяне задълго. Вземи се в ръце.

# 23 19 юли 2007, 15:51 ч.

O, да чувствала съм се така след като родих. Но от позицията на опита ще се опитам да ти дам някакъв съвет и ако искаш погледни нещата от друг ъгъл. Мъжът обича да се чувства важен и глезен, да е в центъра на вниманието. А сега твоето е насочено към детенцето. Ти се чувсташ обидена, изнервена, самотна. Той по същия начин, но поради други причини. Дори дълбоко в себе си ревност към детето. Промени нещо от държането си към мъжа си. И действай с кадифената ръкавица. Скандали и заплахи за развод не помагат, само влошават нещата. Би било страхотно, ако може да намериш някой, който да гледа за една вечер детето и да излезете двамата заедно. И двамат ще се почувствате по-добре. А мъжете с отговорностите за децата свикват след повече време. В момента може би го приема, като натрапник, а не като част от себе си или от вас двамата. Успех и спокойствие!

# 24 19 юли 2007, 15:59 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 367

Цитат на: Angel^wings в чт, 19 юли 2007, 11:12

Точно казано Peace

,мисли за себе си и детето,той ще се осъзнае

# 25 19 юли 2007, 16:01 ч.

Цитат на: migito в чт, 19 юли 2007, 13:12

Всъщност много жени са го написали, важното е ти да го разбереш и приложиш.

# 26 19 юли 2007, 16:03 ч.

Цитат на: valeria81 в чт, 19 юли 2007, 15:59

Цитат на: Angel^wings в чт, 19 юли 2007, 11:12

Точно казано Peace

,мисли за себе си и детето,той ще се осъзнае

Я се осъзнае, я не. Я тръгне да си търси другаде някъде, където ще е център на вселената! #2gunfire

Действай с хитрост!

# 27 19 юли 2007, 16:14 ч.

София
Мнения: 604

Цитат

След като звънна на вратата си обух обувките,отворих и му казах:"Аз излизам",той"Къде излизаш,кой ще гледа детето",аз"Ами то това дете да не е само мое"и си излязох.Отидох на центъра в една сладкарница,взех си тортичка,кафенце,поседях около 40мин.и се заприбирах към къщи,щото трябваше да кърмя малкия.Какво заварвам в къщи :мъжо къпе бебето в коритото. ,то реве,щото вече е гладно,абе цирк.Той ми казва да си събирам багажа и да си заминавам,аз му отговори,че това не е никакъв проблем и почнах да събирам куфарите/толкова ми беше писнало,че наистина щях да го направя/.През това време той заключи вратата и ми каза,че няма да ме пусне.След дълги спорове най-накрая седнахме да говорим и да изясним ситуацията,че няма кой да ни помага/и нашите родители бяха далеч/и ние сме хората на които разчита това малко човече

Това все едно аз съм го писала Joy

И нашия Дани е на месеца и историята на авторката е 95% същата при нас,не искам да описвам, за да не се повтарям, но с разни тактики успявам донякъде да прехвърлям част от задълженията п детето на мъжа ми. Той си мисли,че като ходи на работа вече е направил каквото може и иска извън работа само да почива-ами аз кога ще почивам Crossing Arms

Прави сте като казвате, че трябва да отделяме време за себе си Flutter

# 28 19 юли 2007, 19:44 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Авторката, депресията и преумората май здраво са те хванали. Я се стегни малко, тия мъже отговорност искат да носят, определи му леки и лесни за изпълнение задължения и после го похвали за добре свършената работа. Ще видиш какъв ефект има.

А за тебе - чай за нерви, релакс и малко почивка насаме. Нямаш ли приятелка, която да си умира да погушка бебето за час-два.

# 29 19 юли 2007, 19:47 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Цитат на: l1208s в чт, 19 юли 2007, 13:30

е аз да не съм се родила научена!

не сгъва, а - айде неговите дрехи, марш в коша за гладене и пред гардероба му - ако иска да си ги сгъва. може и натъпкани вътре, ама това е вече много гадно.

