Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 23 юли 2007, 12:19 ч.

Странно ли ви се струва когато ви помогнат?

  • 1 309
  • 42
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 924
Интересно е, че когато някой помогне, се чувстваме странно, а като ни подминат,се възмущаваме Laughing

Аз не мога да се оплача,де.
При подлеза на хотел " Плиска " слизането с количка е кошмарно, релсите не са добре пригодени, та карам през стълбите.Досега не ми се е случвало някой да не ми помогне още на петото стъпало Grinning
Като бях бременна, откакто започна да си личи съвсем очевидно, няма случай да не са ми отстъпили място в градския транспорт.

Много е радващо. Grinning

# 16
  • BG
  • Мнения: 4 546
до средата на осми месец се возих в автобуса от понеделник до петък. 2 пъти са ми отстъпвали място - единят път контрольорката се развика някой да ми направи. дразнела съм се много, когато някой се вре в мен, въпреки че има достатъчно място и за двамата.  Close
хората от входа ми се вижда по-нормално да помагат - все пак сме съседи. бих се учудила, ако някой съвсем непознат, обаче се опита да ми помогне с нещо и в първия момент бих подходила подозрително дори - примерно, ако иска да ми помогне с торбите с покупките ще откажа помощ.

# 17
  • На една звезда
  • Мнения: 4 452
Чак да ми е странно не, но рядко ми се случва.  Rolling Eyes

# 18
  • Старата столица
  • Мнения: 5 363
Хубаво е това,което споделяш!Правят впечатление подобни жестове,защото са рядкост...,за съжаление.

# 19
  • София
  • Мнения: 383
Моите съседи винаги ми предлагат помощ за количката и детето. За щастие сме случили на блок и съседи, защото има доста трагични случаи например в блока на родителите ми (те не са от София, но все пак).

# 20
  • Прага/Чехия
  • Мнения: 1 183
Често ми се случва да ми помагат,но и често си свалям сама количката по стълбите.

# 21
  • Пловдив
  • Мнения: 220
Малее само аз май не съм попаднала на съседи , а живея тук 23 години. Добре , че  не ми се налага да пътувам с градския транспорт

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 550
Явно имаме съседи темерути - изглеждат ме, казват някоя съжалителна дума и толкова. Но аз и не очаквам да ми помагат, гледам винаги, когато мога да се справям със собствени сили. Парадоксалното е, обаче, че на улицата, в автобуса, по опашките помагат съвсем непознати хора. Не ми е странно - смятам, че е съвсем в реда на нещата - помагат ми, така както аз бих помогнала, бих отстъпила мястото си в автобуса, бих настояла бременна жена или майка с малко дете да мине пред опашката. Нормално е, така трябва да бъде.

# 23
  • София
  • Мнения: 190
На мен не ми е странно. Защото досега нито веднъж не се е случило...да не ми помагат.

# 24
  • Варна
  • Мнения: 617
И аз съм заобиколена от съседи, които много ама много рядко помагат когато ме видят с количката. 
Даже бързат да влязат в асаньора преди мен, или потропват на стълбите като ме изчакват да кача количката с малкия.
Мама на Ема, да взема да се приместя във вашия блок Wink

# 25
  • Мнения: 1 877
Много рядко се случва някой да се притече,в повечето случаи гледат безучастно

# 26
  • София
  • Мнения: 226
Ами чудесно е,ако има кой да помогне! Аз живея на четвърти етаж в кооперация без асансьор.
Случвало се е точно два пъти да ми помогне съседка /на 65г./ , а мъжете в блока се поотместват само "да не ми пречат" #2gunfire

# 27
  • София - Младост 1А
  • Мнения: 2 135
ох на мен таквиз работи не са ми се случвали... като бях бременна ме бутаха в автобуса и ми казваха "че ние какви сме виновни че си бременна, я си стой и остави нас възрастните да седим"... в супермаркета имаме огромни стъпала. Как веднъж някой не ми помогна... напротив, ще ме отнесат с вратата. Съседката от 8-мия етаж само дето не ме напсува че ще заема асансьора с количката и ще й се наложи да почака малко. А има семейство араби с 6 деца. Винаги като ме видят децата се спускат да ме поздравят и да видят бебето. Как една от тия съсухрени вече бабишкери, дето сме им пазарували и сме играли пред очите им, не вземе едно "добър ден" да ми каже. Не ми се говори. Мъчно ми е че хората станахме такива злобни, затворени в черупката си.
Сега се преместихме в ново жилище и там съседите са по млади и по услужливи. Но пък на мен не ми е нужна помощ. Иначе няколко пъти са ми задържали вратата на асансьора и са изчаквали да се кача първа.
Но и друго ми прави впечатление. Младите са се научили да НЕ ИСКАТ помощ. Някак си се справяме. Имам съседка с малко по голямо дете от моето. Живее сама. Съпруга й работи в друг град и си идва само през уикенда. Та жената се оправя сама. Детето й беше болно веднъж и беше изкарала кошмарна нощ. Казах й ако нещо се случи или има нужда, по което и време да е, да звънне. Имаме кола, може да ги закараме някъде, да доведем лекар, да купим нещо... всичко се случва. Тя ми поблагодари, но сподели че е шокирана от думите ми. Не е очаквала почти непознат да й каже такова нещо. Вече е рядкост хората да си помагат.
Та такъв ни е живота. Трябва да разчитаме на себе и и не бива да очакваме много от околните.(

# 28
Рядко някой се сеща да ми помага! И тогава и аз се учудвам! Понеже е рядкост за съжаление! Confused
И аз така.Макар да родих секцио и всички от входа да знаят.Заради това мъкнене на количката ми се отвори операцията.Само един дядо ми е помагал с количката.До ден днешен си я качвам и свалям сама.И бих се учудила доста ако някой ми помогне.Даже долу пред входа има денонощно младежи които пият и щом ме видят с количката се обръщат на другата страна все едно не ме виждат.А става въпрос само за 8 стълби... Sad

# 29
  • Бургас
  • Мнения: 9 533
По-често ми се случваше да ми помагат,но и сама се е налагало да се справям.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт