Циндил-Пиндил или Джаста-Праста

Спорен въпрос - за перфекционизма.
Като гледам в Майките как Циндил-Пиндилите не могат да вземат решение дори за името на собственото си дете..

Взимам решения почти светкавично, но след някои грешки, дори и в последните месеци, внимавам още повече при извеждането на заключения от наличната информация.

Демек - Джаста-Праста. Но съм готова да си понеса последствията в случай на грешка.
И избягвам да си правя крайни изводи за каквото и да било.

Не говоря въобще за домакински дейности, там и най-злата свекърва не мое ме пипне.
Все едно имат значение тез усилия. Това ли е най-важното? 

Тази приказка ми я разправяше една приятелка и ме оприличи на Циндил Пиндил, а сестра ми на Джаста Праста. Според нея(приятелката ми) е по-добре в някои ситуации да си Джаста Праста, за да не рониш крокодилски сълзи зад стъклото като Циндил Пиндил.
Но такъв се раждаш, а не ставаш.

Май средата  , ама в посока на Циндил-Пиндил . На хорото по-скоро няма да отида , ако не си харесам роклята . И да , ще си плача зад прозореца . Ама пък мъжото е Джаста-Праста и си имаме хармония вкъщи

Точно така е. Все пак, в приказката е хиперболизирано, и тия които с еоприличават на едната или другата сестра не са нито ревли, нито мърли.
Аз като по-млада бях повече Циндилка, но се промених-организирам доколкото мога, скачам във водата с двата крака и....важното е да съм в купона, пък ако не сме перфектни, то ще е против уроки

Определено Джаста Праста !
А за хирурга ако няма време да се циндилка предпочитам джаснатия. Т.е. зависи от случая.

 Нещо такова, да. Циндил Пиндил по душа, нервак и бързак като действия.

Аз пък не знам приказката, да не кажа че словосъчетанието циндил-пиндил за пръв път го чувам  Разбрах вече какво значат де, но все пак бих се самоопределила ако чуя и приказката. Желаещи 

Георги Райчев
Циндил-Пиндил и Джаста-Праста


 Една вдовица имаше две дъщери близнаци, с две чудни имена. Казваха ги Циндил-пиндил и Джаста-праста.
 Двете момичета никак не си приличаха.
 Джаста-праста беше ниска, пълничка, с черни коси и черни очи; Циндил-пиндил - тънка, висока, с руси коси и сини като синчец очи.
 Джаста-праста беше приказлива, весела и засмяна, а Циндил-пиндил - мълчалива и замислена.
 И по работа двете момичета бяха съвсем различни.
 Майката, каквото и да наредеше на Джаста-праста, тя тутакси се хващаше за работа.
 Наистина случваше се в бързината нещо да счупи, нещо да разлее, но работата пак ще се свърши навреме.А Циндил-пиндил заставаше права пред нещата, гледаше ги жално - жално и не смееше да ги пипне от страх да не повреди нещо.
 Най-после двете момичета станаха моми.
 Един ден майка им ги повика. Тя даде на Джаста-праста голямо парче сукно, ножица, игла и конци. Даде още толкова на Циндил-пиндил и рече:
 - Дъщи, порастнахте вече - срамота е все аз да ви шия и стягам; пък и очите ми недовиждат. Ето ви плат, ето ножици и конци - заловете се и ушийте си нови рокли за Великден.
 Джаста-праста не чака подкана. Грабна плата и се залови за работа. Крои, ши и разпорва - пак крои и пак ши и най-после роклята беше готова.
 А Циндил-пиндил така си остана пред плата, не смееше да го пипне от страх да не обърка нещо. А когато се залови на работа, отмерваше всеки бод, пресмяташе по двайсет пъти и роклята и все не беше готова.
 Но ето че зазвъняха гергьовските камбани - дойде празникът. Изви се лудо хоро сред селото.
 Джаста-праста надяна новата си рокля и припна към хорото. Наистина едната и пола висеше накриво, единият ръкав по-къс от другия, но кой ти гледа!
 Джаста-праста се хвана на хорото и затропа ситно - ситно...
 А пък горкичката Циндил-пиндил нямаше рокля за пред света. Тя застана дома, зад плета, гледаше жално - жално към хорото, а от сините и очи капеха едри като бисери сълзи.
 Оттогава на света все тъй, казват, е било то: Циндил-пиндил - зад плета, Джаста-праста - на хорото.

Мда, показателна за народопсихологията  Затуй всичко правим през пръсти и отбиваме номера отгоре-отгоре...

Едната е сангвинично - холеричен тип, а другата - меланхолично - флегматичен.

Благодаря, човек винаги има какво да научи от форума 
Ами какво да кажа, в зависимост от ситуацията понякога съм джаста-праста, понякога циндил-пиндил... Зависи от отговорността и от риска подхождам различно...някакъв хибриден вариант 

Все нещо за народопсихологията има в тия приказки... Никога не е до личността.

Ами като се замислиш кои са положителните герои в българските приказки и какви черти се представят за положителни, някои неща се поизясняват 

и аз така 
но повече клоня към Праста!

Че то едни приказки на Братя Грим пък са пълен хорър, ама на...
В нашите приказки положителен герой е например юнакът, който е умен и храбър, нищо лошо не виждам в това. Хитър Петър не е положителен герой, ако говорим за него. Ти кого визираш?!