Детето ми отново истеризира през 5 минути

jullianna,не мога да ти да съвет,но ти съчувствам  Не ти се смея,защото понякога и аз се чувствам така  Не знам твоето какво точно прави,но моята се тръшка,хвърля предмети,пищи,реве  Онзи ден влязох в банката с нея и тя започна да реве,да рита,д и т.н,само дето не ни изгониха,а хората викаха "малеееее,че лошо дете"  А аз като излязохме от банката,така се бях засрамила и ядосана,че вървях по центъра и плачех 

моля те не се притеснявай да поговориш и потърсиш помощ
няма нищо лошо и срамно в това
тук няма как да я получиш, нека специалист контактува с детето и даде мнение
Спокойно, ще мине! 

Напълно подкрепям горното мнение. Успех и здрави нерви.

jullianna, на колко години е детето ти, едно ли е? Как протича ежедневието му, кой го гледа, има ли режим? Извини ме за канонадата от въпроси, сигурно неведнъж си споменавала подробности тук, ама аз хич не помня  За мен психоаналитикът е винаги краен, краен вариант, особено ако иде реч за дете под 5-6 годишна възраст, затуй те и разпитвам - много често нещо съвсем дребно в подхода на родителите предизвиква лавина от емоции у чадата или пък подобни пристъпи... Познавам дете, което се държеше по описания от теб начин, че и по-зле, единствено защото ежедневието му беше пълен хаос и никога не беше ясно кога спи, кога яде - това само като пример, де...  Разкажи малко повече, ако искаш.

Ох ама не се тревожи та ела един ден да видиш в къщи за какво иде реч. Да ти разкажа какво се случи вчера. Тя е на 2г и 7месеца от няколко дена е решила да не спи на обяд и просто е един ад в къщи. Вчера викам хайде мамо да излизаме и и сложих нещата в една раничка с Барби. Тя ми вика искала си раницата да съм и преместила нещата в друга. Стиснах зъби и ги преместих и тя ми вика не я искам вече и като ми пречерня пред очите та и бих два шамара по дупето тя съответно ревна и почна да пищи и да ми вика, че няма да излезе. Абе викане крещене и неще да излиза какво да ти кажа, сега докато ти пиша съм пак на ръба на истерията обърнала си крема и го маже на куклите барби. През пет минути сме в истерия и ревове, хвърля и се тръшка на земята. Явно слънцето я е цапнало. На всичкото отгоре и се нааква в гащите. И от това, че неще да спи на обяд почва да се криви вече към 4 часа направо става нетърпима.

Имам най-сладкото и невероятно момченце клиентче, което се гледа без правила. За ядене, за спане, за нищо... Примерно играе, играе, умори се, легне и заспи, просто го завиват и продължава да си спи на земята. Това е най-спокойното и уравновесено дете, което познавам. Винаги съм си мислела, че децата обичат реда и правилата, дават им сигурност, това все още го вярвам. Но това дете просто ме разбива, то е невероятно просто, а е само на три години.
Що да не поговори със специалист? Аз търча при логопед или каквото се сетя и за най-малкия въпрос и ми е много спокойно.

О, и аз търча, какво мислиш - очен лекар, ортопед, зъболекар... по-добре без повод, отколкото с повод  Но психолог и логопед не са едно и също. Казвам, че психологът е краен вариант, защото децата са огледало на родителите и семейната си среда. При излезли от контрол ситуации много по-вероятно е родителят да се нуждае от консултация, а не детето. Примерът с режима го дадох произволно, а и отделно смятам, че всичко, написано във форума, трябва да се приема като приказка на кафенце, а не като решение или диагноза. 

Няма нищо срамно или лошо да се заведе детето при специалист. Детският психолог  ще поговори с вас и детето и заедно ще откриете начин да се справите с проблема. Нашето "лечение" е повече време с  насаме с тати или мама, без сестра му.
Детето явно протестира за нещо и това е неговият начин да привлече внимание.
Поздрави и дано се оправите скоро.  