# 30 19 юли 2007, 23:06 ч.

Мнения: 119

Скъпа, и ние преминахме през подобна криза, но с тази разлика , че мъжът ми се грижи много за детето. Храни го, преоблича го, води го на разходки и дори го е къпал. В нашия случай мисля , че мъжът ми се беше изнервил от това че трябваше много да работи, от това че нямаше кой да ни помага и т.н. Няколко пъти вечер след една-две ракийки започваше да се дразни , опитваше се да ме пъди докато една вечер се ядосах толкова много, че му отворих вратата, изхвърлих му дрехите и го изгоних аз ( пъпреки че аз живея в тях ). Нямах никакви намерения да му търпя простотиите. Обадих се на нашия кръстник , разказах му какво се е случило, той го намерил, прибрал го в тях и на другия ден на трезва глава си поговорили. Така осъзна че не е бил прав. Така, че може да използваш помощта на някой близък да поговори с него. Мъжете също се изнервят и имат нужда от добър приятелски съвет.

# 31 20 юли 2007, 00:22 ч.

Мнения: 4 380

Цитат на: selenna в чт, 19 юли 2007, 16:03

Цитат на: valeria81 в чт, 19 юли 2007, 15:59

Цитат на: Angel^wings в чт, 19 юли 2007, 11:12

Точно казано Peace

,мисли за себе си и детето,той ще се осъзнае

Я се осъзнае, я не. Я тръгне да си търси другаде някъде, където ще е център на вселената! #2gunfire

Действай с хитрост!

Ама защо нея трябва да я е страх, че ще тръгне да си търси другаде, а не него бе жени? Shocked

Той е ощетения в случая, той е търтея и той ще остане без нищо. Не им треперете толкоз бе, божее! Мъж трябва да се държи вечно в напрежение, че за провинение най-сериозно ще му съберете багажеца и из вратата. smile3513

Нека той трепери да не я загуби! Какво значи това да ми спи в друга стая??? #Shocked

Вие не сте в ред да търпите подобно нещо. Да съм му събрала парцаляците много отдавна. #2gunfire

Аз съм му ги събирала на моя и е наплашен. Знае много добре колко съм луда. Събирала съм и моя багаж и купих веднага билети за мен и детето за България за след 2 дни. Щеше да ме види повече на куково лято. Егати молбите и молене на колене пада тогава. Crossing Arms

# 32 20 юли 2007, 02:33 ч.

Мнения: 3 423

Прочетох само зададената тема.
Всичко изглежда в реда на нещата.
До развод няма да се стигне. Ще ти
се нормализират хормоните, детето
ще порасне, ще си върнете старата
хармония. Не се главоблъскай с ядни
мисли, защото животът ти ще изглежда
още по-черен и безпощаден. Всичко е
временно. Наслаждавай се на детето и
се радвай, че си здрава. Това, че си сама
в борбата, не е страшно, и аз съм на 2000 км
от роднините си и помощ получавам предимно
по телефона или по скайп. Стегни се малко и
гледай напред. Всичко ще си дойде по местата!

# 33 20 юли 2007, 10:09 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Цитат на: Liska в пт, 20 юли 2007, 02:33

Туй исках да кажа и аз,де, ама пустите му хормони все още ме дезориентират, а повече от година мина от раждането. Колкото до помощта от риднини - или си на 2000км, или помощта им хич я няма. Човек си е сам и това си е.

# 34 20 юли 2007, 12:33 ч.

Мнения: 494

Цитат на: Liska в пт, 20 юли 2007, 02:33

Добре казано...само да можеше да е толкова лесно,но не е."Стегни се и гледай напред" работи в едни случаи,а в други-съвсем не.
Аз мисля(от собствен опит), че или ще се оправят нещата с малко или повече усилие...или няма да се оправят и съвсем ще се объркат...Май нещата опират до късмета и характера на човека,какво да се прави...Късмет пожелавам newsm10

# 35 20 юли 2007, 22:07 ч.

Мнения: 223

Имала съм подобен проблем,докато той не ми призна,че обръщам много внимание на малкия,а на него не.Просто ревност..те мъжете понякога са като малките деца...Съжалявам за случилото ти се
Ние доста говорихме и някак нещата се оправиха,но сега си имам един малчо и един по голям малчо.Опитай се да поговориш с него!

