Детето ми отново истеризира през 5 минути

Според мен трябва двамата с бащата да сте едно цяло - един организъм. Никой да не поддава отникъде. Вероятно единият е  по - строг от другия, по - избухлив, или по - лесно предаващ се. Не знам, но очевидно детето е надушило тази пукнатина и я използва доста умело, защото на тази възраст основната цел е да бъде център на внимание. И той го постига. Независимо дали плаче, удря, тръгва само по улицата - важното е, че ви обединява около себе си.
Трябва да му покажете, че сте обединени първо около вас самите и тогава около него.  Граници, граници и пак граници. Без наказания, без нерви, без бой, без скандали - каменно изражение, без грам емоция + граници. Каквото и да ви коства издръжте известно време, но едновременно и заедно!

Как'Сийка хубаво е отговорила на тези въпроси. Между 1,5 г. и 2 г. детето може да се храни и обува само; може да контролира естествените си нужди; може да върви по 3 км. пеш; може да гази в снега и да цопка в морето; може да назовава повечето превозни средства, растения и животни, и да комуникира активно на елементарно емоционално и интелектуално равнище. Това, което родителят може и трябва да предложи от околния свят /и което детето не може да си вземе само/ е максимално количество преживявания, емоции и, разбира се, думи. Едва ли нещо фатално ще последва при дете на същата възраст, което се вози в количка, заспива с млякото от биберон, поема храна от чужда лъжица, носи памперс, издава нечленоразделни звуци и не ходи по-далеч от полата на мама... то ще се научи, рано или късно, но периодът на най-интензивно мозъчно развитие са първите две години от живота на човека. Важно е.

Crazy chick, съгласна съм с повечето неща,от подобни принципи и аз самата съм се ръководила във възпитанието на Ния,като изключим това,че е кърмена до две години и заспиваше докато суче На две тя си ядеше абсолютно сама,слагаше прибори на масата,беше обиколила доста планини,познаваше морето и т.нОбаче......в момента е най-истеричното и капризно дете,което можете да си представите-тръшка се за невероятни неща,истериите и са буреносно-ненадейни.Моето мнение е,че децата са си такива и родителят може да повлияе в много,ама много малка степен.Дали има криза на 3-годишните не съм компетентна да коментирам,само знам,че моето дете се държи така,сякаш е в такава

jullianna това което описваш е като извадено от книгата "детето тиранин". Задължително я прочетете с мъжа ти и ще ви олекне, на мен много ми помогна в тази ранна фаза на дъщеря ми.

Ти, колко задълбочено си наясно с въпроса? И дали не си в Щатите? Защото там най-лесно се раздават класификации от този вид. И все пак, никой уважаващ себе си педиатър или психолог, няма да диагностицира дете, преди да е навършило 4 г. Нищо че родителите му си умират да слагат диагнози и само чакат заветната рецепта за Риталин или Прозак...

Няма тема, в която да не го намесите този синдром. А на някои майки тук, малко им трябва да параноясат...
Други пък, нищо чудно да хукнат да учат децата си на тази възраст да прекопават градината, готвят свинско с картофи или мият чинии. Луди майки с големански разбирания , това сме ние...

На лудите майки с големанските разбирания децата не се тръшкат по улиците и не истерясват. Сигурно, защото не го намират за нормално това поведение?   
Пък в крайна сметка, всеки да си гледа децата, както сметне за добре! Нали това е лозунгът тук?
 Ако ще, да си ги храни в устата и в Университета, лошо няма. Темата за муньовците мамини трябва да живее, нъл тъй?   
Пък който ще, може да си друса детето от малко, та да не му се пречка из краката. Тъй ами, няма да си губим времето с някаво си там възпитание, дето са го измислили разни грандоманки, за да се подиграват на горките майки!

Важното е да не лепим диагнози и етикети. 
Юле, всеки ден виждам промяна у Самуил. Един ден се тръшка, на другия тича отдалече към мен, крещейки "мами", за да ме прегръща (и така по 10-тина пъти  )

Загледай се непредубедено, ще я видиш и ти у Бобо 

julianna,
Някои деца са просто по-трудни, а не разглезени от лоши родители, както ще се опитат да те убедят много хора.
Показвай твърдост само за наистина важни неща. Не си късай нервите за дреболии. Дай на детето колкото може повече свобода (в разумни граници!). Пусни го в парка и върви след него, не очаквай той да седи при теб. Ако тича по улицата, не му се карай - тичай с него. Ако не иска да върви за ръка, сложи го в количка, дори и да реве. Или го превозвай с колело-триколка, от тези, които се бутат.
Яслата едва ли му помага да си изразходва енергията - по-скоро го натоварва психически. След нея сигурно му се иска да потича на воля, за да се разтовари, без някой да му дава нареждания. Дай му възможност, нищо че сигурно ти се иска да се прибереш и да си починеш.
Детето сигурно има и много прекрасни качества - спомняйте си по-често за тях!

"На лудите майки с големанските разбирания децата не се тръшкат по улиците и не истерясват. Сигурно, защото не го намират за нормално това поведение?'
Како Сийке,като посочиш някой с пръст,помисли колко пръста са насочени към теб Да намекваш,че някое дете се тръшка,защото не е възпитано добре,без да познаваш лично детето,родителите и т.н и да твърдиш,че твоето не го прави и това е твоя заслуга....А можеш просто да благодариш в сърцето си,че ни си имала такива проблеми и да проявиш съчуствие малко към майката.

Поне сто пъти досега съм казвала, че не съм добра майка, още по-малко пък идеална.
Но не мога да приема, че когато един родител има проблем, да прехвърли вината за него върху детето си, лепейки му етикети, диагнози и какво ли не, само и само да оправдае собственото си безсилие или безхаберие.
Никого не соча с пръст, думите ми са обобщен израз на духа, който се шири тук.
Добър родител е не този, който знае и може всичко, а този, който отчита грешките си, търси помощ и се опитва да ги поправи. Да, децата са с най-различни характери, но това не е повод да ги оставим да ни се налагат и да вдигнем ръце примирено. Родителят е длъжен да се бори за детето си, за негово възпитание и неговите интереси. Едно агресивно или разглезено дете може да е ОК сега, но утре? Как ще се впише в колектива в ДГ или училище? Вдигнете малко поглед от 1-2-3-годишните си деца и помислете първо какви възрастни искате да се получат от тях, пък тогава вече решавайте как и защо може да се действа в момента. Най-лошото на тази възраст е, че подходящите за вмешателство мигове бързо отлитат и после корекциите са много по-трудни и болезнени, да не кажа и невъзможни понякога.
Това е "фатката" - родители и прародители трябва да действат единно, като екип, за да се получат лесни и бързи резултати. Ако един каже НЕ, това трябва да е НЕ и за всички останали. Иначе малките маймунки бързо откриват процепите във възпитанието и бързат да се промушат през тях.
А соченето с пръст е най-лесното нещо. Лично аз предпочитам да ме сочат тук, във форума, отколкото хората, които познават лично детето ми. 

Не слагам диагнози още по-малко на непознат човек в И-нет. Но това което разказва майката изключително ми прилича на поведение на такова дете. Ако се заинтересува и почете повече, тя сама ще си направи заключения доколко се припокриват симптомите при детето и с тази диагноза.
Факт е, че повечето родители на такива деца смятат, че имат вина и не го възпитават правилно. Факт е, че животът им се превръща в ад и мисли, че не им се живее не са рядкост.

Някои неща в поведението на малчовците не са резултат от възпитание и родителите нямат никаква вина за това. Този синдром не е рядкост, а лечението променя всичко.

Затова...по-добре да се поинтересува задълбочено и да говори със специалисти. По-добре да се презастрахова, отколкото да остави нещата да стават все по-зле и да се самобичува.