Юле, същото е и при Самуил. Аз го приемам за следващия период след тръшкането, защото вече не се въргаля по земята. Има моменти, в които и най-малкото и незначително нещо го ядосва, почва да крещи, жестикулира, кара ми се, дори се удря 
В такива случаи го слагам някъде на страни, хващам му двете длани и почвам да му говоря успокоително, може и да е нещо съвсем несвързано със ситуацията (никога обаче не казвам, че се е държал лошо или че е лош!). Обикновено се успокоява до няколко минути плачейки, после се гушкаме и го пускам да си продължи играта.
Аз отдавам всичко на емоционален период, през който се минава.
Напоследък много чета тук за хиперактивност, някои майки се хващат веднага за нея, дори още от 2-годишна възраст. Даже Щатите тя се диагностицира след 4 г., имайки предвид голямото количество родители, които тъпчат децата си с успокоителни 

Според мен на тази възраст все още, воденето по психолози е ненужно и може дори да е травмиращо.

Аз бих те посъветвала да потърсиш психолог.Не мога да ти препоръчам,защото не живеем в София.Но мога да ти кажа,че попаднеш ли на добър специалист,е невероятно колко полезен може да бъде той и за детето,и за теб...въобще за семейството ви.Дъщеря ми/тя е дете със специални потребности/,работи с психолог.По-точно е да се каже,че психолога играе с нея,а с мен води дълги разговори,при които ми дава такива полезни и ценни съвети...и всичко става някак по-лесно.
Та,моят съвет е-консултирай се.Няма да ти навреди.Особенно ако детето е с хиперактивност,психолога ще ти окаже невероятна подкрепа,стига да е подходящия за вас!
Успех! 

това е и моето мнение - направете консултация с психолог.
там, където ходим на логопед имат и психолог. ако скаш ще ти дам координати .

Охххх дори когато споделям тук малко ми олеква, знам ли
Значи Божидар е на 2 години и половина. Още от раждането си
е труден характер. Може би не съм срещала по-инатливо дете,
което в момента вече започва да ни разиграва както си иска.
Абсолютно съм сигурна, че и ние с баща му имаме голяма вина,
която се състои в това, че сме прекалено изнервени и най-малкото
нещо ни се отразява много зле. Опитваме се да сме спокойни, но не
винаги се получава. От тази изнервеност понякога ми се случва да
се разкрещя и за най-малкото нещо, а после съжалявам.
Мислех си, че когато тръгне на ясла нещата ще се оправят, че там
ще изразходва енергията, която му е в повече, а и контакта му с нас
ще е само вечер и може би и ние ще сме по-спокойни, но уви.
Май дори стана по-лошо.
Когато сме навън се тръшка за най-малкото нещо, бяга ми непрекъснато
и светкавично, просто за части от секундата ако не съм го хванала за ръка,
ляга по земята, рита и ме удря ако не е неговото, а като тръгнем да се
прибираме просто не ми се говори - целия квартал разбира.
Както е написала и mimi_msm ни разиграва като марионетки.
Първо иска едните сандали, тамън му ги обуя, не ги ще - иска другите.
Обувам другите, той изпада в истерия - иска татко му да му ги обуе.
Идва татко му, обува му ги, - пак истерия - иска да е бос.
И така за всяко нещо. В яслата бил същия. Има една млада и много добричка
учителка на която той й вика кака-леля и не дава на никой друг нито да го облича,
нито да го храни, нито да го слага да спи - само кака-леля 
Онзи ден другата му леля от яслата - леля Златка ми каза, че дете с такъв
характер не са имали.
Не знам къде е точно причината - в нас или в детето, но просто на моменти
рева заедно с него и искам да не съм жива. После се срамувам от това,
защото имам здраво и хубаво дете, а някои цял живот са по болници,
но просто вече съм много зле с нервите и направо се сривам.
Благодаря на всички ви за съветите   
Хубаво ми става в кофти моменти да споделя
и да получа подкрепа, а дори и критика 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194769.0

Ето ти една успокоителна тема с доста материали по въпроса.
Не си сама. Не е фатален период. Нито е време за диагностициране. Можеш да се справиш