# 36 20 юли 2007, 22:30 ч.

Мнения: 2 249

без да чета другите отговори ,ще кажа нещо мое любимо-хората се различаваме от животните по това,че можем да си говорим-така че,говорете си-бъдете приятели и всичко може да се нареди-когато има караници,всеки дърпа чергата към себе си и нещата стават по-лоши
пожелавам ти късмет и скоро да се похвалиш с хармония в къщи Hug

# 37 20 юли 2007, 22:51 ч.

София
Мнения: 397

Не виждам защо обвинявате хормоните на авторката,затова че мъжът й я взема за обслужващ персонал.Според мен просто го остави да прочете написаното от теб и след това го обсъдете,дано успее да се види през твоите очи! Peace

# 38 21 юли 2007, 08:13 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Според една статистика на Европейския съюз жената полага средно по 17 часа на седмица труд вкъщи, а мъжа - 4. Хайде сега кажете редно ли е това? Аз смятам, че не е и така и научих мъжа си. Не беше лесно, но успях. В крайна сметка аз не съм си донесла детето зестра, страх го било, не бил научен и т.н. Ай сиктир бе! Мен да не би да не ме е било страх или пък съм се родила научена - всичко се учи, стига да искаш. Той ходел на работа и бил изморен - пак ще повторя ай сиктир! Аз да не би да съм цял ден с крака върху масата и списание в ръка - разбете, бе, жени, къщната работа си е РАБОТА също и то не само женска. Всичко е в психологическата нагласа на човека - ако ти си мислиш, че си длъжна всичко да правиш и той така ще си мисли, затова променяй нещата докато е време, че понататък ще става и по-лошо. Четох интервю на един американски професор по медицина и практикуващ хирург - работи по 15-16 часа на ден, но знаел, че като се прибере вкъщи работният му ден свършвал и той се отпускал, а жена му се прибирала с нагласата, че работния и ден в офиса е свършил, а работния ден вкъщи тепърва започва и по пътя тя си мисли кое по напред да свърши, като се прибере. Това му докарало, разбира се, проблеми в брака, докато не седнали да си поговорят и да се обяснят. В резултат той намалил работния си ден и се ангажирал повече вкъщи - това е решението, къде с благ тон или хитрост, къде направо куме та в очи. Действай!

# 39 21 юли 2007, 14:49 ч.

Vienna
Мнения: 519

Xenia ти го е ка3ала най добре. това ти е огромната греШка 4е гледаш да не го 3анимаваш с детето и с домакинството....
така само се от4уждава от детето, а ти 3а него си не пове4е от една прислужница (и3вини ме 3а острите думи...), но а3 така ги виждам нещата. ако сега не си и3гради слна вра3ка с детето, май никога няма да може да я и3гради....
ние бяхме 6 години 3аедно преди да се роди София и сьщо ни беШе мн. трудно да свикнем с променената ситуация, е не може ве4е всеки да си гледа неговия рахатльк..... но не сьм го щадяла и3общо.

# 40 21 юли 2007, 15:41 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 675

Цитат на: xenia в пт, 20 юли 2007, 00:22

Цитат на: selenna в чт, 19 юли 2007, 16:03

Цитат на: valeria81 в чт, 19 юли 2007, 15:59

Цитат на: Angel^wings в чт, 19 юли 2007, 11:12

Точно казано Peace

,мисли за себе си и детето,той ще се осъзнае

Я се осъзнае, я не. Я тръгне да си търси другаде някъде, където ще е център на вселената! #2gunfire

Действай с хитрост!

Ама защо нея трябва да я е страх, че ще тръгне да си търси другаде, а не него бе жени? Shocked

Нека той трепери да не я загуби! Какво значи това да ми спи в друга стая??? #Shocked

Вие не сте в ред да търпите подобно нещо. Да съм му събрала парцаляците много отдавна. #2gunfire

Хм, мислех си, че само аз съм такава Mr. Green

нЕмам нерви за мъжки простотии Mr. Green

# 41 21 юли 2007, 21:14 ч.

Мнения: 419

Моят мъж излезе по майчинство с второто дете, защото трябваше да се върна на работа веднага след болничния, и двете деца за пръв път той ги е къпал Flutter

. Сега са големи, той ги гледа когато отсъствам, щото университета е на 200км. от дома ooooh!

