Култура на общуване

Ами не знам, аз мисля че не съм много научена в това отношение. Изпитвам огромно желание да съм естествена, но сякаш не се получава. С хомосексуалистите нямам проблеми, имам приятели и от двата пола, които са такива, но при тях е малко по-различно от хората с недъзи. Когато живеех в България имаше едно момче, което не знам точно какво му имаше, но явно беше с някакво вродено умствено увреждане. По стечение на обстоятелствата се запознахме и явно съм му обърнала внимание, защото много ме хареса и започна да ми звъни почти всеки ден и аз в един момент не знаех как да се справя и какво да правя. Не си спомням как престана да ме търси, но се чувствах много гузна след това, че не исках да си развалям рахата заради него. От друга страна беше малко трудно - не знам от къде ми научи адреса, рождения ден и телефонния номер.

Според мен чувството идва от това, че не съм ги виждала тези хора когато съм расла, дали са ме предпазвали или просто държавата ги е криела, не знам. Но аз честно си признавам, че имам над какво да работя. Тук е много по-различно и виждам че има полза от политическата коректност. Например, такива хора не се наричат инвалиди, както у нас, а хора със специални нужди, което ги прави много по-нормални.

По отношение на хората от други раси, каквото и да си говорим, българите са си малко расисти, не знам от къде идва, но си е така. И не може да не ми се отразило. Не се считам за расистка, но не знам как да се държа с повечето тъмнокожи, макар и да се опитвам да съм естествена, поведението им ме озадачава. Повечето, родени в САЩ тъмнокожи, които съм срещала са се държали странно снизходително и недружелюбно към мен, независимо от моето дружелюбно отношение, може би съм се престаравала. Тези които са имигранти са по-различни, имам даже няколко сравнително близки познати такива, които се държат с мен така както и аз с тях. По същия начин е било и с други раси.
Не може да не ги забелязваме, все пак малцинство са и не може да не привличат внимание и не знам какво трябва да се направи, за да се почувстват по-добре.

Надявам се моята работа да ми помага да разбирам тези хора по-добре, за да мога да бъда по-толерантна.

А за по-деликатни ситуации, за които Тандури говори нямам опит. Харесва ми идеята на Анет, къде ги водиш децата, и аз така трябва да почна да правя, ще е полезно колкото за Мартин, толкова и за мен.

Бистра,в една синагога помагаме да даваме храна на нуждаещи се; ходим и в Детската Болница понякога да играем с болни деца,но скоро не съм че ме е шубе Ния да не пипне някой бъг болничен..

А за какво я съдят?
Мисля, че е интересно да се знае малко повече - виждат се по-добре неособено видими процеси, които текат. Пък е и по темата.

Трудно ми е да говоря по темата обоЩено. Мога с конкретни примери. До колкото разбрах, Тандури така предпо4ита, така 4е и аз давам смело напред по темата

Опитът ми в България:

Най_добрата приятелка на баЩа ми е с обезобразена половина на лицето по рождение. Едното око по4ти липсва. Когато си говоря с нея, я гледам в о4ите, така както правя и с другите си събеседници. Не се опитвам да гледам другаде, да я гледам само в здравото око или други такива. Тази жена е интелигентен и у4ен 4овек и е лЮбим събеседник на моето семейство.

Имах изклЮ4ително близък приятел, който беШе болен от епилепсия. За съжаление ве4е не е между живите. По4ина, когато беШе на 19. Когато се запознах и се сближих с него, не знаех за болестта му. Единственото по_разли4но неЩо беШе, 4е заекваШе малко, но това не ме притесняваШе. Той се отнасяШе с голямо 4увство за хумор към собственото си заекване, както и към пове4ето други неЩа изобЩо Когато станахме приятели, той ми разказа за болестта си и ми даде няколко съвета какво да направя, ако се слу4и да има пристъп на гър4ове, докато сме заедно. От него знам, 4е цял живот е бил аутсайдер, понеже децата в у4илиЩе са му са се подигравали и са страняли от него, заради странната му болест и пристъпите. Никога не беШе ходил на лагер или екскурзия със съу4ениците си, понеже родителите му се страхуваха от самите деца и от това, 4е никой от възрастните не знае как да реагира адекватно в слу4ай на нужда и освен това не искат да поемат отговорност. С него навсякъде ходехме заедно и по цял ден бяхме заедно и се държахме за ръка и децата от квартала ми се подиграваха, 4е "съм гадже" с него. Намираха го за ужасно падение явно.

