По- скоро следва да се направи разлика между "минерална вода", както е озаглавена темата и "радиация".
- Публикувана: 23 юли 2007, 14:07 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2007, 14:01 ч.
За и против къпането на децата в минерални басеини
ужас!за първи път чувам,но определено не съм се интересувала...
И аз
.Сега разбирам що съм пораснала такава върлина 
,то не бяха минерални плажове,то не бяха чудесии в детските ми години...
И аз на това се чудя,щом се оказва че минералната вода е вредна,амидофенът и хинин аналгинът,ги спряха защото също били вредни,и прочие други неща все вредни ...Как така се оказва че нашето поколение,противно на всички глупости наговорени в последните години,е оцеляло,при това си живее добре?!
Ох, стига
...става въпрос за термалните води, а не за изворните, които пием
Роля и значение на химичния състав на водата за здравето на населението. От гледище на хигиената и най-чистата вода не представлява химично чисто съединение (Н2О). Природните води съдържат много различни вещества и елементи, които се разтварят в тях в процеса на кръговрата в почвата и атмосферата. Съставът им зависи от техния произход - речни, езерни, грунтови, от породите на почвите, от газовите и йоните в атмосферния въздух, от замърсяването на природната среда и пр. Към най-важните комоненти на водата се отнасят следните 11 микроелемента: водород, кислород, въглерод, азот, натрий, калий, калций, манган, фосфор, сяра, хлор. Към постоянните неорганични съставки се отнасят и редица микроелементи: йод, флуор, бор, литий, берилий, алуминий, титан, никел, мед, цинк, барий, стронций, селен, силиций, сребро, кадмий, калай, антимон, молибден и др. Важно е да се отбележи, че макро- и микроелементите се съдържат в тъканите и органите начовека, но в различни количества и съотношения.
Водата съдържа и редица газове - кислород, въглероден двуокис и др., с естествен произход или от разлагане на органични примеси, както и соли на амоняк, азотиста и азотна киселина, хлориди и др., които в много сручаи са резултат на фекално замърсяване.
Освен това с отпадните води, главно промишлените, природните води могат да се замърсяват масивно с несвойствени за чошкия организъм химини вещества, които над определени пределни концентрации проявяват своето токсично действие.
Химичният състав на водата има определена етиологична роля и значение за някои заболявания на населението, групирани в три основни направления:
1. ендемимчни (биогеохимични) заболявания;
2. заболявания, свързани с необичаен състав на соли на макроелементи и
3. действие на токсични и радиотоксични вещества с надпрагови концентрации във водата.
Ендемимчни (биогеохимични) заболявания. Към тази група се отнасят заболяванията, които са свързани с недоимък или излишък на микроелементи, внасяни в организма с водата и храната. Прието е като микроелементи да се означават химичните елементи, съдържащи се в растителните и животинските организми в минимални количества - в хилядни, а някои (например злато, живак) в стохилядни и милионни части, наричани от В. И. Вернадский ултраелементи. Открити са общо 65 микроелемента, за една част от които е установена биологичната им роля за жизнената дейност на всички организми, за друга част - ролята им при отделни видове организми, а за някои още не е изяснено значението им. По-добре проучените микроелементи се характеризират с голяма биологична активност. Известно е , че те влизат в състава на такива биологично активни съединения като ензими, например карбоанхидраза цинк, моно- и полфенолоксидаза (мед), аргиназа (манган); витамини, например витамин В12 (кобалт) , хормони, например тироксин (йод), инсулин (кобалт, цинк). Оказват влияние върху определени функции и структури на органите, например мед, кадмий, кобалт върху действието на адреналина; бор - върху кръвотвория апарат и белтъчната обмяна; бром - отслабва функциите на щитовидната жлеза.
Микроелементите са разпределени неравномерно в земната кора - в някои райони има натрупване, а в други - липса или недостатъчност на даден микроелемент, наречени от водния съветски учен Н. А. Виноградов биохимични райони (области, провинции). От почвата те преминават във водата, растенията и животните, от които хората задоволяват своите нужди от микроелементи. При дефицитно постъпване в организма на някои или на групи от тях, както и поради специфични уврежданияна организма, при които той не може да усвоява микроелементие, насъпват специфичен глад и заболяване. Например при дефицит на кобалт се наблюдават тежки анемии и предразположение към пневмонии при деца, при дефицит на мед - алиментарна хипохромна анемия при деца и бременни жени, следоператвни анемии; с дефицит на цинк се свързва ниският ръст, на селен в ретината - понижението на остротата на зрението. Микроелементите имат особено голямо значение за организма на децата през всички периоди на растеж и развитие, осигурявани с майчиното мляко, което съдържа голям брой микроелементи.
Природните води в някои райони (Северна Корея, Северен Китая, Източен Сибир, Швеция) са богати на стронций, но бедни на калций. При продължително използуване на такива води се нарушават процесите на вкостеняване, костите стават чупливи, деформират се, което може да доведе до тежки уродства.
Най-добре е изяснена ролята на йода и флуора в етиологията и разпространението на ендемичната гуша и флуорозата.
Йодът се намира във всяка клетка на човешкия организъм. У мъж с телесна маса 70 кг. се съдържат около 50 мг йод, от който около половината се намира в мускулите, около 20 % - в щитовидната жлеза, 10 % - в кожата, 6 % - в костите, а останалото количество се разпределя равномерно по органите. Обмяната на йода става за сметка на постъпването му отвън - предимно с храната от растителен произход (70 мг) и от месни продукти (40 мг), за денонощие. Относителният дял на йода, постъпващ в организма с питейната вода (5 мг) и от въздух (5 мг), в общата денонощна потребност е незначителен. Според съвременни изследвания денонощната потребност от йод е не по-малка от 200-220 мг. В много обширни райони на света (Рилски и Старопланински район у нас) водите са бедни на йод, което е указание за малкото му съдържание в околната среда на тези области. При недостатъчно постъпване на йод в организма с водата, въздуха и главно с храната от местен произход се развива ендемична гуша в тези райони, а в по-тежки случаи - кретенизъм. За профилактика на заболяването се йодира водата или готварската сол, прилагат се таблетирани йодни препарати - антиструмни (по 1 мг. калиев йодит в драже седмично). По данни на СЗО от ендемична гушавост са болни повече от 200 мириона души в света, като заболяването заема трето място след трахомата и филариозата.
Флуорът има голамо значение за развитието на костите и зъбита. Основен източник за осигуряване на организма с флуор е водата. Концентрацията му в нея може да е от стотни до 12 мг/дм3. По-ниски са концентрациите му в откритие водоеми, по-значителни - в подземните води. При ниско съдържание на флуор емайлът на зъбите загубва трайността си и те се поддават по-лесно на заболявания от кариес. При концентрация 1-1,5 мг/дм3 заболяемостта от кариес е минимална.
При по-високи концентрации флуорът оказва хронично токсично въздействие на организма, което се проявява най-рано в засягане на зъбите. Резорбираният от стомашно-чревния тракт флуор действа на чувствителните към него зъбни зачатъци и нарушава тяхното формиране и минерализация. Външна проява на това действие т. нар. флуороза- петнист емайл, наблюдаван при прорезващите постоянни зъби и по-рядко при млечните зъби. При концентрация на флуора до 2 мг/дм3 пораженията се характеризират с наличието на тебеширеноподобни петна по зъбите. При по-големи концентации пораженията на зъбите се изразяват в пигментиране с жълтокеремиден цвят и появата на дефекти на емайла. Зъбите са крехки и преждевременно се изтриват. При лица, ползуващи водни източници със съдържание на флуор 5 - 12 мг/дм3, освен пораженията на зъбите се наблюдават и остеосклероза с калцификация на връзките, намалена подвижност на гръбначния стълб и нарушения на нервната система, черния дроб и други органи.
Оптималното съдържание на флуора в питейната вода е 0,7 - 1 мг/дм3.
В нашата страна се предвижда да бъдат флуоризирани централни водоснабдителни системи, при които естественото съдържание на флуора е под 0,5 мг/дм3 средно за годината и поразеността на населението от кариес на зъбите е над 25%. Флуоропрофилактиката се извършва и чрез зъбни пасти.
Ето малко инфо за водите ...
от тук:
http://www.corruption-bg.org/OblSliven/RKP_ViK/_files/Vodi_.htm
Водата съдържа и редица газове - кислород, въглероден двуокис и др., с естествен произход или от разлагане на органични примеси, както и соли на амоняк, азотиста и азотна киселина, хлориди и др., които в много сручаи са резултат на фекално замърсяване.
Освен това с отпадните води, главно промишлените, природните води могат да се замърсяват масивно с несвойствени за чошкия организъм химини вещества, които над определени пределни концентрации проявяват своето токсично действие.
Химичният състав на водата има определена етиологична роля и значение за някои заболявания на населението, групирани в три основни направления:
1. ендемимчни (биогеохимични) заболявания;
2. заболявания, свързани с необичаен състав на соли на макроелементи и
3. действие на токсични и радиотоксични вещества с надпрагови концентрации във водата.
Ендемимчни (биогеохимични) заболявания. Към тази група се отнасят заболяванията, които са свързани с недоимък или излишък на микроелементи, внасяни в организма с водата и храната. Прието е като микроелементи да се означават химичните елементи, съдържащи се в растителните и животинските организми в минимални количества - в хилядни, а някои (например злато, живак) в стохилядни и милионни части, наричани от В. И. Вернадский ултраелементи. Открити са общо 65 микроелемента, за една част от които е установена биологичната им роля за жизнената дейност на всички организми, за друга част - ролята им при отделни видове организми, а за някои още не е изяснено значението им. По-добре проучените микроелементи се характеризират с голяма биологична активност. Известно е , че те влизат в състава на такива биологично активни съединения като ензими, например карбоанхидраза цинк, моно- и полфенолоксидаза (мед), аргиназа (манган); витамини, например витамин В12 (кобалт) , хормони, например тироксин (йод), инсулин (кобалт, цинк). Оказват влияние върху определени функции и структури на органите, например мед, кадмий, кобалт върху действието на адреналина; бор - върху кръвотвория апарат и белтъчната обмяна; бром - отслабва функциите на щитовидната жлеза.
Микроелементите са разпределени неравномерно в земната кора - в някои райони има натрупване, а в други - липса или недостатъчност на даден микроелемент, наречени от водния съветски учен Н. А. Виноградов биохимични райони (области, провинции). От почвата те преминават във водата, растенията и животните, от които хората задоволяват своите нужди от микроелементи. При дефицитно постъпване в организма на някои или на групи от тях, както и поради специфични уврежданияна организма, при които той не може да усвоява микроелементие, насъпват специфичен глад и заболяване. Например при дефицит на кобалт се наблюдават тежки анемии и предразположение към пневмонии при деца, при дефицит на мед - алиментарна хипохромна анемия при деца и бременни жени, следоператвни анемии; с дефицит на цинк се свързва ниският ръст, на селен в ретината - понижението на остротата на зрението. Микроелементите имат особено голямо значение за организма на децата през всички периоди на растеж и развитие, осигурявани с майчиното мляко, което съдържа голям брой микроелементи.
Природните води в някои райони (Северна Корея, Северен Китая, Източен Сибир, Швеция) са богати на стронций, но бедни на калций. При продължително използуване на такива води се нарушават процесите на вкостеняване, костите стават чупливи, деформират се, което може да доведе до тежки уродства.
Най-добре е изяснена ролята на йода и флуора в етиологията и разпространението на ендемичната гуша и флуорозата.
Йодът се намира във всяка клетка на човешкия организъм. У мъж с телесна маса 70 кг. се съдържат около 50 мг йод, от който около половината се намира в мускулите, около 20 % - в щитовидната жлеза, 10 % - в кожата, 6 % - в костите, а останалото количество се разпределя равномерно по органите. Обмяната на йода става за сметка на постъпването му отвън - предимно с храната от растителен произход (70 мг) и от месни продукти (40 мг), за денонощие. Относителният дял на йода, постъпващ в организма с питейната вода (5 мг) и от въздух (5 мг), в общата денонощна потребност е незначителен. Според съвременни изследвания денонощната потребност от йод е не по-малка от 200-220 мг. В много обширни райони на света (Рилски и Старопланински район у нас) водите са бедни на йод, което е указание за малкото му съдържание в околната среда на тези области. При недостатъчно постъпване на йод в организма с водата, въздуха и главно с храната от местен произход се развива ендемична гуша в тези райони, а в по-тежки случаи - кретенизъм. За профилактика на заболяването се йодира водата или готварската сол, прилагат се таблетирани йодни препарати - антиструмни (по 1 мг. калиев йодит в драже седмично). По данни на СЗО от ендемична гушавост са болни повече от 200 мириона души в света, като заболяването заема трето място след трахомата и филариозата.
Флуорът има голамо значение за развитието на костите и зъбита. Основен източник за осигуряване на организма с флуор е водата. Концентрацията му в нея може да е от стотни до 12 мг/дм3. По-ниски са концентрациите му в откритие водоеми, по-значителни - в подземните води. При ниско съдържание на флуор емайлът на зъбите загубва трайността си и те се поддават по-лесно на заболявания от кариес. При концентрация 1-1,5 мг/дм3 заболяемостта от кариес е минимална.
При по-високи концентрации флуорът оказва хронично токсично въздействие на организма, което се проявява най-рано в засягане на зъбите. Резорбираният от стомашно-чревния тракт флуор действа на чувствителните към него зъбни зачатъци и нарушава тяхното формиране и минерализация. Външна проява на това действие т. нар. флуороза- петнист емайл, наблюдаван при прорезващите постоянни зъби и по-рядко при млечните зъби. При концентрация на флуора до 2 мг/дм3 пораженията се характеризират с наличието на тебеширеноподобни петна по зъбите. При по-големи концентации пораженията на зъбите се изразяват в пигментиране с жълтокеремиден цвят и появата на дефекти на емайла. Зъбите са крехки и преждевременно се изтриват. При лица, ползуващи водни източници със съдържание на флуор 5 - 12 мг/дм3, освен пораженията на зъбите се наблюдават и остеосклероза с калцификация на връзките, намалена подвижност на гръбначния стълб и нарушения на нервната система, черния дроб и други органи.
Оптималното съдържание на флуора в питейната вода е 0,7 - 1 мг/дм3.
В нашата страна се предвижда да бъдат флуоризирани централни водоснабдителни системи, при които естественото съдържание на флуора е под 0,5 мг/дм3 средно за годината и поразеността на населението от кариес на зъбите е над 25%. Флуоропрофилактиката се извършва и чрез зъбни пасти.
Ето малко инфо за водите ...
от тук:
http://www.corruption-bg.org/OblSliven/RKP_ViK/_files/Vodi_.htm
е га ти глупостите! за пръв път чувам подобно нещо.....
Е недей така, това че ти не си информирана, не означава че са глупости... Ето малко инфо:
В България най-широко разпространение имат азотните термални води - изворите при Сапарева баня, Симитли, Наречен, Момин проход и др. Със въглекисели води са изворите при Михалково, Сливенските минерални бани, Стефан Караджово, сероводородни са термалните води в Софийската котловина. Половината от термалните води са с повишена радиоактивност, надхвърляща 15 емана/л - Клисурският извор /200 емана/л/, Стрелченският / 250 емана/л/ и др. Със особенно голяма радиоактивност са изворите Момина баня /560 емана/л/, един от Нареченските извори /1300 емана/л/.
А това предполагам е от тук:
http://geografia.kabinata.com/05.htm