Децата го обожават Peace

Ако трябва да се оплача, мисля че мога да преповторя почти всички мнения, цял ферман мога да изпиша Thinking

ама не искам Crossing Arms

Нека гледаме положително Peace

# 42 21 юли 2007, 22:56 ч.

у дома
Мнения: 7 140

Много ми е интересно преди да се роди детето помагал ли ти е в домакинсвото ?Щото ако ти си вършела всичко преди той просто така е свикнал ... И аз съм на мнение че трябва да поизоставиш домакинските задължения а да обърнеш внимание на себе си.Тя домакинската работа край няма ...

# 43 21 юли 2007, 23:55 ч.

Мнения: 226

И при нас беше така - и все още не съм го вкарала съвсем в правия път. На 10я ден от раждането тръгна на хижа, седеше само пред компютъра или пред ТВ. Много се нервя!!! Осъзнавам, че не съм приятна за гледане, когато съм нацупена, но докато не се промени, няма да се откажа! Не може така - затова е семейството, за да се делят и трудностите и хубавите моменти.

# 44 22 юли 2007, 04:31 ч.

Мнения: 1 817

Нямаме още деца, обаче той се държи много лошо с теб, защото така му изнася! Hug

Според мен му кажжи, че във вторник и петък вечер няма да можеш да гледаш бебето, защото имаш важни задачи. И той трябва да се погрижи. Нека за 2-3 часа поостане с бебето. Ако той ти откаже, се обади на майка му, кажи й, че си много притеснена, че трябва да отидеш на лекар, а той не иска да гледа бебето и я молиш да ти помогне и да дойде!
Това вече няма начин да не помогне! Ох, много ми е жал за теб, миличка! Heart Eyes

Но бъди силна заради бебео поне! bouquet

# 45 22 юли 2007, 16:04 ч.

Мнения: 679

Стискам палци и се моля нещата скоро да се оправят и кризата да отмине Praynig

И ние сме имали подобни моменти, нужно е много търпение, иначе винаги може да го сиктирдосаш и разкараш на бързо.
Успех ! bouquet

# 46 22 юли 2007, 16:18 ч.

Мнения: 4 362

Цитат на: Noel в чт, 19 юли 2007, 14:17

Цитат на: xenia в чт, 19 юли 2007, 01:14

В нокакъв случай не му се превръщай в слугиня- гледай и цени себе си! "Няма нищо за ядене скъпи защото бях на аеробика, предполагах че ще направиш нещо всички да хапнем" или" имам час на маникюр, оставям ти детето- да го нахраниш и изведеш на разходка" в никакъв случай не питаш или молиш- грижите от негова страна се подразбират).
Зарежи домакинската работа- тя няма свършване! Мисли изключително за себе си!

Абсолютно съм съгласна с това мнение. Peace

Аз ако го направя,моят съм сигурна ще остави детето и ще си излезе.
Веднъж ги оставих сами до обяд /имах работа,но как го накарах и аз не знам/ и като се прибрах .....
Спирам пред къщи с колата,а той в двора сам и тъкмо ще звъни по тел.Слизам и тойс е качва на колата и изчезва,качвам се в къщата като мисля,че детето спи,ама не затворено е в хола .....

# 47 22 юли 2007, 20:55 ч.

София
Мнения: 3 391

Цитат на: Мис КаприЗ в нд, 22 юли 2007, 16:18

Цитат на: Noel в чт, 19 юли 2007, 14:17

Цитат на: xenia в чт, 19 юли 2007, 01:14

Абсолютно съм съгласна с това мнение. Peace

Мис КаприЗ, съвсем честно ако тази случка е в моето семейство- на секундата го напускам! Направо си глътнах езика, като прочетох поста ти.
Ксения, подкрепям изцяло изказаните мнения.
Ако искам дете сама- ще го направя.
Ако сме семейство и ме иска мен и детето- ще ни гледа. Никого насила не съм завързала- ако иска да е свободен и да прави каквото си иска- моля! На секундата го освобождавам от себе си и дъщеря му.
И го знае.
Един мъж цени нещата, за които се грижи, в случая жена си и децата си. Ако ги научавате да не се грижат, няма и да ги ценят.