Преподавах 4астни уроци по математика на 12 годиШно моми4енце, сляпо с едното око, а другото око вижда 3%. Това е едно от най_палавите деца, които познавам СъЩо така 4ете, пиШе и смята по_добре от доста други деца. В у4илиЩе (нормално у4илиЩе) спе4ели олимпиадата по руски. Майка й е бивШа манекенка, много красива жена, та малката не пада по_долу от нея по кокетност и кипрене

Разказах ви за хората, които са ми най_познати и най_близки до сърцето. Не деля тези хора от другите си приятели, нямам си друг "по_специален" на4ин да се държа с тях. Уважавам ги и ги оби4ам за това, което са, заради интелигентността им, заради слън4евите характери, които носят.
НО искам съЩо така да под4ертая, 4е тези мои познати са хора спокойни със себе си и некомплексирани. Никога ниЩо в държанието им не акцентира върху разли4ното им. Изградили са се такива било заради собствения им характер, било заради мъдро и адекватно възпитание от страна на родителите.
Но нали вси4ки вие знаете за просеЩите хора в инвалидни колки4ки по "ВитоШка" или пред "Шератон". Тези хора ти препре4ват пътя с коли4ката и протягат ръце към теб и най_4есто имат и някаква табела с молеЩ надпис... Те с цялото си съЩество ми креЩят: "Виж ме, аз съм с недъг, на мен ми е зле!". Ами извръЩам глава, правя се, 4е незабелязвам, минавам на другия тротоар. Така се държа. Притеснявам се от тях.
Опитвам се да кажа, 4е при мен е определяЩо и самото поведение на 4овека. Държа се така, според както ми подскаже той.

Опитът ми в Италия:

Работех за едно семейство, на което се роди бебе с малформации. БаЩата е италианец, а майката е литовка. ВънШно детето им е с изкривена глави4ка и лоШо развити дясно ухо и дясна половина на лицето. Отна4ало това беШе ШокираЩо и неприемливо за майката. КупуваШе му блузки с яки4ки и ка4улки и когато го гуШкаШе, повдигаШе яки4ката, така 4е да прикрие изкривената 4аст от лицето. Когато го представяШе на познати, винаги го държеШе така _ с повдигната яка. Отна4ало виждах доста стреснати погледи у хората, които се 4удеха как да реагират, запознавайки се с бебето. В един момент тя се отказа и спря да прави това с яката. Хората запо4наха да се радват на бебето, така както се радват на вси4ки други деца Просто из4езна "предупреждението", 4е това дете е разли4но и хората се отпуснаха.

От това,което е писала Хиър си мисля,4е няма еднозна4ен отговор как трябва да се държим с "разли4ен" от нас 4овек /било с недъг или от друга раса/ Един иска да го гледаш,друг не иска,един би говорил с охота за проблема или разли4ността си,друг не,хората,"разли4ните",са всъщност като нас,на един му харесва едно,на друг,друго.С непознати "разли4ни" се държа като с непознати "нормални",нито ги заглеждам нито заговарям.Ако 4овека го познавам си говоря нормално,до колкото успявам разбира се,надявам се да нямат оплаквания.Признавам 4е ми се свива стомаха при деца с недъг,а и някак се 4увствам неудобно разхождайки се здрава и права пред 4овек,който не го може...По въпроса с расите имам определено проблем оба4е.Не с 4ернокожи или 4ервенокожи оба4е/даже едно време филми с дългокоси индианци страшно ме привли4аха,та съм си мислела ,4е някой такъв ако си поиска няма много да му мисля /С жълтокожите с дръпнати о4и оба4е съм на Вие....Не знам защо...Не ми са приятни тези хора,не са ми направили нищо естествено,но така се полу4ава.Мислила съм си,4е вероятно на подсъзнателно ниво изпитвам страх,защото просто не ги разли4авам,като едно лице са ми вси4ки....но дали това е отговорът???

..аз съм на мнение че толерантност,както и почти всичко друго се учи,иска се модел който да се  следва и пр.. Чудесно е че има хора които сами си го намират без да им е помогнато,аз не бях от тях (помня един разговор до днес че лежащите в Суходол не са "луди", а душевно болни,както и ред други) и затова ми се ще да го направя за децата ни. В този контекст полагам усилие да са сред всякакви хора,да гледат,да питат,да пипат и дано проумеят че всички сме ЕДНО(малко Р.Бах спекулация )

Тъкмо щях да пиша нещо подобно, ама добре че го каза ти - по-лаконично е!

На мен като на Пиколина ми се мярка асоциацията с просяците, но в друг план.
Струва ми се, че държавата поне преди принизяваше инвалидите до тази категория - моделът е да чакат пасивно наготово някаква помощ или да се молят за нея...унизително.
Не е моделът на програма, в която да са равни с другите активни участници.

Tandoori, прекрасна тема за размисъл!

Трябва със срам да си призная, че в България /като училище и семейство/ не съм била възпитавана как да се държа с хора болни, или просто различни. Наистина, бяха скрити от погледитена обществото, но дори при случайна среща всички около мен са ги пренебрегвали или къде скрито, къде открито са се и подигравали - просто целият проблем се игнорираше тотално 

Като пристигнах тук един от първоначалните шокове, които изживях, беше точно наличието на толкова хора и деца с малформации и отклонения... е, като в небрано лозе бях. Още си спомням урока, който ми даде един сляп човек с куче-водач. Понеже работим с клиенти и аз видях как влезе при нас отидох да му помогна и поисках да го заведа отпред на опашката - е, неговата реакция беше доста остра, а и ми се накара, че поисках да погаля кучето... оттогава си имам правило да се държа възможно най-естествено...

Но скоро бях забила поглед в монитора си и изведнъж пред мен се появи страшно деформиран и обезобразен тъмнокож човек в количка. А лицето ми е от тия, дето каквото си помислят, това им се изписва, та колегите ми коментираха, че съм била на прага да припадна от ужас  Всички бабини деветини, че такива гледки не са за бременна жена, че ще стане нещо на детето ми минаха за миг през главата. И докато аз пелтечех нещо нечленоразделно човекът ми подаде документите си с...крак! Какво ми струваше да се овладея и да си свърша работата аз си знам... но определено отчитам като огромен пропуск на възпитанието си факта, че съм абсолютно неадекватна в подобни ситуации... да - жал ми е, но ме е срам ужасно от прилива и на погнуса    когато видя възрастен, а децата просто ме стресират до степен да ревна на улицата 

Въх,Тандури,наистина си се оляла !
Четох,четох ама малко ми се зави свят.
Ами моето отношение към инвалидите примерно е такова каквото трябва да бъде отношението към един инвалид.Ни повече ни по-малко.Отнасям се с него като с равен но не забравям за трудностите които е длъжен да преодолява.Отстъпвам му място,правя му път,в редките случаи когато се налага да паркирам дори за секунда,не паркирам на означеното за паркиране място принадлежащо на инвалидите.Не ползвам техни тоалетни и т.н,т.н.
Мисля че с това поне малко им улеснявам ежедневието.Подкрепям програмите за интегриране на инвалиди в нормалното общество(работа,спорт и др. подобни)
За хомо сексуалните,какво да ти кажа.Определено не ги дискриминирам.Не ги мразя,но не ги и харесвам,нито одобрявам.Ти ,ты като си писла и за това,би ли била щастлива синът ти или дъщеря ти да са хомо сексуални един ден.Да?
Естествено че детето за един родител е винаги най-скъпото нещо,никога няма да престана да обичам децата си,каквито и да бъдат те за в бъдеще,но аз лично изкам децата ми да имат нормален живот.Оставям на тях решението и избора,но едва ли чте ми бъде симпатично да имам син Гей или дъщеря Лесбо.
В същият дух искам да кажа че аз не веднъж съм усещала неприязънта на мъже Гей към жени.Деленето.Спомням си че шефа ми на летище не пропускаше повод да направи отстъпка в цената на някой мил красив господин,но на жена отстъпки в цените никога не е правил.При това е нарушавал правилата съвсем грубо и нерегламентирано,в пълен разрез с политиката на фирмата.Сигурна съм и под това се подписвам ,че ако трябваше да назначи кадър на работно място и разполагаше със симпатичен младеж и девойка,би предпочел младежа.Това не е ли дискриминация?
Нямам нищо против обичта на хората от еднакви полове,чувствата със сигурност не се командват,но паралелно с това напомням че света съществува и до днес благодарение на симбиозата между мъжко и женско не между две женски.Ты като вярвам в Бог съм убедена че хората са двуполови поради особено важни за репродукцията на вида причини.А не само ей така ,заради някакво капризно хрумване.
В България по-голямата част от нещата са изкривени.Пълните домове за сираци говорят сами.Имахме съседка,която криеше че сина и е тежък шизофреник,срамуваше се.В психиатричните болници е пълно с пациенти,които никой не посещава.Инвалидите нямат минимални удобства.Фактите говорят,не направо крещат,само че няма кой да откликне.
Ако не в друго съм се убедила че българина носи огромна жестокост в душата си.Няма милост към нищо.Ни към бездомните кучета,ни към просещите ,гладни премръзнали през зимата човешки същества.
В БГ частните АГ клиники се издържат предимно и най-вече благодарение на абортите.

Тук изобщо не разбирам какво имаш в предвид.Какво се очаква от мен,или в случая от теб ?!Не знам мъча се да вникна,но не успявам....как да помогна на такова дете...не съм психолог...
Ако мое близко дете е било малтретирано едва ли бих се впуснала да го разпитвам,нито пък да се държа ужаааасно мило с него ,нито да му показвам съчувствие.Ми де да знам,едва ли ще си променя поведението спрямо него.

Мисля, че вадиш доста крайни изводи на базата на впечатленията си от конкретен човек. Много хора са субективни в преценката си, което не е и повод и ние да бъдем такива.

Ами Възможно е да съм афектирана Зора,наистина.Такива заключения си извадих ,защото до сега съм имала вземане - даване с трима Гей-я и трите правени като по калъп.С това не изключвам естествено че няма изключения.Аз имам братовчед Гей,който е изключително добро,скромно и всеотдайно същество.Естествено не е деклариран,но е обществена тайна.Всички останали с които съм се сблъсквала и съвсем за кратко са биле някакви самодоволни,нагли,безочливи,себични,деспотични,егоцентрични,снобарски копелета.Извинете,но това е точно така.Влизаш в магазин-продавача  Гей.Оглежда те моментално от главата до петите с предценяващ лэеко презрителен поглед и започва да ти говори пренебрежително.Т0ва е.Всички за тях са цървули,защото те нали са големи модисти са покрити от глава до пети в Долче е Габана.Ако не си стилен като тях-в канала.Любим израз който почти всички обожават да използват е "Селения".
За инвалидите исках да добавя,аз съм израстнала сред такива още от малка.Майка ми имаше чичо,който след един прекаран инсулт беше парализиран наполвина.Освен това беше дало отражение и в-у психиката,беше като бавно развиващ се.Не говореше и много добре.Децата винаги му се подиграваха на моя чичо,а аз ходех да ги бия,защото ми беше много мъчно за него.Беше изключително добро същество.Жена му,за да се отърве от него го прати в дом.Дом от онези ужасните,които с думи не могат да се опишат.Пълен с недъгави като него.Умря,след като някой от осталаните лежащи го преби.Бях много малка за да мога да направя нещо.Даже ми е гадно че доста често забравям този добър човек,който толкова много ме обичаше.Баба ми работеше в психиатрична болница.Все ходех да спя при нея нощно време,когато се случваше така че и майка ми беше на работа.С лудите съм на ти.Има покъртителни истории,невероятни хора сред тях.
На детето си бих обяснила нещата точно така както стоят,не бих мислила много-много.Не бих му спестила нищо.

Много ми хареса, какво си написалаАнет! По темата за хора с психични отклонения мога да напиша ферман направо, защото имам много примери за хора, с които съм общувала.
Като се замисля за нещата, които сте писали, струва ми се, че май всички сме съгласни, че човекът отсреща определя начина, по който вие ще виждате неговата различност. Възможно ли е според вас, защото хората в неравностойно положение в БГ също нямат модел на поведение, за това да са трудно адаптивни към средата? Това е много интересно като заключение, но някак като ви чета, хората които сами приемат себе си, биват по-добре приети и от другите. Разбира се, това е много генерално заключение, съществуват изключения, но като че ли и от двете страни има какво да се научи в начина на общуване.
Има невероятни хора, които те предразполагат, спокойно обсъждат и виждат добрите ти намерения, има и други, които искат да те накарат въпреки добрите ти намерения да се препотиш 100 пъти, само защото те самите смятат, че ти имаш някакво преимущество, което те нямат и трябва " да си платиш" за това.
Наистина сте прави и може би е до човека.
Ще се заинтересувам и аз дали не можем да ходим да помагаме някъде с Калин както Анет е писала, мисля, че ще му помогне много както на него, така и на мен.  АКо някой знае, има ли подобна на ЦНЖ организация тук? Или нещо локално да търся по-скоро? Анет, колко бяха големи твоите като ги заведе? Дали е по-добре сега, когато още не разбира голяма част от нещата около себе си и затова е страшно непредубеден и не му правят впечатление такива неща или по-късно?

Ами да,естествено!Самите хора го определят отношението.Имам един познат който заеква.Тооооооклкова много се притеснява от това че и аз започвам да се изнервям заедно с него.