Как`Сийке,хубаво говориш ама нищо конкретно не ми отговори Не те соча с пръст,казвам,че ти сочиш.Всяка тема за ревящо и истерично дете е знак,че родителят не е безхаберен,напротив-търси мнения и съвети,търси причините,моли за помощ.Много вътрешно приемам темата,защото Ния е много ама наистина много трудна за отглеждане и аз правя абсолютно всичко по силите си да и помогна.Сигурна съм,че и Джулияна прави същото.Дете в истерия според мен изобщо не е разглезено дете,дъщеря ми изпада в пристъпи,защото не може да залепи динята обратно за кората,защото любимата и рокля не е по-дълга с 10 см и т.нКъде тук е глезотията?Това си е чист проблем,не знам с етикет или без,но моля ви,призовавам ви към малко смирение и толерантност,не бързайте веднага да ни лепите на нас,родителита етикети!

Не разбирам защо приемаш толкова лично думите ми и си мислиш, че те соча с пръст? 
Просто така мисля по тези въпроси и си изказвам мнението. Никого не насилвам да го приеме. Нито пък твърдя, че аз съм правата. Това са моите убеждения, от тях съм се водила и затова ги споделям тук.
Но ми е обидно, когато чета, как самите вие си характеризирате децата като трудни и не знам си какви. Вземете почетете повече литература, и то не само американските псевдопсихолози.  Много хора си изкарват прехраната с развиването на какви ли не теории, измисляне на какви ли не проблеми, само и само да печелят от изтормозените родители. Да плеснеш детето си е недопустимо, но да го дрогираш от малко, за да е послушно - е приемливо. Боже, накъде отива този свят??? 

А всичко е толкова елементарно (и прекрасно обяснено например  от Вл. Леви - Нестандартното дете). Всички деца се раждат различни и проблемите им идват оттам, че ние, родителите, се опитваме да ги вкараме в някакъв калъп. Да, насилие е над детската личност донякъде, но след като сме решили да живеем в човешко общество, ще трябва да се приспособяваме към правилата и нормите му. Алтернативата е джунглата, където е единственото място, в което можем да живеем свободни и щастливи.
Затова неслучайно казах - още отначало родителите трябва да решат какво искат да получат от детето си като поведение и след това да действат. При някои може да се получи по-лесно, при други - по-трудно, но пак повтарям, вината за това не е на децата, а просто родителят още не е открил ключа за корекцията. Родителството е черен и неблагодарен труд и който си мисли другояче, много се лъже.
 

Чудно ми е, нашите родители как са ни гледали, без да значт за него.
Не, не е рядкост. Но много се експлоатира и то неправилно. И докато в Щатите вече се усетиха, "модата" му вече се разпространява из други страни.

Приемам го лично,защото е мой личен проблем.Дъщеря ми е трудна,да,но не намирам това за обида,тактиката на щрауса не ми допада.Не съм я пляскала и НЕ се срамувам от това.Не съм я и "дрогирала",справяме се с много търпение и с йога за мен и биричка за баща и.Чела съм и Леви,наред с цял рафт "псевдопсихолози",всички имат някакви теории защо е така,но практическите съвети са съвсем безполезни,поне в нашия случай.Ти също ми говориш общи неща-какво значи да реша какво искам като поведение?Искам дъшеря ми да не се измъчва така,защото тя се измъчва,не го прави нарочно,просто не се владее.Ако не беше йогата,дългите разговори с мъжа ми,форумът,посещението на Кръстова Гора и ред други,можеше и вече да не сме семейство,защото имаше време,когато мъжът ми се държеше като съпругът на Джулияна,просто това беше неговия начин на реакция.
В постовете ти ме подразни колко самодоволно твърдиш,че твоите деца не се държат така и го приемаш за твоя лична заслуга,без да знаеш с колко неща се справяме и борим ние от другата страна,с трудните деца.Не съм казала хиперактивни,нито болни,не съм казала,че трябва да ги дрогираме,но че са трудни твърдя съвсем отговорно.