# 48 23 юли 2007, 01:38 ч.

Мнения: 4 362

Цитат на: Azzy в нд, 22 юли 2007, 20:55

Понякога живота е такъв,нямаш право на избор.Или ако решиш да направиш обрат в живота си,то за теб може в един план да е добре,но в друг не или за другиго.Прекалено неща съм постигнала за да предприема такава стъпка /смелост имам в предостатъчност,не веднъж се е случвало,но я нямаше тогава малката/ и да започна отначало и на нула.В един момент свикваш и не ти прави впечатление вече,гледаш да не се повтаря ,защото грешката си е моя.Но той е на моменти,когато иска е страхотен баща,когато не му се занимава ми прави такива изцепки /това е единствената голяма засега/Както и да е темата не е за мен ,а за жената Peace

Последна редакция: пн, 23 юли 2007, 06:25 от Мис КаприЗ

# 49 23 юли 2007, 15:36 ч.

София
Мнения: 3 391

Цитат на: Мис КаприЗ в пн, 23 юли 2007, 01:38

Понякога живота е такъв,нямаш право на избор.

Винаги, абсолютно винаги имаш право на избор!
Дори и изборът ти да е вид компромис, който правиш в името на семейството си, пак е твоят избор!
Мъжът, който си избрала, решението да му родиш дете и т.н. и т.н. всичко това е твой избор.
Дори решението дали да простиш или не такава случка пак е твоят избор. Peace

Ако си от хората, които имат смелост, със сигурност е така.
Всичко това се отнася и до авторката.

# 50 23 юли 2007, 22:31 ч.

Мнения: 817

Цитат на: xenia в чт, 19 юли 2007, 01:14

Много правилен съвет ,недей да робуваш на къща и съруг.Ти освен майка си и жена.те мъжете са като животинките ,както го свикнеш от началото ,после няма да имаш ядове.

# 51 24 юли 2007, 10:14 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Да не би да не знае как се гледа дете и затова да е тъй дръпнат. Като му го оставяш, му приготваш всичко нужно, даваш му указания, обясняваш му какво НЕ трябва да прави, като да го затваря в хола например.

Само ако е искал детето и е сигурен, че е негово, можеш да му натякваш, че и той има задължения, иначе не знам newsm78

# 52 24 юли 2007, 11:25 ч.

Цитат на: luda в вт, 24 юли 2007, 10:14

Само ако е искал детето и е сигурен, че е негово, можеш да му натякваш, че и той има задължения, иначе не знам newsm78

Много странно мнение - вече писах по-горе, че детето беше планирано и много желано, чакано с нетърпение. Нямам абсолютно никакви подозрения, че той си мисли, че бебето е на др мъж, което пък от моя гледна точка е глупост. Също по-горе писах че обичам съпруга си Heart Eyes

С гледането се справя повече от добре, просто това се случва рядко. Sick

# 53 24 юли 2007, 12:59 ч.

Мнения: 817

Цитат на: Тъжна... в вт, 24 юли 2007, 11:25

Цитат на: luda в вт, 24 юли 2007, 10:14

С гледането се справя повече от добре, просто това се случва рядко. Sick

[/quote

Ами оставай му го по-често Peace

Поводи винаги се намират...............

# 54 25 юли 2007, 07:26 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Цитат на: Тъжна... в вт, 24 юли 2007, 11:25

С гледането се справя повече от добре, просто това се случва рядко. Sick

Тъжна, направи го по-често. Не го моли - изисквай. И двамата сте родители, съответно и двамата сте отговорни пред детето - не само ти. Опитай да му внушиш тази мисъл дълбоко и завинаги в главата. На твое място бих си намирала всевъзможни поводи да ги оставям заедно - трябва да отидеш на козметик, на лекар, на зъболекар, да отскочиш до общината, до работата, до приятелка, който има някакъм проблем и т.н. А през уикендите изисквай от него поне единия ден да прекарва с вас - кога иначе детето ще има шанс да общува с него. И бъди упорита, защото както го свикнеш сега, така и ще бъде занапред. Детето саге може да е малко и не разбира, но ще порастне и да не почне да пита тогава защо баща му го отбягва. А и твоя живот ще стане по-лесен, ако мъжа ти свикне от сега, че не всичко вкъщи е твое задължение. Успех!

# 55 19 авг. 2007, 18:30 ч.

Мнения: 34

да, всички май сме го минали това, ама по-различен начин. аз като родих второто дете, реших че е крайно време таткото да стане наистина ТАТКО. Казах че съм в депресия, че не го ще това бебе /всичко беше театър, да не ме разберете грешно/ и просто стиснах зъби и сълзи и се преместих да спя в хола. Та ще не ще таткото се научи да къпе бебе, да го храни, да го приспива и разхожда. Сега бебето е на 1 година и знаете ли коя е първата му дума - ТАТА разбира се. Малко завиждам, но важното е че си имам освен съпруг и Татко на децата. Така мога да отделям време и на баткото и на себе си. А Таткото се чувства най-компетентен по отнешение на бебето и това идеално ме устройва. Даже узапти и бабите. Така че кураж на всички - бъдете по-твърди и всичко ще си дойде на мястото.

# 56 20 авг. 2007, 00:53 ч.

Мнения: 3 674

Тъжна...мила,а ти кога ще живееш, а? Таткото също трябва да има грижа за детето СИ.Защо го е правел тогава...? Ами по-смело бе жена.Отделяй време за себе си,за твоята почивка Имаш нужда.Разменяйте си задълженията в къщи.Мъжа трябва да помага...ама ако само ти го научиш на това.Иначе има и такива които се сещат сами...но това явно е благодарение на възпитанието на мама.

Аз уча сина си да готви и да чисти в къщи...за да може като се ожени да не е като вързан в ръцете, а да помага на жена си в домакинството.И сега той готви ..и то с голям мерак Вчера ми се обади по телефона да ме пита за хубава рецепта за ориз на фурна. Така че моята снаха ще ми е много благодарна един ден за това...

# 57 20 авг. 2007, 02:02 ч.

Мнения: 459

Не е толкова лесно да се превъзпита половинката. Всеки има различен характер и съответно трябва да се подходи по различен начин. Според мен "възпитанието" в това отношение е трябвало да започне още много отдавна, преди въпросния човек да изгради собствено семейство.
Моят мъж например е много труден характер, въпреки че сме заедно от 10 години, все още откривам нови черти от характера му.
Все още не съм намерила начин да го "превъзпитам", още повече че получавам отопор и от маминката му. Е как да стане?
Детето може да го гледа, и пералня е пускал като има зор и е простирал, прахосмукачка е пускал и прах е бърсал, обаче само като има зор, иначе не.
Говори ли сме, карали сме се, ефект няма. Каза ми като не ми харесва- вратата и това е. Е да, ама като всичко друго ни е наред и се обичаме Thinking

Т.е трябва да го напусна, защото не ми помага в домакинството, но гледа детето, за да мога да свърша нещо из къщи, включително и да си почина, но да съм вкъщи.

# 58 20 авг. 2007, 09:16 ч.

Мнения: 901

Хайде да помислим за гледната точка на мъжа. Предполагам, че нещо подобно: Ти си в майчинство, за да гледаш детето, това ти е работата сега. Моята работа е да бачкам, за да ви издържам. По 10/12 часа дневно се занимавам с идиоти в работата си и като се прибера вкъщи, искам тишина и нещо за ядене. Нямам нерви за изясняване на ролята ми в семейството, на обичам ли те или не, отговорен ли съм или не. Чувствам се като бито куче и не разбирам защо, след като ти твърдиш, че ме обичаш, ми правиш живота още по-черен с всичките тези спорове и мрънкане.
Звучи просто и доста логично.
Сега следва спокойно и трезво да обмислиш как все пак отново да го включиш в семейството и да му покажеш, че може да се разтоварва, докато вършите заедно неща, свързани с бебето. Трябва ти стратегия, но без негативизъм. Сама трябва да си я измислиш, защото ти го познаваш най-добре.

# 59 20 авг. 2007, 12:20 ч.

Мнения: 1 761

Бебе се гледа много трудно без помощ.Но не винаги мъжете мислят така,докато не им оставиш бебето да го гледат.

И аз имах подобна криза,въпреки,че мъжа ми имаше голямо желание да ми помага и правеше доста неща.Недоспиването и умората се натрупват и в един момент двама изнервени родители избухват и за най-малкото.

Натоварвай мъжа си с домакинска работа колкото може повече.Така по-лесно ще свикне да ти помага, ти ще си починеш и лека-полека ще намерите верния път към харминично съжителстване.

Кажи на мъжа си или да ти помага или да наеме помощница,на която той да плаща.

Препоръчани теми

Караници през бременността

Развод и след това

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Не знам какво искам

Причина:

Причина: